ВѢРУЮ И ИСКАНИЯ НА Р.Н.Б. (1936 год.)

 БЪЛГАРИ!

Погледнете изцѣло пристѫпа на рушението!

България е единствената страна, въ която платени отъ чуждбина лъжеобщественици водятъ честни, но неосведомени селяци въ служба на чужденеца.

Комунизмътъ подрива мълкомъ основитѣ на Държавата, а чрезъ десетки вестници трови душата на социално злепоставени наши братя.

Социализмътъ, скритъ задъ сладки думи, се укрепява въ капиталистически предприятия и чрезъ литература и учебници затиска националното съзнание на българската младежь.

Чужди национални пропаганди използуватъ демагози, марксисти, корумпирани хора и като екзема обхващатъ снагата на България отъ Югоизтокъ, Северъ и Западъ, за да излюпятъ неусетно утре отъ всички страни изкуствени движения.

Чужди религиозни и училищни пропаганди използуватъ недостатъци на Държавата и срещу маловажни ползи рушатъ бавно, но издълбоко общобългарската солидарность.

Чужди шпионски служби, нахлули въ партизанско време, опасватъ все още страната ни като безстопанственъ имотъ.

Чужденци се заселватъ непрестанно и стѣсняватъ и безъ това неширокия стопански просторъ на българина.

Притиснати въ чуждбина евреи се заселватъ само у насъ безконтролно и неусетно подготвятъ противоеврейски настроения.

Околни държави, наши длъжници въ сѫщность, плетатъ мрежи и гласно дори искатъ сърдцето на България.

И тъкмо въ това време, когато тѣзи смукала на морални и материални ценности проникватъ отвсѫде и обхващатъ все по-яко снагата на България.

Въ свѣта се кроятъ сѫдбоносни стълкновения, за които всички се готвятъ.

А у насъ стоятъ открити най-важни морални, стопански, военни и социални нужди.

Погледнете сега, всрѣдъ това положение, какво вършатъ наши политически деятели?

Лъжеобщественици, обкрѫжени отъ изгладнѣли котила и съ по нѣколко ятаци въ всѣко селище, коткатъ утайката на обществото, мамятъ наивници, будятъ грубото въ природата на българина и се канятъ наново да обзематъ посменно държавното управление. Но не за да осѫществятъ идеали, които тѣ отъ срама дори не споменаватъ предъ васъ, а за да плячкосватъ държавни и обществени срѣдства.

Тогава намѣсто работа за социаленъ и държавенъ напредъкъ, друго ще кипне. Неподготвени кокалановци ще грабнатъ общественитѣ служби. Намѣсто пионерска работа ще има нехайство, охранване и залъгване съ думи. Ще се законодателствува съ користь и демагогия. Ще се вмъкнатъ предатели въ пазвата на държавата. Полицията ще гони бедни деца затуй, че продаватъ бонбони, но ще охранява спокойствието на спекуланти и на едри рушители. Ще биятъ съ камшикъ, отровени съ комунизма бедняци, но прелъстителитѣ имъ ще бѫдатъ спокойни на богато платени държавни служби. Корупцията, която трѣбва да се доочисти, ще изнудва данъкоплатеца, ще обира Държавата и ще предава стопанството ни въ рѫцетѣ на чужденеца.

От сега още тѣ дѣлятъ народа на части, които се готвятъ да хвърлятъ една срещу друга. И намѣсто солидарность, ще настѫпи междуособица. Начело на борбата ще излѣзе пакъ най-недостойната пасмина, която ще увлича наивнитѣ, а най-честнитѣ ни хора, отвратени отъ подобна общественость, ще останатъ и занапредъ политически бездейни докато сградата на България рухне най-сетне върху главитѣ имъ и озлочести и тѣхното потомство.

А цѣлата тази пасмина, която руши, е тъй малобройна. Тя не брои повече отъ десетина хиляди души въ цѣлата страна, но е дейна, организирана отъ силата на злото и е ефикасна само затуй, че другитѣ не мърдатъ.

 БЪЛГАРИ!

Нѣма вече време за губене. На това зло остава само още една крачка да порази България и васъ лично! Мамите се, че ако останете недейни, поне себе си ще спасите. Българското дърво, по чийто клонове работите се сѣче издъно. А когато дънерътъ бѫде доподсѣченъ и залитне да пада, ще рухнете и вие съ него. Затова нѣма друго срѣдство за спасение, освенъ да слѣземъ за малко, да изпѫдимъ рѣзачитѣ на българския дънеръ, да го заздравимъ, да го запазимъ съ стража и тогава да продължимъ спокойно въ професиитѣ си, подъ стройното рѫководство на една справедлива и силна Държава.

Вие видѣхте какъ други народи съ обърканъ животъ, излѫчиха отначало малко борци, които съ честь и открита смѣлость увлѣкоха здрави свои братя и възродиха държавитѣ си. Довчера отчаяни нации литнаха въ строителски възходъ.

Народътъ ни е сърдцатъ и съвестенъ! Коравиятъ български селякъ всѣки день ни дава нѣкой примѣръ за саможертва за родно мѣсто, за семейна честь, дори за чуждъ добитъкъ! Вижте българина и другаде. Землетресение руши централна поща, но дежурниятъ телефонистъ остава на таблото! Влакъ се провали отъ сринатъ мостъ, но пощальонътъ се хвърля въ стихийната вода и спасява препорѫчана кореспонденция! Влакъ удря автомобила на демагогъ и шофьорътъ, макаръ невиненъ, слага веднага глава подъ колелата на локомотива! Полицаи всѣки день умиратъ за наша защита! Граничарьтъ ни стои безъ трепване единъ срещу сто! Пожарникарьтъ ни се моли въ огънь да влѣзе и съ тѣлото си брата да запази! Стрелочникътъ прие нозетѣ да му строшатъ, но не изпусна стрелката въ закрила на българското гостоприемство.

Не се ли чувствате длъжни къмъ този българинъ, комуто всичко дължите! Не е ли безбожно, че го оставяме жертва на малобройната глутница, която само съ едно замахване можемъ да пратимъ на мѣстото? Не е ли за всички ни срамно, че оставяме да разпореждатъ съ насъ като съ китайски носачи? А отъ всичко най-вече не виждате ли васъ лично какво очаква? Погледнете сѫдбата на поробенитѣ около насъ българи, свлѣчени до просешка тояга!

Следъ толкова героизъмъ, жертви и победи въ неравни войни, продухвани напусто отъ онази пасмина, нека дадемъ най-после на своя народъ дори само единъ успѣхъ, и вие ще видитѣ на какво е той способенъ. Да му даденъ работа и правда, надежда и човѣшка радость и той ще разкрили ново мѫжество и цѣлата си дарба.

Нека не оставимъ, онези които сѫ го само дѣлили или грабили, да яхнатъ наново страната. Тѣ мамятъ само съ народовластническа упойка, но приематъ пари отъ чуждбина, защитаватъ шпиони и спекуланти предъ сѫдилищата, охранватъ се отъ голѣми предприятия и се мѫчатъ да ни втълпятъ безсрамно, че сме малъкъ, слабъ и нищоженъ народъ, та да не се чудимъ утре, че нищо нѣма да вършатъ.

Запазете българщината, себе си лично и бѫдещето на челядьта си отъ това малобройно натрапчиво котило. Ако само съ едно отърсване отметнемъ отъ себе си навика на премирието, глутницата ще намѣри своето мѣсто. Тогава нашитѣ деца не ще проклинатъ утре, въ робство и гладъ, а всрѣдъ правда и свобода ще носятъ съ честь нашето българско име.

Ако поне една отъ бившитѣ политически партии бѣше нѣщо, което съ общо съдействие би развило сили да изведе Българската държава на здравъ пѫть, ние не бихме дали знакъ на тревога. Но политическитѣ и така нареченитѣ движения бѣха изградени върху безплодна основа и затова по-нататъшната борба върху тази основа ще продължава само да доразкѫсва народа и да руши Държавата.

Ние сме противъ партийната система, защото е отмината отъ живота и защото представя въ сѫщностъ народовластническа упойка за народа, задъ която се криятъ безброй своеволни и безотговорни диктатори и диктаторчета, съ лична користь, временно угодничество на тълпата и безъ грижа за бѫдещето на нацията. Тази система, дори когато е скрита задъ водачи, руши Държавата и не отговаря на българската самобитность.

Ние сме противъ себелюбивитѣ подмолни измамници съ объркани представи за авторитарна държава и безогледни къмъ сѫдбата на Държавата и нацията. Тѣ днесъ контрактуватъ съ партизанство, а довчера гонени отъ тѣхъ партии, и имъ подготвятъ нова възможность за ровене.

Ние не сме нито партия, нито движение въ досегашния смисълъ на израза. Ние не събираме хора чрезъ молби и увещания и не целимъ лични облаги, а обещаваме само гордото съзнание за изпълненъ дългъ къмъ днешнитѣ и къмъ иднитѣ българи.

Но добритѣ чувства, чиститѣ мисли и общественото бездействие не помагатъ срещу рушителитѣ и затова приканваме на спасителенъ строителски походъ съ:

Пълна организираность срещу рушителскитѣ организации!

Свѣтла пропаганда срещу тъмното агитаторство!

Единство и сила срещу насилието!

Ясна граница между честьта и безчестието!
 

Само така ще установимъ социална правда и съгласие всрѣдъ българитѣ, ще постигнемъ единството между Нация и Държава за да се осѫществи цѣлокупна, справедлива, силна културно и мощна политическа България.

Пѫтьтъ на историята не е предначертанъ отъ нѣкого, а се чертае и прави отъ най-дребнитѣ борци на нацията.

Злото, гладътъ и поразията ви дебнатъ отъ всички страни. Избирайте между сѫдбата на яхнатия, който стѫпканъ умира, за да яхнатъ утре и потомството му и сѫдбата на бореца, когото и провидението пази!

Нашето Вѣрую, нашитѣ Искания и нашиятъ Знакъ сочатъ спасителния пѫть. Да тръгнемъ стройно по него и нека български да бѫде утрешния день!

  

Ратницитѣ за напредъка на Българщината

ВѢРУЮ НА РАТНИЦИТѢ  ЗА НАПРЕДЪКА НА БЪЛГАРЩИНАТА

1

Българската нация е етническа, духовна, стопанска и политическа цѣлость, която има свой животъ и свое предопредѣление. Нейнитѣ интереси не съвпадатъ винаги съ преходнитѣ интереси на личнитѣ и сборнитѣ елементи, които я съставятъ.

2

Българската държава е организационна съвкупность, която има за задача да изрази жизненитѣ стремежи на нацията.

3

Царьтъ на българитѣ е вѣрниятъ тълкуватель на стремежитѣ на нацията и върховенъ представитель и глава на Държавата.

4

Българскиятъ националенъ идеалъ обхваща териториалния, етническия, духовния и социалния идеалъ на нацията.

5

Националната самобитность на българина и връзката му съ земята сѫ единствената вѣрна основа за всѣко българско строителство.

6

Отечеството е преди всичко една голѣма солидарность съ жизненитѣ и историческитѣ стремежи на нацията, както и съ съвременнитѣ й задачи и съ интереситѣ на нейното бѫдаще.

7

Българската Източноправославна Църква е организираниятъ изразъ на религиозното отношение на българската нация. Нейнитѣ врагове сѫ врагове и на общобългарската солидарность.

8

Отечестволюбието предполага стремежъ къмъ социална справедливость, която осигурява физическата, интелектуалната и моралната сила на нацията.

9

Възродената българска държава нѣма предпочитания за една или друга социална категория, а разпорежда съ социалнитѣ категории и съсловията отъ онази висота, отъ която се вижда миналото и бѫдащето на нацията.

10

Работникъ е всѣки български гражданинъ, който се труди и работи за материалното и духовно благосъстояние на нацията. Негови врагове сѫ: спекулантътъ и марксистътъ, демагогътъ и бездѣлникътъ.

11

Трудътъ, любовьта къмъ българската земя и неотклонното ратуване за напредъка на българщината сѫ националенъ и мораленъ дългъ на всѣки българинъ.

12

Борбата за териториалния, народностния, духовния и социалния идеалъ на нацията изключва компромиситѣ съ идеитѣ и честьта, иска проницателность, планомѣрность и целестремителность и може да се води само отъ организирани и жертвоготови борци.

НАШИЯТЪ ЗНАКЪ

Богарьтъ е употрѣбяванъ отъ прабългаритѣ и отъ славянобългаритѣ като знакъ на слънцето, възраждането, победата и съвършенството изобщо. И до днесъ още той се използува широко въ народната ни украса, на металъ – въ златарството, на дърво – въ рѣзбарството, по дървени изделия, на тъкани и шевици, както и за Великденска и църковна украса - на яйца, свѣтилници и олтари. Той е за насъ гласъ и насока отъ прадѣдитѣ ни.

Ратницитѣ отъ Р.Н.Б. виждатъ освенъ това на Богаря:

въ крѫга – обединението, съвършенството и съгласието на българитѣ,

въ кръстачката – устрема и готовностьта да се постигнатъ тѣ по всички посоки,

а въ образуванитѣ прави ѫгли – моралното мѣрило и борбата за социална правда всрѣдъ българитѣ.

Заедно съ това, Богарьтъ е за ратницитѣ знакъ на борбата срещу рушителното партизанство, родоотстѫпничеството, марксизма, чуждата пропаганда, социалната користь и всички противобългарски стремежи.

 ИСКАНИЯ НА РАТНИЦИТѢ ЗА НАПРЕДЪКА НА БЪЛГАРЩИНАТА

Исканията на Р.Н.Б произлизатъ отъ неговото основно Вѣрую. Тѣ не сѫ нито молба, нито безъ посока отправени оплаквания, а представятъ негови цели, къмъ които то се стреми съ неотклонна упоритость и пълна жертвоготовность.

 1. Ние искаме Държавата да развие непрестанна целестремителна борба за планомѣрно териториално и народностно обединение на България.

 2. Българската Държава да се управлява отъ честни родолюбци съ историческа и социална проницателность, които нѣма да се кланятъ предъ чуждбина и нѣма да дрѣмятъ предъ социалнитѣ нужди на Българитѣ.

 3. Отхвърляне на унизителния Ньойски договоръ и свобода на Българската Държава да устройва, въорѫжава и снабдява войската си.

 4. Държавата да се грижи непрестанно за подържане националното съзнание на българитѣ въ чуждбина.

 5. Държавнитѣ, общинскитѣ и общественитѣ служби да се възлагатъ само на българи съ огледъ на родолюбието, честностьта и качествата изобщо на лицата. Ние сме решително противъ незаслуженото покровителство и партизанско натрапничество.

 6. Пълна свѣтлина върху приходитѣ и имотното състояние на политическитѣ деятели, за да не остане мѣсто за тъмни продажници.

 7. Образованието и възпитанието на българската младежь да се основе на българската самобитность, да се отърве отъ всѣкакви марксически, утопични и чужди влияния и да се възложи само на българи съ будно национално съзнание.

 8. Искаме цѣлостни грижи за беднитѣ деца, а за даровититѣ – образование на държавни разноски.

 9. Искаме задължителна спортна, трудова и предказармена подготовка на българската младежь.

 10. Отстраняване на вреднитѣ влияния чрезъ литература, вестникарство, сцена, кинематографъ и срѣдствата на изкуствата изобщо, които отклоняватъ националното дарование и рушатъ морала и съгласието на българитѣ.

 11. Да се очисти страната отъ всѣкакви политически организации, общества и деятели, подържани парично и организационно отъ чуждбина и отъ инородци.

 12. Да се изкоренятъ чуждитѣ народности, религиозни и училищни пропаганди.

 13. Държавата да има за основна грижа създаването на здравни условия, работа и прехрана за всѣки българинъ.

 14. Безработицата на физическитѣ работници и гладуването на българи, които желаятъ да се трудятъ – въ България последица само на стопанско безредие и на политическо безсилие - да се изкоренятъ изцѣло.

 15. Искаме насока и контролъ отъ Държавата на честнитѣ стопански предприятия и национализация на нѣкои отъ тѣхъ съ огледъ интереситѣ на нацията.

 16. Ние ценимъ личната стопанска дейность и сме за правото на всѣки да се ползува отъ придобититѣ съ трудъ блага. Натрупанитѣ чрезъ спекулантство и престѫпления богатства да се взематъ отъ Държавата.

 17. Национализиране на застрахователното дѣло и задължително застраховане.

 18. Целесъобразно данъчно облагане съ огледъ интереситѣ на нацията, премахване анонимностьта на печалбитѣ и затворъ за укривателитѣ на данъци, а за корумпирани данъчни чиновници – смъртно наказание.

 19. Искаме участие на работницитѣ въ печалбитѣ на предприятията.

 20. Да се прекрати заселването на чужденци и евреи въ страната и да се ограничатъ стопанскитѣ инициативи на инородцитѣ, за да не чезне стопанскиятъ просторъ на българина.

 21. Управлението на стопанскитѣ предприятия и общественитѣ доставки да се възлагатъ само на българи.

 22. Отстраняване отъ културния и стопански животъ на България на всички български граждани, които презъ тежки за страната времена сѫ приемали чуждо поданство.

 23. Чужденци, инородци и търговски дружества не могатъ да притежаватъ полски и селски имоти.

 24. Кооперацията, най-пригодната форма за стопанския ни строежъ, да се очисти отъ демагози и да се доизгради стройно.

 25. Задължително коопериране на селскитѣ стопани.

 26. Задължения съ полици и къмъ лихвари да бѫдатъ недействителни за селския стопанинъ.

 27. Прилагане на цѣлостенъ планъ за повишаване доходитѣ на земедѣлскитѣ стопанства изобщо и особени мѣрки за създаване на постояненъ поминъкъ на планинското и горското население.

 28. Да се изпълни сроченъ планъ за улесняване живота на българското село, чрезъ подобряване културнитѣ условия, съобщенията съ града, благоустройството, здравнитѣ и социални условия, за да се съчетае радостьта отъ полския трудъ съ ползуването отъ придобивкитѣ на културата.

 29. Да се завоюва земята, обезплодена отъ неоправенитѣ реки и пороища, за да се увеличи земята на българския селянинъ.

 30. Искаме покровителство на занаятчийскитѣ предприятия и предпочитане производството имъ при задоволяване на общественитѣ нужди.

 31. Искаме здрави професионални организации, приобщени къмъ целитѣ на Държавата, въ които да нѣма мѣсто за лъжеобщественици безъ професия.

 32. Да се изкоренятъ всички политически партии и класови прояви.

 33. Най-строги наказания срещу политическата лъжа и клеветничеството чрезъ печата, които рушатъ общобългарското съгласие.

 34. За родоотстѫпници, политически престѫпници, корумпирани чиновници, спекуланти, стопански вредители и марксически подстрекатели, които не подлежатъ на смъртно наказание, искаме принудителна работа.

 35. Рѫководството на Държавата да не произлиза отъ борби между партии и класи, а отъ организираното единство на нацията.

Ратничеството презира компромиситѣ, търгуването и вѫжеиграчеството на партиитѣ съ идеитѣ и общественитѣ интереси. Тѣзи искания, сѫ цели на ратническата воля и борбата за тѣхното осѫществяване ще бѫде водена честно, открито и кораво, съ всички жертви, до пълна победа за съвършенството на Българщината.

Професор Асен Кантарджиев - водачът на РНБ

Асен Кантарджиев е роден на 21 септември 1898г. в Самоков. Син е на бележития български генерал Тодор Кантарджиев, освободителят на Добруджа в ПСВ. На 16 години е доброволец в Македоно-Одринското опълчение. Завършва Школата за запасни офицери (ШЗО) и участва като доброволец във войните за национално обединение. Край р. Арда получава първи военни отличия и два пъти е произвеждан в чин за бойни умения. Кавалер е на 4 (четири) ордена  „За храброст”. В края на войната е курсист в авиацията. Пише военни трудове , автор е на техническия правилник за нашата войска.

Кантарджиев е всестранно развита личност. Той следва право в Софийския университет и индустриална химия в Шарлотенбург, Германия. Завършва агрономство в Бон, Германия. След завръщането си в страната преподава в Агрономическия факултет на СУ. От 1926 до 1928г. е с Рокфелерова стипендия в САЩ, след това специализира в Кил, Германия, и в Либфелд-Берн, Швейцария. През 1928 става доцент в София, а през 1931 г. – професор, като едновременно е и декан на Агрономическия факултет (1932 – 1933). Способен и талантлив учен, известен с разработиките  и приносите си към проблемите на киселото мляко. Списъкът на отпечатаните му трудове е впечатляващ. Той е автор на 17 книги и повече от 30 научни публикации, последната известна е от 1954 г. в Канада. Някои от тях са преведени в Южна Америка след 1950 г.

Кантарджиев има трайни и задълбочени интереси в областта на историята, литературата, правото, военните науки и музиката. Именно като председател на реномирания хор „Гусла” той се прочува с публичаната плесница, която удря на шпионина-пладненец Коста Тодоров на многолюдна вечеря при гостуването на „Гусла” в Белград.

В пейзажа на софийското общество водачът на Р.Н.Б. се вписва по неповторим начин. Професор Асен Биолчев си спомня:

„Беше ми декан по онова време и аз се впечатлявах от светската му еманципация. Любител бе на широкополите шапки, безупречното облекло и ходеше с елегантен бастун.“

Асен Кантарджиев остава в паметта на съвременниците си, като човек с подкупващо обаяние и рядко срещана интелектуална работоспособност. Други напомнят неговата отзивчивост и чувство за хумор. Легенди се носят за нощния му живот, но всъщност тогава за пръв път в софийските вариетета се повявяват артистични групи от типа на парижките в „Мулен Руж“ и „Фоли Бержер“. Без  да са така помпозни, те се посещават и гледат с наслада от столичния елит.

Със сигурност се знае, че проф. Кантарджиев и още един от “Голямата петорка” на ратниците – Петър Габровски, са били привлечени от масоните (ложа „Зора“). Като се има предвид начинът на набиране на членове от тяхна страна, никак не е чудно, че двамата бъдещи ратнически водачи са станали обект на внимание. Някъде в началото на 30-те години те напускат ложата. Навярно по това време окончателно се оформят и идейно-политическите схващания на професора. От масонското му поданство остават и някои методи, които той ще прилага в по-нататъшната си работа, а именно полуконспиративния характер на организацията, както и начинът за набиране на членове. С напускането на ложата Асен Кантарджиев и Петър Габровски предизвикват сътресене в живота на българското масонство. Те изнасят вътрешна информация от ложата, като под тяхно влияние се публикува брошурата на Румен Янков “Списък на масоните в България” и други заглавия. Като се има предвид, че авторът (Янков) е изявен журналист и международен кореспондент на в-к “Утро”, можем да си представим отзвука, който получават неговите публикации.

Проф. Кантарджиев е главен идеолог на Р.Н.Б. (за повече информация относно същността на  ратничеството прочетете статията „Ратниците – национализмът в сянката на фашизма” от проф. Никола Алтънков). За ратническата си дейност той е задържан над 200 пъти, няколко пъти обискиран и 4 пъти съден. През 1938 г. Р.Н.Б. е разтурен, а професора е интерниран в Котел. Отново е интерниран през 1943 до пролетта на 1944. 

Премеждия и живот в емиграция

Асен Кантарджиев напуска България в навечерието на кървавия преврат от 9 септември 1944  г. с неколцина свои последователи. Установява се временно във Виена и става министър на вътрешните работи в Националното правителство, водено от проф. Александър Цанков. Според някои сведения проф. Кантарджиев има присъди от „Народния съд“ във Варна, Бургас и София.

Националното правителство престава да функционира през март 1945 г. При престоя си в Бад Гастайн (град в Австрия), където през юни са се намирали повечето членове на Националното правителство, професорът се разболява сериозно и се налага да му се извърши операция по спешност. Диагнозата е перфориран апендицит с инфекция (перитонит). Тя е сполучлива, но възстановяването на болния е трудно.

Група ратници, приятели и познати на Кантарджиев, които са се намирали по това време във Фрайзинг, Германия, на около 40 км. от Мюнхен, са научили за страданията на техния лидер и са установили връзка с него около края на юни. Наложило се е да се премине нелегално от Австрия в Германия. Двама ратници – Антон Чипев и Аспарух Николов – са се опитали да помогнат на лидера си с храна и други припаси, и най-важното, координарали са действията си с него в случай на нужда от помощ. Контактите са продължили през цялата 1945 г.

През февруари 1946 г. професор Кантарджиев е съобщил по телефона на Антон Чипев в Залцбург, че имало указания румънците в Австрия да бъдат аресутвани и той се опасявал, че същото ще се случи с българите. Действително проф. Александър Цанков е бил арестуван през април 1946 г.

Помощта на ратниците не закъснява. Аспарух Николов от Фрайзинг пристига в Залцбург и двамата с Чипев заминават за Бад Гастайн, за да уговорят с Кантарджиев плана за излизане от ситуацията. Решава се лидерът да се прехвърли нелегално в Германия с фашиви документи. Васил Сербезов, друг ратник, живеещ във Фрайзинг, приготвя необходимите документи. Той има на разположение бланки от Виена (той също е работел в Министерството на вътрешните работи на Задграничното правителство), печати за заверка и паспортни снимки на Кантарджиев и Чипев.

Приготвените документи са на името на д-р Асен Тодоров (бащиното име на Кантарджиев е Тодоров) и неговият син (Антон Чипев), регистрирани като времено живеещи в Германия. Николов донася документите и на 16 февруари проф. Кантарджиев пристига в Залцбург от Бад Гастайн. Същата нощ тримата преминават немско-австрийската граница, унищожават старите „австрийски“ документи и с новите „германски“ документи с различни влакове се добират до Фрайзинг. Там по това време е работел д-р Тодор Казанджиев, изпратен на специализация от България преди преврата от 9-ти септември и работещ в Института за млечана и пивоварна бактериология Weihenstephan в Мюнхенския унивеситет. Той също е асистент на професора от Софийския агрономически факултет. Д-р Казанджиев е организирал и помогнал за установяването на групата ратници в градчето.

С тяхна помощ и главно пак с усилията на Аспарух Николов, професор Кантарджиев и Антон Чипев („Тодоров и син“) успяват да се установят във Фюрт, предградие на Нюрнберг, където се намира един от най-големите заводи за млечни произведения в Германия. С помощта на висш полицай, бивш немски офицер, те възрвъщат истинските си имена и легализират престоя си в Германия.

Там проф. Кантарджиев постепенно си създава професионална база в лабораториите на B.M.V. (Bayerische Milch Versorgung) и намира постоянна и подходяща работа. Това му позволява като висококвалифициран учен и специалист в професията си да бъде одобрен за емигриране в САЩ, където заминава в края на 1949 г. заедно с още малолетния си син Стефан. В САЩ е от 1949 г. до 1950 г. След това живее в Канада до 1953 г. и отново се завръща в САЩ. Няма сведения за негово активно участие в дейността на антикомунистическата емиграция.

Проф. Кантарджиев е женен за Кети Кирякова и имат син Стефан и 2 дъщери : Калинка и Тити, омъжена за кап. Николай Пиронков, кавалерист, родом от Враца.

Останалата в София Тита Пиронкова, дъщеря на проф. Кантарджиев, свидетелства:

„Още в първите си писма баща ми писа, че ще прекрати заниманията си с политическа дейност, за да не навреди на нас, неговите деца и сродници. Вероятно е бил под нечие наблюдение…“

Мнението на Владимир Свинтила е, че успоредно с научната си работа Асен Кантарджиев е бил директор на млекопреработвателна фирма. Отказът му от политическа дейност се дължало на две основни причини. Първо, възможните последици за роднините му, заедно с безсмислената активизация на привържениците му в България. И второ, че под натиск на ционистки среди американското Федерално бюро за разузнаване (ФБР), вътрешното разузнаване на САЩ, е отправило към него категорично предупреждение и го е държало под наблюдение.

Пак според Свинтила, в САЩ професор Кантарджиев намира време да напише капитален труд под наслов „История на революцията”.  Ръкописът след смъртта му остава в ръцете на неговия син Стефан, живущ понастоящем в Лос Анджелес, като пенсиониран банков директор. Издатели са проявили интерес към книгата, но отговорът на сина е бил отказ,  с мотировката, че идеите на баща му трябва да бъдат покрити с пепел. Проф. Никола Алтънков също е направил опит да се сдобие с ръкописа и личния архив на Кантарджиев при няколкото срещи със сина на професора през 1981  и 1983 г., но му е било категорично отказано, с мотива че това са семейни дела, които не го засягат.

Мотивът за написването на тази статия е, че личността, живота и делото на проф. Кантарджиев не трябва да тънат в забрава. Той без съмнение е доказал себе си, като много интересен и всестранно развит човек, несъмнен български патриот и националист. Водач  и главен идеолог на ратническото движение.

Поклон пред паметта му!

ген. Кантарджиев със съпругата си Калинка и сина им Асен 

“Ратниците” – национализмът в сянката на фашизма

Между 1936 и 1944 в тази полуконспиративна организация членуват десетки хиляди млади българи

Д-р Никола АЛТЪНКОВ

Мнозина определят периода между 1925 и 1944 като “златните години на българския национализъм”. Създаването на “Родна Защита” през 1925, основаването на Всебългарския съюз “Отец Паисий” (ВСОП) през 1928, появата на младежките легиони, израснали като Съюз на Българските Национални Легиони през 1933-1934, организирането на младежите от ВСОП в Български Младежки Съюз “Отец Паисий” (БМСОП) в 1936 и активизирането на емигрантските организации и, на първо място, ВМРО, съюзите на ветераните и бойците от фронта, ясно определят национализма като един от най-важните фактори в обществения живот в годините до 9.09.1944.

В края на 1936 се появява

Нова радикално-националистическа формация

която скоро заема място в крайно дясната част но българския политически спектър. Това е РНБ (“Ратници за Напредъка на Българщината”), организирана от Асен Кантарджиев, запасен офицер и професор в Агрономическия факултет, която се възползва от наличието на значителен свободен интелектуален ресурс за да израсне бързо като фокус на крайния национализъм (силно повлиян от модните фашистки идеи), Последният по това време е малко позаглъхнал поради отлива на кадри от “Родна Защита” след преврата от 19.05.1934.

Още от появата си, так чак до края на свото съществуване - преврата на 9.09.1944 - РНБ се проявява като затворена, полуконспиративна организация, притежаваща по строга йерархична система, с водач и 5-членен щаб около него, като централно ръководство, и назначени водачи по места, които не поддържат връзка един с друг освен посредством центъра. Организацията не свиква многолюдни конгреси, нито областни, местни и национални конференции, нито пък възприема изборното начало, предпазвайки се по този начин от разколите и дрязгите, характерни за други сродни организации.

Трудно е да се определи броят на ратниците. По полицейски донесения те са били 1500 през 1938 и 12000 през 1939. Апогеят на организацията е през 1941 – тогава в нея членуват около 40000. Други сведения споменават 80,000 членове през 1944, 120,000 само в Северна България, от които 12,000 - активни и даже 5% от населението - около 300,000!

В първоначалната “петорка” са влизали проф.Кантарджиев, адвокатът Петър Габровски, Иван Гьошев, ръководител на организацията на българите в Западните покрайнини “Въртоп” (минаваща за филиал на ВМРО), Борис Стоилков и Климент Далкалъчев, бивши членове на БМСОП. По различно време членове на ръководството са били Борис Белдирев и братята Румен и Васил Вълкови, племенници на генерал Иван Вълков. В РНБ членуват и видни интелектуалци като поета Емануил п.Димитров, художника Райко Алексиев, професорите Консулов и Владикин.

Структурата на организацията е йерархична: под петчленният щаб (централното ръководство) се намират 4 служби - техническа, по проверка, санитарна и съдебна. Шестте главни дяла, или клона са от А-1 до А-6. А-1 е най-важният и се нарича “ударен”. В него са хора със свободни професии, независими от чуждо, фирмено, или държавно влияние. Той се състои от орди-рояци-орляци-ята и групи (низходящи). А-2 се нарича “клеткови”, без структурен строеж и в него членували служители и чиновници. В А-3, наричан “дейни”, са най-активните и фанатизирани членове на РНБ: пропагандисти, журналисти, мислители, интелектуалци. А-4 (“общи съмишленици”) обхваща приятелите на РНБ. Те са имали правото да създадат и партия. А-5 (школският клон) се състои от ученици и студенти, използващи членството си казионния “Бранник” като параван. В А-6 пък членуват жени и момичета.

Записването в РНБ се наричало “приобщаване”, а пък събранията - “събор”. “Ратниците” са особено популярни сред военните, хората с независими професии, финансисти, търговци и, разбира се, младежта.

От самото начало организацията става обект на яростни нападки от страана на комунистическата левица, при това не само в България, но и в чужбина. Съветският “Красная звезда” например, определя РНБ като най-стройната националистическа организация в България и нарича професор Кантарджиев

“Най-опасния национал-социалист в България”

Радио Москва съобщава, че РНБ се състояло от ”300 софийски бандити”. Според самите ратници, в чужбина са публикувани над 800 статии на различни езици, насочени против ратниците.

Знаците, символите и лозунгите на ратниците са интересни и многозначителни. Лозунгът “Напред и нагоре” обобщава вкратце същността на идеите им за “Мощна и справедлива България - Общобългарският интерес над личния - Социално наляво, национализмът - напред - Победа на българщината или смърт - Нова граница между честта и безчестието - България за българите”. Знакът на организацията е кръг, разчертан на четири, после се прибавят сърп и чук, меч и дъбови клончета. Избраният цвят е червеният, което допълнително вбесява комунистите. Ратниците носят червени ризи (което, между другото кара през 1940 младите комунисти да посрещнат гостуващият у нас съветския футболен тим облечени със сини блузи). Всичко това показва, че РНБ излиза извън рамките на традиционните консервативно-националистически формации, приближавайки се плътно към идеите на фашизма и национал-социализма.

Изявите на ратниците са сред най-добре организираните в края на 30-те години. Освен демонстрациите по случай годишнината (27 ноември) от Ньойския договор (традиционна дата за изява на националистически настроените младежи от всички цветове), ратниците организират и много други акции. Така, през пролетта на 1938 те провеждат тъй наречената “акция с карамфилите”. Понеже полицията забранява носенето на червените им значки на реверите, те закичват червени карамфили. На 13 и 15 март 1938 ратниците нападат двете публични събрания на проф. Методи Попов, чиито схващания по расовия и националния въпрос противоречат на ратническата идеология. Манифестацията на 27.ХI.1938 е забранена и улиците са блокирани, но радиостанцията на ратниците предава през целия ден. По донесения на полицията тя се нарича “Демократична България” и предава “против Царя и премиера Кьосеиванов”.

Властта не обича организацията

смятайки я за “екстремистка и откровено фашистка”. През 1938 РНБ е разтурен, лидерът и Асен Кантарджиев е интерниран в Котел. Същата година полицаи обсаждат ресторант “Балкански”, а след това и целия квартал Лозенец; полицаи щурмуват сградата на Християнското дружество, свързано с ратниците. Кантарджиев е отново интерниран през 1943 до пролетта на 1944. За ратническа дейност той е задържан над 200 пъти, няколко пъти обискиран, 4 пъти съден и няколко пъти интерниран. РНБ е била подлагана на специални репресии. По сведения на самите ратници от 1941, дотогава са арестувани над 6000 членове на организацията, извършени над 4,000 обиска, заведени са 60 съдебни дела с общ брой подсъдими над 350 души, 150 човека са интернирани, а над 800 - уволнени. Прокуратурата при Софийският областен съд инкриминира две ратнически книги: “Разговор” и “Верую”. В една заповед на Вътрешното ни министерство до областните полицейски началници се нарежда “да се отнемат занчките на ратниците и им се налагат максимални глоби”, тъй като “вредната им пропаганда срещу български граждани от друго верско и расово потекло компрометира вътрешния ред”.

Междувременно “Ратниците” издават внушително количество литература по националните въпроси. Освен периодичните издания: “Проглед”, “Пролом”, “Народник”, излизат и седмични беседи като библиотека “Ратнически светоглед”, от която излизат 103 броя. В един от тях се обяснява и причината за появата на РНБ: 


“През лятото на 1936 разложението идваше от всички страни и напредваше по всички посоки. В софийската полицейска школа се преподаваше вече по учебник за “Гражданско учение” в който се твърди, че републиканската система е по-съвършена от монархическата. В Русе бе издигнат и то на военно землище голям паметник на разстреляни през 1886 съзаклятници срещу свободата на България, в полза на Русия. Бойният празник на българската артилерия - 13 март (падането на Одрин) - биде премахнат, защото турците се дразнели. Думата “Македония” се забрани и зачеркваше от цензурата, за да не се дразнели сърбите. Конгресът на запасните офицери, определен в Кърджали, биде отменен в навечерието и турското малцинство се подиграваше с безпредметната арка, а българите там не знаеха къде да гледат. Румънският консул във Видин открито обливаше Видинско и Никополско с пропагандна литература, а му помагаше най-висш духовник! Друг висш духовник в София вилнееше с интегралистка югославско-френско-английска пропаганда!...Народния театър се превръщаше постепенно на чехско-славянски семинар. Сърбинът Кръстич бе устроил открито в София колосално противобългарско предприятие. СССР откриваше един след друг кинотеатри, книжарници, изложби и нахлуваше с филми и литература.”

Сравнително пълно,

Ратническият светоглед

е изложен в един сборник от 14 обширни статии (над 300 стр.), издаден през 1937. Особено интересен е възгледът на ратниците, изложен в тяхното “Верую” по големия проблем за същността на българската нация и народност: 


“Българската нация е етническа, духовна, стопанска и политическа цялост, която има свой живот и свое предопределение. Нейните интереси не съвпадат винаги с преходните интереси на личните и сборните елементи, които я съставят...Българската държава е организационна съвкупност, която има за задача да изрази жизнените стремежи на нацията...Българският национален идеал обхваща териториалния, етническия, духовния и социалния идеал на нацията”.

Поради конспиративната си структура ратниците са най-малко засегнати от масовите репресии след 9..09.1944, за разлика от далеч по-умерените представители на различните националистически формации. Това, разбира се не се отнася за членовете на РНБ, заемали държавни, или военни постове (като комисарят по еврейските въпроси Белев, царският съветник архитект Севов, Далкалъчев и други). Водачът на организацията - професор Кантарджиев, заминава с германските войски в началото на септември 1944 и става министър в задграничното правителство на професор Александър Цанков във Виена през 1944-1945, като последните му нареждания до ратниците са “да лежат низко и да се съхранят”. Това спасява живота на мнозина от тях. 


Що се отнася до обективната оценка за организацията, тя тепърва предстои да бъде направена. Което никак не е лесно, главно поради твърде тънката граница, отделяща идеологията и практиката на РНБ от тези на фашизма.