2. Диагноза
Известно е, че при извършването на антропологически изследвания се отдава особено значение на измѣрванията на костната система, които засѣгатъ както размѣра, тъй и формата й. По отношение на българитѣ сѫ извършени до сега множество частични и нѣколко доста обширни изследвания. Така напр. проф. д-р С. Ватевъ е събралъ въ последнитѣ 40 години многоброенъ материалъ. Дисертацията на д-р К. Дрончиловъ съдържа сѫщо така цененъ суровъ материалъ. Начинътъ на събирането и на обработването на тѣзи материали обаче, не позволява да бѫдатъ използувани направо. Много ценна за прѣко използуване е работата на д-р К. Дрончиловъ върху тѣлеснитѣ размѣри на български новобранци. Сѫщо така е ценна заради материала, който съдържа е и работата на д-ръ М. Баланъ, която представя изследвания върху българското женско корито. Най-интересна и ценна е обаче, работата на д-ръ Панайотъ Ганевъ, за която сѫ изследвани 9091 българи, отъ които 6060 души сѫ отъ сегашнитѣ предѣли на българската държава, а 3031 души представятъ населението на цѣла Македония въ истинскитѣ й граници. Материалътъ е събиранъ между 1932 и 1935 година, когато д-ръ П. Ганевъ е работилъ въ института за биологични изследвания на проф. Методи Поповъ отъ Мед. ф-т. За изследванията сѫ вземани българи, чийто семеенъ произходъ е добре проученъ и чиито родители произлизатъ отъ едно и сѫщо населено мѣсто. При това, материалътъ е събиранъ целесъобразно отъ всички околии, естествени и административни области на страната. За изследването на българитѣ отъ Македония е използувана многобройната ни македонска емиграция, отъ която сѫ взети 3031 души. Отъ всички части на цѣла Македония сѫ взети пакъ само такива представители, чийто семеенъ произходъ е известенъ и чиито родители произлизатъ отъ едно и сѫщо населено мѣсто. Материалътъ на д-ръ П. Ганевъ е използуванъ най-напредъ за дисертационна работа, а следъ това една часть отъ него, и то изследванията на кръвнитѣ групи, е печатана презъ 1934 г. въ германското списание за расова физиология. Презъ лѣтото на 1937 година д-ръ Ганевъ подложи наново цѣлия материалъ, добитъ отъ измѣрванията на костната система на основна преработка и то по вариационно-статистическия методъ. По такъвъ начинъ се стигна за пръвъ пѫть до едно изследване на българитѣ не само споредъ целесъобразно и уеднаквено събранъ материалъ, но и съответно най- угледнитѣ и точни съвременни методи.
Отъ таблица 1, взета отъ изследванията на д-ръ К. Дрончиловъ върху тѣлеснитѣ размѣри на 175,437 новобранци, се налагатъ две заключения:
1. Че българитѣ принадлежатъ къмъ срѣдноръстовия типъ съ склонность къмъ високъ типъ, защото процентътъ на високитѣ е малко по-голѣмъ отъ процента на нискитѣ хора и защото измѣрванията изобщо се отнасятъ до новобранци, които не сѫ развили окончателно растежа си.
2. Че вариационниятъ редъ показва правилно разпредѣление на хората по височина, което говори явно за расова изравненость по отношение на този белегъ.
Таблица 1
Всичко 175,437
Таблица II съдържа резултатитѣ отъ изследванията на д-ръ П. Ганевъ върху размѣритѣ и формата на главата, черепа и лицето.
Съ изключение на вариационния редъ за дължината на черепа, който показва два близки единъ до другъ максимума и на вариационния редъ за индекса на черепа, който има два още по-незначителни максимума, вариационнитѣ редове за ширината на черепа, за ширината на лицето, за височината на лицето и за индекситѣ на лицето показватъ правилно разпредѣление на индивидитѣ и говорятъ за изравненость.
Вариационнитѣ коефициенти за всички измѣрения показватъ сравнителна изравненость, коефициентитѣ за ширината на черепа, за ширината на лицето и за индекса на черепа у българитѣ отъ Македония показватъ една още по-голѣма изравненость у тѣзи българи по отношение на тѣзи белези.
