Асен Кантарджиев - "ВРЪЗКАТА С МИНАЛОТО"

 

  

 (Сп. „Пролом”, год.I, бр. 6, София, 5 февруари, 1939 г., с. 3-6)

Нека и този път послушаме съвета на българоспасителя Паисий, като хвърлим поглед върху българското минало.

В България е имало евреи още преди испанската емиграция и то евреи, останали още от римската епоха. Още във време на покръстването на българите се явявали евреи мисионери, които се мъчели да спечелят българите за евреизма.

Центърът на еврейството в европейския Изток била областта около бреговете на Азовското море. Там те развивали усилена мисионерска дейност всред руси и хазари. Има дори известия, че руският княз Владимир, при когото стана покръстването на Русия, е бил уговарян да приеме юдейството. Особено силна и резултатна е била мисионерската дейност на евреите сред хазарите. Самото ханско семейство на хазарите е приело накрай юдеизма.

В IX в. хазарският хан е поискал от Византия да му бъдат изпратени добри християнски богослови за дипут с еврейските богослови в неговата земя. И в отговор на тази покана били изпратени в Хазария братята Кирил и Методий, които издържали там успешно тежки богословски спорове в защита на християнството. Хазарската държава е обхващала земите между Дон, Волга и Кавказ. В нейните предели са влизали и бреговете на Азовско море, чиято област била център на еврейството в европейския Изток. Смята се, че потомци на тези спечелени за юдеизма хазари са днешните караими в Азовската област и Кримския полуостров (Един от тези караими като руски емигрант беше дълго време и доскоро професор в софийския университет). Има и една теория на фон Кутчера (бел. – „фон Кутчер-а”, в случая родително-винителна форма за м.р., ед. ч., за лица и одушевени предмети, характерна за тогавашния книжовен език, изхвърлена от книжовна употреба през 1945 г., по силата на тогавашната комунистическа правописна реформа, заедно с буквите „ѣ”, „ѫ”), според която потомци на тези юдеизирани хазари са днешните галицийски (бел. – „Галиция” – област, намираща се днес в Западна Украйна; през 1941-1944 г. – във Варшавското генерал-губернаторство, под германски протекторат; през 1940-1941 г. – окупирана от СССР; през 20-те и 30-те год. на XX в. - на територията на Полша; от края на XVIII в., до 1919 г. – владение на Австрийската империя (от 1867 г. – Австро-Унгария) -  до 1919 г., преди това не е важно в подробности в случая; основното внимание -  да не се смесва с областта Галисия в Северозападна Испания, както често се случва сред български любители на общоевропейската история, независимо дали става дума за Средновековна или Нова обща история, защото историческата география ни е едно изключително слабо звено- защо е така е друг огромен за обяснение проблем, маловажен в случая) евреи, от които страда днес Полша и някои от които прелитат сега и в България.

В България е имало евреи още през Първото българско царство, които били останали от римската епоха. От един от отговорите на папа Николая I ( в случая – отново родително-винителната форма за м. р., ед. ч., характерна за книжовния език по онова време, толкова ясна за филолозите в малцинство и толкова неясна за мнозинството от съвременните български историци, които даже не си правят труда да я обяснят в кратко пояснение (част от тях не я и познават)) на зададените му от българите въпроси се разбира, че някакъв евреин се престорил на презвитер и мисионерствувал между българите, докато бил разкрит, наказан и изпъден. Случаите на еврейски домогвания били много чести още тогава, а през Второто българско царство те станали истинска напаст  за Българщината.

Арабите в Югозападна Европа били по същото време (бел. – визира се, дълго продължилото мюсюлманско владичество над Испания през Ранното и Същинско Средновековие, казано най-общо) носители и представители на рационализма и това именно рационалистично течение евреите поемат и пренасят в областта на философската мисъл. Под силния напор на еврейското влияние се създава от запада до изтока на Европа една секта в средата на християнството, наречена секта на „жидовствуващите”  („жидъ”:  „евреин” на старобългарски и староруски; буквално значение: „тор”; дума употребена от Иван Вазов в стиховете му, специално свързана с Д’Израели) или на „юдействуващите”. Тази секта отричала съществените страни на християнската догматика, като обяснявала по рационалистичен начин основните й положения за Възкресението, Възнесението, Въплощението и пр. С това евреите подравяли основите не само на християнската религия, но и на развитието на цялата западноевропейска култура.

Същото влияние и то с голяма упоритост евреите упражняват по това време и в България. Бягството на евреите от Испания причинило нахлуването на голяма еврейска вълна в Балканския полуостров. През Солун и други места те се разпространили бързо из всички значителни селища от земите на Второто българско царство.

Появата на Сара на българския престол като жена на цар Иван Александър и то тъкмо в XIV в., когато от Испания бягат евреи и когато не само другаде из България, но и в самия Търново имало голяма еврейска колония, засилила много, както евреите в България, така и сектата на юдействуващите и упражнила рушително влияние.

Важните исторически трудове на Константин Радченко - „Религозное и литературное движение в Болгарии в епоху перед Турецким завоеванием”, и на П. Сьiрку - „Время и жизнь патриарха Евтимия Търновскаго” съдържат много и твърде важни факти за ролята на евреите в България.

Сьiрку отбелязва в забележката на стр. 272, че „ в XIV в. и по-рано в придунавската част на България  имало много повече евреи, отколкото по-късно, след заробването на България от турците”. Той установява с положителност съществуването на значителни еврейски общини в Месемврия, Охрид, Ст. Загора, Одрин, Поли и Провато, Острок, Аликопол, Плевен, София, Никопол, Ямбол, Търново и пр.

Във всички по-значителни градове на България е имало евреи, които едновременно с материалното си възмогване, нахлували и в културния и политически живот на страната.

Както други автори, так и Сьiрку подчертава, че царица Сара, която изглеждала твърде благочестива, подтиквала цар Иван Александър да раздели на две части останалата под негова власт българска територия. С това Сара успяла да обезпечи престол за по-големия от синовете си. Известно е, че това обстоятелство причини непоправими беди на България.

„Без съмнение евреите съставяли доста голяма община (в Търново), която изглежда имала известно влияние върху вътрешните работи на столицата, казва Сьiрку. На стр. 226 той казва: „непосредствено след сектата на адамитите се появили нападките на евреите върху православната религия, които, трябва да се предполага, не били подбудени от вън, а започнали в самата България и главно в Търново.” По-нататък същият автор изтъква, че евреите не само се надявали, но били сигурни, че Сара ще ги подкрепи в нападенията им срещу българската църква, че „освен това, те са стигнали до такава дързост, че със своите нападки срещу свещениците предизвикали смут всред българското население не само в столицата, но и в другите градове”, че „те явно проявявали неуважение и непочитание към православното духовенство, подигравали се над монасите, над хората, които тъй или иначе се ползували с голямо уважение всред народа и са имали голямо влияние над него”, че „ са ставали побоища между българите и евреите”, че вследствие „нападките на евреите в България съществувал голям смут в обществото” и пр. и пр.

Тогава преподобният Теодосий, мъдър, заслужил и именит българин, отишъл при Иван Александър и му разкрил плановете на евреите. Царят свикал веднага през 1360 година събор в новите си палати. Съборът срещу евреите и юдействуващите бил председателствуван  от самия цар, синовете му Шишман и Асен и от патриарх Евтимий. На събора присъствували всички български йерарси. Двама от тримата евреи, които ръководели смутовете и които били съдени, отговаряли и ругаели толкова дръзко пред събора, че били осъдени на смърт. Единият от тях ругаел тъй дръзко на път към ешафода, че трябвало да му отрежат езика. На събора били взети тържествено важни решения, а между тях и решенията: „да се отстранят от цялата българска земя такива нечисти плевели”, а които ще пребивават в страната, „да пребивават като роби, а не като властници”.

Много интересно е съобщението, че евреите, еретиците и юдействуващите, въпреки гоненията, проявявали при всеки удобен случай рушителската си дейност, като емигрирали в съседни страни и там действували.

Еретиците, юдействуващите и евреите, макар и не винаги съгласни помежду си, се взаимно подкрепяли срещу държавата и щом едни дигали бунт, и другите се надигали.

Въпреки всичко, съборът срещу евреите, както и мерките срещу тях дали благотворен резултат за възмогването на държавата и на черквата.

Когато, обаче, Второто българско царство устоявало със сетни сили на турското нашествие и когато турците се готвели да се откажат вече от напразното атакуване на природно защитения Търново, намерил се евреин предател, който улеснил турците да нахлуят в града и да турят край на това българско царство. И сега още в Търново се разказват народни предания за тези събития, а имената на някои местности като напр. „чифутлъка” и др., напомнят за ролята на евреите през онази епоха.

Евреите продължавали дейността си из българките земи и след падането на Второто българско царство. Те бързо се сприятелявали и съюзявали с настъпващите турци. Защото турците познавали още от времето, когато презвемали източните и южните черноморски и мраморноморски  брегове  удобствата, които представя за тяхното нашествие съюзът с евреите. Защото евреите нямали териториални претенции  и им било безразлично под чия власт ще бъде територията, в която печелят, защото нямали верски разправии с турците и защото използували, от една страна, турците за търговия, а от друга страна използували покореното вече и обезсилено население. Отношенията им с турците били толкова добри, че когато турците превзели маджарско, унгарски евреи придошли в София, Плевен и другаде.

Еврейският историк Моше Исерлис, умрял през 1570 г., казва че в Плевен немските и унгарските евреи  се обединили. Това показва, че в този град имало от по-рано дори немски и унгарски евреи, оито били организирани отделно, но после се обединили. За същото време, около XVI век Самуил Модвели разправя, че в София имало немски евреи, турски евреи и испански евреи и че освен тях, в София дошли, след поробването на Унгария и унгарски евреи. Това прииждане на гонени от всички страни евреи в Турция говори ясно за добрите отношения на евреите с турците. Този техен съюз продължава през петвековното ни робство и то, разбира се, за българска сметка. Нашето Освобождение заварва във Видин, Свищов, Русе, София, Дупница, Самоков, Пазарджик, Пловдив, Ямбол, Хасково, Бургас, Варна, Плевен и другаде значителни еврейски общини и много богати и политически влиятелни еврейски семейства. Има изобилни сведения за това, че евреите са господарували наравно с турците над българската рая. Не само Стоян Заимов, но и други споменават за шпионската им роля, пък и всеки наш старец  може да разкаже по нещо от онова време. Българският народ ни е предал, както чрез народни песни, като напр. песента за „жълта чифутина и др., така и чрез традиционната си ненавист към тях, поука и наставление за пътя, който трябва да следваме.

Но тук не е място за по-подробни сведения из историята. Задачата беше да се посочи, че еврейският въпрос възниква още с възникването на Първото българско царство и следва успоредно и до днес пътя на българите.

Не напразно Отец Паисий зове българите да се ползуват от поуките на историята. Но нашата лъжеинтелигенция и днес още не се е поправила  в това отношение. Един от най-именитите ни бивши министри-председатели, който управлява България в най-решителни моменти, призна простодушно в последните месеци на живота си, че никога не се е занимавал с българската история. Така и до днес ни водят хора, които не знаят откъде иде и накъде трябва да върви българският народ. Помислете  сами тогава, къде би ни извела таква лъжеинтелигенция, в случай, че други проницателни и сърцати синове на българския народ не плеснат заблудителите и не поемат кормилото на българския кораб!

Цар Борис I се разправя с евреи. Кирил и Методий се борят с тях. Теодосий и патриарх Евтимий воюват срещу тях. Търново пада от тях. Те шпионират и разузнават  авторите на обира на пощата при Араба-конак и доплитат мрежата около Левски! И никой, като че ли не вижда връзката!

Еврейският рационализъм създава из цяла Европа сектата на „юдействуващите” и то чрез философия върху площта на религията, защото тогава, през Средновековието животът  на нациите се е насочвал  от тази площ. Но, щом животът се изменя и социалният въпрос изпъква на преден план, еврейският рационализъм създава през XIX век , и то пак чрез философията, но вече върху площта на социалната политика, новата си секта „марксизма”. Еврейството създава и развихря марксизма, т.е. новата форма на „юдействуващите”, положена вече на социално-политическата площ, защото от нея вече се насочва до голяма степен животът на нациите. И така сектата на „юдействуващите”, не само не изчезва но като се преобразява, става все по-могъща. Юдействуващи днес са комунистите, социалдемократите, лъжедемократичните партии и всички наемни, заблудени или подкупени приятели на евреите.

През Първото и Второто българско царство евреи прииждали от всички страни у нас и накрай ни разлагали. И днес от всички страни прииждат евреи в България, а последствията не ще бъдат други, освен тези, които историята показва.

През Първото и Второто българско царство евреите били организирани като държава в държава и , както с материални богатства, така и с духовни средства се домогвали до политически влияния над българската държава. И днес в България става същото.

През Второто българско царство те се борели, както казва Сьiрку, срещу „хората, които тъй или иначе се ползували с голямо уважение всред народа и са имали голямо влияние над него.” И в наше време евреите се борят в България срещу наши първенци с национално съзнание, а подкрепят само водителите на новите юдействуващи.

В миналото евреите подкрепяли в Търново всички секти, които разлагали Българщината.Днес евреите гласуват при всички избори за комунисти, социалдемократи и подкрепят звенари, пладняри и др., защото това са днешните разложители на Българщината.

През Второто българско царство всички секти и отцепнически движения имали за естествен ръководен център евреите и юдействуващите. Това е бил старият „народен фронт”, подновен днес пак от евреите, но разбира се в съвременен състав.

Евреите и в миналото, както и днес, действуват международно с едни и същи средства и последствия. Затова всички народи ги гонят периодически. Но както по-рано, така и днес, само българите гледат безчувствено как евреи от всички страни прелитат в българските земи.

Преди падането на Второто българско царство една част от българската интелигенция се усамотила  и се откъснала от ръководството на нацията, а друга част от тази интелигенция юдействувала и себеугодничела. И днес една част от българската интелигенция зяпа по възвишени „общочовешки” идеали и се е откъснала от нацията, а друга част от тази интелигенция юдействува чрез разни интернационали и се е устремила към материално себеугодничене.

Както в миналото, българският народ е бил свличан в беднота и безработица от разни инородци и юдействуващи българи, така и днес българският народ става постепенно чужденец в собствената си земя и докато за българите започва да няма вече работа, пришълци евреи, дошли голи, трупат богатства и ги изнасят навън

И т.н. и т.н.

Еднаквостта с миналото е поразителна (бел. – това е казано в 1939 г.).

Но две сили в миналото чисти и запазени се надигали могъщо в защита на Българщината. Едната е била българският народ, със своя верен инстинкт и със своите исторически стремежи, а другата е била малка, но будна част от българската интелигенция от мъже като Теодосий, Патриарх Евтимий и техните сподвижници.

Тези сили наложили събор като този през 1360 година за преценка на положението и пречистване на държавата.

За такава преценка зовем и ние днес. Затова в туй враждебно на свободната българска мисъл  време правим това изложение, което цели да отвори очите и да събуди волите на неосведомени българи, и доколкото е възможно да спомни и спаси, докато е още време, мнозина измежду заблудените юдействуващи.

А сега възкресяваме старата дума юдействуващи, с която ще наричаме всички, които служат на евреите. И ще вървим из пътя за напредъка на Българщината!