РАСОВИЯТЪ ОБЛИКЪ НА БЪЛГАРИТѢ (1)

(1937 год.)

1. Действителность:

Най-голѣмата придобивка на науката презъ ХIХ вѣкъ се състои въ развитието на биологията, а най-голѣмата придобивка на биологията се състои въ откриването на законитѣ за наследственостьта.

Откакъ Коренсъ, де Фризъ и Чермакъ преоткриха около 1900 година установенията на Менделъ и ги направиха предметъ на многостранно научно изследване, усилията на хиляди изследователи изградиха бързо и стройно науката за наследственостьта, генетиката. Тя хвърли обилна свѣтлина върху сѫщностьта и механизма на наследственостьта и успѣ да ги изрази дори математически. И нѣкои отъ най-голѣмитѣ въпроси на живота, които бѣха по-рано предметъ на спекулативно, интуитивно или мистично отношение, станаха предмети на точно експериментално изследване и доказване.

Това обстоятелство обогати човѣшкото познание и то още не е преградило нѣкои стари заблудителни пѫтища на човѣшката мисъль. Защото е нуждно време докато една нова наука измѣсти стари традиционни отношения и докато заеме онази часть отъ крѫга на образователната система, която й се пада всѫщностъ. Тази е причината, поради която хората и до днесъ още не използуватъ за своя животъ нѣкои истини, които използуватъ по отношение на растенията и животнитѣ. За усъвършенствуването на културнитѣ растения и на домашнитѣ животни държавата ни прилага широко придобивкитѣ на науката за наследственостьта, но усъвършенствуването на нацията е предоставено на случайностьта. Растениевѫдството и скотовѫдството сѫ направили чудеса съ растения и животни и сѫ далеко надхвърлили постиженията, които се срещатъ въ природата. Днесъ могатъ да се създаватъ по порѫчка сортове растения и раси домашни животни и все пакъ по отношение на нацията се подържа стариятъ случаенъ ходъ на нѣщата, като че ли науката не е нищо открила.

Съ хората и безъ това не може да се борави по воля, както се борави съ растенията и съ животнитѣ, но затова пъкъ е толкова по-наложително да се прекратятъ поне нѣкои явно дегенеративни процеси.

Най-важното нѣщо за една нация е запазването на здравето й. Но повечето отъ хората мислятъ, че запазването на здравето на нацията се състои въ запазването й отъ болести. Тази представа е колкото наивна, толкова и невежествена.

Нацията има своя жизнеспособность и то както въ тѣлесно, така и въ духовно отношение. А тази жизнеспособность може да спада или да се запазва, или дори да се повишава въ зависимость отъ грижитѣ, които се полагатъ за нея. Една раса животни може да бѫде добре запазена отъ болести и може да бѫде добре хранена и гледана и все пакъ да загубва постепенно жизнеспособностьта си вследствие неправилно развѫждане. Затова скотовъдството използува човѣшкото познание и се намѣсва съ голѣмъ успѣхъ. Защо трѣбва тогава да се оставя жизнеспособностьта на нацията на случайностьта? Напреднали нации, чиито рѫководители гледатъ далеко, сѫ схванали вече дълга си. Освенъ борбата за опазване на нацията отъ болести и освенъ борбата за социална правда, която цели да създаде добри условия за всички, тѣ вършатъ планомѣрна работа и за повишаването на общата, духовна и тѣлесна жизнеспособность на нацията. Науката, която се занимава съ сѫщностьта и съ мѣркитѣ за повишение на тази жизнеспособность се нарича расова хигиена. Тази наука е включена вече и въ медицинското образование.

Но съвременнитѣ политически и социални борби увличатъ нѣкои невежи хора да правятъ користни спекулации не само съ интереситѣ на нацията, но и съ науката. Така напримѣръ, "60 видни българи" съставиха еврейска книга противъ "расизма". Но ако ги попитате що е раса, що е расизъмъ, що е расова хигиена, тѣ ще ви наговорятъ глупости. Невежи хора приказватъ отъ користь срещу научни истини и то отъ името на науката! Такива "видни българи" пишатъ напр.: "Расизмътъ е една отречена отъ живота, науката и историята теория. "... Всѣки може да си представи какви поразии могатъ да постигнатъ една нация, ако съчетанието на користьта и невежеството поеме рѫководството й и грижитѣ за нейното бѫдеще. Все пакъ такива книги сѫ много полезни, но отъ гледището на политическата хигиена на нацията и то най-вече като доказателство за ролята и качествата на нѣкои наши обществени елементи.

