ПОЗИВ

 

(позив относно становището на ратниците по еврейския въпрос)

1938 г.

РНБ очерта в своята идейна литература всички въпроси на българския живот. Между тях ратничеството очерта съвсем кратко и еврейския въпрос. Но българските евреи, свикнали на пълна недосегаемост, сметнаха това за нещо ужасно. И с характерната за расата им истерия започнаха истински морален терор. Изпратиха делегации на високи места, инспирираха редица статии в чуждия народнофронтовски и противобългарски печат, отправиха устни заплашвания и подтикнаха плащаните от тях партизански водачи да им съставят хвалебна за еврейството книга, която изпратиха на хилядите български читалища.*

Имаме доказателства, че те ще продължат моралния си терор отвътре-чрез купени хора, а отвън-чрез международните си връзки. И то с единствената цел да подарят сервилност и малодушие на официални места у нас.

Неосведомени хора смятат, че у нас няма еврейски въпрос. Статистиката ни показва пряко само 50 000 евреи. Косвено обаче, всред други рубрики на чужденци, се намират още около 35 000 евреи. От няколко години в България се влива цяла река от евреи. България е сега единствено убежище за тях в Европа. Тя е негласната Палестина, която се колонизира с план. Осведомете се от БНБ за контингентите и компенсациите, прегледайте списъците на търговските представители, анализирайте акц.(ионерните) д.(ружества), проследете големите търгове на държавата, погледнете улиците на София на еврейски празник, наблюдавайте курортите, разпитайте търговци и индустриалци и ще видите, че 80% от стопанския ни живот е в техни ръце и че бързо окупират и останалата част. За корупцията, контрабандите и деморализацията да не говорим. Факт е, че стопанската ни независимост пропада и че ни опросяват и обхващат национално като хидра. И макар че РНБ написа за свои вътрешни цели само 8 страници, с които иска само спиране на притока от нови евреи и вземане предвид чуждото поданство на вече дошли или родени тук евреи, и макар че никой нищо не им е сторил, те нападат безогледно. Целта им е ясна. Искат да задушат свободата ни да се грижим за България. Искат и за в бъдеще да останат недосегаеми, дори когато ни унищожават. У нас може да се хули свободно всеки заслужил българин и всяка българска светиня. Но опитайте се да напишете само една критична дума за тях и ще усетите доколко са ни завладели. Ами като вземат преднина, какво ще стане нататък? Каква ще бъде съпротивителната ни сила във време на война, щом като над 1/3 от тях са чужди поданици?

Разглезени до крайност и истерични по природа, те ще продължават да заплашват нахално с международните си връзки. Но всъщност съвсем не са толкова опасни. Нека всички, които носят и формална отговорност, бъдат проницателни и не се поддават на провокации.

От РНБ

(Из Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред". С., 2009 г., с. 702-703)

РЕШИТЕЛНИ ДНИ

 

(автор: Стефан Попов, 5 февруари 1939 г.)

Всеки народ си има характерни за него причини за нещастието си. 

Някога русите знаеха само едно: "Нищо, Русия няма да пропадне!" Пропадна Русия. Пропаднаха по-зле и подобните пророци.

На българския народ нещастието му е, че тъкмо в решителните дни, пред които го изправя историята, той се явява най-разнебитен и неподготвен.

За доказателства няма защо да се връщаме назад към времето на Шишмановци. Достатъчно е да си припомним добре българската история от последните тридесет години. Любопитният ще открие много знаменателни факти.

И сега годините и дните, които преживяваме, са от решаващо и съдбоносно значение. Историята не е полица, която може да се отлага само срещу плащане на лихви. От друга страна, вечното средство си остава борбата-хуманизмът е добър като износен артикул за черните материци.

Големият въпрос, надвиснал над страната ни, не е измислянето на най-оригиналната форма за управление.

Големият въпрос бе и си остава:

Ще намери ли сили българският народ в тия решителни дни да води борба за достойно съществуване и ще бъдат ли организирани тези сили.

Ние сме не при мъдруващите, а при борците!

(в. "Пролом", год. I, № 6, февруари 1939 г., с. 1)  

      

БОРБА - ПОБЕДА

(анонимен призивен текст от първия брой на списание "Пролом")

20 ноември 1938 г.

Откак първата прабългарска орда стъпи на Балкана и до последния ден на най-новата ни бойна история, българщината е имала една-единствена съдба-постоянна непрекъсната борба.

Борба в години на мир или години на бран.

Всичко, което българинът е извоювал в историята, е получено чрез борба, борба мъжка, неравна, горда и упорита.