Таблица II
И така, според известната таблица на Dehicker българите се разпределят по следния начин, указан в таблица III:
Tаблица III
Отъ изследванията на коритото (таза), извършени отъ д-ръ М. Баланъ върху 1516 женски корита се вижда, че по отношение дистанциитѣ spinarum, cristarum и conjungata externa индивидитѣ образуватъ сѫщо така правилни редове, а само по отношение дистанцията intertrochanterica тѣ даватъ крива съ два близки максимума и то като малко повече отъ половината индивиди показватъ корито, което е срѣдно съ около 1 см напрѣчно по-тѣсно отъ срѣдната норма на останалитѣ европейски народи. Но тѣзи корита сѫ отъ друга страна почти толкова удълбочени. По отношение на тази дистанция вариационната крива изглежда като да е резултатъ отъ кривитѣ на два народностни типа.
Тъкмо на туй мѣсто трѣбва да се направи едно много важно предупреждение къмъ всички, които ще тълкуватъ въ бѫдеще вариационнитѣ редове и криви отъ подобно естество. Когато се тълкуватъ криви съ повече отъ единъ максимумъ, трѣбва да се има винаги предвидъ, че тѣзи максимуми могатъ да произлизатъ:
1. Отъ недостатъчния брой на изследванитѣ индивиди; 2. Отъ малката класова разлика при построяването на вариационния редъ; 3. Отъ простата наследствена обусловеность на даденъ белегъ и най-после: 4. Отъ смѣсването на две "популации", напр. на два различни въ расово отношение народностни типа.
Ето защо, за да се избѣгне погрѣшно тълкуване на такива редове и криви, трѣбва да се извърши подробенъ и всестраненъ анализъ на съмнителния вариационенъ редъ и то като се предприеме:
1. Математическо изчисление чрезъ сравняване на теоретичната биноминална крива, която отговаря на изследваната емпирична крива съ тази емпирична крива, та да се види дали отклоненията иматъ значение или сѫ случайни и
2. Изследване върху наследствената обусловеность и върху наследствения ходъ на съответния белегъ. И когато тѣзи изследвания дадатъ достатъчно основания да се предполага смѣшението на различни популации, тогава да се подирятъ исторически и други обяснения.
Много интересни сѫ резултатитѣ отъ изследванията на д-ръ П. Ганевъ върху пигментацията на българитѣ, т.е. върху цвета на коситѣ и очитѣ имъ.
Върху естеството и сѫщностьта на пигментацията у животнитѣ и хората сѫществува грамадна научноизследователска литература. Въпроситѣ за химията, образуването, морфологическата връзка, феногенетиката, зависимостьта, наследствения ходъ, връзката съ жизнеспособностьта и съ работоспособностьта на пигментацията, както и редъ други въпроси, сѫ били предметъ на подробни изследвания. Пигментацията започва още въ утробния животъ. Тя е въ връзка не само съ многобройни вѫтрешни фактори на организма, но дори и съ разпредѣлението на нерви и кръвоносни сѫдове на съответни мѣста. Пигментниятъ апаратъ предпазва организма отъ ултравиолетовитѣ до синитѣ лѫчи на слънцето и действува въ зависимость отъ повече вѫтрешни и външни фактори. Затова при нужда организмътъ може да усили или да отслаби образуването на пигмента и то само въ известна граница, но въ зависимость отъ нуждата. Пигментацията е наследствено обусловена и има опредѣленъ наследственъ ходъ. При това, пигментацията като расовъ белегъ у хората не представя постоянно и точно опредѣлено количество пигментно вещество, но е дадена наследствено като едно основно количество пигментъ заедно съ наследствено обусловената възможность за образуване на допълнителни количества пигментъ като реакция на външни раздразнения. Така напр. всѣки човѣкъ има свой опредѣленъ цвѣтъ на кожата при нормално облѣкло и околни условия, но щомъ започне да се излага голъ на слънце, то количеството на пигмента се увеличава, за да бѫде организмътъ му предпазенъ отъ ултравиолетовитѣ и синитѣ лѫчи на слънцето. Затова човѣшкитѣ раси изъ тропическитѣ мѣста сѫ интензивно пигментирани. Но въ сравнение съ увеличението на пигмента на кожата отъ прѣко излагане на слънце, току що дадено за примѣръ, всѣки знае, че цвѣтътъ на очитѣ и коситѣ не реагира така и е консервативенъ. Въ тѣзи много ясни граници пигментацията у хората е расовъ белегъ. Наивно е твърдението, че тя е зависела изцѣло отъ външнитѣ условия. Туземното население на Америка е червенокожо, но европейскитѣ преселници тамъ не станаха презъ вѣковетѣ червенокожи, както японскитѣ преселници останаха жълтокожи и както отведенитѣ на робство тамъ негри си останаха чернокожи. Тъй сѫщо и финитѣ, заседнали презъ време на преселенията на народитѣ толкова на северъ, сѫ запазили и до днесъ свойствената на расата си пигментация. Пигментацията у хората е расовъ белегъ, който е интимно свързанъ съ физиологическия, душевния и темпераментния имъ обликъ.