Всѫщностъ българинътъ се отличава съ извънредно силенъ усѣтъ за запазване здравето и жизнеспособностьта на потомството. Това се дължи отчасть на патриархално съхранителното въздействие на турското владичество въ продължение на петь вѣка, презъ които останалитѣ европейски народи сѫ били подложени на народностни и културни дифузионни промѣни. Това се дължи отчасть на живота всрѣдъ природата и на наблюденията върху нея и особено на боравенето съ растения и домашни животни. "И куче да вземешъ, отъ сой го вземи.", казва българинътъ. А той наистина прилага въ своя животъ тази истина. При изборъ на снаха или на зеть нашитѣ здрави селяци наблюдаватъ родителитѣ, взематъ предвидъ сѫществуването на физически и душевни недостатъци въ семейството, съ което ще се сродяватъ, на много мѣста устройватъ най-подробно оглеждане и т.н. Преди стотина години цѣло севернобългарско село се размирило, задето най-имотниятъ селянинъ поради лакомия взелъ отъ съседно село епилептична снаха. Още тогава възникнала тъжна народна пѣсень и още следъ три поколения, значи сега, въ наше време, една трета отъ селото е вече поразена отъ епилепсия. Но то е пъкъ изолирано отъ околнитѣ села, които не се сродяватъ съ него. Такъвъ усѣтъ и такова чувство за отговорность има българскиятъ селякъ къмъ жизнеспособностьта на потомството си. Народнитѣ ни песни сѫ богатъ източникъ за примѣри. Само полукултурни срѣди на градското ни население и особено "хайлайфътъ" сѫ откъснати отъ българския коренъ и за пари се сродяватъ и съ гнилоча. Родовиятъ усѣтъ на българина отива до крайность. На село взематъ много рѣдко снаха или зеть отъ съседно село и то главно при вдовство или при други неблагоприятни случаи. На този усѣтъ се дължи и слабата асимилаторска способность на българския народъ въ миналото. Докато съседнитѣ ни народи смѣтатъ за свой всѣки инородецъ, който добре (липсва дума) тѣхното народностно съзнание, българинътъ смѣта напр. за чужди и онези малцина българи, чиято прабаба или чийто прадѣдо е билъ инородецъ. Този усѣтъ отива дори до страхъ отъ сродяване съ чужденеца.

(липсва текстъ)

Основательтъ на расизма е учениятъ френецъ графъ Гобино. Въ своя трудъ "Опитъ върху нееднаквостьта на човѣшкитѣ раси" той изтъква мисъльта, че арийцитѣ и особено нѣкои нации сѫ истинскитѣ водачи на културата и на света, но че тѣ не ще останатъ и за въ бѫдеще водачи, защото тѣзи нации, особено френци, англичани и германци сѫ се твърде много смѣсили съ други раси и сѫ понижили равнището на своитѣ качества. Гениалниятъ германски музикантъ Рихардъ Вагнеръ поема учението на Гобино и го прави въ скоро време достояние на широкъ крѫгъ отъ немското общество. Следъ това Шеманъ, последователь на Гобино и Вагнеръ, превежда трудоветѣ на Гобино, развива идеята му и се опитва да я свърже съ нѣкои клонове отъ хуманитарнитѣ науки. До тукъ расовиятъ въпросъ остава предметъ на интуитивно и романтично отношение, но скоро следъ това великиятъ ученъ англичанинъ Houston Stewart Chamberlein поема въпроса и го поставя на природонаучна основа. Той пръвъ показа, че изучаването на нациитѣ трѣбва да стане отъ строго природоизследователско гледище и той пръвъ свърза опита и познанията върху развѫждането на животинскитѣ раси съ изследванията върху човѣшкитѣ раси. Отъ тогава насамъ този въпросъ е предметъ на множество биологични изследвания отъ страна на хиляди изследователи и стотици научни институти, които сѫ успѣли да освѣтлятъ различни негови страни. Само Съединенитѣ щати сѫ похарчили много милиони долари за расови изследвания въ връзка съ негърския въпросъ, който има голѣмо значение за тѣхъ. Шпенглеръ пренебрегва напълно природоизследователското гледище и като обяви, че "биологията е най-слабата наука", посегна да разрешава въпроса главно съ метафизични и спекулативни срѣдства. Затова той представя шлагерно изключение, което потвърди още веднажъ парадоксално изказаната мисъль, че истината се вижда изцѣло само когато се наблюдава подъ ѫгълъ отъ 360°.

Интересно е да се отбележи, че природонаучното отношение къмъ сѫщностьта на нациитѣ и особено използуването на заключенията отъ него се затъмняватъ планомѣрно и съзнателно отъ два фактора. Единиятъ отъ тѣхъ е марксическата пропаганда, която заблуждава съ политически цѣли. Макаръ че Съветска Русия има институти и учени, които заематъ едни отъ първитѣ мѣста въ областьта на биологията и на генетиката, болшевишката политическа пропаганда твърди обратното на това, което съветскитѣ институти доказватъ. Защото въпроснитѣ научни факти противоречатъ изъ основа на нейната идеология. Другиятъ факторъ, който съзнателно и планомѣрно затъмнява този въпросъ, е еврейството. Единствената народность, която има строга расова традиция и политика, е еврейството. А тъкмо то затъмнява въпроса всрѣдъ другитѣ нации. Защото има интересъ. Още по-интересно е да се изтъкне, че и двата фактора, които затъмняватъ въпроса, т.е. марксизмътъ и еврейството се намиратъ въ много интимна причина, историческа и политическа връзка. Заключението отъ това обстоятелство произлиза отъ само себе си. На тѣзи два фактора приглашатъ, разбира се, и така нареченитѣ партийно-либерало-парламентарни елементи на ротативната демокрация. И тѣзи елементи обаче сѫ въ прѣка причинна връзка съ единия отъ първитѣ два фактора. Ето какъ общиятъ фронтъ съ този свой центъръ се очертава и въ областьта на науката, за да затръни развитието на нациитѣ за неарийски расови интереси. Но както се изтъкна и по-рано, не истината страда, ако я разбератъ криво, а страда този, който я е криво разбралъ.

Сѫщитѣ фактори се силятъ да предизвикатъ възмущение срещу твърдението, че едни нации имали предимство надъ други нации. За тази цель тѣ изтъкватъ на предно мѣсто нѣкои прекалено шовинистични книги на известни чужди автори, които искатъ да изкаратъ, че тѣхнитѣ нации сѫ каймака на човѣчеството. Такива крайни автори има въ всѣка область на науката. Но съ тѣхъ не може да се оборва самата наука. Доколко обаче единиятъ факторъ си е присвоилъ правото да фалшифицира и науката, и изкуствата се вижда отъ факта, че дори Гете (Гьоте) е билъ фалшифициранъ отъ него.

Така напр., Гете отхвърли съ ясни и решителни думи участието на евреи въ културата на европейскитѣ народи. Той напѫтствува германскитѣ изселници да се предпазватъ отъ тѣхъ, защото умѣятъ да изхитрюватъ почиващитѣ и да изпреварватъ спѫтницитѣ. Той твърди дори, че количеството имъ нѣма значение, защото сами единъ Betteljude е достатъченъ, за да разпъне и осмѣе единъ Богъ. Но учениятъ евреинъ Guhrauer взема отъ внуцитѣ на Гете рѫкописитѣ и ги публикува, но следъ като отстранява тѣзи схващания на Гете. Освенъ това, и Ваймарското издание на Гете скрива фалшификацията на Guhrauer.

Фалшификацията на въпросния факторъ успѣ значи да заличи и Гетеви мисли отъ повечето нѣмски, а съ това и отъ чужди издания. Та нека съ отворени очи диримъ истината, защото имаме нужда отъ нея.

Възмутителна била мисъльта, че едни нации иматъ предимство предъ други нации. Всѣки знае, че италианцитѣ сѫ по-музикални отъ повечето други нации, че германцитѣ иматъ по-голѣма организационна и умствена глѫбина отъ другитѣ нации, че евреитѣ иматъ по-голѣма дарба да печелятъ пари, отколкото всички останали нации, че българитѣ иматъ по-голѣми социални и военни дарби, отколкото съседитѣ имъ и пр. Затова нашиятъ селякъ казва: "Кучешки породи много, но една гони заека!"

Всѫщностъ въпросътъ за расовото изследване на нацията и въпросътъ за запазването на нейната жизнеспособность съвсемъ не е така поставенъ, както заблуждаватъ онези фактори. Въпросътъ не е сведенъ до надпреварване на нациитѣ да се изкарватъ сами по-"висши" отъ другитѣ, нито пъкъ е сведенъ до отвѫждането на нови човѣшки раси. Биологическата субстанция на нацията е една даденость. Тя не може нито да се отхвърля, нито да се размѣня по воля. Тя е такава, каквато е въ момента и отъ нея трѣбва да се изхожда. А тѣзи, които я управляватъ и насочватъ, иматъ страшния дългъ да не я оставятъ да упада поради своитѣ дребни интереси или поради своята негодность. Тѣ иматъ дълга да направятъ всичко, което е възможно, за да запазятъ и повишатъ нейната жизнеспособность. Всѣка нация е оградена въ възможноститѣ си да се развива и то въ границитѣ на наследственитѣ си качества. Но оставена както сега на случайноститѣ, нейното срѣдно равнище остава низко подъ тѣзи граници и спада. А жестокото съревнование на нациитѣ и иднитѣ поколения на нацията изискватъ планомѣрна работа, която само може да подготви едно победно бѫдеще, полезно за нацията, полезно и за общочовѣшката култура. Тъй като едно хаотично объркване на нациитѣ, дори и ако би било възможно би сринало културния напредъкъ и би дало пѫть на покорителство отъ страна на други сега далечни, но останали свежи нации, то сегашната действителность и историческата проницателность сочатъ само единъ пѫть за напредъкъ. Но както отдѣлниятъ човѣкъ не може да развие, нито физическитѣ, нито умственитѣ си дарби, ако не се подложи на такова възпитание и образование, което отговаря на неговата сѫщность, така и нацията трѣбва да бѫде опозната и изучена, за да се избератъ пѫтищата за нейното всестранно развитие.

Така е поставенъ въпросътъ за расовото изследване на нацията и въпросътъ за запазването и повишаването на нейната жизнеспособность.

Първата задача е да се анализира, изследва и изучи сегашния съставъ и сегашната сѫщность на българската нация.

Но тъй като споменатитѣ фактори, както и нѣкои повлияни неусѣтно отъ тѣхъ хора, а сѫщо така и неподготвени хора твърдятъ, че нѣмало чисти човѣшки раси и затова цѣлата работа въ тази область била безпредметна, нека пояснимъ предварително нѣкои понятия.

Що е раса? Природознанието различава всрѣдъ отдѣлнитѣ видове животни и по-нататъшни подгрупи, които нарича раси. Раситѣ сѫ равностойни съ вариететитѣ въ зоологията. Расата представя една срѣда отъ индивиди съ общи морфологически и физиологически качества, които иматъ опредѣленъ наследственъ ходъ.

У домашнитѣ животни се взема предвидъ тѣлесното устройство, главно устройството на скелета, пигментацията и нѣкои физиологически качества и други постижения.

И у хората е така. По-рано антрополозитѣ се задоволяваха съ тѣлесни измѣрения и особено съ измѣренията на черепа. Но биолозитѣ допълватъ сега тѣзи белези съ проучвания върху пигмента, т.е. цвѣта на очитѣ, кожата и коситѣ, а въ последно време и съ изследвания върху кръвьта, т.е. съ съотношенията на кръвнитѣ групи. Анатомическата и физиологическата сѫщность се проявяватъ и въ така наречения изразенъ хабитусъ, т.е. въ съвкупностьта на външнитѣ прояви.

Докато въ скотовѫдството намѣсата на човѣка въ развѫждането и то съ опредѣлена цель е главниятъ факторъ при образуването на расата, въ живота на народитѣ играятъ роля други обстоятелства.

Трѣбва да се има предвидъ отличаване на естествени обособени въ по-продължително време и при сѫщитѣ външни условия. А изкуственитѣ или неоригиналнитѣ раси сѫ образувани въ по-непродължително време или при промѣнливи условия. Затова естественитѣ раси се смѣтатъ за по-обособени, по-типизирани и у тѣхъ съчетанието на тѣлеснитѣ и душевнитѣ особености е по-хармонично и по-целесъобразно. Честата душевна и тѣлесна дисхармония на расови и национални мелези е установена и отъ по-наблюдателнитѣ обикновени хора.

Расовата особеность не бива да се схваща като пълна еднаквость на индивидитѣ, които нито у животни, нито у хора могатъ да си приличатъ като монетитѣ, щанцувани отъ една и сѫща матрица.

Ширината, въ която се колебаятъ отдѣлнитѣ белези у индивидитѣ всрѣдъ една раса, се нарича вариационна ширина. Отъ това гледище има по-изравнени и по-малко изравнени раси. Но тукъ се има предвидъ онези обикновени отклонения, които се дължатъ на наследствената сѫщность на расата. Защото и околната срѣда и общитѣ условия могатъ да причинятъ отклонения, но тѣ сѫ временни и маловажни.

Когато се мисли за расови белези, трѣбва да се знае, че не се унаследява, напр. точната форма на еди-какъвъ си черепъ, а се унаследява склонностьта къмъ образуване на черепъ съ такава форма. Развитие на единъ индивидъ всрѣдъ гладъ може да отклони въ известни граници формата на черепа, но добре отгледанитѣ потомци на този индивидъ ще развиятъ пакъ типичния за расата черепъ. Преждевременно вкарване на индивида въ тежка работа запира пълното развитие на костната система и индивидътъ напр. не достига пълния си ръстъ. Но добре отгледаниятъ му потомъкъ ще достигне ръста на расата си. Тѣзи обстоятелствени модификации трѣбва да се иматъ предвидъ при тълкуването на расови въпроси. Биологията и генетиката сѫ толкова напреднали вече въ тази область, че както е известно, растениевѫдството и скотовѫдството боравятъ съ математическа планомѣрностъ и точность. Интересно е, че докато за тѣзи области никой не дръзва вече да отрече значението на расата за постиженията на животнитѣ, когато дойде редъ на хората, известни срѣди отричатъ това значение. И то съ помощьта на разни недомислици за липса на чисти човѣшки раси и за смѣсване на народи въ течение на историята. Ами нали английскиятъ конь води началото си отъ смѣсване на две различни раси и последващо планомѣрно развѫждане? Осмелява ли се нѣкой да отрече сега тази раса само защото нѣкога е станала смѣсица? Ами нали кучешката раса вълкъ е добивала на нѣколко пѫти кръвь отъ истински вълци. Осмелява ли се нѣкой да оспори сега обособеностьта и характерностьта на тази раса? Между тѣзи, които отричатъ расовия въпросъ за нациитѣ има и ловци. Защо тѣ и не опитватъ дори да отиватъ на ловъ за зайци напр. съ овчарско куче или съ нѣкоя друга раса, а ходятъ съ зайчарь? Защо за такъвъ ловъ тѣ предпочитатъ предъ другитѣ кучешки раси дори единъ смѣсенъ зайчарь? Такива хора знаятъ много добре значението на расата за постиженията и възможноститѣ на животнитѣ, а го отричатъ по отношение на хората. При това, то е очевидно дори за обикновения наблюдателенъ човѣкъ. Всѣки отъ насъ познава само отъ единъ погледъ евреитѣ сефардимъ. Толкова сѫ характерни и особени. Ами ако се взематъ напр. по сто албански и еврейски деца и се подготвятъ при еднакви условия за търговия и следъ това се пуснатъ въ живота, въ какво състояние ще ги намѣрите следъ 20 години? Ами качествата твърдость, храбрость, вѣрность, изпълнителность, другарска преданость, жертвоготовность за общи интереси, трудолюбие, честность и др. въ еднаква степень ли се притежаватъ отъ разнитѣ нации и не се ли отличаватъ нѣкои нации съ особено съчетание и притежание на нѣкои отъ тѣзи качества? Въ шуменско имаме села, които се състоятъ отъ по една четвърть турци, татари, нѣмци и българи, които отдавна живѣятъ едни до други и при еднакви условия. Който ги познава на село, въ казармата, на наемна работа въ съседния конезаводъ и другаде, вижда голѣмата тѣлесна и душевна разлика.

Човѣкъ е склоненъ да усѣща себе си като центъръ на всичко и да не усѣща връзката съ миналитѣ и иднитѣ поколения. Никой не помислюва, че прилича може би външно напр. напълно на нѣкой предшественикъ, който е живѣлъ преди 500 години. Всѫщность петнадесеть поколения, които се изнизватъ за около 500 години сѫ за природата нищо. Отъ опита съ бързорастящи животни знаемъ колко незначителни сѫ 15, дори 50 поколения. Имаме точни родословия на коне, на кучета и на други животни и то снабдени се фотографии на поколенията. Тѣ могатъ да удивятъ обикновения човѣкъ съ силата на наследственостьта. Известни белези или съчетания на белези се наследяватъ очевидно дори съ десетки поколения нататъкъ. А хората се смѣтатъ кой знае колко откѫснати, напр. отъ времето около Христовото рождение. А отъ тогава сѫ протекли само около 60 човѣшки поколения, които сѫ нищо за природата и генетиката. Затова срещаме "библейски" физиономии изъ Ючъ Бунаръ. Родословията и семейнитѣ портретни сбирки на знатни западноевропейски родове, нѣкои отъ които иматъ материали за 12 столѣтия, сѫ много поучителни. Който има знания и цѣлостна представа за генетическата сѫщность на нацията се удивлява, че съвременната образователна система лишава интелигенцията отъ толкова важни за човѣшкия свѣтогледъ познания и представи.

Нѣмало чисти човѣшки раси, та затова въпросътъ билъ безпредметенъ. Нека се знае и научниятъ фактъ, че дори и когато има нѣкакъвъ или нѣкакви примѣси въ една нация, то докато тя продължава да се размножава и да държи количествено надмощие, тя придава облика и цѣлостьта.

И тъкмо въ това се състои задачата на расовата хигиена. Тя цѣли да посочи пѫтищата за запазване и повишаване на общата жизнеспособность на нацията съ огледъ на най-желанитѣ й постижения и на нейното бѫдеще. А нѣма съмнение, че има расови елементи, които трѣбва да се отстранятъ като нежелани и че има неблагоприятни расови процеси, които нѣма да протекатъ безнаказано ако се оставятъ на случайностьта. Рѫководството на нацията и на нейната държава трѣбва да сложи като своя най-важна задача, наредъ съ външната отбрана, дейностьта за запазването живота на нацията, т.е. запазването на нейната обща жизнеспособность.

Но спасителнитѣ пѫтища въ тази посока ще бѫдатъ посочени и непрестанно сочени въ бѫдеще и при съответни случаи. Цельта на този трудъ е да направи първата стѫпка като очертае биологическия обликъ и расовата сѫщность на българската нация въ сегашния й съставъ. Или другояче казано, цельта е да се направи расова диагноза на българитѣ. Както всѣка диагноза, така и расовата диагноза не може да се направи възъ основа само на единъ белегъ. Установяването само на особеноститѣ на костната система и главно на черепа не е достатъчно. Установяването само на пигментацията или само на съотношението на кръвнитѣ групи не е достатъчно. Но едновременното установяване на тѣзи три вида особености е достатъчно за очертаване на расовия обликъ въ общи и главни черти. Тѣ могатъ, разбира се, да се допълнятъ и съ други, напримѣръ психически, духовни и пр. особености. Но тритѣ споменати и използувани въ този трудъ особености сѫ много важни и дори най-важни. Защото се поддаватъ на точно опредѣляне и доказване и защото очертаватъ напълно морфологическия обликъ и взематъ предвидъ извънредно важни физиологически особености. Тѣзи белези се намиратъ въ корелация съ по-голѣмата часть отъ останалитѣ особености и прояви и сѫ достатъчни за очертаването въ главни черти на националния обликъ. По какво различава обикновениятъ човѣкъ и то само отъ единъ погледъ, напримѣръ, монголеца, чеха и евреина сефардимъ? Колко характерна е разликата и какъ мигновено се установява, а при това окото долавя само часть отъ споменатитѣ белези!

Белези, които сѫ взети предвидъ и които сѫ използувани въ този трудъ за общата расова диагноза на българитѣ сѫ за цельта достатъчни. Още повече, че цельта е да се установи изравнена ли е и то въ каква степень българската нация въ сравнение съ другитѣ нации и какъвъ е расовиятъ обликъ на българската нация въ сегашния й съставъ въ сравнение съ други нации.

Какво представлява сегашниятъ й съставъ? Той би могълъ да бѫде сравненъ отъ известно гледище съ вълнитѣ, които виждаме въ даденъ моментъ на повърхностьта на едно море. Водата, субстанция на морето е вечното, а отдѣлнитѣ вълни въ даденъ моментъ сѫ само мимолетна форма на материята, на основната субстанция. Така и отдѣлнитѣ индивиди и поколения сѫ само мимолетна форма и изразъ на основната национална субстанция.

Разбира се, че и това сравнение като всѣко сравнение не е пълно и изчерпателно, но все пакъ то потиква фантазията, за да си представимъ собственото отношение къмъ нацията отъ известно гледище.

Въ този смисълъ човѣкъ има биологически основания да се чувствува безсмъртенъ и по линиитѣ на своето потомство, но най-вече всрѣдъ генетическата сѫщность на своята нация. Сигурно не е случайность, дето голѣми национални герои сѫ умирали и умиратъ съ готовность и лекота за спасението на нацията си. Тѣхниятъ необикновенъ усѣтъ къмъ нацията имъ отваря истинския пѫть къмъ интимната и дълбока родствена общность съ нейната субстанция и ги окриля да живѣятъ съ и чрезъ нея. Тѣ сѫ най-висшата проява на чувството за самосъхранение и на стремежа къмъ истинско безсмъртие.

Нацията е въ своята жизнена възможность безсмъртна. Тя не е като отдѣлнитѣ организми, които се раждатъ еднократно и следъ като се развиятъ остарѣватъ и умиратъ. Тя е генетическата общность на множество индивиди съ разнообразни заложби и съ безбройно комбинативни възможности, които представятъ постоянна готовность за приспособяване къмъ новопоявени изисквания. Нацията не може да умре и остарѣе, особено въ наше време, освенъ ако е вече насилствено отведена по задънени пѫтища, както е вече станало съ нѣкои други нации и освенъ ако не бѫде нарочно отклонявана отъ пѫтя на правилното си развитие, както става сега съ повечето западноевропейски нации. Единъ съвремененъ ученъ сравнява отъ известно гледище нацията съ гората. Множество дървета въ единъ лесъ поникватъ, развиватъ се и умиратъ, но на тѣхно мѣсто никнатъ подръста отъ нови дървета и така еднитѣ се замѣстватъ отъ други, а кръстосаното оплождане заедно съ мутациитѣ държатъ леса въ непрестанна приспособимость къмъ евентуалнитѣ промени на условията. Тъй че лесътъ е въ своята жизнена възможность безсмъртенъ. Но той може да пострада, да залинѣе и дори да загине отъ външни причини, като напр. отъ сѣчь, отъ пожаръ, отъ разни паразити и отъ измѣстването му отъ други растителни видове. Но ако е нагоденъ къмъ общитѣ условия или ако е добре гледанъ и пазенъ, той е отъ човѣшко гледище наистина безсмъртенъ.

Така е и съ човѣшкитѣ раси и съ нациитѣ. Поколенията следватъ едно следъ друго. Откритието на гениитѣ въ механизма на наследственостьта съ тѣхната безбройна комбинативна възможность, както и съ мутациитѣ, обясняватъ жизнеспособностьта и приспособимостьта. Съчетанието на разнитѣ геноми и целителнитѣ явления даватъ богати възможности за явяването на нови и по-добре приспособени биотипове. Тъй като многобройнитѣ биотипове иматъ различна приспособимость къмъ условията, то тази многоликость играе важна роля въ борбата за сѫществувание. Човѣшкитѣ раси и нациитѣ носятъ наистина биологическата възможность за безсмъртие. Но както примѣрътъ съ леса подсказа, унищожението може да настѫпи отъ външни причини като напр. отъ трайно завладѣване отъ други нации, отъ културно обездушаване, отъ паразитно омаломощаване, което подготвя държавното и културно завладѣване отвънъ. А въ биологически смисълъ пропадането може да настѫпи вследствие на нецелесъобразна човѣшка намѣса въ хода на естественитѣ процеси. Въ съвременната "културна" държава, въ която естествената биологическа саморегулация на нацията се измѣства все повече и повече отъ човѣшката намѣса въ естественитѣ процеси, се върши едно планомѣрно понижение на общата жизнеспособность. Влошаването на социалнитѣ отношения и липсата на морална сила за тѣхното оправяне водятъ не само къмъ понижаване на националната жизнеспособность, но и къмъ неестественото извличане и закрепяване на малоценни хора начело на националното рѫководство. Отъ друга страна, така нареченитѣ либералистични стремежи на миналия вѣкъ се изразяватъ сега въ едно напредващо и само на гледъ человѣколюбиво прилагане на медицинската и социалната помощь. Тя е всѫщность неморална въ този си видъ, защото обществото помага на тѣзи, които то е увредило предварително съ своето собствено безредие и защото превръща тази помощь отъ националенъ дългъ въ снизходително, унизително и невъзпитателно даване на милостиня. А най-лошото отъ биологическо гледище е това, че докато тази непроницателна медицинска помощь прави всичко възможно, за да запази и разплоди и всички малоценни елементи, обществениятъ редъ затиска все повече и повече по-голѣмата часть отъ най-жизнеспособнитѣ елементи. И така, докато за растенията и домашнитѣ животни вършимъ подборъ на най-ценното, по отношение на самата нация се върши въ биологическо и социално отношение тъкмо обратното. Това налага да се взематъ становища и мѣрки. Наредъ съ всички културни и военни мѣрки за развитие на нацията, трѣбва да се върши планомѣрна упорита работа за повишаване на общата жизнеспособность на нацията. И следъ като стане така, че нацията се поведе отъ най-проницателнитѣ и най-борческитѣ си синове, тогава нейното безсмъртие ще остане да зависи само отъ истинскитѣ й качества въ съревнованието съ всички нации. А тукъ ще решаватъ общитѣ предимства на една нация надъ друга нация, което е полезно и за общочовѣшкия напредъкъ. Всички нации не сѫ равностойни. Единъ погледъ на географската карта ще напомни, че има нации, които сѫ екземи за човѣчеството, че има други нации, които сѫ стопанска и културна задръжка за него, и че има нации, които сѫ творци на култура и на човѣшки напредъкъ.

Генетическитѣ възможности за нацията, които въплъщава отдѣлниятъ й представитель подсказватъ значението, което има отнемането и на най-малкото село отъ чужда и съседна нация. Едно село ражда Паисий, друго ражда Караджата, едно градче–село ражда Раковски, а друго ражда Левски. Какъ би се развила българската история ако тѣзи села и градчета бѣха отнети и стопени отъ други нации? Всѣко, дори и най-малкото национално селище представя вѣроятенъ източникъ на национална сила, а презъ вѣковетѣ и въ развитието на историята всѣко селище ще даде своето. И затова нѣма по-голѣмо престѫпление отъ самоотказването отъ части на нацията. То води не само къмъ народностно и териториално намаление, но води и къмъ друга двойна загуба. Утрешниятъ нашъ националенъ герой, който би се родилъ тамъ, ще стане герой на нацията съперникъ.

Сегашниятъ съставъ на българската нация е съкровищницата на нашитѣ дарби и на гордото минало на българщината, тя е живото тѣло на днешна България и е днесъ изходното начало за мисията, която животътъ ни е възложилъ.

Нека изтъкнемъ сега каква представа има за себе си известна часть отъ така наречената българска интелигенция.

Малцина си даватъ смѣтка за истинската сила и за необикновеното могѫщество на голитѣ думи и на празнитѣ формули. Само тактицитѣ на интернационализма сѫ усѣтили и използували тази сила. А заблуденитѣ имъ последователи сѫ възприели по заповѣдь боравенето съ тѣхъ и се придържатъ строго о тактиката на своята пропаганда. Мнозина се чудятъ на упорството и на фанатизма на нѣкои марксисти и лъжедемократи. Тѣ обаче не схващатъ, че иматъ насреща си хора, които по-малко мислятъ, а повече вѣрватъ и които идолизиратъ думи и формули, на които робуватъ. Отъ това тъкмо робуване произлиза не само неяснотата въ мисленето, но още и упорство и непоправимость. Робътъ на думата изпитва страхъ, когато помисли, че трѣбва да я напусне, но не само защото й вѣрва, но защото усѣща, че щомъ изостави тази своя слѣпешка тояга, ще остане безъ опора. Тъй като се е отрекълъ да мисли съ собствения си умъ, той е станалъ отдавна духовенъ слѣпецъ.

Никой народъ не е пострадалъ толкова, колкото българскиятъ отъ това робуване. Така напр., въ стремежа си да отричатъ всичко българско, пораженцитѣ втълпиха на интелигенцията ни заблудата, че ние сме крайно смѣсенъ народъ, който представялъ забъркана кръвна смѣсица отъ разни народи и че затова не сме си мязали единъ на другъ, а всѣки различно изглеждалъ.

Разбира се, че само специалистътъ може да установява подобни работи и то когато има на разположение изследователски материалъ. А обикновениятъ човѣкъ има само лични и най-често невѣрни впечатления за такива нѣща. На бѣлия човѣкъ напр., негритѣ изглеждатъ досущъ еднакви, но за негъра бѣлитѣ хора си така приличатъ. Гражданинътъ не вижда разликата между овцетѣ отъ едно стадо, но овчарьтъ познава всѣка овца отъ стадото и то отъ далече. Така и българинътъ вижда различията всрѣдъ събратята си и еднаквостьта всрѣдъ чуждитѣ народи, но не всѣки българинъ може да си даде смѣтка за това, което вижда. Затова съзнателно рѫководенитѣ нации не оставатъ на улицата и на чуждитѣ пропаганди да създаватъ общественото имъ мнение и мѣркитѣ за националнитѣ имъ особености. Но голѣма часть отъ нашата интелигенция се е занимавала съ утопии и съ отвлѣчени нѣща, а е пропуснала много отъ най-важнитѣ си задължения. Това се доказва отъ обстоятелството, че многобройни научни факти оставатъ и до днесъ неизползувани за националното ни образование и възпитание. Нашето общество е заблудено дори върху най-основнитѣ истини на българската действителность. Странно е, но българската интелигенция не познава дори физическия образъ на българина. Ето доказателствата:

Ако попитате първия срещнатъ "интелигентъ" дали въ Северна или въ Южна България хората сѫ по-мургави, той ще ви отговори, че южнобългаритѣ сѫ по-мургави. А всѫщность процентътъ на мургавитѣ е малко по-високъ въ Северна България.

Ако питате сѫщия "интелигентъ" дали севернобългаритѣ или южнобългаритѣ сѫ по-високи на ръстъ, той ще ви отговори, че севернобългаритѣ сѫ по-високи. А всѫщность и това не е вѣрно.

Дотолкова познава нашата "интелигенция" дори основнитѣ особености отъ физическия образъ на българина. Запитайте се тогава, какво ли познава отъ духовния му образъ. Сигурно и другитѣ му твърдения ще бѫдатъ толкова вѣрни.

Но вие ще го срещнетѣ или въ нѣкой алиансъ, или въ нѣкоя Х-българска взаимность, или въ дружество за сближение съ други народи, или пъкъ въ интернационални гнѣзда. Той себе си още не познава, а е тръгналъ по вѣтъра. И докато за него е аксиома, че "българитѣ сѫ смѣсица", българскитѣ библиотеки и научни институти очакватъ напразно, че съзнателни хора ще потърсятъ най-после и ще използуватъ ценни материали, отъ които ще опознаемъ българщината, за да я насочимъ най-после въ пѫтя, по който тя най-бързо ще напредва.