"НИЙ ИДЕМЪ" (образец на призивна ратническа поезия)

"Ний идемъ" отъ Б.

(1 декември 1942г.)

Ний идемъ съ пълна вѣра въвъ водача

ний идемъ и носиме правото  съ насъ

и всѣки отъ насъ е съ ясна задача;

ний идемъ. Тежко ви въ последния часъ.

Ний идемъ, защото часътъ е настѫпилъ,

защото ни чакатъ отъ всички страни,

и всѣки отъ насъ е на поста застаналъ,

и всѣки е съ яки, желѣзни гърди.

Ний идемъ-не искаме вечъ да търпиме

злочестия, скърби, печали, тѫги,

и всѣки отъ насъ съсъ девиза е тръгналъ:

"Да мрешъ и да жертвашъ готовъ ти бѫди!"

И много сме ние, що носимъ въ душитѣ

мечтата за сетенъ, решителенъ бой.

Пазете се, силни сме-не ще вий сломите

ни нашата воля, ни бойниятъ строй.

Не плашим се ние отъ ваштѣ заплахи,

видѣхме ви-подли сте, слаби и зли!

Ний идемъ съ мечтата отъ роднитѣ стрѣхи

да сринеме грозни и тежки беди.

Ний идемъ! Ликувай измѫченъ, народе!

Ний носимъ ти свѣтли и радостни дни,

вечъ близъкъ деньтъ е, отъ кой ще пребѫде

мечтата на нашитѣ славни дѣди.

Ний идемъ и пълни сме съ вѣра въвъ него,

ний идемъ и носиме правото съ насъ;

избрахме го с вѣра, ще мреме за него.

Ний идемъ-тежко ви въ последния часъ.  


(сп. "Проглед", №19, 1 декември 1942 г., с. 6 (В: Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред". С., 2009 г., с. 731-732))