(Сп. „Пролом”, год.I, бр. 5, София, 20 януари, 1939 г., с. 1)
Китайците култивират от хилядолетия учтивостта като своя основна добродетел. Дали са били на прав път не се знае. Знае се, обаче, че усилията им да овладеят учтивостта до крайност развива у тях самообладанието и подслажда поне формата на живота.
За България се стремят да култивират благоразумието като основна добродетел. На всяка крачка и при всеки случай ни съветват от всички страни да бъдем на всяка цена благоразумни.
И тъй като ни принуждават да си дадем сметка дали те или ние сме прави, започваме проверка. А няма съмнение, че тази проверка става най-лесно, като се попитаме какви бяха първенците и спасителите на българската нация, на които всичко дължим и чийто пример трябва да следваме. Тогава възникват хиляди въпроси:
Благоразумен ли беше Паисий, като ходи години наред да събира материали, написа история, разнася я за препис и загина безследно?
Благоразумен ли беше Левски, като се опълчи срещу цяла империя и загина на бесилката?
Благоразумен ли беше Ботев като наместо да печели пари пишеше стихове и мина Дунава с „Радецки”?
Благоразумни ли бяха Хаджията и Караджата, които летяха на явна смърт без вероятност за победа и проляха кръвта си?
Благоразумен ли беше Раковски, като изгоря от огъня на борческата си страст?
Ами благоразумни ли бяха сподвижниците на тези и на всички наши възрожденци, като отиваха сигурно на смърт и заточение?
Благоразумни ли бяха опълченците на Шипка?
Благоразумно ли беше да се предприеме Съединението през 1885 год. И то срещу волята на цял свят?
Благоразумни ли бяха тези, които летяха и осъществиха победите през 1912-1913 и 1915 и 1918?
Ами благоразумни ли са всички, които по-рани и сега творяха и творят в изкуство, наука, просвета, стопанство и пр. и тъкмо затова или гладуват или не знаят отдих?
О! Всички тези хора, на които всичко дължим, които са солта на Българщината и с които се гордеем, не бяха и не са благоразумни! Ами какво щеше да стане с България, ако те бяха послушали съветите за благоразумие, с които и те са били обсипвани и с които днеска и нас обсипват от толкова страни? Ако те бяха възприели „благоразумието”, то днес онези, които ни поучават от високо, щяха да бъдат роби и щяха да говорят може би на цигански език!
Ето затуй тъкмо не им щем съветите! Нека ги пазят за себе си!
Нека пестят и трупат блага! Нека юдействуват!
А колкото се отнася до многото им и наглед свързани доводи, нека им кажем, че имаме обяснение: тъй като са себелюбци и лишени от борческа дарба, те са преследвани, както от съвестта си, така и от страха, че ще бъдат презрени. И за да заглушават съвестта си чрез самозалъгване и за да се оправдаят пред другите, те напрягат ума си и изчовъркват „мъдри” доводи и обяснения.
Затова, срещнете ли някой от тези „учители” по благоразумие и започне ли той да ви се натрапва, не губете дори време да му обяснявате. Наругайте го, ако е много дързък, и му дайте да се разбере, че не го смятате за равен на себе си. А на онези, които се колебаят, припомнете думите на Левски: „Ако аз загубя, губя лично, но ако спечеля, ще спечели цял народ”!
Няма коментари:
Публикуване на коментар