Всякакво друго тълкувание на българската история е или заблуждение, или съзнателно изкривяване на истината за нечестни цели.

Затова и бъдещият жребий на българщината, едничкото условие тя да пребъде, е само:

Борба до пълна победа!

Българино, бъди винаги готов на бран за напредъка на българщината!

(в. "Пролом", год. I, № 1, 20 ноември 1938 г., с. 16)

"ПЪТЯТ НА БЪЛГАРИЯ"

(уводна статия от първия брой на сп. "Пролом" с платформата на изданието)

От деня, когато заглъхна последният боен тътен на голямата война (Първата световна война), минават вече двадесет години.

И други народи като българския бяха повалени и поставени пред основните въпроси на своето съществувание.

Но всички те намериха-един по-рано, друг по-късно-сили и начини да тръгнат отново към национален възход, да разрешат не само тегнещите над съществуването им като нация въпроси, но и да изпреварят далеч своите вчерашни победители и разкрият за своите граждани хоризонтите на нов подем и ново творчество.

Само ние, българите, още не сме устремили силите и средствата си към новите национални задачи, не сме мобилизирали духа и мислите си в служба на голямата ни историческа цел.

Ние продължаваме да стоим пред основния въпрос, пред въпроса на въпросите-политическото ни устройство-със скръстени ръце и очакване на случайността. Сигурно, за да се сбъднат още веднъж думите на големия българин Пенчо Славейков: "Ние живеем сред изненади за изненади!"

С какво заслужихме тази отчайваща съдба и на какво се дължи тази национална негодност?

Пред тези истини не можем да затваряме очите си и да оставаме длъжни на въпроса, който самата съдба ни поставя: ще създаваме ли ние, българите, своята история, както повеляват заветите на свещеното минало, или ще оставим други да ни я поднасят по техен вкус и съгласно техните интереси?

Хиляди пъти-не!

България трябва да върви напред към постигане своите задачи като нация, ако ще би това да струва спокойствието и удоволствията, живота и имота на хилядите плодоползователи, наемали подред за използуване страната ни.

България ще върви неспирно напред, колкото и това да не се нрави на вътрешни и външни, близки и далечни зложелатели.

Българщината ще напредва, ако и да трябва да залее с нова мъченическа кръв и посипе с нови жертви пътя си в историята.

Но пътят на България не може да бъде този на разлагащата единството и похабяваща средствата ни демокрация. По него ние вървяхме десятки години и знаем докъде ни изведе. Той е път назад, а не напред.

Пътят на България не е път на разпасан социален и политически индивидуализъм, който се поддава на всякаква духовна и материална корупция и води до един срещу всички, всички срещу един.

Пътят на България не може да бъде пътят на някакъв безотговорен либерализъм, който е обърнал страната ни на поле за грабеж и всякакви небългарски и чуждестранни елементи.

Пътят на България е пътят на Левски, който бе водач на българската национална революция, а не неин парламентарен слуга!

Пътят на България е път на национална дисциплина, духовно единство, пълна жертвеготовност пред интересите на нацията!

Пътят на България е един: всестранният напредък на българщината, която няма нужда да се извинява, че е настъпила някого, няма защо да прави концесии и отстъпки от свещените си права и която признава един-единствен закон: благоденствието на България!

Пътят на България е път на националната организация, която познава и признава само една дума, една усмивка, един начин и едно знаме:

Борба до пълна победа!

(в. "Пролом", год. I, № 1, 20 ноември 1938 г., с. 3)

ПОЗИВ

(преди 26 март 1940 г.)*

Българи! От 3 години зовем непрестанно да си отворите очите, за да видите накъде ни водят тези, които ви управляват. От 3 години зовем да мобилизирате волите си и да изпълните стриктно и дейно дълга си към България и към себе си лично. България има териториален и народностен идеал! Какво стана с него? Лани ви поднесоха лигаво солунско споразумение. На март 1939 г. "ликвидираха" още по-лигаво двувластните имоти из Западните покрайнини! И то в какъв момент! Жадувате за Добруджа, а Добруджа сама плаче за нас, но наместо дейност виждате грозно низкопоклонство!-България има социални поразии. Работници, селяни, занаятчии и повечето чиновници гладуват. Повечето търговци и индустриалци едва се крепят, за да не паднат в мрежите на еврейския паяк. Какво се върши обаче? Наместо работа и поминък поднасят ви се официални залъгалки!-Ето последното доказателство за това, че еврейството управлява България. От няколко дена полицията води истинска подземна война с ратничеството. Десетки и стотици арести, обиски, интернирания и други насилия над ратници! Българинът проф. Асен Кантарджиев е също интерниран! Разбира се под еврейска команда.

ВЛАСТТА ПАЗИ БЪЛГАРИЯ ОТ БЪЛГАРИТЕ!

Щом е така,

ТОГАВА ЩЕ БРАНИМ БЪЛГАРИТЕ ОТ ТАЗИ ВЛАСТ!

Щом водят борба срещу нас затуй, че спасяваме и изграждаме националното съзнание на българина, че укрепваме устоите на българщината, и щом за еврейска и народофронтовска угода упражняват насилия над най-жертвеготовни и съзнателни българи, щом е тъй, тогава ние още по-сърцато ще изпълняваме дълга си, ще ви разкриваме тайните на тези продавачи на български интереси, и то с лозунга:

ОТПОР СРЕЩУ ЮДЕЙСТВУВАЩИТЕ И НОВОТО БЮРОКРАТСКО ГЪРКОМАНСТВО.

РНБ

(емблема) 

* (На лицето на листа с химически молив написано: "Пръснати в неделя, 26 март., из улиците (пл. Славейков) - бел. на съставителя)

(Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред". С., 2009 г., с. 711) 

    

 

Светогледна беседа № 67: "РАТНИЧЕСКА ИЛИ КОМУНИСТИЧЕСКА РЕВОЛЮЦИЯ"

(19 юни 1943 г.)

България назрява за революция. В това няма никакво съмнение. Досегашният ред е непоносим. Дори и да би искал, народът не би могъл да го изтърпи. Досегашната ратническа литература изтъква всички подробности на това положение.

С това положение се занимава най-отдавна БКП. Тя е сега отново в акция. Комунистическото ръководство заблуждава последователите си, че комунистическата революция в България е възможна и намира в това си твърдение най-силния подтик за активизиране на идеалистите комунизанти и на наивните комунизанти.

Нека сега видим дали това е вярно и в какво всъщност се състои комунистическата опасност за България. При това ще си послужим с комунистическата терминология, за да улесним и самите комунисти да ни разберат. 

***

Комунистите не са бланкисти. ("Бланкисти-привърженици на бланкизма, утопична революционна идеология, създадена от Огюст Бланки в средата на XIX в., проповядваща извършването на революция от малък, конспиративен, революционен елит." - бел. на съставителя Н. Поппетров). Те отхвърлиха отдавна и изоснова твърдението на Бланк(и), че като се вземе властта по какъвто и да е начин от ръководно малцинство, може да се преобразува обществото. Комунизмът знае, че масата трябва да узрее за революция, че ръководството не бива да изпревари масата и че лозунгите за борба трябва да отговарят на състоянието на масата. И като проследява този процес на узряване, комунизмът различава три фази:

1. Политическа криза. (Общо недоволство. Народът не може да живее по старому, а върховете на държавата не могат да управляват по новому. Върховете на държавата са в колебание.)

2. Революционна ситуация. (Раздвижване на масите, стачки, демонстрации, политическа активност. Върховете на държавата в смущение.)

3. Непосредствена революционна ситуация. (Масите не могат да живеят по старому. Напреднало организиране на протеста, прояви на бунт, конспирации всред държавния апарат, въоръжени саботажи, общо негодувание срещу властта. А върховете на държавата не могат вече да управляват сносно дори по старому.)

И ние сме съгласни с комунистите, че първата фаза-политическата криза цъфна в България около 1934 г. (затова през 1936 г. В(одачът) създаде РНБ!), че втората фаза-революционната ситуация настъпи около 1938 г. и приключи около началото на 1942 г. (затуй през това време РНБ беше в улична акция) и че сега, през 1943 г., се намираме вече всред непосредствената революционна ситуация. Но за кого е настъпила непосредствената революционна ситуация? За БКП или за РНБ, за комунистическата революция или за ратническата национална революция?

Нека анализираме няколко факта.

Когато подготвеният и храбрият съветски полковник Радионов ("Става дума за българския комунистически функционер и офицер от съветската армия Цвятко Радойнов." - бел. на съставителя Н. Поппетров) и много други комунисти слязоха в България през 1942 г. ("С подводници и със самолети (спуснати с парашути) между 11 август и 5 октомври 1941 г. от СССР са изпратени седем групи български политемигранти комунисти и съветски експерти, за да организират съпротивителното движение в страната." - бел. на съставителя Н. Поппетров) с подводници и парашути, стана тъй, че секретар-бирниците се надигнаха и ги изловиха. Впоследствие Радионов казваше: в Москва ни казваха, че българският народ бил вече узрял, а то излезе блъф.

Селячеството ни негодува от властта, но взема участие срещу комунистическите въоръжени банди.

Целият народ е антисемитски настроен.

Софийската публика, като видя негодността на властта, започна сама да гони "атентаторите" и то с риск на живота си. ("Софийски граждани оказват подкрепа на властите при преследване на представителите на бойните групи, които от февруари до април 1943 г. извършват серия от политически убийства в столицата." - бел на съставителя Н. Поппетров)

Какво значи това? Значи, че няма революционна ситуация за комунизма. Защо? Защото има верен народен инстинкт. Защото има отчасти народно съзнание. Защото идеята за националната революция е вече популярна и защото има РНБ.

Властта еднакво преследва БКП и РНБ-това тя съобщава дори в поверителни писания. Защо това й становище не се възприема, а я компрометирва? Защо народът издава на полицията комунистическите конспиратори, но никога не издава ратническите апостоли?

Защото има революционна ситуация, но за националната революция и РНБ, а не за комунистическата революция и БКП.

Комунистическите влъхви знаят това много добре, но заблуждават последователите си, за да ги активизират.

Те знаят, че пътят на вътрешната революция е затворен за БКП. Те знаят, че БКП може да заеме властта само отвън, т.е. само ако съветската войска победи и дойде. БКП е сега агентура на съветската войска и задачата, която й се дава е да смущава и разлага българската войска в нейния тил. Но Москва не казва това на българските комунисти, защото това би ги отчаяло, а ги лъже, че комунистическата революция в България е възможна и че те вършат революция! Шумците са военен инструмент на СССР и са в конфликт със собствената си доктрина. За комунизма няма революционна ситуация, а той върши революционни актове. Защо? Защото не е Българска комунистическа партия, а е агентура за технически саботажи и за незряла и изпреварила комунистическа пропаганда.

В това се състои опасността в България от БКП. Тя не е малка. Тя е много голяма. Всеки сам да помисли, а най-много-войската. 

Нека подсетим нашите подмамени саботьорствуващи комунисти, че ако СССР победеше и дойдеше, то тамошните комисари ще разстрелят (с нагант в тила) първо тях, защото те са, според Ленин, "вътрешни и употребени вече несговорници, по-опасни дори от скритите врагове".

България е наистина узряла за революция. Върховете й не могат не само да управляват по новому, но не могат вече да управляват сносно и по старому. (Техният режим е вече по-негоден и от отминатата партийна система.) Някой непременно ще извърши революция. Ратническата национална революция е нужна преди всичко за спасението и напредъка на България. Но тя е нужна и за да предотврати комунистическата революция. "Искаш ли да предотвратиш една революция, трябва сам да я направиш" (Равашоли). В това отношение трябва да ни разберат най-добре униформираните българи.

Другари, ратници! Това е съдбоносното положение и такава е мисията ни! Напред към ратническата национална социалистическа революция. А щом някой се умори или падне, друг, по-млад и по-бодър, ще встъпи на неговото място, докато вземем лавровия венец на Победата!

(Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред". С., 2009 г., с. 743-746)

Светогледна беседа № 53: "ВИДЯХТЕ ЛИ СЕГА? (ИЛИ ТЕ ВИЖДАТ, НО СА НЕПОПРАВИМИ)"

(27 февруари 1943 г.)

От 1936 г. насам, значи 7 години насам, предупреждавахме и предупреждаваме постоянно, и то "черно на бяло":

че се подготвят съдбоносни военни и социални борби,

че няма нито минута за губене,

че трябва да се работи за духовното обединение и организиране на българите, а не да им се пречи,

че трябва да се организира материалният живот на България, а не да му се пречи,

че рушителските идеологии се изтикват само с по-светли идеологии, а не само с полиция,

че само чрез силно политическо движение може да се оправи и да се води държавата и народа,

че животът е борба и трябва да се възпитава и готви за борба,

че социалната неправда и духовното пораженство трябва да се отстранят с план, работа, борба, обич и мъжественост.

От 7 години предупреждавахме и успоредно давахме примери с дела, работа, борба и жертви.

А те?

Те през цялото време вършиха обратното,

те не вземаха предвид бурите, които се готвеха, а след това и започнаха,

те продължаваха да раздробяват народа,

те се бореха срещу идейното обединение на народа,

те усилваха дезорганизацията на държавата,

те задълбочаваха социалната неправда,

те се силеха и все още се силят да закрепят безидейността,

те възприеха пътя на фалшификациите чрез кухи форми, като безправен полицейски парламент, откраднати формули, неискрени закони, "Бранник", безброй речи с празни думи и откраднати формули, които нито разбират, нито чувствуват.

Те мъдруваха, хитруваха, шикалкавеха във всички посоки,

те се отвращаваха от здравите и дееспособните българи и те преследваха и преследват още с всички средства, а възлагат държавни задачи само на провинени и сервилни хора.

И т.н. и т.н.

Може ли някой да посочи поне едно уредено и справедливо нещо?

Държавната машина е хаотизирана.

Снабдяването е напълно компрометирано.

Из България бродят комунистически чети.

Комунизмът саботира и се готви за нов сблъсък.

Никой не вярва на властта.

Полицията изнемогва и е безсилна срещу световните идеологии, защото държавното ръководство й е възложило своите задачи.

Офицерският корпус изнемогва материално и е на път отново да стане гръмоотвод на чужди грешки и грехове.

Чиновничеството гладува и се корумпира непрестанно.

Работничеството мизерствува и става още по-противодържавно.

Селячеството ни е обезправено, а селското стопанство бива изсмуквано.

Търговията ни е жертва на бюрокрацията, корупцията и хаоса.

Индустрията ни е спъната от същите поразии и е оставена без охрана на саботьорите рушители.

Масите са подложени на влиянието на чуждите пропаганди и на слуховете и интригите.

Пацифизмът и страхът се ширят, а бурята на войната стигна вече до нашата граница.

Всички тъмни сили триумфират и се ширят днес из България.

Убит е ген. Луков. Кой беше Луков е друг и отделен въпрос, но важно е намерението на убийците!

Видяхте ли сега, господа плутократи?

Видяхте, но сте непоправими!

Видяхте ли сега докъде доведохте България?

Виждате, но не можете отчасти от слабост, отчасти от липса на морал и отчасти защото може би и целта ви е такава!

И това ви предсказахме. Ето, че животът ви свали маските и ви задигнаха ризите!

А оттук нататък?

Оттук нататък вие непременно ще изкусате чорбата, която сами си надробихте!

България е вече много увредена от вас и тя тъй ще посрещне най-съдбоносните моменти от историята си.

Но България не е оставена на произвола и без стратегически резерв. България има РНБ. Много добри нейни синове вземат урок и решение тъкмо от нещастията и идват при нас, за да ратуват.

Сега, когато вие продължавате да ръководите "от горе надолу", ние продължаваме да строим "от долу нагоре".

И тъй ще продължаваме (още не много продължително) нататък из утрешните дни на историята, докато всеки според делата си получи от нея заслуженото и докато осъществим социално справедлива и национално могъща България.

Съратници, другари! От няколко души ние стигнахме за 6 и половина години до тука. Оттук нататък е вече за нас всичко направимо. Не пропущайте нищо, което можете да допринесете за победата и изпълнявайте точно и сърцато всичко, което ни повелява ратническият стил и ред на работа. Този е най-късият път до победата на РНБ и на българщината.

(Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред". С., 2009 г., с. 736-738)

 

 

"РАТУВАНЕТО КАТО ШКОЛА, ТРЕНИРОВКА И ПРОВЕРКА" - оперативен материал № 2

(28 февруари 1942 г.)

Другари ратници,

Водачите на българския народ-Левски, Ботев, Раковски, Бенковски, Караджата и др., както и всички техни съратници, оставиха светли страници в българската история, написани с кръвта и жертвеготовността им. Духът на тези бойци живее в сърцата на героите от Сръбско-българската, Балканската и Европейската войни, които достойно защитиха България на полето на честта.

Но имаше и българи, които бързо забравиха какво значи народна свобода и с какви скъпи жертви бе тя извоювана. Докато едните отстояваха на фронта с геройски подвизи държавната независимост, други в тила, в съдружие с юдомасоните предателствуваха и по пътя на пораженството, алчни за богатство, разколебаваха духа, за да подготвят катастрофата на България. тогава от стените на Централния затвор за първи път се чуха пораженските думи на идола на дружбашите и пладнярите-Стамболийски, който със своите оръдия, начело с Райко Даскалов,  хвърли в братоубийствени борби братя срещу братя и се проляха реки от братска кръв.

Превратът от 9 юний, Цанковото управление, това на Демократическия сговор и после на Блока, борбите на радикалите, баджанаците дружбаши (бел. на съставителя Н. Поппетров: "Нарицателно за земеделците, по роднинската връзка между водачите на "Врабча 1", Димитър Гичев и Вергил Димов."), националлиберали и демократи за кокалчета и дробчета са една печална част от българската история. Вярно е, че партийната система е ликвидирана вече със закон, но ние все още виждаме, дружбаши да се настаняват в земеделските задруги, широки социалисти-в кооперации и в популярни банки, а на другата страна-комунистите, покровителствувани от най-високи държавни места, за да заемат отговорни държавни постове, откъдето тровят с московски лъжи и тъй наречени неутрални политически граждани и саботират българщината.

Предвижданията на водача още от 1936 г., че "ще настъпят важни исторически събития за българския народ и че същият трябва на всяка цена да бъде изваден от хаоса на политическата си безпътица, за да бъде подготвен да посрещне и да изкове сам новата си история", се сбъднаха. Идеите на Ратничеството за напредъка на българщината, отразени във "Веруюто" и развити в ратническата литература, стоплиха и съживиха сърцата на истинските българи, за да нарасне ратническата организация от един ратник  на хиляди ратници и да бъде обхваната България в един кратък период от 5-6 години откъм всички краища.

През 1936 г., поради недовиждане и нерабиране на правителството Кьосеиванович, Дирекцията на полицията остана безгрижна към новооснования в София клуб на РНБ. Ратничеството за напредъка на българщината е било винаги вярно и последователно на принципа си да приобщава всеки, който искрено желае да ратува, и след това да му даде възможност да докаже чрез дела, че е ратник. Естествено е, че мнозина се оказаха неспособни да устият на даденото от тях "обещание". Такива хора още след разтурването на клуба от властта побързаха да намерят спокойствието си. Започнаха редица арести и интернирвания на ратници. Водачът на РНБ на няколко пъти бе интернирван и мобилизиран, тормозен морално и материално, за да бъде на всяка цена отделен от организацията си. Ратниците по цели седмици стояха затворени в килиите си в Дирекция на полицията, лицата бити и унижавани, малтретирани и интернирвани с цел да бъдат разколебани в започнатата от тях борба, да се откажат от организацията и да направят нужните за полицията признания, та да бъдат преследвани техните другари. Но практическите резултати, които вече даде ратническата школа, закаляване борческия дух на ратниците, , проявен и между друго и в редица акции на РНБ, се оказаха блестящи и за голямо разочарование на плутократите, ратниците посрещнаха мъжествено изпитанията, на които биваха подлагани, и се показваха достойни за даденото от тях обещание. Това не бе случайност. То не бе само резултат на лични качества, а бе резултат на ратническата борческа школа. Редовното посещение на ратническите сборове, получената вече подготовка и изработеното чувство и съзнание за точност, срочност и жертвеготовност, редовното изпълнение на ратническите задачи, духовната подготовка, организираността и личният пример направиха от тях борци, знаещи само едно-изпълнение на поставената им от водача задача. Така се създаде и ратническата традиция.

След разтурването на клуба сбирките не престанаха; къщите на ратниците се обърнаха на клубове, в които се продължава и до днес ратническата работа. Безспорно е, че задачата на тези ратнически сборове е грамадна. В тях се приобщават новите ратници и се поставят във връзка с по-старите ратници. Тук ратникът, посещавайки редовно сборовете, се научава да мисли и да работи по ратнически. Слушайки и разисквувайки по ратнически, идеологични, тактически, организационни и обществени въпроси, ратникът изработва своя ратнически светоглед и се подготвя за деен политически гражданин на България. Ратникът, който е получил своята основна подготовка и след това е проявил ратническа дейност с постоянство, става годен да ратува в йерархията на организацията и да получи определеното му от водача място. В ратническите сборове и чрез съзнателно ратуване с дела ратникът придобива качествата точност, сръчност, жертвеготовност, които са тъй чужди за българина и за оправянето на България.

Идете на кино, на концерт, на театър или на каквото и да било публично събрание, вие ще видите много малко точни граждани. Винаги след определения час започват да се точат закъснелите ленивци и да безпокоят тези, които по-рано са заели местата си. На този факт се натъкваме на всяка крачка в нашата общественост, при справки в учреждения, при изпълнение на служебния дълг на много чиновници, в частния живот при дадени срещи и пр. и пр.

А въпросът за несрочността на българина при изпълнение на дадена задача е винаги свързан с понятието "българска работа", което ние българите сме свикнали да смятаме като наш недостатък, от който нямаме намерение да се откажем. Целият ни държавен елемент се ръководи от девиза "Оставяй днешната работа за утре" и благодарение на това много държавни и обществени въпроси чакат с години своето разрешение и се разрешават повечето пъти след като нуждата от тях е преминала.

Жертвеготовността е станала крайно рядко явление. Много младежи отказват под различни предлози да изпълнят отечествения си дълг-да служат военната си повинност; други бягат от отговорност, трети оставят неразрешени въпроси, като по този начин съзнателно спъват вървежа и хода на държавната машина, ощетяват интересите на държавата и гражданите й. Повечето в желанието си да запазят спокойствието си и това на домашните си очакват изяснение на борбата от други и т.н. с наивната надежда, че ще се наредят и в бъдеще.

Тези основни недъзи се насаждат и развиват нарочно всред младежта ни. Безспорно е, че с материал от такова качество не би могло да се работи. Схващайки много добре тези недостатъци и невъзможността да се създаде с неподготвени, несигурни и непроверени хора една "социално справедлива и национално могъща България", Ратничеството на българщината си е поставило за задача между другото да подготви хора за своята бъдеща работа, а след победата да възпитава всички българи.

Редовното посещаване на ратническите събори, проучване на издадената литература, участието в акции и изпълнението на ратническите задачи тренира и калява ратника. Той започва да мисли по ратнически. Трениран и подготвен в своята организационна и обществена дейност, ратникът ще бъде поставен на нужното изпитание и по този начин ще бъде проверена неговата способност за точност, срочност и жертвеготовност.

Само чрез съответно отнасяне към своите ратнически задължения ратникът ще стане школуван, трениран и проверен борец и тогава ще може да участвува в извоюването на социално справедлива и национално могъща България.

Докато бившите партийки и сегашните организацийки и групички се състоят от непроверени хора и затова се цепят, пропадат, намаляват и огъват при най-малкия натиск, ратничеството проявява чрез дела своите ратници. От това гледище отпадането на онези ратници, които не издържаха от 1936 г. насам, е най-голямото щастие за РНБ. При своето настъпление досега РНБ се пречистваше непрекъснато и отива с все по-изпитани ратници напред. Представете си на какво прилича например "Бранник", който се ръководи от негодни отпадъци от други организации и среди.

Наш най-голям и важен дълг е да преценяваме правилно съратниците си, щом забележим упорит и дееспособен верен ратник да направим всичко възможно, за да напредне в нашата ратническа йерархия. защото и днес, и утре ние ще се мерим и преценяваме не по богатство и не по дипломи, а по своята дееспособност и ратническа вярност.

Само така ще доприготвим онази ратническа политическа войска, която ще заслужи и наложи победата и която ще тури ред, правда и резултатност в живота на България.

Само така ще извоюваме социално справедлива и национално могъща България и ще вървим непрестанно в напредък правейки все по-щастлив нашия даровит и достоен български народ!

(Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред". С., 2009 г., с. 720-724) 

 

Инструкция на ратническото ръководство "НАСОКА 3. ЗА ПРОПАГАНДАТА НА РНБ"

(1939-1940 г.)

1. РНБ произлиза от стремежа на българите за социална правда и национална мощ.

2. Основната идея на ратническата борба е съчетанието на борбата за социална правда всред българите с борбата за постигане на възможно най-висока национална мощ. Тази основна идея изразява стремежа на българската нация.

3. Организацията на ратничеството е основана на убеждението, че този стремеж може да бъде осъществен само от едно истински морално и напълно дисциплинирано ратничество за напредъка на българщината.

4. Двата големи лоста, с които ратничеството действува, са организацията и пропагандата.

5. В политическата борба не решават големите идеи, а силовите средства. Идеята без организирана сила остава гола теория. Организация без основна идея прилича на човек, който не знае що иска.

6. Пропагандата има за цел да втълпи на българите основата на ратническата идея, която изразява техния отчасти неосъзнат още стремеж.

7. Пропагандата трябва да развие идеята до светоглед. Това ще рече да се създаде едно мерило за всички прояви на българския живот.

Когато един човек добие комунистически светоглед и комунистическо мерило, тогава той става комунист. Когато добие християнски светоглед и мерило, тогава става християнин. Българинът става истински ратник, когато добие ратнически светоглед и ратническо мерило.

8. Светогледът става организация не чрез учестеността на носителите му, но чрез тяхната пропагандаторска способност и чрез дарбата им да организират. 

9. Слабостта на национализма в много страни се дължи на неговата неорганизираност и на безгрижието му към социалните въпроси.

10. Марксизмът порасна с пропаганда и с терор и затова си бива побеждаван само от фашизма, но не и от демокрацията.

11. Характерно за съвременната политика е, че за да се вземе държавата, трябва да се спечели масата и да се превземе улицата.

При това трябва да се има предвид, че работничеството и "буржоазията" са социално активните категории. Селячеството е пасивната категория, която никога и никъде не е ръководила обществото. То представлява тялото на нацията и е предмет на любов и грижи, но то не ще реши борбата. Пропагандата ще работи с всички сили и над него, но не ще очаква от него нито пълна активност, нито решение на борбата. Гнездата за родоотстъпническата агитация за селото се намират в града. Тук те могат и трябва да се унищожават с всички средства.

12. Борбата за масата и за улицата води към обезоръжаването на противника и към победа на идеята.

13. Оттук произлиза и безусловната необходимост от ударна организация на политически войници.

14. Само ударите правят пропагандата възможна. Те са не само силово средство, но и най-силното пропагандно средство.

15. Агитаторът има за задача да намери последователи да се борят за неговата идея. Тази борба за човешки съзнания и воли е пропагандата. Тя превръща знанието в политика.

16. Същността на политиката не се определя от морални и правни възможности, а от силови възможности.

17. Общественото мнение иска стройна организация, а организацията може да осъществи идеята само като вземе държавата.

18. Марксизмът и родоотстъпничеството си служат с идеята и утопията само, за да спечелят масите. Тъй като ратническата пропаганда е отправена към масите, трябва да си послужи и със средствата, които мамят интелекта, но затова пък печелят сърцата на масите.

19. Агитаторът не философствува, а взима заключенията на философа и ги излага с езика на хората, към които се обръща. Той се приспособява към тези, на които говори.

20. Идеята е постоянна, а пропагандата променлива, като се нагажда към условията и нуждата.

21. Пропагандата със слово и перо няма за цел да бъде умна и духовита, а трябва да бъде резултатна. Тя е добра само, когато е резултатна., т.е. когато е повлияла средата, която цели. Затова тя може да бъде понякога груба, нефина, необективна, дори и по-лоша. Без това условие тя е осъдена на неуспех и на поражение, особено от марксическата и така наречената демократическа пропаганда.

22. Пропагандата гони целта си с възможните най-ефикасни средства и цели да спечели повече вярата, а не интелекта. 

23. Вяра в нещо не може да се втълпява от страна на хора, които сами не вярват в това нещо. Затова първо условие, на което агитаторът трябва да отговаря, е вярата му в идеята, която разпространява и в нейната победа. И най-обикновеният човек долавя вярата или съмнението на агитатора. Затова ратническата пропаганда се възлага и върши само от ратници с фанатична вяра. Изрази като "ама", "но", "може би", "има и други", "не е съвсем ясно", "ако успеем", "има няколко възможности", както и други подобни изрази, не могат да се свързват с твърденията на ратничеството, защото са несъвместими с естеството на неговата пропаганда.

24. При печеленето на хора от страна на пропагандата трябва да се има предвид, че свръхкритичният и скептичният тип човеци, които отговарят напр. "това е много добре", "ама и пр.", "не е ли трудно", "светът еди-какъв си", "ами ако" и т.н., се намират на най-лесна философираща позиция. Те принадлежат към съзерцателния, боязливия и не строителски тип хора. За такива хора не бива да се хаби повече енергия, отколкото трябва. Те няма да бъдат и полезни на ратничеството в първите фази на борбата му, но ще бъдат спечелвани по-късно, през втората половина на борбата.

25. Пропагандата ще цели най-напред да привлече онези българи, които са сами дошли до идеите на ратничеството, които, без много да умуват, идват с готова вяра. Пропагандата ще действува най-напред на тях, защото те са от само себе си настроени на дължината на ратническата радиовълна. Най-полезни за борбата на ратничеството са онези, които няма какво да губят. 

26. Пропагандата ще се бори както надясно, така и наляво от социалната линия на ратничеството. Тя ще започне с удар надясно и ще следва с удар наляво.

27. Ораторът настройва по-лесно обществото, отколкото писателят. Устната пропаганда е и днес по-ефикасна от печатната пропаганда.

28. Идеята трябва да се изрази с къса, проста и разбираема формула:

Христос: Обичай ближния си.

Комунистът: Пролетарии от всички страни, съединявайте се!

Ратникът: Общобългарският интерес над личния интерес.

                    Социално-наляво, национално-напред.

                    България за българите.

                    Справедлива и силна държава.

29. Днешният политически вестник трябва да бъде агитатор за улицата. Уводната му статия трябва да бъде къса, страстна, агитаторска реч. Целта на политическия вестник не е само да уведомява и да съобщава верни факти, а е да подтиква и да разпалва.

Пресата е пропаганда със средствата на публицистиката. 

30. Пропагандата е средството за създаването на новата държава.

31. До вземане на държавата пропагандата има за задача само да печели последователи и воли за борбата, а след вземането на държавата тя получава задачата да допревъзпита нацията и да я насочва.

32. Всички значителни водачи са били едновременно организатори и пропагандатори.

(Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред". С., 2009 г., с. 708-711)