Инструкция на ратническото ръководство "НАСОКА 3. ЗА ПРОПАГАНДАТА НА РНБ"

(1939-1940 г.)

1. РНБ произлиза от стремежа на българите за социална правда и национална мощ.

2. Основната идея на ратническата борба е съчетанието на борбата за социална правда всред българите с борбата за постигане на възможно най-висока национална мощ. Тази основна идея изразява стремежа на българската нация.

3. Организацията на ратничеството е основана на убеждението, че този стремеж може да бъде осъществен само от едно истински морално и напълно дисциплинирано ратничество за напредъка на българщината.

4. Двата големи лоста, с които ратничеството действува, са организацията и пропагандата.

5. В политическата борба не решават големите идеи, а силовите средства. Идеята без организирана сила остава гола теория. Организация без основна идея прилича на човек, който не знае що иска.

6. Пропагандата има за цел да втълпи на българите основата на ратническата идея, която изразява техния отчасти неосъзнат още стремеж.

7. Пропагандата трябва да развие идеята до светоглед. Това ще рече да се създаде едно мерило за всички прояви на българския живот.

Когато един човек добие комунистически светоглед и комунистическо мерило, тогава той става комунист. Когато добие християнски светоглед и мерило, тогава става християнин. Българинът става истински ратник, когато добие ратнически светоглед и ратническо мерило.

8. Светогледът става организация не чрез учестеността на носителите му, но чрез тяхната пропагандаторска способност и чрез дарбата им да организират. 

9. Слабостта на национализма в много страни се дължи на неговата неорганизираност и на безгрижието му към социалните въпроси.

10. Марксизмът порасна с пропаганда и с терор и затова си бива побеждаван само от фашизма, но не и от демокрацията.

11. Характерно за съвременната политика е, че за да се вземе държавата, трябва да се спечели масата и да се превземе улицата.

При това трябва да се има предвид, че работничеството и "буржоазията" са социално активните категории. Селячеството е пасивната категория, която никога и никъде не е ръководила обществото. То представлява тялото на нацията и е предмет на любов и грижи, но то не ще реши борбата. Пропагандата ще работи с всички сили и над него, но не ще очаква от него нито пълна активност, нито решение на борбата. Гнездата за родоотстъпническата агитация за селото се намират в града. Тук те могат и трябва да се унищожават с всички средства.

12. Борбата за масата и за улицата води към обезоръжаването на противника и към победа на идеята.

13. Оттук произлиза и безусловната необходимост от ударна организация на политически войници.

14. Само ударите правят пропагандата възможна. Те са не само силово средство, но и най-силното пропагандно средство.

15. Агитаторът има за задача да намери последователи да се борят за неговата идея. Тази борба за човешки съзнания и воли е пропагандата. Тя превръща знанието в политика.

16. Същността на политиката не се определя от морални и правни възможности, а от силови възможности.

17. Общественото мнение иска стройна организация, а организацията може да осъществи идеята само като вземе държавата.

18. Марксизмът и родоотстъпничеството си служат с идеята и утопията само, за да спечелят масите. Тъй като ратническата пропаганда е отправена към масите, трябва да си послужи и със средствата, които мамят интелекта, но затова пък печелят сърцата на масите.

19. Агитаторът не философствува, а взима заключенията на философа и ги излага с езика на хората, към които се обръща. Той се приспособява към тези, на които говори.

20. Идеята е постоянна, а пропагандата променлива, като се нагажда към условията и нуждата.

21. Пропагандата със слово и перо няма за цел да бъде умна и духовита, а трябва да бъде резултатна. Тя е добра само, когато е резултатна., т.е. когато е повлияла средата, която цели. Затова тя може да бъде понякога груба, нефина, необективна, дори и по-лоша. Без това условие тя е осъдена на неуспех и на поражение, особено от марксическата и така наречената демократическа пропаганда.

22. Пропагандата гони целта си с възможните най-ефикасни средства и цели да спечели повече вярата, а не интелекта. 

23. Вяра в нещо не може да се втълпява от страна на хора, които сами не вярват в това нещо. Затова първо условие, на което агитаторът трябва да отговаря, е вярата му в идеята, която разпространява и в нейната победа. И най-обикновеният човек долавя вярата или съмнението на агитатора. Затова ратническата пропаганда се възлага и върши само от ратници с фанатична вяра. Изрази като "ама", "но", "може би", "има и други", "не е съвсем ясно", "ако успеем", "има няколко възможности", както и други подобни изрази, не могат да се свързват с твърденията на ратничеството, защото са несъвместими с естеството на неговата пропаганда.

