18.03.2013 г.

Ал. Белев - "ПОД ЗНАКА НА ВЯРАТА В НАЦИЯТА""






                    (Сп. „Пролом”, год.I, бр. 6, София, 5 февруари, 1939 г., с. 2)


„Вярата, упованието и саможертвата идват от едни и същи дълбочини. Вярата иде от божествената искра в човешкия дух, от съпричастието му в първопричината, в творческото начало, в Бога. Вярата, насочена към света, е творческото начало на човешкия дух”.

Човешкият дух може да постигне само това, което вярва. Всяко създаване, всяко творчество, всяко осъществяване изисква вяра. Това, което човешкият дух може, може да бъде развързано, проявено и осъществено само чрез вяра.

Разумът е постигнал много. И все пак, замислим ли се, ще видим, че той започна да постига много тогава, когато почнаха да вярват в него. Ако рационализмът даде много на човечеството, даде го тъкмо затова, защото беше най-сляпата и неразумна вяра в разума.

Волята може да даде много. Но много ли струва волята на този, който не вярва в нея?

Вярата носи сили, събужда сили. Вярата създава и твори.

Можем да вярваме в разума, във волята, в доброто, в свободата или в някоя друга идея. Идеята е нещо общо и лежи извън личността, над личността, над всички. И вярата на всички, отправена към една идея, се пресича в тази идея, потенцира я, дава й плът и кръв, превръща я в дело. Вярата в една идея прави идеята сила.

Идеята лежи в човешкия дух: тя е част от него. Вярата в идея е винаги вяра в нещо частично и развързва частични сили на човешкия дух.

Личността обгръща по-пълно човешкия дух. Вярата в личността е вяра в човешкия дух и развързва пълнотата на неговите възможности. Нацията разкрива най-пълно човешкия дух и затова вярата в нацията развързва цялостните творчески възможности.

Днес все по-малко вярваме в идеи- в разума, например. Но това не значи, че творчеството и културата са в опасност. Днес все повече вярваме в личността и нацията. А вярата в тях включва вярата в разума, но не вече като самостоятелна идея, а като сложка на човешкия дух, носен от личността и нацията.

Вярата в себе си може само едно- да развърже това, което лежи в личността. Тя не може да й донесе нещо повече от това, което лежи в нея. Тепърва вярата на другите  може да засили това, което лежи в личността. Колкото повече са тези, които вярват в една личност, колкото по-силна е вярата в нея, толкова повече личността расте, толкова повече сили и възможности придобива, толкова по-голямо творческо въздействие упражнява, и то не само през своя живот, а и след смъртта си. Вярата на всички в една личност може да се засече в нея като вяра в една идея; но тогава ще имаме всъщност вяра не в личността, в пълнотата на нейния дух, а в една идея, странично свързана с личността.

Едно множество може да вярва истински в една личност, било в рамките на една нация, и тогава личността се издига като водач, било извън националните рамки, и тогава тази вяра е възможна само като религиозна, като вяра в Бога, а личността става пророк или Бог.

Вярата, насочена към една идея, лесно намира пътя към нея и винаги я достига. Вярата в личността по-трудно намира пътя си  и не винаги я достига: тогава силите, които носи, отиват напусто. Още по-труден е пътят на вярата в нацията. Обикновено пътищата на тази вяра се засичат на много места, насочват се към много места и тя се разпилява.

Нека си представим нацията като кръг. Тогава вярата на отделните личности може да се движи във всевъзможни секущи линии, които ще се пресичат най-хаотично в множество точки. Но тя може да бъде насочена по начин да се засича само в една точка, като пътищата й съвпаднат с диаметрите на кръга. Тогава от север и юг, от изток и запад вярата в нацията ще тече и ще се засича в един център, в една личност, в един водач.

За да стане това трябва нацията да бъде организирана. Само тогава вярата в нацията постига това, което може. Вярата на организираната нация е сила; тя е истинска власт и затова властта тече от периферията към центъра.

В този център ще се насочва вярата на цялата нация и от този център ще се насочва там, където трябва да се извърши творческия пробив, където трябва да се осъществи делото. И тогава това, на което ще бъдат способни водачът или изпълнителят, ще съответствува не вече на силите им  като отделни личности, а на силите на нацията. Затова днес делото на Хитлер и Мусолини ни се струва така нечовешки огромно. Затова днес никой не може да каже къде свършва делото на Хитлер и Мусолини и къде почва делото на нациите им.

Да вярваме в Българската нация и да я организираме под знака на тази вяра!




Няма коментари:

Публикуване на коментар