(Сп. „Пролом”, год. I, бр. 3, София, 20 декември 1938 г., с
2)
Националното чувство у един млад, здрав и силен народ,
какъвто е българският, не може да бъде удушено или изкоренено. Тъмни сили могат
да желаят това, но усилията им ще отидат напусто. Държавата, то се знае, не
може да бъде и не е против националното чувство у собствения си народ. (бел. –
днес може). Тя най-много може да иска от него, с гняв, с мъка да въздържа
проявите на това чувство. Да го иска по съображения на политика, на логика, на
разум; по съображения, които остават често твърде сложни и неразбираеми като
китайска премъдрост. Във всеки случай да го изисква само от люде с разум и
логика, обработени и възмъжали, в състояние да следват сложните логически
ходове на държавния разум, raison
d’etat. Очевидно е, обаче, че детският разум и логика не са в състояние
да сторят това. От деца не може да се иска да въздържат чувствата си, като се
ръководят от съображения на държавен разум. Никой не може да иска това. А тъй
като националното чувство у децата не може да бъде сдържано, а не може и не
бива да бъде и удушено, остава само възможността да бъде канализирано. Властта
трябва да вземе óвреме мерки за това. Управлението е грижа и ръководство.
Националното чувство (не само у децата) трябва да се канализира.
Няма коментари:
Публикуване на коментар