"ЗАЩОТО"

Изложение против правителствената политика към младежите и към РНБ

(27 ноември 1941 г.)

Млади сме били и неопитни. А политиката изисквала мъдрост, която сме щели да добием, когато остареем. (Въпреки това ни канят в „Бранник” и то не за политическо възпитание, а да подкрепяме правителства! Но да оставим сега това.)

Млади сме били и неопитни. Вярно е. Ами че има ли нещо по-хубаво от това да си млад и неопитен и да усещаш, че силни, умни и борчески характери се грижат за тебе и че като водят резултатно народа напред в историята, осигуряват и твоята лична съдба. Има ли по-хубаво нещо от това? Ако беше тъй, ний бихме били най-щастливи. Наместо борба и усилия по стръмни пътища, щяхме да вървим спокойно и лесно из равни и гладки пътища.

Но явно е, че не е така. Ние не живеем на луната. Ние сме чеда на народа. Ние виждаме всичко. Ние го усещаме отчасти и на собствените си кожи. И щом като се касае до собствената ни съдба и до нашето лично бъдеще, защо ни отнемате правото да участвуваме във възраждането на това общо и същевременно наше лично бъдеще? Или творете както трябва, или водете както трябва, или се борете както трябва, или ковете сигурно историята ни, или се махнете.

За нас историята не е нещо отвлечено. Събитията ни отвориха очите. Ние знаем вече, че вие сте много пъти съветвани, подканяни и подтиквани. И тогава разбрахме старата истина, че с молби, съвети, увещания и подканяния никъде нищо досега не е станало. След това едвам запретнахме ръкави и се заловихме сами за народната работа. И нищо лошо не сторихме досега. Напротив! Само работа, съзнание, общ труд и жертва сте видели досега от нас. Защо ни се сърдите тогава? Всъщност трябвало би да ни се радвате и да ни обичате! Но разбираме другото… Наши борчески и опитни братя ни го доказаха.

Вярно е, че сме млади. И тъкмо туй ни задължава да мислим за бъдещето. Ние виждаме как днес се кове историята. Ние виждаме, че тя не е такова отвлечено нещо, каквото изглежда от учебниците ни. Работата съвсем не се касае до Петра Амиенски, яхнал магаре, или до Густав Адолф, яхнал изправен кон и с маршалски жезъл в ръка! Работата с касае до днешния български народ и до нас лично. Ние видяхме как „опитни мъдреци” като вас хвърлиха в бездната на нещастието младежта на Русия, на Франция, на Чехия, на Полша, на Гърция, на Сърбия и пр. Ние усетихме на няколко пъти вече как насмалко и вие нас не бутнахте там. Ние виждаме и усещаме на всяка крачка вашия „ред” и вашата „справедливост”. И затуй на въпроса ви: „Защо се бъркате?”, отговаряме: „Защото вие ни принудихте.”

Млади сме били. Ами че за туй се учим. Неопитни сме били. Ами че затуй се упражняваме и подготвяме. Видели ли сте досега нещо лошо от нас? Разбира се, че не! Защо тогава ни сочите робски и небългарски пътища? Защо ни набърквате във вашите грешки? Защо искате всред младост да стареем?

Разберете ни. И тогава ще бъде по-добре. При това ние не сме сами. Ние не сме „паисиеви” зайчета, гризачета и плутократчета. Ние не сме „легионери”, които, разкъсани сами, не знаят кой от къде и накъде ги води, които биват учени на псувачество и доносничество, които губят напразно свои и общи сили, които нямат ни светоглед, ни единство, ни ясен път и чиято енергия и младост бива изкористявана и използувана от амбициозни, но бездарни и неморални кариеристи. Ние не сме и баламчета, които не разбират що е „Бранник”. Ние сме стройни вредени в големия борчески колектив – РНБ, където има множество ваши връстници. Но те не са като вас. Те са борци. Ние дружно вървим и използуваме предимствата на всички възрастни. Ние сме всички Ратници за напредъка на българщината и знаем, че историята не се зяпа, а се кове. Затова сме ратници и затова ще ратуваме въпреки всичко, до победа.

(В: „Проглед” (Средношколски лист „Ратник за напредъка на българщината”). № 16, 27 ноември 1941 г., с. 4-5)