24. При печеленето на хора от страна на пропагандата трябва да се има предвид, че свръхкритичният и скептичният тип човеци, които отговарят напр. "това е много добре", "ама и пр.", "не е ли трудно", "светът еди-какъв си", "ами ако" и т.н., се намират на най-лесна философираща позиция. Те принадлежат към съзерцателния, боязливия и не строителски тип хора. За такива хора не бива да се хаби повече енергия, отколкото трябва. Те няма да бъдат и полезни на ратничеството в първите фази на борбата му, но ще бъдат спечелвани по-късно, през втората половина на борбата.

25. Пропагандата ще цели най-напред да привлече онези българи, които са сами дошли до идеите на ратничеството, които, без много да умуват, идват с готова вяра. Пропагандата ще действува най-напред на тях, защото те са от само себе си настроени на дължината на ратническата радиовълна. Най-полезни за борбата на ратничеството са онези, които няма какво да губят. 

26. Пропагандата ще се бори както надясно, така и наляво от социалната линия на ратничеството. Тя ще започне с удар надясно и ще следва с удар наляво.

27. Ораторът настройва по-лесно обществото, отколкото писателят. Устната пропаганда е и днес по-ефикасна от печатната пропаганда.

28. Идеята трябва да се изрази с къса, проста и разбираема формула:

Христос: Обичай ближния си.

Комунистът: Пролетарии от всички страни, съединявайте се!

Ратникът: Общобългарският интерес над личния интерес.

                    Социално-наляво, национално-напред.

                    България за българите.

                    Справедлива и силна държава.

29. Днешният политически вестник трябва да бъде агитатор за улицата. Уводната му статия трябва да бъде къса, страстна, агитаторска реч. Целта на политическия вестник не е само да уведомява и да съобщава верни факти, а е да подтиква и да разпалва.

Пресата е пропаганда със средствата на публицистиката. 

30. Пропагандата е средството за създаването на новата държава.

31. До вземане на държавата пропагандата има за задача само да печели последователи и воли за борбата, а след вземането на държавата тя получава задачата да допревъзпита нацията и да я насочва.

32. Всички значителни водачи са били едновременно организатори и пропагандатори.

(Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред". С., 2009 г., с. 708-711)

Инструкция на ратническото ръководство "НАСОКА 2. ЗА МОРАЛНАТА ОТБРАНА НА РАТНИЦИТЕ"

 

(1939-1940 г.)

1. Главните средства, които противниците на РНБ ще употребят непрестанно с цел да го разстройват, ще бъдат клеветата и интригата. С тях противниците на р.(атничеството) ще опитват по всички възможни пътища да подронват взаимоуважението, доверието, сцеплението и солидарността на ратниците. 

2. С клеветата те ще се опитват да петнят произхода, рода, личната чест, миналата дейност, материалната и моралната независимост, идеализма и т.н. на отделните ратници, но най-вече на ратниците, които заемат ръководни места. Клеветата ще има за цел да злепостави отделните ратници както пред обществото, така и всред ратничеството. Интригата, и то главно чрез създаване на съмнения за съществуването на нечисти и себелюбиви скрити намерения у отделните ратници, ще цели главно да създава недоверие както между отделните ратници, така и между ратничеството изобщо и отделни повече или по-малко значителни лица или институции в държавата.

3. Опитът е показал, че клеветата и интригата са колкото прости, толкова и ефикасни средства, с които са били разрушавани и най-могъщи организации, само защото те не са били подготвени да се предпазват от тях.

4. Ратничеството ще остане недосегаемо за клеветата и интригата, защото е взело вече, а ще вземе и нататък всички възможни мерки срещу тях.

5. Всеки ратник трябва да има предвид, че споменатите две средства ще бъдат упражнявани съзнателно или несъзнателно върху него и затова той трябва да се отнася към чути или прочетени обвинения срещу отделни ратници или срещу ратничеството с най-голяма критичност, без да даде и най-малък признак, че е повлиян от тях.

6. Щом някое чуто или прочетено обвинение направи впечатление на ратника или събуди у него съмнение, той не бива да го споделя безконтролно със съратниците си, а трябва да се отнесе по каналния ред, чрез ръководния си ратник, за обяснение и осветление.

7. Тъй като и добросъвестни хора могат да станат проводници на клевета и интрига, ратникът е длъжен да подири, тактично да научи източника им и да го съобщи на ръководния си ратник.

8. Отбелязване на свидетели и събиране на доказателства изобщо за клеветничество от страна на отделни лица ще дава възможност на ратничеството да ги преследва и обезвредява, когато е нужно.

9. Всеки ратник е длъжен да опровергава в свои среди клевети и интриги, които засягат ратници или ратничеството.

10. Ратничеството събира подробни сведения за противникови клеветнически среди и за отделни клеветници и интриганти и изнася истинския им образ пред обществото.Клеветникът е най-често престъпен и затова има стремежа да се укрие.

11. За важни случаи Г.Ц. (?) прави съобщения чрез Ц. (?) на отделните и Ц. на клоновете си до всички ратници.

12. Клеветата и интригата се прилагат често пъти само като провокация с цел да се дразни с тях, та да се предизвикват излишни обяснения или излишно хабене на време и сили. Затова трябва винаги да се различават провокаторските клевети и интриги от страна на нищожни лица или среди от пакостните клевети и интриги от страна на наистина опасни лица или среди.

13. От пренебрежителното и достойно отминаване, до устното или физическо наказание в момента на клеветенето има редица уместни и резултатни действия в случай на устно провокаторско клеветничество.

14. Клеветени ръководни ратници преследват по съдебен ред клеветниците си, особено когато те са интересни и има доказателства, защото осъдителните присъди срещу тях ползуват обществено ратничеството.

15. Публичните събрания на ратничеството както на открито, така и на закрито имат винаги организирана отбрана срещу провокатори-клеветници и интриганти.

16. Енергичното предупреждаване на някои подведени хора, както и на някои злонамерени лица, от страна на съответни центрове на ратничеството, ще даде в някои случаи желания резултат. 

17. Всички средства, които развиват личната връзка, другарството, доверието и съгласието между ратниците, са и средства срещу проникването на клеветата и интригата между тях.

18. От Първото българско царство и до днес враговете на българщината са я увреждали и разделяли планомерно чрез клевета и интрига. Затова ратниците-борци за усъвършенствуването на българщината, като се предпазват от тези средства, подготвят и от тази страна желаната българска солидарност.

(Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред". С., 2009 г., с. 706-707)

Изложение 505 относно положението на Балканите, ревизия на статуквото и задачите на ратниците

(преди 7 септември 1940 г.)

Поверително

I.

Международното положение на България и специално отношенията към съседните държави се характеризира сега със следните обстоятелства:

1. Ромъния лежи вече на операционната маса. На България е предложено да иска и тя е поискала вече онази част от Добруджа, която се очертава с границата от 1913г. Поисканото е обещано изцяло, сега остава да се уговорят формалностите на предаването и да се реокупира даденото.

2. Планът за новия ред в Европа не предвижда "Европейска Турция". Предстои обещаването на Турска Тракия на България. Ако Турция не се подчини доброволно на Германия, България ще трябва с бой да си вземе дадената й с обещания част.

3. Гърция е поставена в обсега на италианската ножица, която главно ще определи онова, което ще ни се предложи.

4. Югославия е сега по своя вина в най-тежко положение от всички балкански държави. Тя ще бъде разглобявана. България е изправена пред големи възможности в тази най-важна посока.

II.

Малодушните старобуржоазни грешници натрапиха след войните на обществото пораженската формула, че в миналото сме губели, защото сме били "максималисти". И така, за да оправдаят негодността си втълпиха и насадиха национален "минимализъм". 

Сега посрещаме най-съдбоносен исторически момент с минималистично поведение, след продължително кланяне и хитруване във всички посоки сега искаме само по-мъничко. Прилага се старата дребнобуржоазна формула: "Klein aber mein" ("Мала, но моя"), с която не може да се ръководи дори една бакалница.

По такъв начин отиваме към най-лошото, което може да ни се случи, т.е. да ни дадат отвсякъде по малко, да се удовлетвори формално честолюбието на българина, да се отдалечим до най-безутешна степен от две трети от териториалните си и народностни идеали и да се утвърди в главите на наивното общество схващането, че досегашното страхливо, сервилно, неискрено и привидно поведение е истински резултатно поведение, и по такъв начин да се успим, да се разхлабим и да рухнем под първото изпитание в бъдещето.

III.

Тълпата в цял свят е наивна. Затова почти навсякъде успяват да я увлекат и настройват.

Утре тя у нас ще вика с радост за освобождението на Южна Добруджа и с право, защото освобождението дори само на едно село и на един квадратен километър е факт сам за себе си радостен. Но в момента на радостта си същото множество не ще знае какво не е сторено и не ще съзнава, че освобождението на Южна Добруджа съвпада с погребението на по-голямата и по-важна Северна Добруджа. Погребение, защото новата граница ще важи дълго време, защото ще имаме преселване на малцинства и защото времето не работи в полза на този, който е загубил. Минимализмът ще се прояви най-очевидно и най-вредно относно Македония. Това всеки ще види.

IV.

Всички, които се борят за напредъка на българщината, ще бъдат поставени в отделни моменти при неблагоприятни условия за апостолска работа. Ликуващото множество ще им се чуди защо са недоволни. А и самите апостоли ще се радват с половината от сърцето си, докато съзнанието им ще тъгува. Затова не са допустими никакви увлечения по моментните масови чувства на множеството. По течението се носи дори и мъртвата риба. А апостолът трябва да може да плува срещу течението на масите, когато това е спасително и положително. 

Нужна е проницателност, нужна е далновидност, нужна е правилна преценка и нужна е стабилност на чувствата и съзнанието.

V.

Вълните на прекалена моментна радост ще преминат една след друга. "Всяко чудо за три дни". Ще се узнаят най-сетне окончателните граници. И тогава ще настъпи отрезвлението. Тогава изоставените в робство първи ще ни упрекнат, тогава ще се направи балансът и тогава бавно ще почне да се дирят отговорности. Ще излязат бели, сиви и червени книги и много факти ще станат известни. И тъй отново ще се изправим всред пътя на историята с нова, скъпо платена поука от миналото и с нови, нелесни задачи за бъдещето. Отрезвлението ще донесе мъчителни чувства и последствия.

VI.

Забулваният и до днес още социален въпрос ще изпъкне в близко бъдеще още по-остро. Защото войната ще бъде последвана от период на стопанска криза, на международно стопанско преустройство, от период на творческо стопанско строителство в едни страни и в подтик за социално преустройство на страни като нашата. Фокусничеството ще бъде демаскирано. То ще стане от само себе си неудържимо и непоносимо и духът на новото време ще го разклати, заедно с всичко консервативно от изчезващото минало. Третият интернационал и възроденият национализъм ще пренесат борбата си вече главно на социалната площ и техните пропаганди и техните постижения не ще оставят "Острова на блажените" незасегнат.

Безидейната и безосновната чиновническа държава, която не може да се справя с днешните нужди на нацията, ще бъде изправена утре пред много по-големи и по-трудни задачи от народностно, териториално, стопанско, социално и външнополитическо естество. Народните стремежи и духът на времето ще изобличават всеки ден себелюбците и негодните и тъй големите задачи, като изпъкнат още по-ярко, от само себе си ще принуждават народа да дири от мъка истински спасители-национални строители.

Ето как ножицата на външнополитическите изисквания и на вътрешнополитическите стремления ще почне да реже още по-неумолимо тези, които са се борили за себе си лично и са успявали временно да се доберат до постове и положение, от които са увреждали само на нацията, и те ще бъдат изметени и отбелязани съответно в историята. А пред апостолите ще останат открити главните задачи на нацията. Така е било и така ще бъде.

VII.

Апостолите трябва да сторят всичко възможно, за да намалят предстоящите грешки на минимализма. 

В близко бъдеще те трябва да се пазят от увлечение по моментните възбуди на множеството.

Те трябва да съзнават и виждат пропуснатото и грешките, от които то произлиза.

Те трябва да отварят непрестанно очите на безкритичните и заблудените членове на обществото.

Те трябва да усилят пропагандата срещу пораженците, минималистите и социалните консерватори. 

Те трябва да работят и строят от долу нагоре. Както водата, така и здравите българи трябва да надигат постепенно нивото си, докато народната вода стигне до носа на минималистите и социалните вредители и докато те потънат.

От четири години ние всичко предвидихме и предсказахме черно на бяло. Твърденията ни за демокрацията, парламентаризма, еврейщина и пр. те посрещнаха с хули и епитети, а днес от сервилност ги повтарят като папагали, без дори да разбират смисъла им. Твърденията ни за творческия гений на националсоциализма и фашизма те посрещнаха с отровни хули, а днес виждате как се нагаждат, за да използуват. Предсказанията ни за това, което отмина, те наричаха крайни, а сега видяхте, че случаят трябваше да ни спаси и дори частично дари. Те сториха всичко, за да попречат нам, а чрез това и на българщината. Но ние сме на линия. Ние напредвахме всестранно. Ние не мислим само за себе си лично и не гледаме само до края на носа ни. Ние сме апостоли-строители. Ние имаме строителски план и народни задачи. Ние идем. Утрешният ден е наш. Нашата цел е социално справедлива България, която да води Балканския полуостров.

Напред по стария, изпитан, верен път. С работа, вяра, упорство, със стабилност на чувствата и съзнанието и с поглед, обхващащ целостта на народните стремежи и политическата обстановка, ние ще валяме нашия валяк. Една истинска победа е нещо трудно и рядко. По-голямата част от пътя към нея е минат. Близкото бъдеще крие победни изненади за апостолите. 

Да бъдем достойни за победата и тя непременно ще ни се усмихва.

Борба до победа!

РНБ

(Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред". С., 2009 г., с. 712-715)

Светогледна беседа № 66: "ГРИЖИ ЗА ЛИЧНОТО И ЗА ВСЕКИДНЕВИЕТО И БЕЗГРИЖИЕ ЗА ОБЩОТО И ЗА БЪДЕЩЕТО"

 (5 юни 1943 г.)

Човекът е склонен да се грижи повече за личното и за всекидневието, отколкото за общото и за бъдещето.

