(Сп. „Пролом”, год. I, бр. 7, София, 20 февруари, 1939 г., с. 1)
Преди Хилендарският монах съзнанието за Българщината все още
проблясваше тук и там. Ала тези проблясъци бяха безсилни да изменят историята и
да извикат на нов живот българския народ. Съзнанието за Българщината проблясна
и у Отца Паисия. Но той беше способен за дело, за осъществяване, и което е още
по-важно, той беше способен да върви по пътя на това осъществяване до
край.Българското съзнание се превърна у него в българска история. Но той не се
задоволи с това, а тръгна да разнася своята българска история по българската
земя и вършеше това до края на дните си. И ето, достатъчно беше делото,
скромното дело на един монах, за да се измени историята и да се извика на нов
живот един народ.
По-късно у мнозина българи гореше жаждата за свобода. Но
българският народ не би останал роб или само би заменил робството си, ако тази
жажда за свобода не гореше у люде като Раковски и Левски, като Ботев и
Караджата, като Волов и Бенковски, у които „всяка мисъл бе дело” и които бяха
способни да вървят до край по пътя на делото си.
Желязото се кове със запретнати, а не със скръстени ръце.
Историята се кове с дела, а не с въздържане и благоразумие. Така е било вчера,
така ще бъде днес и утре.
Историята на една нация може да бъде история на един възход
или история на един упадък. Ако в нацията се развива процес на откъсване на
личността от нацията, ако личността поставя своите интереси над всичко, ако се
служи на личния, а не на националния напредък, националното съзнание ще започне
да затъмнява и нацията ще тръгне към упадък. Възходът на нацията е свързан с
все по-широко служене на нацията, с все по-широко ратуване за нейния напредък.
Това важи за всички нации, важи и за Българщината.
Днес у нас мислите и чувствата у повечето люде могат да
раздвижат най-много езика им. И затова Господ е наспорил у нас идеи, пророци и
проповедници. Но мнозина ли са тези, които осъществяват на дело и които по пътя
на това осъществяване отиват до край? И колцина пък от тях служат на
Българщината?
И все пак на тези малцина избрани принадлежат бъдещето и
историята ни. Тях ще възхвалява един ден българският народ. И само тях той може
да следва днес и утре с доверие и върховна жертвоготовност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар