за Р.р.р. въ AV
Нови Р.р.р. се назначаватъ следъ изпитъ по този въпросникъ.
Стари Р.р.р могатъ да бѫдатъ изпитвани по решение на п.В. за клона.
Изпита се извършва отъ п.В. на клона, или отъ назначенъ отъ него надстоящъ Р.р. на кандидатитѣ.
Когато нуждата наложи да се назначи Р.р. преди той да е положилъ изпитъ, той се назначава като времененъ Р.р. и му се дава срокъ да се подготви за изпитъ.
Ако явилия се на изпитъ кандидатъ Р.р. бѫде недостатъчно подготвенъ, дава му се новъ срокъ, а изпита се повтаря.
***
Ако р.р сѫ политически войници на Българщината, то Р.р.р. сѫ офицеритѣ на Р. политическа войска. Щом като политическиятъ войникъ трѣбва да бѫде дееспособенъ и готовъ, то неговиятъ Р.р. трѣбва да бѫде още по-подготвенъ и дееспособенъ, до степень на неговъ истински образецъ. Какъвто е Р.р. такова е подѣлението което той води.
Р.Н.Б. е организация, която е вече приобщила въ редоветѣ си хиляди и хиляди честни, съзнателни и съ борчески характеръ българи отъ всички села и градове на страната. Р.Н.Б е вече заело изходнитѣ си позиции, разраства и се готви за удобното за пристѫпъ време. На Р.Н.Б. предстои сега да изпише златни страници въ историята на своя народъ, които ще бѫдат изпълнени съ дѣла къмъ възходъ и величие, на подвизи и саможертва, на справедливость и мощь.
Тъй като всѣки р.р. трѣбва да е готовъ да жертвува всичко за осѫществяването на Р. идеалъ, то още по-жертвоготовъ трѣбва да бѫде Р.р. Защото той е, който сега учи подстоящитѣ си р.р. какъ трѣбва да изпълняватъ дългътъ си и с личенъ примѣръ имъ показва какъ се става добъръ р. Защото той ще показва утре какъвъ трѣбва да бѫде всеки българинъ. Той трѣбва да съзнава историческото си значение и да разбира своя дългъ. Дългътъ към В., който го е избиралъ и поставилъ на рѫководното му мѣсто и дългътъ към нацията, чиято история той твори.
Ние изминахме вече по-голѣмата часть отъ нашия пѫть, но намъ предстои още много работа. А нея ще извършимъ толкова по-скоро и по-добре, колкото сме добре подготвени.
Най-важното качество на Р.р. е, да свѣти съ собствена свѣтлина. А това ще рече да не чака никога остенъ, а да бѫде винаги самодеенъ. Той трѣбва да бѫде завършенъ типъ на р., който е въ състояние дори когато е останалъ самъ въ нѣкои предходни фази на борбата, да продължава правилно Р. си работа и да води подстоящитѣ си р.р. въ Р. борба.
Р.р. трѣбва да да помни, че хората могатъ да се възпитаватъ съ прѣки методи само въ предпуберитетна възрасть. А въ следпуберитетната възрасть, хората могатъ да бѫдатъ възпитавани само косвено, т.е. като се подтикватъ да се самовъзпитаватъ по привлекателенъ образецъ, в случая по Р.р.
Р.р не командува, а води. Той не е командиръ, а е водачъ. Затова той трѣбва да е привлекателенъ за подстоящитѣ си р.р. Той трѣбва да е такъвъ, че тѣ да дирятъ присѫтствието му и да се радватъ отъ близостьта му. Той трѣбва да е образецъ на другаръ.
Р.Н.Б. има свой стилъ на работа. Р.р. не може и не бива да налага своитѣ лични мнения, схващания и начини на работа, а трябва да възприеме общоратническия стилъ. Само така може да се подържа единството и стройностьта на цѣлото Р.Н.Б, в което трѣбва да владѣе единомислие, единочувствие, единодействие и тактическа и рѫководна хармония. Само въ такова състояние Р.Н.Б може да преодолява всичко, да твори и да побеждава.
В Ъ П Р О С И
1. С ъ к р а щ е н и я. Тѣ се налагатъ за пестене на време и мѣсто и за дискретность.
1. Р.Н.Б. - Ратничество за Напредъка на Българщината.
2. Р. - Ратничество – ски – то, и пр.
3. Б. - Богарь, я
4. В. - Водача.
5. Вр. - Вѣруюто.
6. И. - Исканията.
7. У. - Уредба.
8. Н. - Насока.
9. К.Ц. - Мѣстно Ратничество.
10. М.Ц. - Мѣстенъ Центъръ.
11. Щ. - Щабъ.
12. Пр.Н. - Правилникъ за наказанията.
13. Пр.О. - Правилникъ за оплакванията.
14. О.П. - Общиятъ правилникъ.
15. Рв. - Рѫковръзка.
16. Зк. - Значки.
17. Рк.кн. - Рѫководна книжка.
18. М.Д. - Месеченъ докладъ.
19. К. - Каса.
20. К.К. - Картотека.
21. р. - Ратникъ.
22. р.р. - Ратници.
23. Р.р - Рѫководенъ ратникъ.
24. Р.р.р. - Рѫководни ратници.
25. Сб. - Сборъ.
26. Сб.Сб. - Сборове.
27. Зн. - Занятие.
28. AI - Ударенъ клонъ.
29. AII - Клетковъ клонъ.
30. AIII - Деенъ клонъ.
31. AIV - Четвърти клонъ.
32. AV - Ученически клонъ.
AV (м) - Момци
AV (ж) - Момичета
AV (пр) - Прогимназиалци включително основното училище.
33. АVI - Организация на женитѣ р.р
34. Ц.С.Пр. - Центъръ Служба Провинция.
35. Гр. - Група.
36. Ят. - Ято.
37. Ор. - Орлякъ.
38. Рк. - Роякъ.
39. Од. - Орда.
40. Дс. - Десятка.
41. Др. - Дружина.
42. Зд. - Задруга.
43. Ст. - Стожеръ.
44. Рд. - Редъ.
45. Кк. - Клетка.
46. п.В. - Помощникъ Водачъ.
47. Уд.р. - Ударенъ ратникъ.
48. Уд.р.р. - Ударни ратници.
49. Кл.р. - Клетковъ ратникъ.
50. Д.р. - Деенъ ратникъ.
51. См. - Съмишленикъ.
52. См.См. - Съмишленици.
53. Рз. - Резервни ратници и подѣления.
2. Какъ се попълва и пази Гр., Ят., Ор. Р. кн.? Червенъ и жълтъ картонъ?
Гр.Р.кн:
1. На стр. 1 Рр.р вписва тритѣ си имена /р…………/ : № който има Гр. му /…./; датата на която е образувана Гр. /образувана на ……/ и подѣленията къмъ които се числи Гр., като се почне отъ Ят и се върви нагоре /влиза въ състава на ? Ят.;? Ор.; ? Рк.; ? Од./.
2. Стр. отъ 4 до 19 служатъ за отбелѣзване присѫтствието на р.р. отъ Гр. на Сб. Въ графата “име и презиме” на № 1 Гр.р. вписва тритѣ си имена, а надолу имената на останалитѣ р.р. отъ Гр. На дѣсно отъ квадратчето “дата” въ хоризонталенъ редъ се вписватъ датитѣ на Сб. На дѣсно въ хоризонталенъ редъ, отъ квадратчето “видъ занятие” - - подъ датата - - се вписва какъвъ е Сб. /Гр., Ят. и т.н./. Квадратчетата срещу всѣко име и подъ датата и вида на занятието, служатъ за отбелѣзване присѫтствието или отсѫтствието на р.р. на Сб. Бележи се така: присѫтствувал; - отсѫтствувал; / неприсѫтствувал, но извиненъ. Когато стр. 4 и 5 се изпълнятъ, продължава се на стр 6 и 7; като всѣки р. запазва поредния си №. При изпълване на тия стр. се минава на стр. 12
и 13, 14 и 15, като № 1 се вписва на № 31 и т.н.; №10 на № 40 и т.н. Когато р.р. въ Гр. сѫ повече отъ 15, минава се на стр 8 и 9, 10 и 11, 16 и 17, 18 и 19. На последнитѣ 4 стр. /16, 17,1 8, 19/ р. съ пореденъ № 16 се вписва на № 46 и т.н.; р, с пореденъ № 20 се вписва на № 50 и т.н. Следъ изпълването на всички стр,. Гр.р. си купува нова Р. кн.
3. Стр. 22 до 33 служатъ за вписване състава на Гр. На стр. 22 горе въ дѣсно се пише № Гр. /Съставъ на ? Гр./, а подъ нея датата на която е роена /роена на дата …./ или образувана, ако е новообразувана Гр. Въ сѫщия редъ, както и на стр.4, и тукъ се вписватъ р.р отъ Гр., но само с дветѣ имъ имена. Когато Гр. рои, цѣлото квадратче се задрасква на кръстъ, а имената на р.р. които оставатъ въ сѫщата Гр. се преписватъ въ второто квадратче на стр. 22, като името на Гр.р. е пакъ първо. / За новороената Гр. се попълва нова Р. кн. Попълването на новата Р. кн. става отъ новия Гр.р въ присѫтствието и по указание на стария Гр.р. или на Ят.р./.
4. Стр. 36 до 59 не се попълватъ отъ Гр.р.
5. Стр. 62 до 76 се попълватъ по следния начинъ: на стр. 62 въ полето означено съ 1 на първата /най-горната/ четвъртъ от стр. - - Гр.р вписва № на обещанието си; въ поле 2 - - тритѣ си имена; въ поле 3 - - датата на приобщаването си; въ поле 4 - - датата на раждането си; въ поле 5 - - адреса / на жилището/ си; 6-то поле се раздѣля на 4 равни части и заедно съ седмо поле образува поле, раздѣлено на 5 части, въ което се вписва класа въ който е Гр.р. / VI а/р кл,. VII в/ кл. кл. и т.н./. Попълва се онази пета отъ полето
въ зависимость отъ класа въ който е билъ Гр.р. при приобщаването му /1-во поле - - IV кл., 2-ро поле - - V кл. и т.н./; въ поле 3 се бележи: а/ за Гр.р.р. - - датата на производството и съкратено рѫководната степень / напр. 2.5.1942 г. – Гр.р./,
б/ - - за всички р.р., включително Гр.р.р. - - 1. отъ коя друга Гр., Кл. въ града или друго населено мѣсто идва р., както и подѣлението въ което е билъ тамъ/ напр. 6 Гр., 2 Ят., 1 Ор. - - това значи, че той е билъ въ друга Гр. на V кл. въ града; когато р. идва отъ другъ клонъ освенъ подѣлението се отбелѣзва и клона отъ който идва / напр. A III – 5 До., 3 Др., 2 Зд., 1 Ст., 1 Рд./; когато р. идва отъ друго населено мѣсто, преди означението на клона и подѣлението, въ което е билъ, се пише и името на града или селото. 2. Когато р. бѫде изключенъ, напусне Р.Н.Б., завърши училище, бѫде прехвърленъ въ другъ клонъ, премѣсти се въ другъ градъ или почине, промѣната се отбелѣзва съ дата / напр. изключенъ - - 20.07.1942 г.; AI - - 1.7.1942 г.; Златоградъ - - 7.9.1942 г. и т.н./. Въ останалитѣ три четвъртинки на стр., както и въ другитѣ четвъртинки на следващитѣ стр., Гр.р. вписва сѫщитѣ данни за всички останали р.р. отъ Гр. си. Когато нѣкой р. бѫде изключенъ, напусне Р.Н.Б., премѣсти се въ другъ градъ и т.н., тогава не се драска въ книжката, а се загражда поредния му № / или № на обещанието му на 62 стр./ съ едно крѫгче.
Ят. Р. кн.:
1. Стр. 1 се попълва както Гр. Р. кн.
2. Стр отъ 4 до 19 служатъ за отбелѣзване процентното присѫтствие на р.р. отъ Гр. Гр. по отдѣлно и отъ Ят. общо. Въ полето “име и презиме” Ят.р. вписва на първо мѣсто № на Ят. и тритѣ си имена. Подъ него вписва № № на Гр.Гр., които влизатъ въ състава на Ят. и тритѣ имена на Гр.р.р. /напр. На № 1 - - 4 Ят. - - Иванъ Христовъ Георгиевъ
На № 2 - - 3 Гр. - - Петъръ Стояновъ Петровъ
На № 3 - - 5 Гр. - - Стоянъ Стояновъ Димитровъ
и т.н.
Квадратчетата “дата” и “видъ занятие” се попълватъ, както въ Гр. кн. съ следната разлика: вписва се присѫтствието на р.р. за всѣка Гр. въ дробь, която има за числитель броя на присѫтствуващитѣ на Сб. р. р., а за знаменатель - - броя на всички р.р. отъ Гр /включително и Гр.р.р./. Когато Гр. Гр. правятъ отдѣлни Сб.Сб на различни дати, квадратчетата на Гр.Гр., които не сѫ правили Сб. се запълватъ съ една хоризонтална черта. Когато Сб. е Ят. освенъ присѫтствието на всѣка Гр. по отдѣлно, вписва се и общото присѫтствие на Ят. пакъ въ дробь, която има за числитель сбора на числителитѣ на другитѣ дроби, + 1 / ако Ят. р. е присѫтствувалъ на Сб./, а за знаменатель - - сбора на знаменателитѣ на другитѣ дроби + 1. Когато стр 4 и 5 се изпълнятъ, минава се на стр. 9, 10 и 11. Стр. 12 се попълва, както стр. 4 и 8, минава се на стр. 13, 14 и 15. Стр. 16 се попълва както стр. 4, 8 и 12 и се минава на стр. 17, 18 и 19.
3. Стр. отъ 22 до 33 служатъ за вписване състава на Ят. по Гр.Гр. /Съставъ на ? Ят./. По-долу в лѣво - - № на едната Гр., в дѣсно - - датата на роенето й. Сѫщото и за всички останали Гр. Гр. отъ Ят. Вписватъ се всички р.р. отъ Гр.Гр. съ дветѣ имъ имена, като името на Гр.р. се поставя на първо мѣсто.
4. Отъ стр. 36 до стр. 59, Ят. р вписва всички р.р. отъ Ят. си, като на първо мѣсто вписва себе си. Вписватъ се: а/ - - № на обещанието на всѣки р.; б/ - - тритѣ му имена; в/ - - адреса / на жилището/ му; г/ - - № на обещанието на р., който го е приобщилъ и началната буква на малкото му име.
5. Отъ стр. 62 до стр. 76 Ят. р. попълва даннитѣ само за себе си / на първо мѣсто/ и за Гр. р.р. отъ Ят. Полетата се попълватъ по сѫщия начинъ както въ Гр. Р. кн.
Ор. Р. кн.:
1. Стр. 1 се попълва както при Гр. и Ят. Р. кн.
2. Стр отъ 4 до 19 се попълватъ по сѫщия начинъ, както при Ят. Р. кн, съ тази разлика, че на първо мѣсто се вписва № на Ор. и тритѣ имена на Ор.р., а следъ това № № на Ят.Ят., които влизатъ въ състава му, съответно с тритѣ имена на Ят.р.р., № № на Гр.Гр. и имената на Гр.р.р.
3. Стр. 22 до 33 служатъ за вписване на Ор. по Гр. Попълватъ се по сѫщия начинъ както въ Ят. Р. кн.
4. Стр. 36 до 59 се попълватъ по сѫщия начинъ както въ Ят. Р. кн.
5. Стр. 62 до 76 се попълватъ по сѫщия начинъ както въ Ят. Р. кн. Въ поле 8 се отбелѣзватъ датитѣ на производството на Ор.р. въ чинъ: Гр.р., Ят.р. и Ор.р.; на Ят.р.р. въ чинъ Гр.р.р. и Ят.р.р.; На Гр.р.р. въ чинъ Гр.р.р.
Гр., Ят. и Ор. Р. кн. не се носятъ никога на Сб. и в училище и не се държатъ никога при учебницитѣ и тетрадкитѣ. Тѣ се пазятъ на мѣсто, запазено отъ родители, братя, сестри и другари - - на р.р., за вслучай на обискъ.
Р.р. попълва Р. кн. единъ пѫть месечно, като нанася необходимитѣ данни отъ червения картонъ, с който постоянно си служи. За онова, което не се отбелѣзва въ червения картонъ, а е необходимо за Р. кн., Р.р. си държи отдѣлни белѣжки.
Р. кн. се попълва редовно, чисто и правилно. Р. кн. е огледало на Р.р. Тя показва степеньта на Р. му съзнание.
“Червения картонъ” замѣства Р. кн. на Гр. и Ят.р.р. при всѣкидневната имъ работа.
Червения картонъ за Гр.р. се попълва така: а/ - - горната му половина: въ квадратчето въ горния му лѣвъ ѫгълъ се вписва № на Гр. на която е картона. Въ поленцето въ дѣсно отъ него се вписватъ надлъжъ датитѣ на които Гр. е правила Сб. Подъ № на Гр. се вписва № на обещанието на Гр.р. и началната буква отъ малкото му име. Въ дѣсно отъ него, подъ датата на Сб. се белѣжи присѫтствието му на Сб. по сѫщия начинъ, както и въ Гр. кн. Въ следващитѣ надолу хоризонтални редове се постѫпва по сѫщия начинъ и за всички останали р.р. отъ Гр.; б/ - - долната му половина: Въ квадратчето въ горния лѣвъ ѫгълъ се вписва пакъ № на Гр. Срещу него се вписватъ съ арабски числа месецитѣ, за които е издаденъ картона. Подъ № на Гр. се вписватъ само № № на обещанията на всички р.р. въ сѫщия редъ, както въ горната половина на картона. В тѣсната графа, която следва, се отбелѣзва съ арабско число размѣра на членския вносъ, който всѣки р. месечно ще плаща. Когато р. се отчете за месеца, Гр.р. отбелѣзва това въ квадратчето подъ съответния месецъ пакъ съ сѫщото арабско число. Въ шестѣ квадратчета въ долния дѣсенъ ѫгълъ надстоящия Р.р. на Гр.р., отбелѣзва извършенитѣ провѣрки на картона.
Червениятъ картонъ за Ят.р. се попълва така: а/ - - Горната му половина: № на Ят. и датитѣ на Сб.Сб. - - по сѫщия начинъ, както въ Гр. картонъ. Подъ № на Ят. - - № № на Гр.Гр. Подъ датата - - присѫтствието на р.р. отъ Гр.Гр. въ дробъ / за всѣка Гр. - - както въ Ят. Р. кн./. На последния хоризонталенъ редъ Ят.р. вписва своя № на обещание и отбелѣзва присѫтствието си на Сб., както въ Гр. Р. кн. на стр. 4; б/ - - Долната му половина: Подъ № на Ят. се вписватъ № № на Гр.Гр. Месецитѣ се отбелѣзватъ както въ Гр. червенъ картонъ. Въ тясната графа за членския вносъ се вписва сбора отъ членския вносъ на всички р.р. отъ всѣка Гр., а подъ месеца - - колко е внесено отъ цѣлата Гр. На последния хориознталенъ редъ Ят.р. вписва своя № на обещание, месечния си членски вносъ и отбелѣзва самъ, когато се отчете / както въ червения картонъ за Гр.р. - - долната му половина/. Шестѣ квадратчета въ долния дѣсенъ ѫгълъ служатъ за сѫщата цель, както въ Гр. червенъ картонъ.
Редовно и правилно водения червенъ картонъ осигурява на половина точното попълване на Р. кн. Той може да се носи на Сб., за да се попълватъ веднага и точно графитѣ му. Неговото залавяне не уличава никого, защото по него не са нанесени никакви имена. Намѣрените въ Гр.р. или въ Ят.р. той уличава само тѣхъ. Въ такъвъ случай поведението на Р.р. спасява останалитѣ. Подхвърленъ на земята при обискъ, той не говори и противъ собственика си / защото не може да се докаже чий е/. Все пакъ е най-добре да се унищожи или укрие въ случай на нужда.
Жълтиятъ картонъ е потрѣбенъ за всѣки р. На него се лепятъ маркитѣ, получени отъ касиера на Ор.по следния редъ: първата получена марка, съответно унищожена за месеца, се залепя на лѣвия горенъ ѫгълъ на лѣвата половина на картона / отъ вѫтрешната му страна/. Продължава се въ хоризонталенъ редъ до срѣдата на картона
/3, 4 марки/, следъ това се лепи подъ първата и т.н. докато цѣлата лѣва половина се облепи. Тогава се продължава отъ лѣвия горенъ ѫгълъ на дѣсната половина на сѫщия редъ. Гърба на картона не се облепя. При изпълване той се замѣня съ новъ. Въ горния дѣсенъ ѫгълъ на първата /външна/ стр. на картона всѣки р. отбелѣзва № на обещанието си. Жълтия картонъ се пази както Р. кн.
Необходимостьта от тѣзи три вида вѫтрешно-организационни материали, трѣбва да бѫде ясна на всѣки р. Тѣ сѫ материали, които организирватъ и осигуряватъ Р. работа. Всѣки р.р. трѣбва да съзнава важностьта на редовното имъ и правилно попълване и да се старае Р. му кн. и картона му да бѫдатъ образцови.
3. Какъ се борави съ вѫтрешно-организационнитѣ материали / обещани сведения, марки, литература, позиви и др./? Снабдяване, разпространяване, отчитане. Снабдители.
Снабдяването съ всички вѫтрешно-организационни материали става по линия. Всички подѣления на AV въ страната иматъ касиери. Тѣхната задача е да снабдяватъ р.р. отъ подѣлението съ всички необходими за правилното извършване на работата имъ материали; както и да се грижатъ за редовното им отчитане. Когато въ едно населено мѣсто подѣлението /AV/ е по-голѣмо отъ Ор., К. на Рк. или Ор. има за свои помощници /Ор./ гимназиални касиери, които вършатъ К. работа на подѣлението въ гимназиитѣ. Въ такъвъ случай р.р. не се сношаватъ съ главния К. на подѣлението. Освенъ това в такъвъ случай всѣки Ор. има и свой снабдителъ, който е 2 п.Ор.р. А р.р. получаватъ значи всѣкакъвъ видъ материали отъ К. на подѣлението или отъ гимназиалния /Ор./ К. и ги отчитатъ нему.
Разпространяването на материалитѣ /позиви, литература/ всрѣдъ подѣлението може да се извършва и отъ Гр.р.р., които въ тоя случай се явяватъ като помощници на Ор. К. За разпространяването на материали извънъ подѣлението /всрѣдъ не р.р./, р.р. получаватъ нареждания отъ надстоящия си.
4. Какъ се извършва роенето на Р.подѣление?
Р.р.р. трѣбва най-напредъ да иматъ предвидъ, че АV има следнитѣ подѣления:
1. П а р а л е л к о в а Гр. - - Когато р.р. въ паралелката сѫ повече отъ 15, тѣ се рездѣлятъ на две Ядра. Първото Ядро се води отъ Гр.р. а второто Ядро - - отъ помощника на Гр.р. Една паралелкова Гр. може да се състои отъ нѣколко Ядра, а р.р., които водятъ Ядрата се наричатъ пом. Гр.р.р. Така раздѣлената Гр. има само единъ №, единъ Гр.р., една Гр. Р. кн. и единъ червенъ картонъ. Изобщо въ строежа на подѣлението тя фигурира като еднa Гр.
2. К л а с н о Ят. - - Всички паралелкови Гр.Гр. на единъ класъ образуватъ едно Ят.
3. Г и м н а з и а л е н ъ и л и п р о г и м н а з и а л е н ъ Ор. - - Всички класни Ят.Ят. въ една гимназия или прогимназия образуватъ училищниятъ Ор.
4. Рк. се състои най-малко отъ 2 Ор. и най-много отъ 5 / най-малко 2 гимназии или прогимназии и най-много 5/.
5. Од. се състои отъ нѣколко Рк.Рк. Тя може да обхваща и Рк.Рк. отъ нѣколко населени мѣста /отъ единъ окрѫгъ/.
6. 2 п.В. се назначава за нѣколко Од. /най-малко 2 и най-много 5/ отъ една областъ. Ор.р.р., Рк.р.р., Од.р.р. и 2-та п.В. се назначаватъ отъ п.В. за AV.
Когато р.р. въ една паралелка не сѫ достатъчни за да образуватъ отдѣлна Гр. /най-малко 2 р.р./, а р.р. отъ различнитѣ класове не сѫ достатъчни за отдѣлно Ят. и т.н., тогава този редъ не се спазва.
Когато съ течение на времето новоприобщенитѣ р.р. станатъ достатъчно на брой, за да попълнятъ подѣленията споредъ правилника, тогава се пристѫпва къмъ роене, което се извършва по следния начинъ:
а. Р.р. на подѣлението, което ще рои, подготвя най-напредъ Р.р. за новото подѣление. Той му предава настоящиятъ “Въпросникъ” и му дава, въ съгласие съ надстоящия си Р.р., срокъ да се подготви за изпитъ.
б. Р.р. въ съгласие съ надстоящия си Р.р., oтдѣля р.р., които ще образуватъ новото подѣление, като за себе си запазва по-новитѣ и по-необиграни р.р.
в. Р.р. взема /получава/ пореденъ № за новото подѣление отъ надстоящия си Р.р.
г. Р.р. /новиятъ/ попълва Рк. кн. на новата Гр. /въ присѫтствието и подъ рѫководството на стария Р.р./.
д. Р.р. на новото подѣление държи изпитъ /по “Въпросника”/, следъ което бива назначенъ отъ надстоящия си Р.р., дава му се рѫководната степень и му се предава Р. кн.
е. Р.р. на подѣлението, което е роило, прави писменъ докладъ за роенето на надстоящия си Р.р., който отъ своя страна вписва въ своята Р. кн. необходимото и прави докладъ по орг. линия нагоре. Най-после доклада стига въ К.К. на подѣлението.
5. Какъ става събирането на членския вносъ? Размѣра му като мѣрка за жертвоготовностьта на р.
Събирането на членския вносъ отъ р.р. се извършва отъ гимназиалнитѣ / и прогимназиалнитѣ/ касиери. Гр.р.р. могатъ и тукъ да се явятъ като тѣхни помощници. Срещу събраната за месеченъ членски вносъ сума, на р. се предава марка, която се унищожава чрезъ написване върху нея месеца и годината, за които става отчитането. Членски вносъ се събира само за единъ месецъ. Това привиква р.р. къмъ редовность и ритмичность и регулира разходитѣ на организацията. Събрания месеченъ членски вносъ се предава веднага на главния К. на подѣлението.
Размѣра на доброволно опредѣления месеченъ членски вносъ е мѣрило за жертвоготовностьта на всѣки р. Да не се забравя, че Р.Н.Б събира необходимитѣ му за борбата срѣдства само отъ своитѣ членове и че отъ тѣхъ зависи до голѣма степень успѣха на организацията.
6. Р. касичка. Боравене и значение?
На края на всѣки Сб. и на всѣка Р. трапеза се пуска “Р. касичка”. Ако паритѣ се събиратъ въ касичка, тя се отваря най-малко еднажъ въ месеца и то отъ главния К. на подѣлението и въ присѫтствие на най-малко двама р.р. Ключоветѣ на касичката се пазятъ отъ главния К. на подѣлението, а касичкитѣ стоятъ въ Ят.р.р. и се носятъ на всички Сб.Сб. Когато нѣма касичка, паритѣ се събиратъ въ шапка или въ друго нѣщо и се изпращатъ съ белѣжка на К. Когато нѣма касичка, Гр.р. или Ор.К може да скѫса предъ всички р.р., марки въ размѣръ на събраната сума, което замѣня току-що споменатата белѣжка.
Събранитѣ по тѣзи два начина суми отъ “Р. касичка”, могатъ да се разходватъ за:
1. Кореспонденция съ п.В. на клона въ София / марки, пликове и пр./.
2. Канцеларски нужди на подѣлението / моливи, азбучници, тевтерчета и пр./.
3. Материали за акции / креди, тебишири и пр./.
4. Пътувания до близки населени мѣста, когато това е необходимо и разрешено.
5. За помощи за бедни и добри другари / за такси, за лѣкуване и други по решение на Р.р на подѣлението въ града/.
Пускането на известна сума въ Р. касичка не е задължително. Размѣра на онова, което отдѣлния р. ще даде не е опредѣленъ. Правото да се разходва събраната сума за нуждитѣ на подѣлението увеличава значението на “касичката”.
7. Какъ се избира мѣсто за Сб.? Събиране и разотиване. Охрана на Сб.
Мѣстото, кѫдето ще се състои Сб., трѣбва да се избира внимателно. То не може да бѫде публично мѣсто / кафене, бозаджийница и др./ Не бива да бѫде и мѣсто, което не позволява незабелѣзваното събиране на много хора. Сб. може да се прави и на открито. Когато се прави Сб. въ закрито помѣщение, то трѣбва да бѫде достатъчно просторно, за да побере всички и да има достатъчно въздухъ.
Мѣстото на Сб. е известно отъ напредъ само на Р.р., подѣлението на когото ще има Сб. и на домакина, у когото Сб. ще се състои. На р.р. се съобщава само мѣстото и часа на “сборното мѣсто”, на което тѣ трѣбва да се явятъ точно. Сборнитѣ мѣста се опредѣлятъ по време - - най-много половинъ часъ преди почването на Сб. и съ огледъ на това - - на мѣсто, което е отдалечено най-много 15 минути отъ мѣстото на Сб.
Сборнитѣ мѣста се избиратъ така, че събирането на група хора да не прави впечатление / предъ кинo, трамвайна или отобусна спирка, сладкарница и др./. На едно сборно мѣсто могатъ да се събиратъ най-много 5 р.р. Отъ сборното мѣсто Р.р. или р. натоваренъ отъ него / когато Гр. е по-многочислена и се налага раздѣлянето и събирането й на нѣколко сборни мѣста/ отвеждатъ р.р. на мѣстото на Сб., като се движатъ по единъ-двама на разстояние поне 20 крачки по начинъ, щото останалитѣ минувачи да не разбератъ, нито, че макаръ и разкѫсани, тѣ все пакъ представляватъ една група, нито пъкъ мѣстото на което отиватъ. Когато подѣлението, което ще прави Сб. е по-голѣмо, действува се така, че групитѣ отъ различнитѣ сборни мѣста да влизатъ поне презъ 5 минути въ помѣщението, кѫдето Сб. ще се състои. За извънреденъ, много голѣмъ Сб. времето за предвижването на р.р. се увеличава съответно съ 5, 10, 15, 20 и т.н. минути. Последната група трябва да бѫде въ помѣщението най-късно 5 минути преди откриването на Сб., примѣръ: сборнитѣ мѣста сѫ 5. Сб. почва въ 5 часа:
I Гр. - - сборно мѣсто въ часа 4.30. Тръгва къмъ мѣстото на Сб. въ часа 4.40.
Разстояние 10 м. Пристига въ часа 4.50.
II Гр. - - сборно мѣсто въ часа 4.30. Тръгва къмъ мѣстото на Сб. въ часа 4.40.
Разстояние 5 м. Пристига въ часа 4.45.
III Гр. - - сборно мѣсто въ часа 4.30. Тръгва къмъ мѣстото на Сб. въ часа 4.40.
Разстояние 15 м. Пристига въ часа 4.55.
IV Гр. - - сборно мѣсто въ часа 4.30. Тръгва къмъ мѣстото на Сб. въ часа 4.35.
Разстояние 5 м. Пристига въ часа 4.40.
V Гр. - - сборно мѣсто въ часа 4.25. Тръгва къмъ мѣстото на Сб. въ часа 4.30.
Разстояние 5 м. Пристига въ часа 4.35.
Разотиването на р.р. следъ свършването на Сб. става сѫщо така на групи отъ по 2-3 р.р., пускани по на 2-3 минути. Старшия Р.р. следи за реда на разотиването. Той си отива последенъ.
При влизането въ помѣщението и особено на излизане отъ него, р.р. не бива да се събиратъ предъ вратитѣ му и да правятъ съ това впечатление на минувачитѣ и съседитѣ. Въ тѣзи два случая е строго забранено свиренето на Р. сигналъ.
Най-малко 24 часа преди започването на Сб., Р.р. който ще го води назначава нѣколко р.р. за “охрана” на Сб., като единъ отъ тѣхъ е старши. Тѣзи р.р. /3-5/ иматъ за задача: да се явятъ на мѣстото на Сб. най-малко половинъ часъ преди започването му. Старшия р. оглежда мѣстото: входове, изходи, прозорци на помѣщението, опредѣля мѣстата на р.р. отъ охраната. Уговаря сигнала за въ случай на нужда. Старшия р. на охраната стои на самия входъ на помѣщението. Задъ вратата посреща р.р. и ги запитва за материали. Ако нѣкои носятъ такива, поставя ги въ предварително приготвени пликове, които се надписватъ съ инициалитѣ на притежателя имъ. Пликоветѣ се изнасятъ вънъ отъ мѣстото на Сб. и се предаватъ на собствениците имъ следъ свършването на Сб. кѫдето той се е състоялъ. Старшия р. на охраната заключва входната врата точно въ минутата, когато Сб. трѣбва да започне. Закѫснелите р.р. не се пускатъ. Презъ време на Сб., той не допуска никой да влиза въ помѣщението. Допуска излизането само на р.р., за които получава нареждание отъ Р.р. на Сб. При идване на полиция или др., предупреждава съ спокоенъ тонъ Р.р. на Сб. и отваря вратата само следъ като получи за това нареждание отъ Р.р. на Сб. Старшия р. на охраната на Сб. следи и е отговоренъ за правилното разотиване на р.р. следъ закриването на Сб. Той си отива последенъ отъ мѣстото на Сб. следъ като освободи останалитѣ р.р. отъ охраната.
8. Какъ се подготвя Сб. на Гр. и Ят.? Дневенъ редъ.
а/ Общи въпроси: Гр. Сб. се прави единъ пѫть въ седмицата на мѣсто одобрено отъ Ят. р. Спазването на опредѣленъ день и часъ презъ седмицата е почти наложително. Мѣнятъ се сборнитѣ мѣста и мѣстото на Сб. Дългъ на Гр.р. е да предупреди най-късно единъ день преди Сб., р.р. отъ Гр. за сборното мѣсто и часа на събирането. Когато се прави Ят. Сб., презъ сѫщата седмица не се прави Гр. Сб. Въ извънредни случаи само /извънредно събитие въ живота на Р.Н.Б., посещение на старши Р.р. отъ другъ градъ, извънредни занятия наредени отъ старши Р.р. и др. такива/, това е допустимо. Занятието се извършва при пълна дисциплина и безупрѣченъ редъ.
б/ Дневенъ редъ на Гр. Сб. - - Сб. се рѫководи отъ Гр.р. / който се стои правъ/ и обхваща: Вижъ О.П. стр. 47, гл. VIII/.
Точно въ опредѣления за Сб. часъ, Гр.р. командва: - - Стани! /ако р.р. сѫ седнали/ или: - - Мирно! / ако р.р. сѫ прави/. Когато всички р.р. станатъ и застанатъ мирно, Гр.р. поздравя съ пълния поздравъ съ рѫка, р.р. не отговарятъ съ рѫка, но оставатъ “мирно”, следъ което Гр.р. съобщава: “Сб. е откритъ!” Всички р.р. стоятъ мирно докато Гр.р. командва: “Седни!” или “Свободно!”, ако р.р. сѫ прави.
Закриването на Сб. се извършва съ командата “Стани!” или “Мирно!” ако р.р. сѫ били прави / и следъ което Гр.р. дава пълния поздравъ съ рѫка, както в началото и съобщава "Сб. е закритъ!"
в/ Дневенъ редъ на Ят. Сб. - - Сб. се рѫководи отъ Ят.р., който стои правъ. Занатието обхваща: / Вижъ О.П. стр. 49, гл. IX/.
Редовното Гр. или Ят. занятие не отмѣня личното съприкосновение съ р.р. презъ останалото време. Напротивъ, другаруването съ тяхъ въ извънслужебното време допринася много за всестранната подготовка на р.р. и за другарството. Какъвто е Р.р., такива сѫ Гр. или Ят.
9. Обръщения? / Вижъ О.П. стр. 52, гл. X и допълнителната насока/.
10. Команди на занятия и Сб. на закрито? / Вижъ О.П. стр. 54, гл. XI и допълнителната насока/
11. Какво гласи “Правилника за наказанията?” / Вижъ О.П. стр. 16, гл. III/.
12. Какво гласи “Правилника за оплакванията?” / Вижъ О.П. стр. 29, гл. IV/.
13. Какво съдържа Насоката за поздрава и значката на Р.Н.Б.? / Вижъ О.П. стр. 40, гл. VI/.
14. Съдържание на “Насоката за Р. етикетъ?” /Вижъ насоката/.
15. Съдържание на “Насоката за държане предъ полицията?” /Вижъ насоката/.
16. Какъ става подготвянето, провѣряването и приемането на нови р.р.? / Вижъ О.П. стр. 43, гл. VII/.
17. Какви са задълженията на Р.р.? / Вижъ О.П. стр. 13, гл. II/.
18. Какъ се уреждатъ Р. трапези? / Вижъ О.П. стр. 53, гл. XII/.
19. Какъ се ивършва провѣрка на вѣрността на отдѣлния р. къмъ Р.Н.Б.?
Р.р. е длъженъ да следи за вѣрността на подстоящитѣ си р.р. къмъ организацията. Този надзоръ той извършва върху всѣки р. като:
1. Наблюдава редовностьта на присѫтствието на р. по Сб.Сб.
2. Преценява изпълнението на възложенитѣ на р. задачи.
3. Следи за участието му въ акции и преценява държането му.
4. Наблюдава срѣдата съ която общува р.
5. Следи за жертвоготовностьта му при опредѣляне на членския вносъ и всички други съответни случаи.
6. Следи за отношението му къмъ Р. касичка.
7. Изпитва другарството му при подходящи случаи.
8. Следи за броя на приобщенитѣ отъ р. нови другари и проучва срѣдата отъ която тѣ излизатъ, като следи и тѣхното бѫдаще поведение.
20. Отношение къмъ р.р. съ трудни характери. Пѣсъчнитѣ торби. / Вижъ насоката за Р. етикетъ/.
21. Какъ се пазятъ Р. материали?
Р.р. не държи Р. материали въ жилището си и на мѣстото кѫдето работи. Домоветѣ на близки, които знаятъ за мълчатъ сѫ най-подходящи. Когато въпрѣки това Р.р. е принуденъ да остави нѣкои материали въ домътъ си, той ги държи всички събрани на едно мѣсто - - въ купъ - - а не разпръснати. Освенъ това до тѣхъ трѣбва да има шише съ спиртъ или гасъ и удобенъ сѫдъ, за да могатъ да бѫдатъ веднага изгорени при нужда. /Вижъ насоката/.
22. Поведение при внезапни бурни събития въ града или страната?
При блокада, обща мобилизация, превратъ и др. подобни събития, които могатъ да нарушатъ редовния организационенъ животъ, р.р. сѫ длъжни да се явятъ на отнапредъ опредѣленото за подобенъ случай постоянно сборно мѣсто, за да получатъ нареждания отъ надстоящия си Р.р., за поведението си при новата обстановка.
Опредѣля се за всѣки Ор., а кѫдето подѣлението е по-малко за цялото подѣление, отдѣлно постоянно сборно мѣсто и време за явяване, веднага следъ узнаване на събитието или пъкъ на уреченъ часъ. Р.р. присѫтствува презъ цѣлото време, а останалитѣ р.р. идватъ, получаватъ нареждание и се разотиватъ веднага, освенъ ако Р.р. не нареди нѣщо друго.
Р. р. получава при такова събитие нареждане отъ рѫководството на М.Р., а при нужда и отъ п.В. на клона AV - - София, което предава на р.р. Ако нареждането се забави, предвидъ трудности въ съобщенията / което при такъвъ случай е много възможно, срещитѣ се повтарятъ на сѫщото мѣсто и въ сѫщия часъ до получаването му/.
23. Какви сведения се докладватъ писмено на надстоящия Р.р.?
1. Сведение за роене.
2. Сведение за оплакване.
3. Други събития, които р. смѣта за важни.
24. Кои р.р. се прехвърлятъ въ резервнитѣ подѣления и какъ става това?
1. р.р., които не посещаватъ редовно занятията на подѣлението си и отсѫтствуватъ отъ Сб.Сб. безъ извинителни причини.
2. р.р., които се държатъ непристойно и излагатъ съ поведението си Р.Н.Б. предъ останалитѣ си другари и предъ обществото.
3. р.р., които не сѫ изпълнили 3 пѫти възложената отъ надстоящия Р.р. задача, се прехвърлятъ въ резервнитѣ подѣления по следния начинъ:
а/ Иска се съгласието на надстоящия Р.р.
б/ Задрасква се името на р. въ Р. кн.кн., червения картонъ и К.К. / въ К.К. се прави съответна белѣжка, като се отбелѣзва и датата/.
в/ Попълва се формуляръ за Рз.р.р., който се предава на Р.р. на резервнитѣ подѣления.
4. Съобщава се на Сб.Сб. предъ всикчи р.р. за станалата промѣна въ членуването на въпросния р., като съ нищо не се накърнява честолюбието му. Р.р. който причинява отпадането на р. е толкова виновенъ, колкото е виновенъ офицеръ, който въ време на война причинива дезертирането на свой воникъ.
25. Какъ се подържа връзка съ надстоящи и подстоящи р.р.?
Връзката между р.р. се подържа отъ горе на долу. Всѣки Р.р. е длъженъ да търси подстоящитѣ си р.р., да ги напѫтствува въ работата имъ и да следи за изпълнението на задачитѣ, които имъ е възложилъ. Това не значи, обаче, че всѣки трѣбва да чака да бѫде потърсенъ. Въ случай на затруднение въ работата, подстоящия р. търси винаги надстоящия си Р.р., за да не се бави работата. Другарството улеснява връзката между р.р. Добре е всѣки Р.р. да има опредѣлено мѣсто и часъ презъ деня, кѫдето макаръ и за кратко време е на разположение на своитѣ подстоящи р.р. По този начинъ работата добива най-бързъ ходъ. Не бива да се забравя, че постоянната, сигурна и бърза връзка има голѣмо значение за успѣшната работа. Р.р. не бива да прилича на генералъ съ разпръсната армия. Той трѣбва да може винаги, когато това е необходимо, да събере подѣлението си въ възможното най-кратко време, Само така подѣлението ще представлява една жива, стегната, подвижна и съ бойна способность единица, която рѫководена добре и използувана умело, ще изпълни правилно възложената й задача.
26. Резервни подѣления. Условията на които трѣбва да отговаря влизащия въ резервно подѣление. Полза.
AV има резервно подѣление при всѣко училище. Подѣлението се рѫководи отъ нароченъ Р.р., който има двама помощници. Той е помощникъ на Ор. р., но има и прѣка връзка съ Р.р. на Рз., подѣление въ М.Р. За р.р. въ резервнитѣ подѣления на Р.Н.Б при клона AV се приематъ ученици, връстници и възрастни, като роднини и близки, които:
1. Не желаятъ или не могатъ да бѫдатъ активни членове на организацията, но сподѣлятъ идеитѣ й.
2. Желаятъ да получаватъ Р. литература и евентуално да плащатъ членски вносъ или еднократни вноски.
3. Заявяватъ, че при решение на В. сѫ готови да посещаватъ Р. публични събрания.
27. Формулата за приобщаване? / Вижъ О.П. стр. 46, гл. VII п.17/.
28. Формулата за предаване на Р. зн. / Вижъ О.П. стр. 46, гл. VII п.18/.
29. Кога е образувано Р.Н.Б.?
Р.Н.Б. е образувано на 19 Юлий 1936 година въ София отъ В.
30. Говорителския институтъ и значението му. Какъ се борави съ формуляра за говорителитѣ.
Така наречения “говорителски институтъ” въ организацията има за задача да подготви годни р.р. за говорители на Р. Сб. Той посочва беседитѣ, които ше се говорятъ и издава планъ на седмичната беседа. Всѣки да прегледа излѣзлите до днесъ “беседи”, за да се види колко вѣрно, колко навременно и колко последователно е обяснено всичко, което трѣбва да се знае.
31. Кои сѫ по-важнитѣ акции отъ 1936 год. до днесъ? /Вижъ № 16 отъ Библиотека “Ратнически свѣтогледъ”/.
32. Какво съдържа Гр.?
33. Какво съдържатъ И.?
34. Какво олицетворява за насъ Б.? /Вижъ обяснението въ Вр./.
35. Обяснение на втората емблема на Р.Н.Б.? /Прочети отдѣлно напечатаното обяснение/.
36. Текстъ на Р. пѣсень? /Кандидатъ Р.р. го заучава отъ брошура № 11/.
37. Текстъ на Р. маршъ “Екнатъ улици” / Кандидатъ Р.р. го заучава отъ брошура №11/.
38. Какъ се предаватъ нареждания, съобщения, задачи, искания и др. подобни отъ р. на р., отъ Р.р.р. на Р.р., между Р. служби и изобщо всрѣдъ Р.Н.Б? Употрѣба на книжката за порѫчки и искания.
По възможность лично или писмено предаване. Посрѣдникъ винаги видоизмѣнява. Ако посрѣдникъ е неизбѣженъ, да повтори порѫчението на порѫчителя следъ като го чуе и приеме. Всѣко нареждане трѣбва да се провѣри. Наредихъ – провѣрихъ, вървятъ заедно. “Наредихъ”, но не “провѣрихъ” е равно на нула.
39. Kаква свѣтогледна литература има Р.Н.Б.? /Вижъ сп. “Прогледъ” брой 18 отъ 5 Октомврий 1942 г./
40. Кои инородци не могатъ да стават р.р.?
Не могатъ да ставатъ р.р.: евреи, както и членове на съседнитѣ ни нации. Членове на ценни нации могатъ да ставатъ р.р. Ако сѫ чужди поданици, могатъ да членуватъ въ
A IV.
41. Кои сѫ Р. добродетели?
1. Разсѫдливость.
2. Постоянство.
3. Безстрашие.
4. Великодушие.
5. Точность.
6. Срочность.
7. Планомѣрность.
8. Вѣрность.
9. Честность.
10. Жертвоготовность.
11. Способностьта да се пази тайна.
42. Насока за моралната отбрана на Р. /Вижъ О.П. стр.35, гл.V/.
43. Силови действия съ Гр., Ят., Ор. и т.н.
44. Приливи и отливи въ борбата.
Както всѣка борба, така и Р. борба има фази на явно напредване и фази на застой. А може да се случи и фаза на временно частично затруднение. Презъ фази на успѣхи, къмъ Р.Н.Б. ще се стичатъ хора и довѣрие, а презъ фази на затруднения, хора и довѣрие ще се оттичатъ. Това сѫ приливитѣ и отливитѣ на всѣка голѣма борба. Истинскиятъ р. се познава презъ време на отливитѣ. Тогава той и Р. увеличаватъ напора и съ извоювания успѣхъ причиняватъ новъ по-голѣмъ приливъ.
45. Имунизация на Р.Н.Б отъ чуто – недочуто и видено –недовидено.
Критично отнасяне къмъ слухове. Тѣ не бива да се препредаватъ, защото иначе се услужва на интриганта. Съобщаване на важни нѣща само по прѣката йерархическа линия на горе. /Вижъ насоката за моралната отбрана/.
46. Какво трѣбва да бѫде отношението ни къмъ р.р. – бивши комунисти и легионери?
Р.р. трѣбва да провѣрява вѣрността на такива р.р. по установения начинъ / Въпросъ 20/. Освенъ това да се има предвидъ, че не бива да имъ се напомня и натяква бившата имъ принадлежность и че трѣбва да имъ се даде да почувствуватъ другарската привързаность и вѣрностьта всрѣдъ Р.Н.Б.
47. Поведение къмъ полицаитѣ?
р. не оскърбява никога полицаятъ лично; за провокаторски действия отъ страна на отдѣлни лоши полицаи - - докладва бързо на надстоящия си Р., а въ крайни случаи се отбранява или напада въ защита на личната и Р. си честь отъ престѫпници. Не всѣки, който се представя за полицай е полицай и затова да се иска легитимиране.
48. Кaкво е отношението ни къмъ войската?
р. е безупрѣченъ политически войникъ на Българщината въ цивилния си животъ, а когато е повиканъ въ войската той е нейнъ безупрѣченъ войникъ. Той обича безусловно войската.
49. Oтношението ни къмъ родолюбивитѣ организации у насъ? 1. Легионна /Б.М.Н.Л/, 2. Отецъ Паисий /Б.М.С.О.П/, З. Бранникъ /Б./.
/Вижъ 703, Прогледъ бр.бр. 13, 14 и 16/.
50. Защо станахъ р.?
Кандидатъ Р.р. отговаря индивидуално.
Следватъ 43 въпроса отъ О.П. /Стр. 57, гл. XIII/.
