Асен Кантарджиев - "ЧУДОТО НА БЪЛГАРИТЕ" (уводна статия)

 

(Сп. „Пролом”, год. I, бр. 9, София, 20 март 1939 г., с. 1)

Ако е въпросът за обща преценка на българина, за преценка на неговата национална жизнеспособност, за съпротивителността и издръжливостта на българската нация изобщо или пък за неговата държавнотворност, може да се посочи само един единствен довод, пред който и най-стръвният критикар на Българщината следва да занемее.

Нека оставим второстепенните и третостепенните явления из българската история, защото, за да се спори за тях, са нужни знания и проницателност и защото демагогът може да върши на тяхна площ безконечни извъртания.

Ето ослепителният довод:

Върху българската земя са възникнали могъщи народи и държави.

Още преди Александър Македонски е съществувало и цъфтяло царството на одрисите със столица Одрин. Но впоследствие то изчезнало.

След това е цъфтяло силното царство на келтите със столица Тиле, сегашното Тулово. Но то изчезнало.

След разпадането на Александровата държава останали и се развивали няколко други държави. От тях, обаче, и помен не останал.

Древната Римска империя, укрепена могъщо и върху сегашните български земи, изчезна също така.

Преди българите са живели тук остготи и вестготи, големи и добре въоръжени германски народи. Живели са тук и други мощни германски племена като карпи, херули и гепиди. Но тези многобройни народи със силни държави изчезват на тази важна, но трудна за пазене земя.

И тъй основно изчезват всички тези народи и държави, че когато славяни и прабългари едновременно заселяват нашата земя, те я заварват безлюдна и пуста!

Но не само тези народи изчезнаха с държавите си по нашите земи.

Върху тях се развиват две могъщи латински държави, едната със столица Цариград, а другата със столица Солун. Латинците бяха толкова силни, че бяха напълно сринали Византия и им трябваха само няколко месеца, за да затрият и последния й остатък в Мала-Азия- немощното малко Никейско царство. И ако Калоян не беше унищожил коренно латинците, заедно с тежките им рицари, които всички тогава смятаха за непобедими, византия не би могла вече да се възстанови и кой знае как щеше да се развие историята из нашите земи.

Значи и толкова могъщите латинци с непобедимата си държава не удържаха върху нашите земи.

След Самуила нахлуха печенези и узи, също така грамадни и силно въоръжени народи със силна държава през XI в. (?) и чието име само будеше ужас у византийците. Но и тези силни народи изчезнаха заедно със силната печенегска държава (?), защото не издържаха на това трудно място и бидоха изкоренени.

Ами великата Византия, която стигна такива моменти на сила и големина, че се биеше едновременно в Индия (?), Североизточна Африка и на Балканския полуостров, какво стана? И тя не удържа на това трудно място!

А с Отоманската империя най-после, която стигна до Виена и Будапеща, какво стана? И тя не удържа върху нашето място!

Само българският народ устоява, брани се и владее тази най-трудна и важна земя и то от хилядолетие и половина насам. Само българската държава устоява върху нея и, днес унищожена, възниква утре наново из волята на българина чрез блясъка на ново възраждане и на нова победа, както изгореният феникс възниква из пепелта си наново и то още по-блестящ!

Има ли по-голямо доказателство за издържливостта, жизнеспособността, воинствеността, държавнотворността на българите! Това историческо чудо е чудото на българите! Българинът трябва да го вижда, да си го спомня и със спомена и съзнанието за него да шиба когато и където му паднат всички мекушавци, които го тровят и дърдорят за интернационализми и за интегралности и които каканижат: „ние малките”, „ние слабите”, „ние бедните”, защото, бидейки сами мекотели подлеци, искат или да продават Българщината, или пък да обясняват личното си нищожество чрез подли хули срещу Българщината.

Това е единственият и съкрушителен довод! Това е историческото чудо на българите! Това е ослепителното доказателство, че пред нас историята разкрива необятни възможности и победни изненади, стига само да слушаме гласа на кръвта си, да следваме инстинкта на народа и да изпълним по крумовски и калояновски дълга си на български синове, които чувствуват, че пречките са създадени, за да бъдат преодолявани и че единственият смисъл на нашия живот е с планомерност и тогава с безогледна целестремителност да се борим до победа! Тази е единствената възможност да живеем като човеци в служба на Бога! Тогава поколение, след поколение ще възникваме из българската земя, ще минаваме живота си в достойнство и победна радост и, отивайки на вечна почивка при великите сенки на българското минало, ще виждаме зад нас да поемат знамената и мечовете идните ни млади поколения с още по-голяма гордост и с още по-неотразима сила!