"НИЙ ИДЕМЪ" (образец на призивна ратническа поезия)

"Ний идемъ" отъ Б.

(1 декември 1942г.)

Ний идемъ съ пълна вѣра въвъ водача

ний идемъ и носиме правото  съ насъ

и всѣки отъ насъ е съ ясна задача;

ний идемъ. Тежко ви въ последния часъ.

Ний идемъ, защото часътъ е настѫпилъ,

защото ни чакатъ отъ всички страни,

и всѣки отъ насъ е на поста застаналъ,

и всѣки е съ яки, желѣзни гърди.

Ний идемъ-не искаме вечъ да търпиме

злочестия, скърби, печали, тѫги,

и всѣки отъ насъ съсъ девиза е тръгналъ:

"Да мрешъ и да жертвашъ готовъ ти бѫди!"

И много сме ние, що носимъ въ душитѣ

мечтата за сетенъ, решителенъ бой.

Пазете се, силни сме-не ще вий сломите

ни нашата воля, ни бойниятъ строй.

Не плашим се ние отъ ваштѣ заплахи,

видѣхме ви-подли сте, слаби и зли!

Ний идемъ съ мечтата отъ роднитѣ стрѣхи

да сринеме грозни и тежки беди.

Ний идемъ! Ликувай измѫченъ, народе!

Ний носимъ ти свѣтли и радостни дни,

вечъ близъкъ деньтъ е, отъ кой ще пребѫде

мечтата на нашитѣ славни дѣди.

Ний идемъ и пълни сме съ вѣра въвъ него,

ний идемъ и носиме правото съ насъ;

избрахме го с вѣра, ще мреме за него.

Ний идемъ-тежко ви въ последния часъ.  


(сп. "Проглед", №19, 1 декември 1942 г., с. 6 (В: Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред". С., 2009 г., с. 731-732))

            

  

 

 

ЕДИНСТВЕНИЯТ ПЪТ

(Уводна статия на Асен Кантарджиев в сп. "Пролом", год. 1, 6, 5 февруари 1939г.)

Много са силите, които теглят човека назад. И възрастта, и болестите, и мързелът, и и навиците, и страхът, и немотията, и богатството, и близките хора, и още много сили теглят човека назад и го отклоняват от пътя на борбата. Ето защо малцина се борят, а мнозина умуват. Така е било и така ще бъде. Затова малцина са в рая, а мнозина са в ада.

Малцината борци са по-важни. Те са солта на нациите. Те са движили историята. Те са изразявали стремежа на нациите. Те са оделотворявали духа на времето си. Тяхната памет чествуваме и тях почитат децата ни.

И все пак тези малцина всред една нация не бива да останат съвсем малко. Затова не потискайте борческото у българина. Онези сили, които дърпат човека назад, са и без това много, та няма нужда и вие да го дърпате с далайламски мъдрости, със съвети и за талмудическа тактичност.

Нека борците се борят. Защото те служат на нацията си и чрез нея - на Бога.

А който смята, че е "по - умен" от тях и потрива самодоволно ръце, отдаден на себеугодничество, той се горчиво мами. Особено, ако мисли, че ще му бъде по - добре. Защото и той ще остарее и умре. И то кой знае от каква случайна или отвратителна болест. Себелюбецът умира от страх и угризения, не оставя дори спомена, а и децата му не носят с гордост неговото име.

Борбата за нацията единствено осмисля човешкия живот. Тя е единственият път към възможното безсмъртие и единственият път към Бога!

 

КАТЕГОРИИ КОМУНИСТИ

  (сп. "Проглед", 17, 13 май 1942г., с. 3)

Има фабриканти на комунисти. Това са плутократите и реакционерите, които, като са изоставили народа духовно и като го изтезават материално, произвеждат комунисти. След това те насилват полицията да бие собствените им произведения.

Има агент - провокатори на комунизма. Това са школуваните и платените агенти на третия чифуто - болшевишки интернационал, които използуват условията, създадени от фабрикантите на комунисти и вербуват чрез заблуда комунисти.

Има дураци - помагащи на агент - провокаторите на комунизма. Това са несъзнателно и криво насочени хора, като бранници, легионери, които с безидейността си, с постоянното си доносничество против заблудените комунисти и с цялото си поведение будят у така наречените неутрални , както и у заблудените комунизанти, отвращение от националната работа.

И най - сетне има гумени комунистически глави. Това са такива мрачни, злобни, тъпи, едностранчиви и кощиляви мозъци, които са създадени като че ли от природата за фанатично отрицателно мислене. Всяка истина и всеки аргумент отскачат от гумената им глава. И тъй като те нямат нито чувствително сърце, нито пък инстинкти, те не само мислят, но и чувствуват отрицателно.

Тези четири категории комунисти трябва да бъдат ясно разграничавани. Ние се борим безусловно против фабрикантите на комунисти, против агент - провокаторите на комунизма, против гумените глави и против дураците - помагачите на комунизма. Но ние се борим за заблудените комунисти. Ние се борим, за да ги озарим с нашия светоглед. Ние се борим, за да спечелим третия чифутски интернационал.

Ние се борим за социално справедлива България, всред която те ще имат правда, поминък и достойно съществувание. И тогава, очистени от другите малобройни категории, българският народ ще напредва, цял и единен под слънчевия Богар, от напредък към напредък и от победа към победа!

НЕЩО, КОЕТО ТРЯБВА ВИНАГИ ДА ПОМНИМ И ВИНАГИ ДА ПРАКТИКУВАМЕ

(сп. "Пролом", 17, 13 май 1942г., с. 3-4)

Карл фон Клаузевиц, безспорният най-велик философ на войната, пък и на борбата изобщо, като определя естеството на войната, казва: "Войната не е нищо друго, освен един разширен двубой." Войната можем да си представим значи като множество отделни двубои в тяхната цялост. При това няма нужда да си представяме всички отделни двубои в една редица и с еднакво оръжие. Разчленените сегашни армии с хилядите различни длъжности на всички участници, от всички родове войски и служби, от редника до главнокомандуващия, са много сходни една с друга, тъй че като две съвременни армии се бият, всеки участник от едната страна има свой партньор от другата страна, с който трябва да се смята в двубой.

Прекрасно изказаната истина от Клаузавиц не важи само за войната. Тя важи еднакво за всяка организационна борба между борчески колективи. Тя важи напълно и за ратническата борба. Ратничеството е стройна политическа войска, която от 19 юли 1936г. насам настъпва, като едновременно се самоизгражда, бори и настъпва. Цялата ни борба се състои от съвкупността на действията на всички отделни ратници.

И както значи за победата на една армия в бой бездействието на отделния борец, това значи в ратническата борба бездействието на отделен ратник. Действието на една армия страда естествено, ако един шофьор, готвач, летец, мерач и пр. бездействува. И колкото повече длъжностни лица бездействуват или не действуват достатъчно, толкова по - неефикасна е борбата на цялата армия. Същото е и в ратническата борба. Ние всички сме сглобени на различни места всред ратническия борчески колектив. Но всеки от нас трябва да се чувствува в положение на двубой и трябва да съзнава, че от своето ратническо място всеки ратник трябва да действува с оглед на общата работа.

Ратничеството е действуване. То е несъвместимо с бездействието, както всеки участник (пряко и косвено) в боя на една армия не може да види общото положение и настъплението изцяло но въпреки това действува на свояето място и така участвува в победата, също така и в ратническата борба всеки от нас не може да види всичко, но действува и участвува в настъплението - общият ни успех зависи от всеки от нас поотделно.

РНБ ни уведомява, както всички знаем, за общото положение, за развитието и за напредъка и тъй ние следим всичко по - важно.

Ратуването е действуване и то с всички средства, които ни се указват във вътрешния р(атнически) живот.

Да помним винаги и винаги да практикуваме тази истина. Ратническата борба е съвкупност от действия на всички поотделно. Който бездействува, той не ратува. Нещо повече, който бездействува, заприличва понякога на пясъчна торба, която тежи на другите, които действуват и трябва да я влачат.

Ратуването е действуване със средства, с които разполагаме и от ратническото място, на което се намираме. А всички заедно, сглобени в стройния, борчески, ратнически колектив, ратувайки бодро, от все сърце и с вяра във в(одача), ние настъпваме победоносно и неотразимо към ратническата победа.

ИЗТОЧНИЦИ ЗА СВЕТОГЛЕДНА ПОДГОТОВКА НА РАТНИКА

(сп. "Проглед", 18, 5 октомври 1942г., с. 1-4)

В борбата между два меча е побеждавал, в края на краищата, винаги онзи меч, с който е боравила и се е борила по - чистата и по - силната идея. Военната и социалната борба, която се води днес в света, е израз на борбата между два светогледа.

Средношколецът ратник, като политически войник на българщината, трябва да въплощава ратническия светоглед:

за да мисли единно с РНБ,

за да чувствува единно с РНБ,

за да действува единно с РНБ,

за да знае за какво и защо се бори,

за да бъде апостол на българското бъдеще и

за да притежава най - ,пгъщото оръжие срещу противобългарските идеологии и срещу безидейните организации като "Бранник", "Легиона" и БМСОП.

Освен известната разнородна непериодична литература на РНБ, ратникът средношколец трябва да има предвид следната ратническа светогледна литература:


А. Библиотека "Ратнически светоглед":

1. Верую и искания на РНБ.
2. Нация и изкуство.
3. Разговор за РНБ.
4. За българския дух.
5. Расовият облик на българите.
6. Равносметка на марксизма.
7. Към социална правда.
8. За социалния въпрос.
9. За образователното дело и националната жизнеспособност.
10. Идеята за независима Македония от гледището на българския национален идеал.
11. Рат - стихосбирка.
12. Големите основни въпроси на българщината.
13. Втори разговор за РНБ.
14. Българският национален идеал от териториално и национално гледище. Идеята за независима Македония от гледището на българския национален идеал и на борбата за неговото осъществяване.
15. Glaubensbekenntnis u. Forderungen der R.N.B.
16. Ратническата борба. Само оглед! И пак напред!
17. Ein Rückblick nur! Und wieder Vorwärts!
18. Ратнически песни.
19. Светоглед. Към истинска етика.


Б. От списание "Пролом":

1. Марксизъм, панславизъм, народен фронт и България. Брой 1.
2. Национализъм, религия и църква. Брой 3.
3. Историята се повтаря. Брой 4.
4. Наказанието, поуката и пътят. Брой 4.
5. Право и морал. Брой 4.
6. Връзката с миналото (Ролята на евреите сред българщината от Първото българско царство досега). Брой 6
7. Чудото на българите. Брой 9.


В. От списание "Проглед":

1. Боримечката и ние. Брой 10.
2. Организация и пропаганда. Брой 12.
3. Кратка история на БМСОП (забел. - БМСОП -Българки младежки съюз "Отец Паисий"). Брой 13.
4. "Бранник". Брой 14.
5. Залъгалката "Бранник". Брой 16.
6. Други.
7. За същността на водачеството на така наречените Национални легиони.


Г. В библиотека "Ратнически светогледни беседи":

1. Светоглед.
2. Ратуването като школа, тренировка и проверка.
3. Дружбащината. (забел. - има се предвид БЗНС)
4. Едно от оръдията на ратника - идеологическата му подготовка.
5. Фалшификация и себелюбие.
6. Същност на понятието "раса". Общо за човешките раси и за еврейството.
7. Кой противодействува на р.(атническата) победа?
8. Народът не може да живее по старому, а върховете на държавата не могат да управляват по новому.
9. Ние не паднахме от небето!
10. Кабинетната промяна на 11 април.
11. Безпомощността на плутократските лъжедържавници.
12. Политическото място на РНБ.
13. Какво искаме ние от водача и какво иска водачът от нас.
14. През лятото, което сега започва - на всяка цена преднина!
15. РНБ - България - Европа или ратническата мисия на България и Европа.
16. Наклонената площ 1941-1942г.
17. Нашето отношение към марксизма, социалдемократизма, комунизма, болшевизма и към българските комунисти през 1942г.
18. Победата след една борба не е нещо вечно, а трябва постоянно да се осигурява (или накъде води властвуващата ни плутокрация).
19. Всяка акция има своето времетраене (или кога и как ще победим).
20. Защо берат цветя само от нашата градина и защо в тяхната градина тези цветя не виреят, а вяхнат.
21. Метат стълбата, но от долу - нагоре.
22. От прага на седмата ратническа година.
23. "Велосипедисти".
24. Засега все сме - "като рода под плява".
25. Тяхната цел е да разрушат българската душа.
26. Да бъдем ли доволни.
27. За думите и делата на българската плутокрация.
28. Политическата организация (войска) всред политическата маса (стадо).
29. Големите неща стават най-често като че ли неусетно.
30. Какво представя наредбата от 29 август 1942г. относно еврейския въпрос в България.


Тази богата ратническа литература очертава както богатия ратнически светоглед, така и основни тактически и организационни въпроси.

Тя е същевременно оръжие, сила и гордост за РНБ изцяло и за отделния ратник.

А когато някой каже на ратника: "Ние имаме същата идеология", нека му се отвърне: "А защо не сте я написали?" А когато другият започне да мънка глупости, трябва да му се обясни разликата между художника и нехудожника. И двамата могат да мечтаят да нарисуват една и съща картина, например как Крум пие наздравица от Никифоровата кратуна, но художникът може да я нарисува, а нехудожникът не може да я нарисува.

Затова единият е художник, а другият е нехудожник.

Така е и с идейността, със светогледността. Организация, която не е в състояние да организира писмено светогледа си, няма светоглед, а има някаква умствена мътилка. А организация, която е организирала и очертала писмено светогледа си, има светоглед.