Ал. Белев - "ПРАВО И МОРАЛ"

 

(Сп. „Пролом”, год. I, бр. 4, София, 5 януари 1939 г., с. 3)

Правото е съзнателно и предварително установената съгласувана свобода в човешкото общество. Правото е форма. Съдържанието си, дадено в правна форма, то черпи от нравите, от техниката, от стопанския и културно-социалния бит, от морала. Какво ще се даде за съдържание на правото решават нуждите на живота, целесъобразността, властта и в последна основа- моралът.

Моралът не е свобода, а обвързаност. Той не изразява организационна връзка, а надличното единство, зависимостта от него и съпричастието в него. Моралът е гласът и стремежът на нацията, които всеки човек носи в кръвта си. Няма друг морал освен този глас и този стремеж в кръвта ни. Няма индивидуален автономен морал, защото индивидът няма от где да го вземе и няма за какво да го употреби. Няма и абсолютен морал или поне абсолютният морал няма определено съдържание и се изчерпва в страха Божий.

Първоначално правото е част от народния бит и тогава се определя напълно от морала, от гласа и стремежите на нацията. За всеки член на нацията тогава е непосредствено ясно какво е право и какво не е, защото мярката за това, което е право се дава от морала и е в кръвта му. Между право и морал тогава няма и не може да има противоречие, защото няма противоречие между организираното общество и нацията. Възможността за противоречие между право и морал се създава едва с възникването на държавата.

Държавата е организационна съвокупност и има задача да изрази жизнените стремежи на нацията. Така поставената задача определя отношението между държавата и морала и изисква от държавата да прокарва ясна граница между честта и безчестието. Но господствуващият до скоро индивидуализъм (бел. – господстващ и днес най-вече) схващаше по-иначе държавата и я строеше било като чисто правна фигура, било като организация на насилие. За морала и в двата случая не оставаше място в държавата, която заедно с властта се обособяваше, откъсваше от нацията и от средство за осъществяване на една задача ставаше самоцел. Правото пък се изземаше за монопол на държавата  и получаваше своята мярка в себе си или във волята на законодателя. А с това право и морал се намираха често в противоречие. Те се намират често в противоречие и сега, доколкото държава и право  все още отразяват възгледите на индивидуализма. И може би сега повече от друг път, защото все повече люде усещат в кръвта си гласа и стремежа на нацията. Все по-често правото иска едно поведение от нас, а моралът друго. Все по-често ни се налага да избираме между правото и морала.

Противоречието между право и морал е сигурен признак на нездрава общественост и означава, че в нацията се развива процес подобен на раковия. Противоречието означава, че правото- една клетка от народния бит- е престанало да служи на нацията и е почнало да се развива като самоцел по свои пътища. Ракът трябва да се лекува навреме  и ако трябва дори оперативно. Също и откъсването на правото от морала трябва да се лекува навреме, защото няма по-сигурен път за убиване на нацията и духа й от това откъсване на правото от морала.

Една от големите задачи, които времето ни поставя се състои в  премахването на противоречията между правото и морала. Днес се иска от нас да стоим твърдо на страната на морала , да се борим за повече морал в държавата и правото и да ратуваме за приближаването на държавата и правото до народа, до нацията.