(сп. "Пролом", 17, 13 май 1942г., с. 3-4)
Карл фон
Клаузевиц, безспорният най-велик философ на войната, пък и на борбата
изобщо, като определя естеството на войната, казва: "Войната не е нищо
друго, освен един разширен двубой." Войната можем да си представим значи
като множество отделни двубои в тяхната цялост. При това няма нужда да
си представяме всички отделни двубои в една редица и с еднакво оръжие.
Разчленените сегашни армии с хилядите различни длъжности на всички
участници, от всички родове войски и служби, от редника до
главнокомандуващия, са много сходни една с друга, тъй че като две
съвременни армии се бият, всеки участник от едната страна има свой
партньор от другата страна, с който трябва да се смята в двубой.
Прекрасно изказаната истина от Клаузавиц не важи само за войната. Тя важи еднакво за всяка организационна борба между борчески колективи. Тя важи напълно и за ратническата борба. Ратничеството е стройна политическа войска, която от 19 юли 1936г. насам настъпва, като едновременно се самоизгражда, бори и настъпва. Цялата ни борба се състои от съвкупността на действията на всички отделни ратници.
И както значи за победата на една армия в бой бездействието на отделния борец, това значи в ратническата борба бездействието на отделен ратник. Действието на една армия страда естествено, ако един шофьор, готвач, летец, мерач и пр. бездействува. И колкото повече длъжностни лица бездействуват или не действуват достатъчно, толкова по - неефикасна е борбата на цялата армия. Същото е и в ратническата борба. Ние всички сме сглобени на различни места всред ратническия борчески колектив. Но всеки от нас трябва да се чувствува в положение на двубой и трябва да съзнава, че от своето ратническо място всеки ратник трябва да действува с оглед на общата работа.
Ратничеството е действуване. То е несъвместимо с бездействието, както всеки участник (пряко и косвено) в боя на една армия не може да види общото положение и настъплението изцяло но въпреки това действува на свояето място и така участвува в победата, също така и в ратническата борба всеки от нас не може да види всичко, но действува и участвува в настъплението - общият ни успех зависи от всеки от нас поотделно.
РНБ ни уведомява, както всички знаем, за общото положение, за развитието и за напредъка и тъй ние следим всичко по - важно.
Ратуването е действуване и то с всички средства, които ни се указват във вътрешния р(атнически) живот.
Да помним винаги и винаги да практикуваме тази истина. Ратническата борба е съвкупност от действия на всички поотделно. Който бездействува, той не ратува. Нещо повече, който бездействува, заприличва понякога на пясъчна торба, която тежи на другите, които действуват и трябва да я влачат.
Ратуването е действуване със средства, с които разполагаме и от ратническото място, на което се намираме. А всички заедно, сглобени в стройния, борчески, ратнически колектив, ратувайки бодро, от все сърце и с вяра във в(одача), ние настъпваме победоносно и неотразимо към ратническата победа.
Прекрасно изказаната истина от Клаузавиц не важи само за войната. Тя важи еднакво за всяка организационна борба между борчески колективи. Тя важи напълно и за ратническата борба. Ратничеството е стройна политическа войска, която от 19 юли 1936г. насам настъпва, като едновременно се самоизгражда, бори и настъпва. Цялата ни борба се състои от съвкупността на действията на всички отделни ратници.
И както значи за победата на една армия в бой бездействието на отделния борец, това значи в ратническата борба бездействието на отделен ратник. Действието на една армия страда естествено, ако един шофьор, готвач, летец, мерач и пр. бездействува. И колкото повече длъжностни лица бездействуват или не действуват достатъчно, толкова по - неефикасна е борбата на цялата армия. Същото е и в ратническата борба. Ние всички сме сглобени на различни места всред ратническия борчески колектив. Но всеки от нас трябва да се чувствува в положение на двубой и трябва да съзнава, че от своето ратническо място всеки ратник трябва да действува с оглед на общата работа.
Ратничеството е действуване. То е несъвместимо с бездействието, както всеки участник (пряко и косвено) в боя на една армия не може да види общото положение и настъплението изцяло но въпреки това действува на свояето място и така участвува в победата, също така и в ратническата борба всеки от нас не може да види всичко, но действува и участвува в настъплението - общият ни успех зависи от всеки от нас поотделно.
РНБ ни уведомява, както всички знаем, за общото положение, за развитието и за напредъка и тъй ние следим всичко по - важно.
Ратуването е действуване и то с всички средства, които ни се указват във вътрешния р(атнически) живот.
Да помним винаги и винаги да практикуваме тази истина. Ратническата борба е съвкупност от действия на всички поотделно. Който бездействува, той не ратува. Нещо повече, който бездействува, заприличва понякога на пясъчна торба, която тежи на другите, които действуват и трябва да я влачат.
Ратуването е действуване със средства, с които разполагаме и от ратническото място, на което се намираме. А всички заедно, сглобени в стройния, борчески, ратнически колектив, ратувайки бодро, от все сърце и с вяра във в(одача), ние настъпваме победоносно и неотразимо към ратническата победа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар