16.03.2013 г.

А. Б. - "ЗА НАЦИОНАЛНОТО ЧУВСТВО"






(Сп. „Пролом”, год. I, бр. 3, София, 20 декември 1938 г., с 2)


Националното чувство у един млад, здрав и силен народ, какъвто е българският, не може да бъде удушено или изкоренено. Тъмни сили могат да желаят това, но усилията им ще отидат напусто. Държавата, то се знае, не може да бъде и не е против националното чувство у собствения си народ. (бел. – днес може). Тя най-много може да иска от него, с гняв, с мъка да въздържа проявите на това чувство. Да го иска по съображения на политика, на логика, на разум; по съображения, които остават често твърде сложни и неразбираеми като китайска премъдрост. Във всеки случай да го изисква само от люде с разум и логика, обработени и възмъжали, в състояние да следват сложните логически ходове на държавния разум, raison d’etat. Очевидно е, обаче, че детският разум и логика не са в състояние да сторят това. От деца не може да се иска да въздържат чувствата си, като се ръководят от съображения на държавен разум. Никой не може да иска това. А тъй като националното чувство у децата не може да бъде сдържано, а не може и не бива да бъде и удушено, остава само възможността да бъде канализирано. Властта трябва да вземе óвреме мерки за това. Управлението е грижа и ръководство. Националното чувство (не само у децата) трябва да се канализира.  





Няма коментари:

Публикуване на коментар