(Сп. „Пролом”, год. I, бр. 3, София, 20 декември 1938 г., с
2)
От всички изкуства музиката най-тясно е свързана с личния и
обществен живот на човека. Като израз на неговия богат и многостранен вътрешен
живот, в един случай тя е лична и интимна изповед, а в друг- тя е израз на
хармонично живеещата и хармонично проявяващата се колективна душа на народа. В
двата случая, обаче, тя е едно първично и стихийно по своята сила вдъхновение,
чиито извори са дълбоко някъде в духовната същност на човека.
Народната песен пък е най-старият и автентичен документ за
бита, културата, религията и нравствения уровен на един народ. Тя е и могъщ
вдъхновител за художествено-музикално творчество. Даровитите музикални творци,
които черпят вдъхновение от нея и които имат разбирания за високата
естетично-възпитателна и социална мисия на музиката, отразявайки в творчеството
своето лично „аз”, отразявайки неусетно и общото, голямото „аз”на народа си. Като си служат с
характерните елементи на народната песен за създаване на свой личен музикален
стил, те също така неусетно допринасят за
създаването на националния музикален стил. Музикалните творци чрез своето
творчество, бих казал, дават открития лист на народа си за дългия път на живота
и историята.
Музикалните творци, тъкмо за това че са такива, имат правото
на суверенни господари да чертаят пътища в своята област, да определят
направления и налагат норми чрез изкуството си. Те се борят срещу пристъпите на
обединената и организирана посредственост, която под прикритието на една псевдо-музикална
общественост се стреми да им наложи своите вкусове и разбирания, да им натрапи
настойничеството си- настойничеството на тези, които се домогват до лесно
достижимото равнище и не търпят извиващите се над него глави. Истинската
музикална общественост, обаче, е нещо друго- тя е поприще за идеалисти, за
чисти и безкористни художници, ратуващи
за по-висока музикална култура. Истинската музикална общественост е повинност
за даровитите музиканти: творци, изпълнители, теоритици и др. Истинската
музикална общественост е съгласуване усилията на всички, които планомерно и
неотстъпно се стремят да направят от музиката, от това колкото лично, толкова и
обществено изкуство, едно по-широко достояние, за да може тя да изпълнява
художествената си, национална и социална мисия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар