РАЗГОВОРЪ ЗА Р.Н.Б. (1)

 

 (1936-37 год.)

Гражданинъ: Ето, че най-сетне ни се отдава случай да разговаряме спокойно за Ратничеството за напредъка на Българщината.

Ратникъ: И азъ се радвамъ, че ще имамъ единъ добросъвѣстенъ и любознателенъ събеседникъ. Времето не ще отиде напразно, щомъ като най-голѣмиятъ ни дългъ ще бѫде предметъ на нашия разговоръ.

Г. - Миналия пѫть отрекохте изоснова всички днешни защитници на така наречената демокрация у насъ. Вие противъ демокрацията ли сте?

Р. - Нима не изпълнихте обещанието си да прочетете нашето Вѣрую и нашитѣ Искания, преди да продължиме разговора си днесъ?

Г. - Прочетохъ ги, разбира се и то твърде внимателно. Четохъ ги дори нѣколко пѫти.

Р. - Не разбирамъ тогава, защо ме питатe дали Р.Н.Б. е противъ демокрацията. Не биваше да ми задавате този въпросъ, защото това, което сте прочели, очертава ясно нашия свѣтогледъ. А той изключва демокрацията и като идея и като практика.

Г. - Така е, но днесъ не искамъ да разговаряме теоретично. Вѣруюто и Исканията на Р.Н.Б. сѫ идеологично напълно издържани и цѣлостни. Тѣ даватъ пълна възможность на човѣкъ съ политическа и социална култура да разбере точно идейното ви очертание. Тѣ сѫ и много добре написани. У насъ не е имало до сега организация съ така стройно и недвусмислено изградена идеология.

Р. - Не разбирамъ, какъ искате да разговаряме?

Г. - Ще ви кажа. Искамъ да Ви задамъ въпроси, но не отъ общо идеологично естество, а отъ по-конкретно естество. Имамъ нужда да засeгна въпроси и подробности изъ нашата всѣкидневна действителность. И то така, както се слагатъ тѣзи въпроси въ разговоритѣ на повечето наши граждани. По този начинъ ще провѣря по-лесно дали добре разбирамъ Р.Н.Б. и ще се запозная още по-подробно съ него.

Р. - Това е и моето желание. Мой ратнически дългъ е да запознавамъ всѣки добросъвѣстенъ българинъ съ свѣтогледа на Р.Н.Б

***

Г. - Нека се върнемъ тогава пакъ на моя въпросъ. Вие противъ демокрацията ли сте?

Р. - Да, ние сме противъ демокрацията, а сме за демофилията. Ние сме значи противъ народовластието, а сме за народолюбието.

Г. - Защо сте противъ демокрацията?

Р. - Защото е неприложима. Демокрацията като идея искаше да постави духовната аристокрация начело на обществото. Всѫщность тя е давала на практика винаги обратния резултатъ. Тя е изваждала демагозитѣ и утайката на обществото начело на държавата.

Г. - Нима демократичнитѣ управления на нѣкои напреднали народи не сѫ имали начело блестящи мѫже?

Р. - Има и такова нѣщо. Но при другъ редъ сѫщитѣ мѫже щѣха да получатъ за сътрудници не случайни хора, а дееспособни строители. И тогава тѣзи мѫже щѣха много повече да направятъ. Всѫщность, обаче, демократичнитѣ управления на тѣзи напреднали народи не сѫ били демократични. Защото всрѣдъ тѣзи народи цари отдавна мълчаливата диктатура на почтенитѣ хора. И все пакъ, дори всрѣдъ тѣзи народи, така наречената демокрация умира въ днешно време.

Г. - Какъ си обяснявате това странно явление? Не навлизаме ли само въ преходна епоха?

Р. - Обяснявамъ си го съ това, че демокрацията като идея изигра своята историческа роля и че тя се изроди на практика въ демагогия и диктатура на множество диктаторчета. При това животътъ на народитѣ стана много труденъ и сложенъ, а тя е безсилна не само да го оправи, но и да го запази.

Г. - Все пакъ човѣкътъ обича свободата.

Р. - Свобода ли? Че какво общо има практиката на демокрацията съ свободата? Защитницитѣ на демокрацията приказватъ само за свобода. Помислете само за народнитѣ фронтове въ държавитѣ, кѫдето ги има. На практика демокрацията подтиска свободата на събранията, на словото и на печата, А тѣ сѫ основата на нейната идеология. Демокрацията се самоуби.

Г. - Не може ли да се намѣри начинъ за предпазване на демокрацията отъ израждане?

Р. - Не! Защото основната й идея е утопия, която я задължава да борави непременно съ такова фалшиво срѣдство, което винаги и навсѣкѫде я извежда на боклука. За да има народовластие трѣбва пълна свобода на всѣки да агитира, трѣбватъ избори и трѣбва привидно поне болшинство отъ гласоветѣ. Но всичко хубаво въ свѣта е рѣдко и малобройно. Започне ли се борбата за гласове, стига се веднага до наддаване съ изпълними или вредни обещания, тълпата харесва най-безогледнитѣ и най-лъжливитѣ диктатори, дава имъ гласоветѣ си, а добросъвѣстнитѣ общественици оставатъ назадъ и биватъ отстранявани. Основната идея на демокрацията е утопия, която се е самозадължила да борави съ такива срѣдства, отъ които се изражда. Затова казахъ, че демокрацията се самоуби.

Г. - Смѣтате ли, че българскиятъ народъ, който е демократиченъ, ще се съгласи съ васъ?

Р. - Не е вѣрно, че българскиятъ народъ чувствува като лъжедемократитѣ. Въ цѣлото си минало и въ своя битъ той се е отвращавалъ отъ бездѣлници и отъ лъжци. Той се е стремѣлъ винаги да следва мѫже, които го обичатъ, които сѫ способни и които вършатъ подвизи за него. Само чрезъ измама и заблуда е билъ той увличанъ отъ демагози. Въ семейството и въ селището си той следва способния и силния и той самъ създава йерархия. Днесъ народитѣ не искатъ вече красиви думи, а искатъ духовни и материални блага. Та оставете приказката, че българинътъ билъ по природа демократиченъ въ онзи смисълъ, който е полезенъ на демагозитѣ.

Г. - Но демокрацията има поддържници още въ много държави.

Р. - Ами въ Русия, Италия, Германия, Полша, Унгария, Австрия, Турция, Гърция, Югославия, Испания, Португалия, демокрацията ли управлява? Ами въ Белгия, Франция и Англия дори има вече силни фашистки движения (1936г.). Ами американската демокрация, всѫщность демокрация ли е?

Г. - Поддържницитѣ на демокрацията отъ всички страни се взаимно подкрепятъ. Тѣ се борятъ и още ще се борятъ.

Р. - Тъкмо това е една отъ причинитѣ, поради която ние отричаме демокрацията. Тя е организирана интернационално и е съюзникъ на всички интернационалисти.

Като ратникъ питамъ сега на свой редъ: защо онези държави, които искатъ да унищожатъ България, искатъ непремѣнно да ни наложатъ демократични управления? Защо тъкмо тѣ искатъ у насъ да владѣе „демокрацията”? За да направятъ България по-силна ли? Защо всички пораженски течения, комунизмътъ дори, подкрепятъ у насъ толкова демокрацията? За да изграждатъ националната ни мощь ли?

***

Г. - Разбирамъ какво искате да ми кажете. Въ такъвъ случай Р.Н.Б. за диктатура ли е?

Р. - Всѣки употрѣбя думата диктатура така, както му изнася. Надъ Съветска Русия диктаторствува една петдесета часть само отъ населението, но за нашитѣ комунисти тамошната управа е идеална. Въ националсоциалистическа Германия управляватъ деветь десети отъ нацията, но за нашитѣ комунисти управата тамъ е ужасна диктатура. Народнитѣ фронтове, кѫдето ги има, искатъ разтуряне на фашисткитѣ политически организации, което значи, че желаятъ диктатура. И "демокрацията", както видѣхме е скрита, безотговорна диктатура. Изобщо пораженцитѣ мразятъ диктатурата, когато другъ я упражнява, но я защищаватъ, когато тѣ сѫ диктаторитѣ.

Г. - Организация като Р.Н.Б. сигурно има своя мѣрка. Кое споредъ васъ е вредно и кое спасително?

Р. - Ние сме противъ диктатурата на отдѣлни лица, които не сѫ изнесени чрезъ борба отъ самата нация. Тѣ идватъ обикновено чрезъ капанъ, съ който затѣгатъ временно нацията, държатъ се съ тероръ, по-малко вършатъ, а повече рушатъ и после падатъ ненадейно.

Г. - Видѣхме вече и у насъ такива натрапници-диктатори. Използуваха нуждата да се прогонятъ партиитѣ и като си послужиха съ идеализма на други, грабнаха властьта. Измаменитѣ идеалисти разбраха скоро заднитѣ родоотстѫпнически мисли на натрапницитѣ и сами ги сринаха. А сега България изпрати изгнилото старо, но нѣма още трайното ново.

Р. - Точно така преценяваме и ние станалото. Затова се създаде Р.Н.Б. То е противъ такава натрапническа диктатура. Ние смѣтаме, че една национална, будна и безупрѣчна срѣда трѣбва да понесе единъ общъ националенъ свѣтогледъ. Следъ това тя трѣбва да поведе борбата отъ долу-нагоре и да расте тъй, както расте снѣжниятъ валякъ. И когато добие достатъчно морална, числена и организационна сила, тя е длъжна да върже юларъ на поразиитѣ у насъ и да поведе Българщината въ строителски походъ. Тогава управлението ще се излѫчва като естествено последствие отъ свѣтогледа на здравата часть на нацията.

Г. - Това е съвсемъ друго. До гуша ми бѣше дошло отъ мъглявитѣ обяснения за "авторитарна държава".

Р. - Разбира се. Не можеше иначе да стане. Натрапници искаха да се объркатъ съ фашизма. Започнеха ли, обаче, да обясняватъ "авторитарната държава", стигаха до най-главнитѣ качества на фашизма, но пъкъ не смѣеха да ги споменаватъ, защото тѣ сами не ги притежаваха. Затова по срѣдата на обясненията си започваха да мутолевятъ и "авторитарната държава" потъваше въ мъгла.

Г. - Ами колко се мѫчеха и мѫдруваха, за да намѣрятъ новото устройство на държавата?

Р. - Ако бѣха порастли отъ долу-нагоре, по пѫтя на обществена борба и бѣха изнесени отъ значителна и будна часть на нацията, всичко щѣше да стане лесно. Въ такъвъ случай устройството на държавата се постига безъ мѫка. Защото строителитѣ й иматъ основа, материалъ и идеенъ планъ.

***

Г. - Отъ онези мутолевения, за които стана дума, на мнозина се объркаха понятията. За това спомага може би и бурната епоха, въ която живѣемъ. Обикновениятъ човѣкъ не може да следи дори промѣнитѣ, които ставатъ въ свѣта.

Р. - Но за тѣзи, които виждатъ, нѣщата станаха вече ясни. Време е всѣки да прогледа и да разбере, че за бѫдещето на нациитѣ се борятъ два голѣми свѣтогледи: отъ една страна болшевизмътъ, а отъ друга страна фашизмътъ или националсоциализмътъ. И двата свѣтогледа иматъ свое развитие, свои колосални центрове и гигантски рѫководства. Както за другитѣ, които сѫ по срѣдата, така и за България нѣма вече мѣсто помежду имъ. Не виждате ли, че навсѣкѫде междиннитѣ политически течения се опредѣлятъ вече къмъ едната или къмъ другата страна? Който се забави по срѣдата, ще изпращи между двата валяка.

Г. - Но и нациитѣ, които се управляватъ отъ нѣкои отъ двата свѣтогледа, не стоятъ на едно мѣсто. Нѣщата у тѣхъ се постоянно развиватъ. Не е ли по-добре да почакаме, за да видимъ какво ще стане и следъ това да възприемемъ най-полезното?

Р. - Може ли единъ юноша да спре развитието си и да чака какво ще направятъ възрастнитѣ, та после отъ единъ пѫть да стане като нѣкой отъ тѣхъ? Нали ще ни изпреварятъ други нации въ изграждането на силата си и ще ни овладѣятъ. Общественото развитие не може да се преписва като урокъ. Освенъ това единиятъ свѣтогледъ рови почвата подъ Българщината, а той може да се изтика само съ другия свѣтогледъ. Идеи се гонятъ съ други идеи, а не съ тояга, както мислятъ нѣкои. Затова казахъ, че борбата, която се води сега въ свѣта е вече съвсемъ ясна.

Г. - Вие фашисти ли сте или националсоциалисти?

Р. - Въ основата си фашизмътъ и националсоциализмътъ сѫ едно и сѫщо нѣщо. Тѣ произлизатъ отъ единъ и сѫщъ новъ свѣтогледъ, споредъ който всѣка нация представя едно цѣлостно тѣло, което има нужда отъ правда, отъ мощь и отъ пълна дисциплина, за да може да се развива планомѣрно въ посоката на своитѣ дарования и на своитѣ интереси.

Г. - Нѣкои хора се стѣсняватъ да удобряватъ гласно този свѣтогледъ.

Р. - Има такива хора. Знаете ли отъ кѫде произлиза тѣхното стѣснение? Пораженската печатна и устна агитация повтаря непрестанно вече отъ петнадесеть години: "фашистки банди", "фашистки убийци", "фашистки тероръ" и други такива страшни думи. Съ това агитацията успѣ да втълпи на много наивници, че фашизмътъ е нѣщо страшно. Хулиганската агитация е много ефикасната всрѣдъ наивнитѣ хора. Като имъ повторишъ нѣщо петь милиона пѫти, то имъ се набива въ главитѣ. Затова срещате у насъ хора, които се стѣсняватъ да удобрятъ гласно този свѣтогледъ. Макаръ че фашизмътъ направи отъ опросѣлата нѣкога Италия една истинска империя, съ редъ и работа за всички и макаръ че националсоциализмътъ въ Германия даде не само работа и хлѣбъ на всички, но имъ даде и възможность да се радватъ истински на живота.

Г. - Вие националсоциализъмъ ли сте?

Р. - Ние сме Ратничество за напредъка на Българщината. По разбиранията си за нация и социална правда Р.Н.Б. е чиста българска проява на новия свѣтогледъ, за който говорихме.

Г. - Въ такъвъ случай Р.Н.Б. не е ли подражание?

Р. - Преди всичко, споредъ този свѣтогледъ нациитѣ иматъ различни дарби, качества и условия, та затова той не предписва една и сѫща рецепта за всички нации. Другитѣ подражаватъ. Комунизмътъ, социалдемократизмътъ и партизанитѣ на демокрацията подражаватъ изцѣло и искатъ да прилагатъ навсѣкѫде една и сѫща рецепта.

Г. - Макаръ и да е подробность, но вашиятъ поздравъ съ рѫка?

Р. - Той е старъ поздравъ на много народи. Това е единственото нѣщо на Р.Н.Б., което е общо съ формитѣ на фашизма. Употрѣбяме го въ знакъ на това, че борбата срещу интернационалнитѣ рушители трѣбва да се води общо. Тѣ сѫ като екземитѣ. Трѣбва да се чисти и последното имъ гнѣздо.

Ами сърпътъ и чукътъ и петолѫчната звезда на комуниститѣ не сѫ ли подражателство? Ами знацитѣ на социалдемократитѣ? Марксическитѣ подѣления сѫ пълно папагалство. Тѣ повтарятъ машинално всѣка дума, която имъ се каже отъ интернационалитѣ.

Ами зелениятъ интернационалъ на дружбашитѣ какво е? Ами международното рѫководство на народнитѣ фронтове отъ толкова държави не е ли повече отъ подражание? Ами общиятъ имъ антифашистки поздравъ съ юмрукъ?

Разберете, че има нѣща, като напримѣръ прекръстването или поздравяването съ сваляне на шапка, или рѫкуването, или козируването въ всички войски, съ които не може да се прави демагогия, защото е смѣшно. Противницитѣ на Р.Н.Б. сѫ подражатели, а не ние.

***

Г. - Какъ смѣтате да действувате нататъкъ?

Р. - За разлика отъ партизанитѣ ние смѣтаме, че идеи не могатъ да се преследватъ съ физическо насилие. Затова ние ще очистимъ България отъ пораженскитѣ идеологии чрезъ идейна борба, като изтикваме рушителнитѣ идеи съ нашата строителска идеология. Когато това се прилага съ умъ и знание, тогава полицията нѣма да бѫде отклонявана въ нѣща, които тя сама не обича.

Г. - Та нима вие не ще прилагате и физически срѣдства за борба?

Р. - физическа борба ще водимъ само срещу пораженския тероръ и срещу платенитѣ агенти на родоотстѫпничеството.

Г. - Има ли нужда България отъ организация като Р.Н.Б.?

Р. - Щомъ като България има нужда отъ дисциплина, отъ социална правда и национална мощь, тогава тя има нужда и отъ Р.Н.Б.

Погледнете въ свѣта и ще видите веднага, че само фашизмътъ и националсоциализмътъ сѫ успѣли до сега да победятъ комунизма, социалдемократизма и пораженството изобщо. Защото ги надминаха въ идейность и организираность и защото сломиха терора имъ чрезъ силата на нацията.

Наблюдавайте и у насъ, кои мразятъ най-много Р.Н.Б. и ще видите веднага, че пораженцитѣ сѫ схванали вече кой ще имъ дойде дóхока.

***

Г. - Идеята за социална правда всрѣдъ българитѣ е много силно застѫпена въ Р.Н.Б.

Р. - Да, основната идея на Р.Н.Б. е съчетанието на борбата за социална правда всрѣдъ българитѣ съ борбата за националната ни мощь.

Г. - Вие имате всѫщность нѣщо общо и съ социализма?

Р. - Ако подъ "социализъмъ" разбирате стремежъ къмъ социална правда, тогава имате право.

Г. - Че какво друго би могло да се разбира подъ думата "социализъмъ"?

Р. - Та повечето хората разбиратъ подъ тази дума съвсемъ друго нѣщо. Тѣ разбиратъ задъ думата "социализъмъ" ту социалдемократическитѣ партии, ту комунизма, ту марксизма изобщо. Ето, съ така разбрания социализъмъ не само, че нѣмаме нищо общо, но сме негови най-върли врагове.

Г. - Това разбрахъ вече. Вие се борите срещу интернационализма и демагогията на този социализъмъ. Той иска равенство и то още отъ времето на френската революция, а вие казвате: "правда". Изглежда, че лозунгитѣ "свобода, братство и равенство" нѣматъ никакво значение за васъ.

Р. - Нѣматъ, разбира се. Защото не сме демагози. Ами мислили ли сте нѣкога върху искането: "свобода, братство и равенство"? Задавали ли сте си въпроса, дали може да има едновременно и свобода и равенство?

Г. - Не съмъ си поставялъ до сега този въпросъ.

Р. - За насъ, обаче, той е единъ отъ важнитѣ въпроси. Щомъ има свобода, настѫпва неравенство, тъй като алчнитѣ използуватъ свободата си, за да грабятъ. А, за да се махне неравенството, трѣбва да се отнеме свободата. И то не само на алчнитѣ, но и на онези, които отъ незнание подкрепятъ или служатъ на алчнитѣ. Тъй че да искашъ хемъ свобода, хемъ равенство, значи или самъ да се лъжешъ или други да мамишъ.

Г. - Това съпоставяне заслужава наистина внимание. То ни натъква на старата истина, че хората сѫ били често пѫти мамени съ нагледъ идеални, но всѫщность лъжовни лозунги.

Р. - Така е. Тълпитѣ, които правеха социалистическитѣ революции, викаха "равенство", безъ да съзнаватъ, че отиватъ къмъ диктатура и тероръ. Но щомъ доведяха веднажъ сами деспотизма, той имъ стѫпваше на врата и тѣ оставаха безпомощни. Помислете само за Съветска Русия. За свобода тамъ и дума не става. Ами за равенство? Какъ живѣятъ дипломатитѣ имъ, маршалитѣ имъ, комисаритѣ имъ и какъ живѣятъ работницитѣ и селянитѣ?

Г. - Отъ думитѣ Ви разбирамъ, че Р.Н.Б. отрича агитацията съ нагледъ идеални, но измамливи обещания. Думата ни бѣше, обаче, за социалната правда всрѣдъ българитѣ, която е много силно застѫпена въ идеологията на Р.Н.Б. Какво искате всѫщность, като издигате лозунга "социална правда"?

Р. - За насъ е ясно, че социалната неправда убива здравето на значителна часть отъ българитѣ и причинява тѣлесно омаломощаване на подрастващитѣ поколѣния. Тя не имъ дава възможность да развиватъ и духовнитѣ си дарби. Затова ние казваме, че социалната неправда убива физическата и духовната мощь на нацията и че тя нарушава общобългарското съгласие.

Г. - Все пакъ у насъ не е толкова лошо, както другаде. Та не знамъ дали въ България може да се говори така остро за социална неправда.

Р. - Мнозина така мислятъ. Едни отъ тѣхъ сѫ сити, общуватъ само съ сити и не виждатъ другото. Когато имъ говорите, установявате почти винаги, че наистина ситиятъ на гладния не вѣрва. Други отъ тѣхъ мислятъ искрено, че у насъ не е толкова лошо, защото не познаватъ действителностьта. Пъкъ и не е лесно да проучи човѣкъ условията на цѣла страна. И тъкмо това е дългътъ на нашата пропаганда. Тя отваря очитѣ на българитѣ.

Г. - Проучванията, които сте направили преди да напишете исканията си, до какви установения ви доведоха?

Р. - Ще отговоря съвсемъ кратко, защото само по този въпросъ бихме могли съ дни да разговаряме.

Преди всичко надъ единъ милионъ наше планинско население живѣе всрѣдъ истинска мизерия.

Една четвърть отъ полското ни селско население е въ сѫщото положение.

Отъ единъ и половина милиона наше градско население (1936г.) най-малко триста хиляди души живѣятъ при лоши условия, недояждатъ и мизерствуватъ, безъ никаква по-добра надежда за утре. Това сѫ повечето физически работници, занаятчии, дребни търговци, умствени работници и др. Пълната безработица засѣга само въ градоветѣ много десятки хиляди души, повечето отъ които сѫ млади и работоспособни българи. Това е въ най-общи черти положението. Отъ него произлизатъ много отъ нашитѣ искания. Ние изоснова познаваме положението и можемъ да докажемъ установенията си съ данни.

Г. - Добре, вѣрвамъ. Но дори и да е така, не е ли това лошо социално състояние резултатъ на свѣтовни условия? Въ много страни има социални напасти. Можемъ ли ние сами, при това състояние на свѣта, да отстранимъ безработицата и мизерията, която посочихте?

Р. - Бѫдете увѣрени, че онези, които сѫ длъжни да оправятъ работитѣ, се извиняватъ само съ свѣтовното положение. Защото сѫ безсилни. Не вѣрвайте, че причинитѣ сѫ външни. Ние не сме нито Америка, нито Германия. Тѣзи страни иматъ голѣми индустрии, нагласени за външни пазари и затова зависятъ до голѣма степень отъ чуждбина. У насъ задачитѣ сѫ много по-прости. Нашитѣ социални напасти сѫ резултатъ на социална слѣпота и на политическо безсилие. Страната ни пищи за работа, но нѣма кой да тури редъ, да създаде планъ за работа, да тури оглавникъ на алчнитѣ себелюбци и да даде работа на всички. Мнозина не могатъ да си представятъ какво би могло да стане отъ България само за нѣколко години. Сега, не е до заблудителни агитации съ свобода и съ равенство, а България има нужда отъ планомѣрность, проницателность, дисциплина и справедливость. Отъ тѣхъ ще произлѣзе такава сила, която ще ни даде възможность да оправимъ лесно и външнитѣ си национални въпроси.

Г. - Кажете по-конкретно, какво би могло да се направи при днешнитѣ условия?

Р. - Въ такъвъ разговоръ не може да се очертае цѣлия планъ. Но ще Ви кажа нѣколко съвсемъ прости нагледъ истини.

Ами почти всички данъчни декларации сѫ лъжливи и укриватъ истинския данъкъ. Та, ако всички платяха честно данъка си само за една година, Вие не бихте познали приходитѣ на Държавата. Това, което сега става съ данъчнитѣ облагания е истинско престѫпление.

Ами корупцията въ данъчнитѣ власти, която пресушава приходитѣ на Държавата, която унищожава нѣкои честни данъкоплатци и която предава стопанството ни на чужденцитѣ?

Ами, ако се отстраняха чужденцитѣ и инородцитѣ отъ стопанския животъ на страната, какво поле за стопанска дейность ще се освободи за българи?

Ами, ако имаше контролъ надъ личния стопански починъ и ако той бѣше принуденъ да заплаща справедливо труда на работника?

Ами, ако спекулантството и безредието се отстраняха, то при сѫщитѣ международни цени на земледѣлскитѣ произведения, не щѣха ли селскитѣ стопани повече да получатъ?

Ами, ако Държавата получаваше това, което й се пада, колко работа можеше да създаде?

Ами, ако имаше бързо и безмилостно правосѫдие за всички стопански и социални вредители, така ли щѣше да бѫде, както е днесъ?

А, това сѫ само нѣкои отъ първитѣ мѣрки, които на всѣка цена трѣбва да се взематъ. Ето Ви нѣколко по-конкретни примѣра, които поискахте. Останалото ще имате възможность да намѣрите въ нашата ратническа литература.

Г. - Все пакъ, бихъ искалъ да чуя още нѣщо за вашитѣ разбирания по отношение социалната правда

Р. - Отъ нашето Вѣрую знаете, че споредъ Р.Н.Б.: "работникъ е всѣки български гражданинъ, който се труди и работи за материалното благосъстояние на нацията; негови врагове сѫ спекулантътъ и марксистътъ, демагогътъ и бездѣлникътъ."

Споредъ насъ всѣки работникъ може и трѣбва да бѫде поставенъ и насоченъ така, че като се заплати справедливо неговия трудъ, да има добри жилищни и здравни условия, да може да отглежда физически и духовно здраво потомство съ национална и професионална цель въ живота и да има възможность да се ползува отъ придобивкитѣ на националната и на общочовѣшката култура.

Първото ни искане е: работа за всѣки българинъ. Второто ни искане е: справедливо заплащане на неговия трудъ. Третото ни искане е: следъ като се постигнатъ първитѣ две искания, да се работи непрестанно, планомѣрно и съ неотклонна упоритость за по-нататъшното подобрение на социалнитѣ условия.

Г. - Ако се изпълнеха първитѣ ви две искания, България би станала наистина примѣръ за всички.

Р. - Това сѫ основнитѣ ни първи искания по отношение социалната правда у насъ. Има нѣкои, които непрестанно мѫдруватъ около екзистенцминимума и върху точнитѣ форми на бѫдещитѣ отношения. Тѣ ми напомнятъ онзи звездоброецъ, който като ходелъ и зѣпалъ къмъ звездитѣ, падналъ въ единъ кладенецъ, защото забравилъ да гледа предъ краката си.

***

Г. - Какво ви различава отъ цанковото движение?

Р. - Сѫщото, което ни различава отъ всички партии.

Г. - Движението не иска ли сѫщото, което и вие искате?

Р. - Движението иска само властъта и нѣма дори оформена идеология.

Г. - Та вие изкарвате движението за безидейна властогонска партия. Кое ви дава право да мислите така за движението?

Р. - На 1934г. то се готвеше да вземе властьта съ превратъ, но тъй като го изпревариха, то се обяви противъ превратаджийството.

То се създаде като противодружбашка организация, а води преговори не само съ другитѣ дружбаши, но дори съ предателитѣ отъ "Пладне".

Презъ лѣтото на 1934г., пъкъ и по-късно, то се обяви съ бюлетини противъ всички партии и твърдеше, че то не е партия и че е противъ демокрацията, а отъ 1936г. е въ съюзъ съ партиитѣ и съ бюлетини се бори за демокрация, парламентъ, народна воля и пр.

Понѣкога то се нарича националсоциализъмъ, но работническитѣ му синдикални организации сѫ явно подражание на марксическитѣ синдикални организации, които се основаватъ на схващането, че нацията се дѣли на класи. А това противоречи изоснова на националсоциалистическия свѣтогледъ.

Движението се хвали често, че високо тачело националното ни достойнство, а презъ зимата 1936-1937г. водачеството му направи сервилно поклонение въ Бѣлградъ и ходѝ въ Берлинъ да го хашладисватъ съ политически добродетели.

Ето защо Р.Н.Б. смѣта движението за безидейно властогонство.

Г. - Все пакъ въ движението има много добри българи. И тѣхъ ли обвинявате въ властогонство?

Р. - Преди всичко трѣбва да имате предвидъ, че тѣзи добри българи сѫ влѣзли тамъ, когато у насъ нѣмаше по-добра политическа организация. Тѣ сѫ очаквали по-добро рѫководство. Но въ рѫководството на движението преобладаватъ стари партизани, известни отъ миналото съ най-разнообразни схващания и нѣмащи нищо общо съ духа на новото време. И тъй като сѫ по-опитни и по-нахални, тѣ иматъ винаги преднина въ движението, а добритѣ българи оставатъ безъ значение и губятъ напразно силитѣ си.

Г. - Въ такъвъ случай не бѣше ли възможно да се влѣятъ всички добри българи въ движението и да го оправятъ отвѫтре?

Р. - Ако това би било възможно Р.Н.Б. не би се създало. Ние сме дълбоко убедени, че такова вливане би било фатална грѣшка за България. Движението прилича досущъ на старитѣ партии и по своята пълна неорганизираность. Членоветѣ и подѣленията му въ София и провинцията сѫ свикнали вече на своеволна недисциплинираность. Та следъ безидейностьта, непостоянството и партизанската смѣсица въ рѫководството, пълната неорганизираность е четвъртата отлика на движението отъ Р.Н.Б. При това положение би било истинска наивность, ако си въобразяваме, че е възможно да се оправи движението отвѫтре. Всрѣдъ неговата бъркотия биха потънали и последнитѣ запаси отъ здрави български сили.

Г. - Мислите ли, че движението не ще играе вече никаква роля?

Р. – За сега то се разпада. Но може и да мине още веднажъ презъ властьта. То нѣма друга роля, освенъ да се бори демагогски, докато накрай загине заедно съ партизанството.

***

Г. - Казватъ, че Р.Н.Б. е антисемитска организация. Вѣрно ли е това?

Р. - Р.Н.Б. е антивагабонтска и антиспекулантска организация. Та, ако евреитѣ сами смѣтатъ, че принадлежатъ къмъ тѣзи категории, тогава иматъ право да ни наричатъ антисемити.

Г. - Но все пакъ вие ги споменаватe въ "Исканията" си и иматe нѣщо противъ тѣхъ. Какво искатe?

Р. - Евреитѣ въ България съставятъ 1% отъ населението, а владѣятъ 80% отъ вносната и износната търговия, 2/3 отъ банковия капиталъ, повече отъ половината индустрия и 95% отъ представителството за търговия и информация. Ние искаме българското народно стопанство да принадлежи на българитѣ.

Г. - Не е ли все едно дали българи или евреи владѣятъ стопанския ни животъ, щомъ като и евреитѣ работятъ въ България?

Р. - Разбира се, че не е все едно. Отъ тѣзи 80% отъ нашия стопански животъ, които евреитѣ държатъ, петдесетьтѣ на сто сѫ въ рѫцетѣ на евреи чужди поданици. Защо не ставатъ български поданици? За да имъ е по-лесно и за да сѫ свободни да се изхлузятъ, когато за България настѫпятъ опасни времена. А това значи, че когато единъ день България ще има нужда да събере цѣлата си съпротивителна сила, евреитѣ ще изтеглятъ изъ тѣлото й по-голѣмата часть отъ стопанската й сила. Затова не е все едно кой рѫководи стопанството на една държава. А за тѣхъ е все едно кой владѣе територията въ която търгуватъ.

Г. - Нима нашитѣ евреи не се държаха достойно прeзъ време на войната?

Р. - Имаше и добри бойци измежду тѣхъ, но много малко и затова Главната квартира предприемаше еврейски чистки изъ страната. Пъкъ и малкото жертви, които дадоха, тѣ ни въвиратъ постоянно въ очитѣ, за да защитятъ спекулантството си. А, освенъ това, бива ли заради отдѣлни добри евреи да се откажемъ отъ цѣлия си стопански животъ? Тукъ не е работа до лични отношения, а до национални отношения.

Г. - Знаете ли каква мизерия има и всрѣдъ еврейскитѣ срѣди?

Р. - И всрѣдъ тѣхъ има, разбира се, мизерия. Та има ли на земята народъ, всрѣдъ който нѣма бедствуващи хора? Но все пакъ осемдесетьтѣ хиляди евреи въ България владѣятъ три четвърти отъ стопанския ни животъ.

Г. - Евреитѣ казватъ, че въ страни като България, кѫдето нѣматъ достѫпъ въ държавнитѣ служби не имъ остава друго, освенъ да се занимаватъ съ търговия и финансии.

Р. - Ако добре наблюдавате, ще видите, че тѣ непрестанно проникватъ и въ културния ни животъ. Стопанската имъ сила отваря непрестанно пѫть и въ културния животъ. Нахлуването имъ въ него е очевидно и бързо.

Г. - Вредно ли е, ако единъ даровитъ народъ участвува въ културния ни животъ?

Р. - Вредно е, защото въ изкуствата и въ науката тѣ отклоняватъ националното ни дарование и го насочватъ въ пѫтища, по които то не може да се развива. А въ обществения ни животъ подкрепятъ всички лъжедемократични и интернационалистични течения, защото отговарятъ на тѣхнитѣ интереси. Вижте какво стана въ Германия. Евреи, които до вчера се хвалеха съ германски патриотизъмъ се превърнаха, щомъ като ги натиснаха, въ най-лоши подстрекатели срещу Германия. Дори Съветска Русия ги отстранява, защото я втикатъ въ свои пѫтища.

Г. - Но не сѫ ли иначе мораленъ и трудолюбивъ народъ?

Р. - Тѣ сѫ морални, но за себе си. Тѣ корумпиратъ държавната администрация и най-вече данъчнитѣ, митнишкитѣ и финансовитѣ служби. Тѣ прелъстяватъ съ пари и български момичета, като почватъ отъ пършивитѣ хайлайфски срѣди и свършватъ съ селскитѣ моми, тѣхни слугини.

Тѣ сѫ наистина трудолюбиви, но пакъ за себе си, защото използуватъ българския трудъ, даватъ работа най-напредъ на свои хора, а не ще помогнатъ на държавата, когато тя ще има най-много нужда.

Г. - Какво искате тогава по отношение на евреитѣ?

Р. - Ние искаме, като първа мѣрка, да се прекрати силния притокъ на чужди евреи у насъ и да се отстранятъ напълно отъ стопанския животъ на страната евреитѣ чужди поданици. Следъ това искаме да си отидатъ всички евреи, които не сѫ раждани въ България, както и онези, които сѫ родени у насъ, но сѫ станали чужди поданици. За останалитѣ евреи искаме такива мѣрки, които ще ги заставятъ да спазватъ духовнитѣ и материалнитѣ интереси на България.

Г. - Ами защо евреитѣ ви наричатъ тогава безогледни антисемити?

Р. - Защото сѫ толкова свръхчувствителни, че не понасятъ и най-малката критика. Ако закачишъ единъ въ Австралия, отъ Канада започватъ да пищятъ. Въ България не остана нищо необругано, но само за тѣхъ не може да се продума.

Г. - Толкова ли сѫ организирани нашитѣ евреи, че така добре се защищаватъ?

Р. - Преди всичко бързата имъ защита произлиза отъ силния имъ инстинктъ за самосъхранение. Докато българинътъ нехае предъ голѣми опасности и чака поразията да стигне до кожата му, евреинътъ започва да пищи щомъ се продума само за опасность.

А, освенъ това, тѣ сѫ много организирани. У насъ тѣ иматъ свои общини, ционистически организации, спортни клубове, читалища, болници, професионални организации, бенеберитски ложи и дори дружество на бойци, което е раздѣлило София на райони за физическа борба. Тѣ сѫ се развили до състоянието на държава всрѣдъ нашата държава. На курортъ дори не може да се отиде отъ тѣхъ, а сѫ готови всѣки моментъ да писнатъ, ако не удобришъ всичко, що вършатъ.

Г. - Щомъ като сѫ такива не е ли опасно да ги закачаме? Нѣма ли да надуятъ свѣтовното еврейство и да смажатъ България?

Р. - Такава заплаха е крайно обидна за всѣки българинъ. Та нима България, която имаше куражъ да воюва срещу Русия, Англия, Франция и още 33 държави едновременно, сега трѣбва да капитулира безусловно предъ еврейството? Ние бихме предпочели да умремъ, отколкото да се признаеме за безмълвна колония на еврейството. Въ действителность работата не е толкова страшна.

Г. - Но вие съвсемъ не сте погромаджии и наистина не разбирамъ писъка на евреитѣ срещу васъ! Защо не имъ обясните положението?

Р. - Защото е безполезно. Ако бѣха умни, тѣ трѣбваше да се радватъ, че еврейскиятъ въпросъ се подига у насъ отъ една толкова морална срѣда, каквато е Р.Н.Б. Ние нѣма да допуснемъ да биятъ семкаджиитѣ, а голѣмитѣ спекуланти да се ширятъ, както биха направили други, нагледъ български, а всѫщность изнудвачески организации. Ние искаме да вържеме злото за рогата, безъ да закачаме невиннитѣ. Но евреитѣ и това не могатъ да разбератъ.

Г. - Та нима евреитѣ не биха били съгласни да взематъ само нѣкои мѣрки: да спратъ притока на нови евреи, да изпратятъ новодошлитѣ и да престанатъ да прекаляватъ?

Р. - Не, тѣ и това сами не ще направятъ. Защото споредъ единъ отъ най-добритѣ имъ познавачи, тѣ иматъ трагичното свойство сами да развалятъ гнѣздата си. Когато Испания ги изгони, Полша ги прие съ отворени обятия, но тѣ прекалиха, като я завладѣха и я направиха антисемитска. Когато Русия ги гонеше, Германия ги прие, но тѣ й се качиха на главата, та и тя стана антисемитска. Когато Съветска Русия ги прие и издигна, тѣ и нея повлѣкоха, та сега дори болшевицитѣ ги стрелятъ. Тѣ иматъ трагичната дарба да прекаляватъ и сами да не могатъ да спиратъ, докато не си развалятъ гнѣздото. Затова не вѣрваме, че и въ България сами ще се стреснатъ.

Г. - Споредъ васъ тогава, какво трѣбва да се направи?

Р. - Преди всичко по отношение на евреитѣ трѣбва да помнимъ, че тѣ приличатъ на бръшляна. Нѣма по-зелена и по-красива гора отъ тази, чийто дървета сѫ осукани съ бръшлянъ. Но макаръ че изглежда красива, едни отъ дърветата й сѫ вече изсъхнали, а другитѣ съхнатъ постепенно. Защото и бръшлянътъ, както и евреитѣ, има нужда отъ хазяинъ, който съ мѫка да тегли отъ земята храна и съ твърдость да се бори срещу буритѣ, та тогава и за негова смѣтка да развива той дарбитѣ си. И то толкова прекалено, че уморява собствения си хазяинъ. На такава гора прилича единъ народъ, който е осуканъ отъ евреи.

На второ мѣсто трѣбва да развиемъ у българина съзнанието да поддържа братята си тъй, както евреитѣ себе си поддържатъ.

Но тъй като безъ срѣдствата на държавата това съзнание не може да се втълпи, трѣбва да се боримъ да създадемъ една мощна и справедлива българска държава, която ще пази интереситѣ на Българщината.

Г. - И азъ съмъ съгласенъ съ васъ, но не разбирамъ защо представятъ Р.Н.Б. като проста антисемитска срѣда?

Р. - За насъ това е много ясно. Защото не само евреитѣ, но и марксиститѣ и лъжедемократичнитѣ партизани искатъ да ни омаловажатъ предъ обществото. Тѣ пущатъ слуха, че сме проста антисемитска срѣда отъ рода на тѣзи организации, които се компрометираха въ миналото и по този начинъ да ни изложатъ и увредятъ.

Но не ще успѣятъ. Исканията на Р.Н.Б. обхващатъ цѣлия български животъ и тъй като всрѣдъ него сѫществува и еврейски въпросъ, то ние и него засѣгаме. "България за българитѣ" искаме ние и никакви крѣсъци и клюки не ще ни спратъ.