ЕДИНСТВЕНИЯТ ПЪТ

(Уводна статия на Асен Кантарджиев в сп. "Пролом", год. 1, 6, 5 февруари 1939г.)

Много са силите, които теглят човека назад. И възрастта, и болестите, и мързелът, и и навиците, и страхът, и немотията, и богатството, и близките хора, и още много сили теглят човека назад и го отклоняват от пътя на борбата. Ето защо малцина се борят, а мнозина умуват. Така е било и така ще бъде. Затова малцина са в рая, а мнозина са в ада.

Малцината борци са по-важни. Те са солта на нациите. Те са движили историята. Те са изразявали стремежа на нациите. Те са оделотворявали духа на времето си. Тяхната памет чествуваме и тях почитат децата ни.

И все пак тези малцина всред една нация не бива да останат съвсем малко. Затова не потискайте борческото у българина. Онези сили, които дърпат човека назад, са и без това много, та няма нужда и вие да го дърпате с далайламски мъдрости, със съвети и за талмудическа тактичност.

Нека борците се борят. Защото те служат на нацията си и чрез нея - на Бога.

А който смята, че е "по - умен" от тях и потрива самодоволно ръце, отдаден на себеугодничество, той се горчиво мами. Особено, ако мисли, че ще му бъде по - добре. Защото и той ще остарее и умре. И то кой знае от каква случайна или отвратителна болест. Себелюбецът умира от страх и угризения, не оставя дори спомена, а и децата му не носят с гордост неговото име.

Борбата за нацията единствено осмисля човешкия живот. Тя е единственият път към възможното безсмъртие и единственият път към Бога!