Той е длъжен да се грижи за личното и за всекидневието, но е не по-малко длъжен да се грижи за общото и за бъдещето. А тъй като той е все пак склонен да се грижи за личното и за всекидневието, то семейството и държавата имат дълга да събудят чрез възпитанието и образованието съзнанието за грижи за общото и за бъдещето.

В държавноупадъчни епохи, когато държавното ръководство от корист или от неспособност се отклони от този свой дълг и отклонява отчасти или изцяло и семейството от същия дълг, настъпва безгрижие към общото и към бъдещето, което е най-явният признак на духовен и национален упадък и най-късият път към робството, т.е. и към общите, и към личните нещастия. Защото за индивида няма щастие извън общността и за българина няма живот извън българщината.

Погледнете българина от градовете и особено имотните и дипломираните българи! Вижте ги колко грижливо се отнасят те към всекидневието. Колко старателно опитват всяка възможност да подобрят материалното си положение, да се настанят някак си, да се снабдят с нещо полезно или приятно, да се отклонят от някой социален или национален дълг, да се повеселят доколкото може, да посетят някой панаир, да отидат на екскурзия, да не пропуснат някой филм, да поиграят карти, изобщо да подредят личната си програма за днес и за седмицата. 

Селянинът е по-друг. Условията, всред които живее, го карат да мисли и за бъдещето. Той засява своя нива тази година с оглед на културите, които тя ще носи догодина и по-догодина. Подновяването на работния и на производителния си добитък той подготвя изотдалече. Той пее народни песни , които идат от миналото и го подсещат за бъдещето. Той се осланя само на себе си и на труда си и затова мисли редовно за бъдещето. Истинските трудещи се и в града са близки до него. 

Но имотните, дипломираните и повлияните от техния пример други градски българи? Колцина от тях се грижат за общото бъдеще?" Попитайте ги:

"Като се грижите толкова за себе си днес, имате ли представа какво ще бъдете само след 5 години?"

"Като се грижите за децата си днес за днес, имате ли представа какво бъдеще ги очаква, особено след това бурно време?"

Те разбират тези въпроси. Те се тревожат дори от тях. Накрай най-често казват: "Вярно! Трябва нещо да се направи!" И най-често остават... с доброто си намерение, понякога избягват такъв познат, защото им се вижда прекалено "сериозен", а те предпочитат безгрижните, и тъй тези хора, които ние наричаме отчаст социални овце и отчаст социални вълци, тласкат обществото и себе си лично към бъдещи нещастия.

А в това време светът гори от борби, хора, народи и държави се борят за бъдещето си. Те се лишават днес, за да имат утре. Те се борят за настоящето, за да имат достойно бъдеще!

Погледнете след това безкоренните управници! Те са изцяло увлечени в личното и във всекидневното. Многочасови "съвети" и "заседания", безкрайно говорене, писане, срещане, приемане, пътуване, посрещане, изпращане, празнуване и честване! Обливане от река от излишни преписки, губене на часове в празни и безплодни заседания, отиване на гости в чужбина, приемане на гости от чужбина, банкети, лъжливи тостове, перчене в църкви, паради и храмове, разписване в книги и най-сетне почивки в Говедарци, курорти и манастири! Между това-слугуване на жените си, глезене на децата си, чайове с благотворителна цел, театри, опери, бани, карти, летовища, автомобили и най-изтънчено клюкарство и най-вече участия в предприятия и доходности и постоянно кроене на планове с цел да остават един ден повече на местата си. 

И увлечени до заслепение от личното и всекидневното, те нито мислят дълбоко, нито работят за бъдещето.

Но събитията се развиват и колелото на историята се върти, върти!

А в това време? В това време от Берлин, Рим, Хелзинки, Токио и пр. държавни ръководства са напънали тетивата на националните лъкове и с меч и с чук се борят не по-малко напъващото се международно еврейство от Лондон, Ню Йорк, Москва и пр. В това време вътре в България агентите на Третия интернационал и на капитализма, отдавна подровили вече българската държава, я подпалват вече от всички страни със саботажи, чети, палене, взривове, куршуми и всестранно разлагане. 

В това време РНБ, срещу което се бори както фронтът на интернационалните рущители, тъй и фронтът на безкоренните властвуващи плутократи, ратува, бори се и настъпва!

Ние сме оставили, доколкото може, личното и всекидневното и се борим за бъдещето. За бъдещето на общобългарската общност, за бъдещето на българските деца, за българското бъдеще изобщо и за нашето лично бъдеще!

Грижите и усилията, които сега полагаме за бъдещето, ще ни бъдат възнаградени от същото това бъдеще!

Официалните ни гонители и противници се разклащат все повече и повече. А интернационалните рушители на българщината с престъпните си дела доотварят очите на здравите българи, които скоро ще доразберат, че за тях няма друга позиция, освен нашата и че за България няма друго спасение освен РНБ. 

Другари ратници! Сега и злото вече работи, без да иска, за нас. Сега РНБ е вече голяма борческа общност, на която народът се все повече и по-бързо доверява и пред която се откриват всички възможности. Да ратуваме с орлов поглед към бъдещето и с любов към войската и със сляпа вяра в РНБ да приобщаваме, да организираме, да апостолствуваме и да се борим с всички средства за общобългарското и личното свое победно ратническо бъдеще!


(Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред". С., 2009 г., с. 741-743)

"НИЙ ИДЕМЪ" (образец на призивна ратническа поезия)

"Ний идемъ" отъ Б.

(1 декември 1942г.)

Ний идемъ съ пълна вѣра въвъ водача

ний идемъ и носиме правото  съ насъ

и всѣки отъ насъ е съ ясна задача;

ний идемъ. Тежко ви въ последния часъ.

Ний идемъ, защото часътъ е настѫпилъ,

защото ни чакатъ отъ всички страни,

и всѣки отъ насъ е на поста застаналъ,

и всѣки е съ яки, желѣзни гърди.

Ний идемъ-не искаме вечъ да търпиме

злочестия, скърби, печали, тѫги,

и всѣки отъ насъ съсъ девиза е тръгналъ:

"Да мрешъ и да жертвашъ готовъ ти бѫди!"

И много сме ние, що носимъ въ душитѣ

мечтата за сетенъ, решителенъ бой.

Пазете се, силни сме-не ще вий сломите

ни нашата воля, ни бойниятъ строй.

Не плашим се ние отъ ваштѣ заплахи,

видѣхме ви-подли сте, слаби и зли!

Ний идемъ съ мечтата отъ роднитѣ стрѣхи

да сринеме грозни и тежки беди.

Ний идемъ! Ликувай измѫченъ, народе!

Ний носимъ ти свѣтли и радостни дни,

вечъ близъкъ деньтъ е, отъ кой ще пребѫде

мечтата на нашитѣ славни дѣди.

Ний идемъ и пълни сме съ вѣра въвъ него,

ний идемъ и носиме правото съ насъ;

избрахме го с вѣра, ще мреме за него.

Ний идемъ-тежко ви въ последния часъ.  


(сп. "Проглед", №19, 1 декември 1942 г., с. 6 (В: Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред". С., 2009 г., с. 731-732))

            

  

 

 

ЕДИНСТВЕНИЯТ ПЪТ

(Уводна статия на Асен Кантарджиев в сп. "Пролом", год. 1, 6, 5 февруари 1939г.)

Много са силите, които теглят човека назад. И възрастта, и болестите, и мързелът, и и навиците, и страхът, и немотията, и богатството, и близките хора, и още много сили теглят човека назад и го отклоняват от пътя на борбата. Ето защо малцина се борят, а мнозина умуват. Така е било и така ще бъде. Затова малцина са в рая, а мнозина са в ада.

Малцината борци са по-важни. Те са солта на нациите. Те са движили историята. Те са изразявали стремежа на нациите. Те са оделотворявали духа на времето си. Тяхната памет чествуваме и тях почитат децата ни.

И все пак тези малцина всред една нация не бива да останат съвсем малко. Затова не потискайте борческото у българина. Онези сили, които дърпат човека назад, са и без това много, та няма нужда и вие да го дърпате с далайламски мъдрости, със съвети и за талмудическа тактичност.

Нека борците се борят. Защото те служат на нацията си и чрез нея - на Бога.

А който смята, че е "по - умен" от тях и потрива самодоволно ръце, отдаден на себеугодничество, той се горчиво мами. Особено, ако мисли, че ще му бъде по - добре. Защото и той ще остарее и умре. И то кой знае от каква случайна или отвратителна болест. Себелюбецът умира от страх и угризения, не оставя дори спомена, а и децата му не носят с гордост неговото име.

Борбата за нацията единствено осмисля човешкия живот. Тя е единственият път към възможното безсмъртие и единственият път към Бога!

 

КАТЕГОРИИ КОМУНИСТИ

  (сп. "Проглед", 17, 13 май 1942г., с. 3)

Има фабриканти на комунисти. Това са плутократите и реакционерите, които, като са изоставили народа духовно и като го изтезават материално, произвеждат комунисти. След това те насилват полицията да бие собствените им произведения.

Има агент - провокатори на комунизма. Това са школуваните и платените агенти на третия чифуто - болшевишки интернационал, които използуват условията, създадени от фабрикантите на комунисти и вербуват чрез заблуда комунисти.

Има дураци - помагащи на агент - провокаторите на комунизма. Това са несъзнателно и криво насочени хора, като бранници, легионери, които с безидейността си, с постоянното си доносничество против заблудените комунисти и с цялото си поведение будят у така наречените неутрални , както и у заблудените комунизанти, отвращение от националната работа.

И най - сетне има гумени комунистически глави. Това са такива мрачни, злобни, тъпи, едностранчиви и кощиляви мозъци, които са създадени като че ли от природата за фанатично отрицателно мислене. Всяка истина и всеки аргумент отскачат от гумената им глава. И тъй като те нямат нито чувствително сърце, нито пък инстинкти, те не само мислят, но и чувствуват отрицателно.

Тези четири категории комунисти трябва да бъдат ясно разграничавани. Ние се борим безусловно против фабрикантите на комунисти, против агент - провокаторите на комунизма, против гумените глави и против дураците - помагачите на комунизма. Но ние се борим за заблудените комунисти. Ние се борим, за да ги озарим с нашия светоглед. Ние се борим, за да спечелим третия чифутски интернационал.

Ние се борим за социално справедлива България, всред която те ще имат правда, поминък и достойно съществувание. И тогава, очистени от другите малобройни категории, българският народ ще напредва, цял и единен под слънчевия Богар, от напредък към напредък и от победа към победа!

НЕЩО, КОЕТО ТРЯБВА ВИНАГИ ДА ПОМНИМ И ВИНАГИ ДА ПРАКТИКУВАМЕ

(сп. "Пролом", 17, 13 май 1942г., с. 3-4)

Карл фон Клаузевиц, безспорният най-велик философ на войната, пък и на борбата изобщо, като определя естеството на войната, казва: "Войната не е нищо друго, освен един разширен двубой." Войната можем да си представим значи като множество отделни двубои в тяхната цялост. При това няма нужда да си представяме всички отделни двубои в една редица и с еднакво оръжие. Разчленените сегашни армии с хилядите различни длъжности на всички участници, от всички родове войски и служби, от редника до главнокомандуващия, са много сходни една с друга, тъй че като две съвременни армии се бият, всеки участник от едната страна има свой партньор от другата страна, с който трябва да се смята в двубой.

Прекрасно изказаната истина от Клаузавиц не важи само за войната. Тя важи еднакво за всяка организационна борба между борчески колективи. Тя важи напълно и за ратническата борба. Ратничеството е стройна политическа войска, която от 19 юли 1936г. насам настъпва, като едновременно се самоизгражда, бори и настъпва. Цялата ни борба се състои от съвкупността на действията на всички отделни ратници.

И както значи за победата на една армия в бой бездействието на отделния борец, това значи в ратническата борба бездействието на отделен ратник. Действието на една армия страда естествено, ако един шофьор, готвач, летец, мерач и пр. бездействува. И колкото повече длъжностни лица бездействуват или не действуват достатъчно, толкова по - неефикасна е борбата на цялата армия. Същото е и в ратническата борба. Ние всички сме сглобени на различни места всред ратническия борчески колектив. Но всеки от нас трябва да се чувствува в положение на двубой и трябва да съзнава, че от своето ратническо място всеки ратник трябва да действува с оглед на общата работа.

Ратничеството е действуване. То е несъвместимо с бездействието, както всеки участник (пряко и косвено) в боя на една армия не може да види общото положение и настъплението изцяло но въпреки това действува на свояето място и така участвува в победата, също така и в ратническата борба всеки от нас не може да види всичко, но действува и участвува в настъплението - общият ни успех зависи от всеки от нас поотделно.

РНБ ни уведомява, както всички знаем, за общото положение, за развитието и за напредъка и тъй ние следим всичко по - важно.

Ратуването е действуване и то с всички средства, които ни се указват във вътрешния р(атнически) живот.

Да помним винаги и винаги да практикуваме тази истина. Ратническата борба е съвкупност от действия на всички поотделно. Който бездействува, той не ратува. Нещо повече, който бездействува, заприличва понякога на пясъчна торба, която тежи на другите, които действуват и трябва да я влачат.

Ратуването е действуване със средства, с които разполагаме и от ратническото място, на което се намираме. А всички заедно, сглобени в стройния, борчески, ратнически колектив, ратувайки бодро, от все сърце и с вяра във в(одача), ние настъпваме победоносно и неотразимо към ратническата победа.

ИЗТОЧНИЦИ ЗА СВЕТОГЛЕДНА ПОДГОТОВКА НА РАТНИКА

(сп. "Проглед", 18, 5 октомври 1942г., с. 1-4)

В борбата между два меча е побеждавал, в края на краищата, винаги онзи меч, с който е боравила и се е борила по - чистата и по - силната идея. Военната и социалната борба, която се води днес в света, е израз на борбата между два светогледа.

Средношколецът ратник, като политически войник на българщината, трябва да въплощава ратническия светоглед:

за да мисли единно с РНБ,

за да чувствува единно с РНБ,

за да действува единно с РНБ,

за да знае за какво и защо се бори,

за да бъде апостол на българското бъдеще и

за да притежава най - ,пгъщото оръжие срещу противобългарските идеологии и срещу безидейните организации като "Бранник", "Легиона" и БМСОП.

Освен известната разнородна непериодична литература на РНБ, ратникът средношколец трябва да има предвид следната ратническа светогледна литература:


А. Библиотека "Ратнически светоглед":

1. Верую и искания на РНБ.
2. Нация и изкуство.
3. Разговор за РНБ.
4. За българския дух.
5. Расовият облик на българите.
6. Равносметка на марксизма.
7. Към социална правда.
8. За социалния въпрос.
9. За образователното дело и националната жизнеспособност.
10. Идеята за независима Македония от гледището на българския национален идеал.
11. Рат - стихосбирка.
12. Големите основни въпроси на българщината.
13. Втори разговор за РНБ.
14. Българският национален идеал от териториално и национално гледище. Идеята за независима Македония от гледището на българския национален идеал и на борбата за неговото осъществяване.
15. Glaubensbekenntnis u. Forderungen der R.N.B.
16. Ратническата борба. Само оглед! И пак напред!
17. Ein Rückblick nur! Und wieder Vorwärts!
18. Ратнически песни.
19. Светоглед. Към истинска етика.


Б. От списание "Пролом":

1. Марксизъм, панславизъм, народен фронт и България. Брой 1.
2. Национализъм, религия и църква. Брой 3.
3. Историята се повтаря. Брой 4.
4. Наказанието, поуката и пътят. Брой 4.
5. Право и морал. Брой 4.
6. Връзката с миналото (Ролята на евреите сред българщината от Първото българско царство досега). Брой 6
7. Чудото на българите. Брой 9.


В. От списание "Проглед":

1. Боримечката и ние. Брой 10.
2. Организация и пропаганда. Брой 12.
3. Кратка история на БМСОП (забел. - БМСОП -Българки младежки съюз "Отец Паисий"). Брой 13.
4. "Бранник". Брой 14.
5. Залъгалката "Бранник". Брой 16.
6. Други.
7. За същността на водачеството на така наречените Национални легиони.


Г. В библиотека "Ратнически светогледни беседи":

1. Светоглед.
2. Ратуването като школа, тренировка и проверка.
3. Дружбащината. (забел. - има се предвид БЗНС)
4. Едно от оръдията на ратника - идеологическата му подготовка.
5. Фалшификация и себелюбие.
6. Същност на понятието "раса". Общо за човешките раси и за еврейството.
7. Кой противодействува на р.(атническата) победа?
8. Народът не може да живее по старому, а върховете на държавата не могат да управляват по новому.
9. Ние не паднахме от небето!
10. Кабинетната промяна на 11 април.
11. Безпомощността на плутократските лъжедържавници.
12. Политическото място на РНБ.
13. Какво искаме ние от водача и какво иска водачът от нас.
14. През лятото, което сега започва - на всяка цена преднина!
15. РНБ - България - Европа или ратническата мисия на България и Европа.
16. Наклонената площ 1941-1942г.
17. Нашето отношение към марксизма, социалдемократизма, комунизма, болшевизма и към българските комунисти през 1942г.
18. Победата след една борба не е нещо вечно, а трябва постоянно да се осигурява (или накъде води властвуващата ни плутокрация).
19. Всяка акция има своето времетраене (или кога и как ще победим).
20. Защо берат цветя само от нашата градина и защо в тяхната градина тези цветя не виреят, а вяхнат.
21. Метат стълбата, но от долу - нагоре.
22. От прага на седмата ратническа година.
23. "Велосипедисти".
24. Засега все сме - "като рода под плява".
25. Тяхната цел е да разрушат българската душа.
26. Да бъдем ли доволни.
27. За думите и делата на българската плутокрация.
28. Политическата организация (войска) всред политическата маса (стадо).
29. Големите неща стават най-често като че ли неусетно.
30. Какво представя наредбата от 29 август 1942г. относно еврейския въпрос в България.


Тази богата ратническа литература очертава както богатия ратнически светоглед, така и основни тактически и организационни въпроси.

Тя е същевременно оръжие, сила и гордост за РНБ изцяло и за отделния ратник.

А когато някой каже на ратника: "Ние имаме същата идеология", нека му се отвърне: "А защо не сте я написали?" А когато другият започне да мънка глупости, трябва да му се обясни разликата между художника и нехудожника. И двамата могат да мечтаят да нарисуват една и съща картина, например как Крум пие наздравица от Никифоровата кратуна, но художникът може да я нарисува, а нехудожникът не може да я нарисува.

Затова единият е художник, а другият е нехудожник.

Така е и с идейността, със светогледността. Организация, която не е в състояние да организира писмено светогледа си, няма светоглед, а има някаква умствена мътилка. А организация, която е организирала и очертала писмено светогледа си, има светоглед.