Инж. Сл. Василев - "СЕМЕЙСТВО, НАРОД И ДЪРЖАВА"

(Сп. „Пролом”, год. I, бр. 12, София, 5 май 1939 г., с. 6-7)

Ударите, що съдбата нанесе на нашия народ, можем да сравним с ударите, които човек нанася на нажежено желязо, за да го освободи от згурията и да го облагороди. Никой народ в Европа не е получил толкова удари от  съдбата и не е претърпял толкова превращения, колкото българския през своята хилядогодишна история. Но той винаги се е издигал из своите изпитания като феникс из пепелта и винаги е бил отново готов да изпълни призванието си.

България се прояви през своето съществувание като най-важен фактор в Югоизточна Европа. Да не се забравя, че тя е фенерът, който свети на югоизток. Тя трябва и за в бъдеще да остане най-важната артерия за сърцето на Балканския полуостров.

Напият народ създаде религия, изкуство и книжнина, които дадоха светлина и култура на славянските народи. Но той вкуси и от режима на прословутата демокрация с нейната политическа корупция, борби и кризи. Той, обаче, преодоля вече и тия удари.

Сега върви към нови насоки, с нови стремежи да се преустрои родината и да се преодолеят финансовата и икономическа кризи. Новите системи, обаче, ще имат своята сила, ще бъдат творчески и ще преуспеят само тогава, когато в сърцата на младото поколение те здраво закрепнат и се развият. Младежта трябва умствено и морално да устои на новото време; тя трябва още от детинство да бъде възпитана и пропита с национални чувства, които с нищо да не могат да се разбият и покварят.

Днес възпитанието на младежта – да обича тя народ и държава е една от първите гарантирани с успех задачи и първият етап за преустройството на България.

Голямо влияние в това отношение може да упражни и семейството, за което държавата трябва да го подпомогне.

Либералната система в миналото спря правилното народно развитие и донесе със себе си извратеното схващане за морал, род, семейство и деца. Тая система допринесе много за развитието на индивидуализма и класовата борба. Тя тласна народа към егоизъм и материализъм. В либералното схващане се отрови народната душа.

А за благоденствието на народа от голямо значение е семейството. То е като силно чувствителен нерв, който при погрешно лекуване може да парализира целия организъм.

Трябва да се направи невъзможно връщането към грешките на миналото. Държавата и частните институти с тяхната система на възнаграждение, а също и данъчната техника трябва да бъдат справедливо нагодени към положението на семейството. Жената трябва да бъде освободена от грижата за своята и на децата си прехрана. Бъдещето им трябва да бъде осигурено от държавата. Само тогава младото поколение ще бъде готово всичко да пожертвува в борбата за възвръщане на народа вярата в собствените му сили, за изграждане на една нова благоденствуваща държава.

Младежта трябва да повърне на народа неговия идеал, обичта му към родината, историята и към неговите традиции. Успее ли в тази насока, тогава можем да бъдем спокойни и няма защо да се страхуваме за утрешния ден на отечеството си.