По отношение цвѣта на косата у хората е възприето разпредѣлянето на хората на следнитѣ деветъ класа:
1. бѣло-руса; 2. жълто-руса; 3. тъмно-руса; 4. кестенява; 5. черна;
6. черна съ синкава отсѣнка; 7. червено-руса; 8. червено-кестенява и 9. лисаво-червена.
Таблица IV показва какъ се разпредѣлятъ изследванитѣ 5494 българи отъ сегашнитѣ предѣли на Царството и 3031 българи отъ цѣла Македония всрѣдъ споменатитѣ 9 класове, споредъ цвѣта на косата. Тази таблица съдържа и даннитѣ за цвѣта на очитѣ на сѫщитѣ българи. По отношение цвѣта на очитѣ. т.е. на ириса, е възприето разпредѣлянето на следнитѣ деветь класа:
1. синъ, 2. сивъ, 3. синъ съ оранжевъ крѫгъ, 4. синъ съ кафявъ крѫгъ, 5. зелени, 6. златисто-кафяни, 7. кафяни, 8. тъмно-кафяни, 9. черни.
Тези данни за пигментацията на българитѣ отъ Царството и отъ цѣла Македония показватъ:
1. Че по отношение цвѣта на косата българитѣ както отъ Царството, тъй и отъ цѣла Македония, иматъ своя максимумъ решително въ класата на кестенявитѣ, която обхваща заедно съ тъмнокоситѣ надъ 83 % отъ еднитѣ и надъ 66 % отъ другитѣ.
2. Че по отношение цвѣта на очитѣ както българитѣ отъ Царството, тъй и българитѣ отъ цѣла Македония, иматъ два максимума, отъ които най-високиятъ лежи въ класа на кафянитѣ, а единъ значително по-нисъкъ, но затова пъкъ отдалеченъ и явенъ, лежи въ класа на синитѣ. Това разпредѣление е интересно и може да се изтълкува отъ една страна като изразъ на два народностни типа, отъ които единиятъ е синоокъ, а другиятъ е тъмноокъ, при което тъмноокиятъ явно преобладава, и отъ друга страна като още едно явно доказателство за еднаквия народностно-расовъ съставъ на българитѣ както отъ днешнитѣ предели на Царството, тъй и отъ цѣла Македония.
Таблица IV
Но преди да се изтъкнатъ тѣзи резултати, нека се очертае, макаръ и на кратко, сѫщностьта на кръвно-груповото раздѣление на хората изобщо.
Ландщайнеръ е открилъ презъ 1901 год. свойството на кръвния серумъ да аглутинирва кръвнитѣ тѣлца на чужда кръвь и възъ основа на съответния опитъ е установилъ три кръвни групи. Дункернъ и Хиршфелдъ даватъ обяснение на кръвно-груповото разпредѣление съ помощьта на два аглутиногена и на два аглутинина. Въ наше време сѫ отличени вече четири кръвни групи, а именно O, A, B и АВ, които иматъ следната предадена на кратко характеристика: Група О сѫ нечувствителни кръвни тѣлца, но съ серумъ, който аглутинирва кръвнитѣ тѣлца на останалитѣ три групи кръвь; група А сѫ кръвни тѣлца, които се аглутинирватъ отъ серума на О и В и съ серумъ, който аглутинирва на В и АВ; група В сѫ кръвни тѣлца, които се аглутинирватъ отъ серума на О и А и съ серумъ, който аглутинирва тѣлцата на А и АВ; група АВ сѫ тѣлца, които се аглутинирватъ отъ серумитѣ на О, А и В и съ серумъ, който не аглутинирва тѣлцата на никоя отъ другитѣ три групи. Кръвно-груповата принадлежность на човѣка се опредѣля съ смѣсване на червени кръвни тѣлца съ познатъ серумъ или пъкъ чрезъ смѣсване на познати кръвни тѣлца съ неизвестнитѣ серуми. Кръвно-груповата принадлежность на човѣка е неизмѣнна презъ цѣлия му животъ. Кръвнитѣ тѣлца добиватъ свойствата си още въ утробния животъ, а серумътъ добива свойството си около 3 месеца следъ раждането. Кръвно-груповата принадлежность е при това наследствено обусловена и има опредѣленъ наследственъ ходъ. Споредъ Хиршфелдъ, белезитѣ А и В сѫ така разпредѣлени между човѣшкитѣ раси и народитѣ, че въ Западна Европа преобладава група А, която има полюса си въ Ангелн, а група В въ Китай и има полюса си въ Пакингъ. Кръвно-груповата принадлежность се използува практически въ сѫдебната медицина, когато трѣбва да се опредѣли принадлежностьта по оставени кръвни петна и когато се дири бащата на детето съ споренъ произходъ. Но най-важното е използуването на кръвно-груповата принадлежность въ медицината при преливане (трансфузия) на кръвь отъ единъ човѣкъ на другъ. При това групата О е общъ даритель, но не понася друга кръвь, освенъ своята. АВ приема отъ всички кръвь, а А и В могатъ да даватъ само на себе си кръвь.
Отъ съотношението на А и В Хиршфелдъ е установилъ единъ расовъ индексъ, споредъ който дѣли народитѣ на три типа: европейски, съ индексъ по-голѣмъ отъ 2; междиненъ, съ индексъ между 2 и 1 и азиатско-африкански, съ индексъ по-малъкъ отъ 1.
Щефанъ отъ своя страна дава друго разпредѣление: атландска висока область - индексъ А, надъ 3; източно-атландска смѣсена – индексъ А, между 2 и 3; гондванска смѣсена область – индексъ А, между 2 и 1 и гондванска висока область съ индексъ А, по-малъкъ отъ 1 и въ която лежи полюсътъ на В.
Кръвно-груповото разпредѣление на българитѣ е било изследвано до сега отъ страна на Цончевъ, Сеизовъ, Московъ, Гезерова, Хиршфелдъ и Мануила и то въ различни времена и условия. За по-голѣма прегледность тукъ ще бѫдатъ изложени само резултатитѣ отъ изследванията на д-ръ П. Ганевъ, още повече, че тѣ произлизатъ отъ несравнено по-многоброенъ материалъ и защото другитѣ частични изследвания не имъ противоречатъ. Накрай тѣ ще бѫдатъ сравнени съ извънредно интереснитѣ данни на Мануила по отношение банатскитѣ българи. Таблица V съдържа резултатитѣ на д-ръ П. Ганевъ, заедно съ данни за други народи, които даватъ възможность за сравнително тълкуване.
Отъ тѣзи данни, както изобщо отъ проучването на кръвно-груповитѣ съотношения у разнитѣ народи се явяватъ следитѣ заключения:
1. Българитѣ принадлежатъ къмъ европейския типъ на Хиршфелдъ
2. Въ отдѣлнитѣ области на България се установяватъ незначителни разлики въ съотношенията на кръвнитѣ групи и въ индекса на Хиршфелдъ. Въ сравнение съ руситѣ, германцитѣ и други народи, изравненостьта на българитѣ прави силно впечатление и е действително голѣма.
3. Съотношението на кръвнитѣ групи и индекса на българитѣ сѫ явно и значително различни отъ тѣзи на всички славянски народи.
4. Българитѣ, финитѣ, датчанитѣ, германцитѣ отъ Шлезвигъ–Холщайнъ и унгарцитѣ иматъ най-голѣма прилика въ съотношението на кръвнитѣ групи и въ индекса.
5. Българитѣ отъ Македония иматъ различни съотношения и индексъ отъ тѣзи на сърбитѣ и на другитѣ славяни, но сѫ напълно еднакви съ българитѣ отъ свободна България.
6. Резултатитѣ на Мануила показватъ, че банатскитѣ българи представятъ островъ всрѣдъ тамошнитѣ сърби. Сърбитѣ иматъ по Хиршфелдъ индексъ 1,65; банатскитѣ българи иматъ 2,32; а общиятъ индексъ на останалитѣ българи е 2,23.
За хора, които разбиратъ, тѣзи факти иматъ голѣмо значение и сѫ много красноречиви.
Ако се направи единъ общъ прегледъ на резултатитѣ отъ всички изследвания върху костната система, пигментацията и кръвно-груповото съотношение на българитѣ, налагатъ се следнитѣ обобщителни заключения:
Българитѣ отъ Царството и Македония сѫ еднакви, изравнени и вариационнитѣ криви иматъ еднакъвъ характеръ.
Вариационнитѣ криви на всички измѣрения, установени по области на страната, т.е. за Северна България и Южна България, които ще бѫдатъ на скоро публикувани отъ
д-ръ П. Ганевъ, заедно съ подробноститѣ на изследванията, иматъ сѫщия еднакъвъ характеръ и препотвърждаватъ изравненостьта.
Само вариационнитѣ редове за пигментацията на очитѣ у българитѣ отъ Царството и отъ Македония, като показватъ съвсемъ еднакъвъ характеръ и че всички българи принадлежатъ явно къмъ кестенявъ типъ, показватъ освенъ това и единъ, макаръ и значително по-малоброенъ, но все пакъ ясно очертанъ русъ типъ. Това е единствениятъ белегъ, който може да се смѣтне за явна, макаръ и подчинена проява на славянския типъ у насъ.
Освенъ по други белези, но съвсемъ явно и по пигментацията и по кръвно-груповото съотношение, българитѣ никакъ не приличатъ както на славянитѣ изобщо, тъй и на южнитѣ славяни. Докато славянитѣ изобщо, а сѫщо и южнитѣ славяни, принадлежатъ къмъ русъ типъ, българитѣ принадлежатъ къмъ кестенявъ типъ. И тукъ се явява наново приликата съ финитѣ и унгарцитѣ, която се вижда и отъ кръвно-груповото разпредѣление:
Таблица V
Дали кръвно-груповата принадлежность е важна или не, се вижда както отъ факта, че тя има опредѣленъ наследственъ ходъ, така и отъ факта, че докато при случай на преливане на кръвь човѣкъ умира отъ една кръвь, той бива спасенъ отъ друга кръвь.
Изобщо липсватъ напълно основания да се предполага смѣсица отъ повече отъ два различни расови народностни типа. Напротивъ, въ течение на историята двата народностни типа, които сѫ образували българската нация, сѫ се споили равномѣрно изъ разнитѣ области на страната като единиятъ отъ тѣхъ, а именно прабългарскиятъ е взелъ надмощие и е преобладалъ съ общия си обликъ. При това, уеднаквяването на цѣлата народностна маса е стигналo до такава изравненость, която въ сравнение съ всички по-многобройни европейски народи трѣбва съ сигурность да се смѣта за много голѣма.
Такъвъ е расовиятъ обликъ на българската нация. Той е за насъ вече доказана действителность. Но тъй като тя буди въпроси, които търсятъ нейното обяснение, въ следната глава ще бѫдатъ изнесени и изтъкнати съответнитѣ исторически и общи биологически обяснения.
Направенитѣ до тукъ установения изненадватъ съ указанията си за изравненостьта си и обособеностьта на българската нация, но тѣ сѫ толкова по-изобличителни за онези лаутшпрехери, които повтарятъ недомислицата за "голѣмо смѣшение", защото "кои ли не сѫ минавали по нашитѣ мѣста". Нѣкои между тѣхъ се опитватъ да обясняватъ съ сѫщата недомислица дори явления изъ обществения ни животъ. Съ подобни становища тѣ съзнателно или несъзнателно се мѫчатъ да скриятъ своето нищожество и собствената си негодность задъ измислени отъ тѣхъ недостатъци на нацията. Но тѣ не сѫ изцѣло виновни. По-виновни сѫ онези институти, които се плащатъ и сѫществуватъ тъкмо за освѣтляване на българската действителность, а нищо свѣстно не вършатъ.
За проучването на домашнитѣ ни животни е работено съ по-голѣма глѫбина и съ по-голѣмо внимание, отколкото за проучването на българската нация. Резултатитѣ на такива проучвания не могатъ да бѫдатъ предметъ на безотговорни шовинистически спекулации. Но даннитѣ на антропологическото изследване и изобщо на биологическото проучване, заедно съ фактитѣ на историята и на народното творчество въ всички посоки, даватъ единъ цѣлостенъ комплексъ отъ признаци, отъ които можемъ да добиемъ вѣрната картина на националната ни характеристика и самобитность. А само тя може да бѫде истинска основа за българско възпитание, за българско строителство и за българска политика. Докато това не стане, ще ни дърпатъ и кастрятъ отвсѣкѫде и то както материално, тъй и духовно. Идеи за интернационални и за мними братства ще омаломощаватъ българския духъ и ще кѫсатъ общобългарското съгласие.
Българскиятъ езикъ е славянски езикъ, но българскиятъ расовъ обликъ е другъ. Това значи, че принадлежимъ къмъ славянската езикова общность, но значи и че имаме свои особени национални дарования, които ще се развиятъ цѣлостно само отъ съответно възпитание и насочване, а не отъ натрапени чужди и обезличителни за насъ шаблони.
Нѣма нация и държава, които да сѫ толкова пострадали отъ робуването на втълпени празни думи и формули, както сѫ пострадали до сега българската нация и българската държава.
Има българи, които се стѣсняватъ да рѫкоплѣскатъ на концертъ или на театъръ, които се стѣсняватъ да се възхищаватъ гласно отъ български художници или писатели. Защото се боятъ да не ги взематъ за прости, за невидѣли, а съ бездушното си мълчание искатъ да кажатъ: "Ехе-е-е, колко сме ги виждали!" И докато други народи наричатъ и градскитѣ си клозети "велики" и се мѫчатъ дори съ такива срѣдства да издигнатъ националната си гордость, нашенски мекушавци искатъ нахално да се наричатъ духовни водачи на мѫжествената българска нация. Но ликвидацията и съ тѣхъ вече е близка. Ние сме свежа, запазена и съ високо жизнено напрежение нация. Ние сме даровита и прочута по храбрость нация. Ние сме страдали и още страдаме, но нашитѣ страдания сѫ пубертетни, юношески страдания. А страданията на други по-напреднали до сега нации сѫ климактериални, старчески страдания. За тѣхъ иде старость, а за насъ иде тепърва кипящъ отъ сили съзнателенъ животъ. Държавата ни по територия е по-голѣма отъ Дания, Швейцария, Португалия, Холандия, Австрия и Унгария, а нацията ни е по своята численость като най-голѣмитѣ отъ тѣхъ. Но въ тѣзи държави никой не приказва, че сѫ малки и тѣ водятъ гордо сѫществувание. Малки сѫ душитѣ и волитѣ на известни нашенски мекушавци, но България е достатъчно голѣма за всѣко начинание. Нашата държава е национална. Тя не пращи подъ центробежния напоръ на разни националности, вѣроизповѣдания и културни различия, както пращятъ други държави. Ние имаме всички условия за развитие, разцвѣтъ и сила. И когато мекушавитѣ бѫдатъ отстранени, а на чело излѣзатъ най-проницателнитѣ и най-борческитѣ синове на България, бѫдещето ще открие предъ насъ новъ златенъ вѣкъ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар