Ал. Белев - "ВОДАЧИТЕ"

 

(Сп. „Пролом”, год. I, бр. 7, София, 20 февруари, 1939 г., с. 1)

  

Преди Хилендарският монах съзнанието за Българщината все още проблясваше тук и там. Ала тези проблясъци бяха безсилни да изменят историята и да извикат на нов живот българския народ. Съзнанието за Българщината проблясна и у Отца Паисия. Но той беше способен за дело, за осъществяване, и което е още по-важно, той беше способен да върви по пътя на това осъществяване до край.Българското съзнание се превърна у него в българска история. Но той не се задоволи с това, а тръгна да разнася своята българска история по българската земя и вършеше това до края на дните си. И ето, достатъчно беше делото, скромното дело на един монах, за да се измени историята и да се извика на нов живот един народ.

По-късно у мнозина българи гореше жаждата за свобода. Но българският народ не би останал роб или само би заменил робството си, ако тази жажда за свобода не гореше у люде като Раковски и Левски, като Ботев и Караджата, като Волов и Бенковски, у които „всяка мисъл бе дело” и които бяха способни да вървят до край по пътя на делото си.

Желязото се кове със запретнати, а не със скръстени ръце. Историята се кове с дела, а не с въздържане и благоразумие. Така е било вчера, така ще бъде днес и утре.

Историята на една нация може да бъде история на един възход или история на един упадък. Ако в нацията се развива процес на откъсване на личността от нацията, ако личността поставя своите интереси над всичко, ако се служи на личния, а не на националния напредък, националното съзнание ще започне да затъмнява и нацията ще тръгне към упадък. Възходът на нацията е свързан с все по-широко служене на нацията, с все по-широко ратуване за нейния напредък. Това важи за всички нации, важи и за Българщината.

Днес у нас мислите и чувствата у повечето люде могат да раздвижат най-много езика им. И затова Господ е наспорил у нас идеи, пророци и проповедници. Но мнозина ли са тези, които осъществяват на дело и които по пътя на това осъществяване отиват до край? И колцина пък от тях служат на Българщината?

И все пак на тези малцина избрани принадлежат бъдещето и историята ни. Тях ще възхвалява един ден българският народ. И само тях той може да следва днес и утре с доверие и върховна жертвоготовност.