ВТОРИ РАЗГОВОРЪ ЗА Р.Н.Б. (1)

 (1940 год.)

Гражданинътъ: Е, колко време мина откакъ не сме разговаряли спокойно?

Ратникътъ: Цѣли четири и половина години изтекоха отъ онзи нашъ паметенъ разговоръ.

Г. - Това бѣше въ края на 1936 година, нали?

Р. - Помня много добре. Нали отпечатахъ разговора ни въ отдѣлна брошура и ти ми писа, че си недоволенъ отъ това, но после ти мина.

Г. - И не само много време изтече отъ тогава, но и толкова събития се изнизаха, че тогавашната ни среща изглежда сега като да е станала не преди четири, а преди четиридесеть години.

Р. - Да! По това време Титулеску, Бенешъ, Рюджю, Арасъ летѣха на длъжъ и на ширь изъ Европа като зловещи прилепи и уреждаха живота на цѣли народи. Испанската война бѣше въ разгара си, Алказаръ бѣше обсаденъ, съседнитѣ ни държави ни разпъваха, а международното еврейство бѣше се мобилизирало да смаже всички национални прояви изъ свѣта.

Г. - Вѣрно. Като помисли само човѣкъ, колко промѣни станаха въ свѣта, не може да се начуди.

Р. - Всѫщность нищо чудно не е станало отъ тогава. Проницателнитѣ хора отъ всички народи виждаха ясно посоката на развитието. Не ти трѣбватъ далечни доказателства. Ето напечатания ни тогавашенъ разговоръ. Ще ти го прелистя сега страница по страница и ще видишъ отъ него, че ратникътъ всичко е съзнавалъ и предвиждалъ. На въпроситѣ, които ти задаваше тогава, отговориха вече историята и животътъ. Отговоритѣ, които ратникътъ даваше и които изглеждаха по онова време странни, дръзки и рѣзки, днесъ всѣки приема като стара истина! Днесъ е дори скучно да се препрочита този разговоръ.

Г. - Скучно, но много поучително! Да ти кажа право, азъ смѣтамъ днесъ ратническата литература за голѣмо нѣщо. Като знаехъ, че днесъ ще прекараме заедно, снощи я прегледахъ отново и изцѣло.

Р. - Какво притежавашъ отъ нашата литература? Азъ всичко съмъ ти пращалъ, но може би е пропуснато нѣщо.

Г. - Имамъ "Вѣруюто и Исканията на Ратничеството за Напредъка на Българщината", имамъ становището, озаглавено "Нация и изкуство", имамъ "Разговоръ за Р.Н.Б.".

Р. - Това сѫ първиятъ, вториятъ и третиятъ номеръ отъ нашата идейна библиотека.

Г. - Сега разбирамъ по-нататъшния редъ, защото останалитѣ книги сѫ номерирани. Имамъ № 4 - "За българския духъ", № 5 - "Расовиятъ обликъ на българитѣ", № 6 - "Равносмѣтка на марксизма", № 7 - "Къмъ социалната правда", № 8 - "Социалниятъ въпросъ", № 9 - "Образователното дѣло и националната жизнеспособность", № 10 - "Идеята за независима Македония отъ гледището на българския националенъ идеалъ" и № 11 - прекрасната стихосбирка "Рать". Това притежавамъ.

Р. - Имашъ ли теченията на списанията "Проломъ" и "Прогледъ"?

Г. - Имамъ и тѣхъ.

Р. - А другитѣ наши непериодични становища, бюлетини, изложения, позиви, лозунги и пр.?

Г. - Предполагамъ, че съмъ челъ повечето отъ тѣхъ, но може и да съмъ пропусналъ нѣщо.

Р. - Нищо отъ това. Най-сѫщественото притежавашъ или пъкъ си челъ. Ако всички българи бѣха тъй запознати, колко по-лесно и по-бързо щѣха да намѣрятъ вѣрния пѫть!

Г. - Ами защо не разпространявате въ по-голѣмо количество тази спасителна литература? Колко българи биха прогледнали!

Р. - И ти питашъ като мнозина други, които не работятъ дейно. Не ти ли прави впечатление, че останкитѣ на бившитѣ партии не могатъ нищо да отпечататъ, че Б.К.П. даже не успѣва да издаде нѣщо свѣстно, освенъ малки кориктурни отпечатъци съ четка или валякъ и че само Р.Н.Б. работи резултатно?

Г. - Разбирамъ какво искашъ да кажешъ. Че при днешната полицейска обстановка мѫчно се работи и че само вие имате сила и възможность за работа.

Р. - Разбира се. Но, освенъ това, помислювалъ ли си нѣкога, колко огромна е задачата да просвѣтлявашъ писмено 6½ милиона българи върху 104, а сега върху надъ 110 хиляди квадратни километра площь? И то при тази обстановка?

Г. - И все пакъ Р.Н.Б. е успѣло да преодолѣе всичко. Фактъ е, че навсѣкѫде изъ България срещамъ вашия знакъ "Богаря". Срещамъ го по Черноморието, край Дунава, изъ Родопа и Балкана, а за София и Витоша дума да не става. Срещамъ го по Струма, изъ Западна България, навсѣкѫде, ама навсѣкѫде го срещамъ. Това ми е правило много пѫти впечатление и то показва, че огромната работа е все пакъ извършена отъ васъ. Трѣбва...

Р. - Стой! Недей и ти да започвашъ съ "трѣбва"!

Г. - Ама защо? Искамъ да бѫда полезенъ. Азъ съчувствувамъ. Нима съветътъ ми не може да бѫде използуванъ?

Р. - Разбирамъ те, но и ти трѣбва да ме разберешъ. Думата "трѣбва" ни е омръзнала вече. Ние мразимъ хората, които започватъ съ "трѣбва" и следъ това нищо не вършатъ. Азъ ходя, работя, боря се, напрѣгамъ всичкитѣ си сили, правя и невъзможното възможно, а много и много хора, които само личната си работа гледатъ, щомъ като ме срещнатъ започватъ веднага да съветватъ: "трѣбва това да се направи", "трѣбва тъй да се действува", "трѣбва да се бърза", "трѣбва повече усилия", "трѣбва да внимавате", "трѣбва..." и пр. и пр. Това сѫ "умни", "улегнали", "тактични", "родолюбиви", "загрижени" и пр. хора. И вмѣсто да се стѣсняватъ, когато ни срещатъ, когато ние работимъ, страдаме и се бориме изобщо, а тѣ само за себе си мислятъ, тѣзи хора безъ стѣснение започватъ да ни поучаватъ съ "трѣбва". Като че ли тѣ сѫ умни, а ние сме глупави. Като че ли ние сме безъ работа, та затова се боримъ, а тѣ иматъ важна работа. Като че ли ние сме злонравни кучета, които тѣ трѣбва само да насъскватъ. Затова съветитѣ, поученията и "трѣбва" сѫ ни станали вече противни. Тѣзи себелюбци представятъ специална категория всрѣдъ всички народи и въ всички времена. Ние ги познаваме и винаги ще ги помнимъ.

Г. - Моля да не ме смѣтяшъ за такъвъ. Иначе нѣма смисълъ да си губишъ времето съ мене.

Р. - Извинявай! Познавамъ те. Но разбери, че съ право сме станали нетолерантни къмъ нѣкои отвратителни прояви и къмъ думитѣ свързани съ тѣхъ.

Г. - Ясно, ясно! Разбирамъ те! Доволенъ съмъ, че борбата ви е подготвила и въ това отношение, защото тѣзи "умни" и "тактични", "доброжелатели" и "съветници", ще се струпатъ единъ день около васъ, ще правятъ комплименти и пр., за да се наредятъ отново. Това сѫ приобщенцитѣ, десетоюнцитѣ, двадесетомайцитѣ и пр. Та доволенъ съмъ, че борбата ви е направила имунни отъ тѣхъ.

Р. - За това и дума да не става!

Г. - Така трѣбва да бѫде.

***

Р. - Та говорехме за литературата ни и за идеологията ни.

Г. - Да. Искахъ да ти кажа, че литературата ви ми прави дълбоко впечатление. Тя очертава тъй стройно и тъй ясно свѣтогледа ви, че представя нѣщо наистина ново въ нашия животъ. Затова вѣроятно и всички ратници мислятъ и говорятъ еднакво и досущъ единъ като другъ.

Р. - Това е най-естественото последствие. Да имашъ цѣлостенъ свѣтогледъ и свѣтогледно отношение къмъ нѣщата, значи да имашъ една единствена основна мѣрка за мѣрене на нѣщата. А, щомъ имашъ своя ясна мѣрка, ще бѫдешъ винаги наясно и ще мѣришъ винаги точно и съ последователность. И всички, които иматъ сѫщата мѣрка и мѣрятъ съ нея, ще измѣрватъ еднакво, ще мислятъ еднакво, ще преценяватъ еднакво, ще говорятъ еднакво и ще действуватъ въ една и сѫща посока.

Г. - Така е. Християнинътъ има за мѣрка любовьта къмъ ближния. И всичко, което не изхожда и не води къмъ любовь къмъ ближния, за него е нехристиянско. Евреинътъ има личния и общоеврейския интересъ за мѣрка. И всичко, което не съвпада съ личния му и съ общоеврейския интересъ, за него е вредно и той се бори срещу него. Така е съ васъ националсоциалиститѣ. Защото за мене Р.Н.Б. е чисто български националсоциализъмъ.

Р. - Точно така. Въ свѣтогледно отношение ние не се различаваме отъ националсоциализма, но се различаваме въ програмастично отношение, защото сѫщиятъ свѣтогледъ е отразенъ тамъ върху германската, а тукъ върху българската действителность.

Г. - Вие изхождате отъ идеята за цѣлостьта на нацията и отъ стремежа за нейното максимално развитие и щастие. Вашата мѣрка е ясна. Всичко, което не допринася и то по най-резултатния пѫть, къмъ изграждането, развитието, мощьта и щастието на националната цѣлость е за васъ е вредно.

Р. - До кога ще казвашъ "вие", нали каза преди малко, че съчувствувашъ?

Г. - До нѣкѫде по навикъ. Остави ме въ края на разговора и следъ като си уясня още нѣколко въпроса, тогава да започна да казвамъ" ние".

Р. - Е, драгий! Щомъ като все още имашъ нужда да питашъ, позволи ми тогава да ти припомня разговора ни отъ преди 4 години. Гледай, да ти го разлистя сега листъ по листъ, та да си припомнишъ за какво си питалъ и върху какво говорихме. Ето, на първата страница ме питашъ дали сме за демокрацията, следъ това говорихме за свободата, за диктатурата, за борбата между марксическия и националния свѣтогледъ и за тѣзи, които дрѣмятъ по срѣдата. По-нататъкъ питашъ фашизъмъ, националсоциализъмъ ли сме, Р.Н.Б. подражание ли е, какво представя поздравътъ ни съ вдигната рѫка; ето, говориме дали България има нужда отъ организация като Р.Н.Б., коя е основната идея на Р.Н.Б., какво общо имаме съ социализма, защо се боримъ срещу интернационализма и демагогията на социалдемократизма; после говоримъ за свободата, за социалното равенство, има ли въ България социални неправди, какво би могло да се направи при днешнитѣ условия; още по-нататъкъ пъкъ питашъ за бившитѣ ни партии, кое ни различава отъ бившето движение на Цанковъ, дали Р.Н.Б. е антисемитска организация; ето, тукъ ти обяснявамъ сѫщностьта на еврейския въпросъ и нуждата да се води борба срещу еврейството изобщо, а ти питашъ, не е ли опасна всѣка борба срещу еврейската мощь; следъ това става дума за Земледѣлския съюзъ, за отвратителната наша дружбащина, за следдеветнадесетомайскитѣ ни правителства, за пораженскитѣ и родоотстѫпническитѣ движения въ България, за сѫщностьта на стълкновенията между национални срѣди, за становището ни по отношение на емигрантскитѣ организации у насъ, за отношението ни къмъ войската, за материалнитѣ ни източници, за инертностьта на голѣма часть отъ обществото, за слуховетѣ и интригитѣ, които се пущатъ срещу насъ, за отношението ни къмъ масонството, за ширината на фронта, който се бори срещу насъ и т.н. И най-после завършваме разговора си съ вѣрата въ възрожденскитѣ сили на Българщината и съ нуждата да изпълнимъ дълга си.

Г. - Спомнямъ си, спомнямъ си. Имаше право, като каза отначало, че днесъ става дори скучно да се препрочита този разговоръ. Историята и животътъ отговориха наистина на почти всички въпроси, които зададохъ тогава. И нека още веднажъ ти кажа, че много високо ценя цѣлата ви литература, че за мене е истинско чудо пророческата проницателность, съ която е писана, че не виждамъ нито единъ редъ, нито едно твърдение отъ нея, което днесъ би могло да бѫде коригирано, но заедно съ това ми става чудно защо толкова много хора тогава не можаха да видятъ истината, а нѣкои и до днесъ не могатъ да я видятъ.

Р. - Всѫщность азъ не виждамъ нищо чудно, нито пъкъ пророческа проницателность, защото се касае до ясни и прости нѣща, които всѣки свѣстенъ човѣкъ е можелъ да види. Чудното е друго, че другитѣ не го видѣха, а ако искашъ да знаешъ и това не е чудно. Обяснението е просто. Сивото мозъчно вещество на нѣкои хора е до толкова импрегнирано съ духа на старото време, че е станало вече невъзприемчиво за духа на новото време. Иначе много нѣща не могатъ да се обяснятъ. Напримѣръ, защо Обществото на народитѣ се бѣше заловило съ неизпълними и смѣшни задачи, защо Чехия пропадна, защо Полша сама си подири белята, защо Холандия и Бѣлгия станаха чужди орѫдия, защо даровитиятъ френски народъ се остави да бѫде въвлѣченъ въ катастрофа и защо днесъ толкова англичани още не поумнѣватъ, защо въ така нареченитѣ неутрални страни се върши точно обратното на онова, което трѣбва да се върши и защо въ време на бурна духовна революция нѣкои смѣтатъ, че българскиятъ народъ може да бѫде управляванъ дори безъ една проста програма? Защо предъ зиналитѣ предъ насъ социални и национални проблеми едни дрѣмятъ, други търпятъ, а трети смѣтатъ че могатъ съ хитрувания и комедии да продължатъ личнитѣ си игри и нататъкъ? Нима всичкитѣ хора, нима всичкитѣ мѫже, които причиниха и причиняватъ толкова нещастия бѣха престѫпни? Едни отъ тѣхъ сѫ били сигурно престѫпни, но нѣма съмнение че една значителна часть отъ тѣхъ сѫ хора, чието сиво мозъчно вещество не долавя духа на новото време.

Г. - Трѣбва наистина да има нѣщо такова, защото нѣма друго обяснение нито на тѣзи факти, нито пъкъ на факта, че повечето отъ така нареченитѣ неуки хора днесъ виждатъ по-ясно нѣкои работи, отколкото множество важни и официални лица.

Р. - Така е разбира се. Припомнихъ ти въпросния ни разговоръ и тѣ подтикнахъ самъ да установишъ проницателностьта на всички ратнически отговори и предвиждания, които чу тогава. Днесъ имаме право да искаме повече довѣрие отъ тебъ. Днесъ не ми се ще вече да ти говоря по идеологични въпроси, защото за тази цель е написана онази литература, която ти притежавашъ и която си вече челъ. Тя очертава нашия свѣтогледъ и отговаря на въпроса "какво". Въ това отношение ние се разбираме много лесно съ всички съзнателни и добросъвѣстни хора. По-важенъ е за насъ въпросътъ "какъ", защото той засѣга нѣща отъ тактическо естество. Тактическитѣ преценки, обаче, сѫ много по-трудни. По отношение на тѣхъ е много по-трудно да се уеднаквятъ мненията.

Г. - Естествено. Защото идеологическитѣ въпроси сѫ предметъ на интелекта и на разума, а тактическитѣ въпроси сѫ до голѣма степень въпроси на опитъ и на усѣтъ.

Р. - Радвамъ се, че ме разбирашъ.

Г. - Все пакъ искамъ да ми обяснишъ нѣкои факти, които сѫ останали за мене и до днесъ необясними. Защо напримѣръ, подложиха Ратничеството и ратницитѣ на толкова стръвни гонения и преследвания?

Р. - Осведоменъ ли си достатъчно за размѣра и естеството на тѣзи гонения?

Г. - Може би не напълно, но чувамъ напримѣръ, че тебъ лично сѫ тѣ викали въ Дирекцията на полицията само презъ една година 160 пѫти, че сѫ те арестуваха многократно, че тѣ интернираха, уволняваха и пр. и че това е извършено по отношение на много други ратници.

Р. - Нека ти кажа тогава съ нѣколко общи цифри какъвъ е балансътъ на досегашнитѣ преследвания и гонения. До сега сѫ извършени надъ 6,000 арести на ратници; извършени сѫ надъ 4,000 обиски; повредени сѫ тѣлесно отъ полицейски органи 31 ратници; разгледани сѫ вече надъ 60 сѫдебни дѣла съ общъ брой подсѫдими надъ 350 души; интернирани сѫ били до сега надъ 150 човѣка съ срѣдна продължителность около 40 дена; уволнени сѫ отъ държавна служба и отъ служба въ предприятия еврейски или подъ еврейско влияние надъ 800 души.

Ние притежаваме цѣлъ архивъ и пълна документация на тѣзи гонитби и преследвания. Ратничеството вече има своя мартирология, драги приятелю!

Г. - Грозна работа! Ами въ името на какво е сторено всичко това? Кому е било нуждно и позволено това нѣщо? Кой го е подтиквалъ, защо го е подтиквалъ?

Р. - Това сѫ въпроси на които ти самъ трѣбва да си отговоришъ. Тѣхниятъ отговоръ е ясенъ и простъ. Еврейството и плутокрацията подтикватъ отъ вънъ и отвѫтре всичко това. Бездушното общество и сѣрвилни чиновници сѫ имъ били, разбира се съюзници, но пакъ казвамъ, че като помислишъ малко върху въпроситѣ, които ми задавашъ, ще откриешъ, както истинскитѣ причини, така и имената дори на причинителитѣ.

Г. - Тѣзи преследвания и гонения сѫ ви причинили въ такъвъ случай голѣми пакости.

Р. - Пакости ли? Напротивъ. Тѣ ни направиха по-силни и по-достойни. Ами я си представи, че ние бихме се развивали при най-спокойна обстановка, какъ щѣхме да различимъ тогава борческото отъ неборческото, искренитѣ и лицемѣритѣ, годнитѣ отъ негоднитѣ, достойнитѣ отъ недостойнитѣ? Ами, че ние щѣхме да представляваме една съмнителна маса отъ набедени хора. У насъ щѣше да се влива всичко, което ходи днесъ по улицитѣ и ние нѣмаше да издържимъ утре въ никакъвъ случай единъ силенъ натискъ или едно голѣмо напрежение. Ние не бихме били годни днесъ нито за една голѣма задача. А сега, следъ толкова изпитания и следъ една дълга и тежка борба, ние се самопознахме, взаимоопознахме, взаимопреценихме. Нашата йерархия е резултати на проявени лични достойнства и волитѣ на всички ни сѫ калени и самоувѣрени. Нѣщо повече, Дирекцията на полицията, ареститѣ, етапнитѣ комендантства и лагеритѣ за принудителна работа станаха за насъ източници за приобщаване на нови ратници. Тамъ напримѣръ, ние се срещаме редовно съ млади и заблудени отъ комунизма българи. Въ тѣхъ умрѣха клеветитѣ и интригитѣ срещу насъ, че сме правителствена и казионна срѣда. Тамъ много и много млади и заблудени отъ комунизма българи ни опознаха и намѣриха чрезъ насъ вѣрния пѫть къмъ социално справедлива и национално мощна България.

Г. - И това ми е ясно, но не можеше ли безъ тѣзи излишни жестокости? Не попречиха ли тѣ на общобългарското развитие?

Р. - Попречиха разбира се до известна степень. Защото, ако вѣрвахме обратното, щѣхме сами да си предизвикаме безъ нужда преследвания. Ние щѣхме и безъ тѣхъ да намѣримъ пакъ здрави и строителски възможности. Тѣ попречиха до известна степень, но попречиха не намъ, а на България и Българщината. Представяшъ ли си какво щѣше да бѫде днесъ една въодушевена, стегната и борческа, ратническа България? Така ли щѣха да се развиватъ много нѣща около насъ и въ насъ? И то все за смѣтка на българския народъ. Нѣма нищо! Такъвъ е пѫтьтъ. Не е наша вината, че ни позабавиха. Други ще бѫдатъ сѫдени отъ историята. Нашата голѣма задача днесъ е да изпълнимъ дълга си, колкото можемъ по-скоро и колкото можемъ по-здраво.

Г. - Здраво и скоро сѫ две мѫчно съвмѣстими нѣща. Азъ виждамъ, обаче, че вие много нѣщо преодолѣхте и че ратническиятъ валякъ, както ти се изразявашъ, напредва. Духътъ на времето, международното развитие и съзнанието и стремежитѣ на българитѣ, предсказватъ вече близкия успѣхъ. Минава ми на умъ сега за всички, които сѫ ви гонили, какво ли си мислятъ, като виждатъ на кѫде отиватъ работитѣ и какъ ли щепосрещнатъ вашата победа?

Р. - Всѣки ще сърба, каквото си е дробилъ. Нека взематъ урокъ докато е още време, поне онези, за които още не е късно.

Отклонихме се отъ онова, което днесъ прѣко тѣ интересува.

Г. - Нѣма нищо. Всичко ме интересува. Защо не възложите нѣкому да напише историята на тѣзи ваши четири и половина години?

Р. - Да напишемъ история ли? Сега въ разгара на работата, ние се отвращаваме отъ писане на история. Ние правиме сега история. Други ще я пишатъ по-късно.

Г. - Правъ си. Нека се върна къмъ по-раншния си въпросъ. Вѣрно е, че идеологията ви ми е напълно ясна. Освенъ това ти съ право ме препращашъ къмъ литературата на Р.Н.Б. Ставаше дума, обаче, за тактиката ви, за въпроса "какъ"?

Р. - Тукъ нагазваме въ область, върху която не обичаме да говоримъ. Тактиката е наша вѫтрешна работа. Интересно е, че всички почти започватъ съ въропситѣ: колко сте, много ли сте, готови ли сте, какъ ще направите това или онова, кога ще го направите, какви ви сѫ връзкитѣ съ... и пр.

Г. - Азъ не ти задавамъ подобни въпроси. Предполагамъ, обаче, какви хора задаватъ подобни въпроси и защо ги задаватъ.

Р. - Нѣмашъ представа колко много несвѣстни глави има по свѣта!

Г. - Сигурно.

Р. - Кажи сега какво друго тe интересува?

Г. - Да разговаряме както миналия пѫть. Интересуватъ ме злободневни въпроси. Напримѣръ, какъ гледате на русофилството, което се проявява у насъ отъ време на време и то не въ малки размѣри.

Р. - Русофилството въ България произлиза отъ епохата на Възраждането, когато българитѣ сѫ очаквали свобода отъ Русия. Освобождението предизвиква чувство на признателность. Следъ това започва да действува руската пропаганда съ конкретни политически цели, която, както знаешъ отъ историята ни, е дала значителни резултати. Освенъ това политическата панславянска пропаганда, невежеството на хората, сантименталностьта на нѣкои българи и пр. сѫ били напълно достатъчни, за да образуватъ онова нѣщо, което се нарича русофилство.

Г. - Вредно ли е споредъ тебе това нѣщо или е полезно?

Р. - Нагледъ то е полезно. Защото е добре да се обичатъ голѣми даровити народи, когато тѣ нѣматъ стремежъ да увредятъ Българщината. Националистътъ уважава всички народи. Но, когато настѫпи увлѣчение по единъ народъ, което може да увреди собствения народъ, тогава увлѣчението става опасно.

Г. - Както нашето старо русофилство ни е отвеждало до брѣга на пропастьта презъ 1885, 1913, 1916 година, а и много пѫти следъ войната (Първата свѣтовна война).

Р. - Виждашъ ли сега! Сега, обаче, русофилството играе у насъ и друга роля. То е отлична подложка, върху която се мѫчатъ да хашладисватъ комунистически калемъ. Хубавъ планъ, нали? На здрава и сочна русофилска подложка да хашладисватъ комунистически калемъ! Какво овощно дърво би произлѣзло отъ това!

Г. - Ами плодоветѣ му, какъвъ вкусъ ще иматъ и кой ще ги яде?

Р. - Плодоветѣ му ще иматъ вкуса на робството и ще ползуватъ съседитѣ ни, интернационалиститѣ и еврейството.

Г. - Чудно! Всички евреи въ България, сега презъ 1940г. симпатизиратъ страстно на С.С.С.Р. и проповѣдватъ русофилството! Евреитѣ сѫ сега панслависти и русофили! Това на мнозина прави впечатление.

Р. - Така е. Еврейството се осланяше на Чехия, после на Полша, следъ това на Франция и най-сетне на Англия. Другитѣ пропаднаха, а и Англия е вече на тѣсно. Затова надеждитѣ на еврейството се отправятъ сега къмъ С.С.С.Р. Евреинътъ търси съ паническа бързина нови надежди срещу националсоциалистическа Германия и срещу национализма изобщо.

Г. - Какъ да се отнасяме тогава къмъ русофилството на нѣкои нашенци?

Р. - Преди всичко трѣбва просвѣта. Само тя може да просвѣти мозъцитѣ. Затова ние на времето още положихме огроменъ изследователски трудъ и публикувахме нашия №5 - "Расовиятъ обликъ на бъгаритѣ".

Г. - Този трудъ доказва безспорно, че ние не сме славяни по кръвь, а сме българи съ своя национална индивидуалность.

Р. - Ние принадлежимъ, обаче, къмъ славянската езикова общность. Това е значителенъ фактъ.

Г. - Да, но хората объркватъ всичко едно презъ друго и стигатъ не само до заблудителни схващания и чувства, но и до настроения, които граничатъ понѣкога съ родоотстѫпничество. Въ това отношение вашиятъ №5 ми направи силно впечатление, не само съ своята научна стойность, но и съ голѣмитѣ последствия, които той ще има рано или късно за съзнанието на българина. Не разбирамъ само защо тази ваша литература се преследва.

Р. - Защо ли? По сѫщитѣ причини, които ти изтъкнахъ по-рано и въ друго отношение. Живѣемъ въ епохата на "нищото". Нѣкога нашитѣ възрожденци бѣха голѣми хора и правеха отъ нищото нѣщо, а днесъ малки хора, хора нищо, правятъ отъ нѣщото нищо. Тѣ изобщо не желаятъ да се прави нѣщо. Правенето, строителството, борбата сѫ за тѣхъ нѣща трудни, отговорни и обезпокоителни. На тѣхъ имъ се иска, хей тъй на, да си тикатъ главитѣ като камилската птица подъ пѣсъка, когато нѣщо ги заплашва и изобщо да не смущаватъ личния си животъ.

Г. - Ами, като не могатъ или не щатъ сами да се борятъ, защо поне не оставятъ другитѣ да изпълняватъ дълга си?

Р. - Защо скопяватъ жребцитѣ? - За да ги превърнатъ отначало на кротки коне, а следъ това на кранти, които могатъ да бѫдатъ ездени отъ всѣкиго. Съ такава цель плутократитѣ предприематъ редица мѣрки и прилагатъ стари и изпитани похвати, като се надѣватъ че все тъй ще върви до край.

Г. - Разбирамъ какво искашъ да кажешъ, но струва ми се, че последствията на такива отношения могатъ да бѫдатъ твърде лоши. Какви ще бѫдатъ последствията споредъ тебе?

Р. - Нека ти отвърна на въпроса съ въпросъ. Какво би станало съ единъ полкъ отъ войската, ако нѣкой се заловеше въ този полкъ да наказва всѣки день по двама отличени войници и да награждава всѣки день по двама провинени войници?

Г. - Разстройство и анархия, разбира се!

Р. - Ето, такива ще бѫдатъ последствията и у насъ. Хитлеръ обръща внимание въ своята книга "Майнъ кампфъ" на една вечна истина. Той казва, че когато единъ колективъ изпадне въ рѫцетѣ на малодушни рѫководители, тогава тѣзи рѫковоители се мѫчатъ да наложатъ на колектива такава тактика, която да отговаря на личното имъ малодушие. Последствието за колектива е ясно. Малодушно рѫководенъ, той понася всичкитѣ беди на малодушната тактика, която му е наложена. На всички е известно, че една и сѫща войскова часть или единъ и сѫщъ народъ може да се проявява най-различно въ зависимость отъ духовния обликъ на неговитѣ рѫководители. Примѣри, колкото искашъ.

Г. - Като гледамъ съ каква борческа стремителность атакуваха, напр. въ националсоциалистическа Германия социалния въпросъ; като гледамъ сега съ какъвъ героизъмъ рѫководителитѣ на националсоциалистическа Германия водятъ дори лично военната борба, започвамъ да изпитвамъ страхъ за нашето бѫдаще.

Р. - Така е. Въ социалното строителство водачитѣ на националсоциализма не спрѣха предъ нищо, предъ никакъвъ рискъ, предъ никакъвъ трудъ, докато не наложиха единъ небивалъ до сега социаленъ редъ. И не само, че създадоха работа и условия за всичкитѣ германци, но събиратъ дори и работници отъ другитѣ държави. Вижъ ги какви сѫ сега и всрѣдъ военната борба. Съ обявяването на войната Хитлеръ облѣче сивия воененъ мундиръ и въ голѣми моменти отиваше срѣдъ бойцитѣ си. Гьорингъ лети лично надъ Лондонъ. Най-близкитѣ на Мусолини сѫ бойци отъ първа линия и т.н. Така ли е у насъ?

Г. - Въ миналия разговоръ ти ми очерта кратко, но ясно социалния въпросъ у насъ. Отъ тогава насамъ не сѫ ли настѫпили промѣни, които да измѣнятъ становището ви?

Р. - Промѣни има, но въ обратна посока. Положението е чувствително лошо. Повече отъ половината отъ населението на голѣмитѣ ни градове е опросѣло. Попитай софиянци, пловдивчани, варненци, русчуклии и пр., попитай тютюноработницитѣ ни, пристанищнитѣ ни работници и работницитѣ отъ който щешъ клонъ на производството! Попитай занаятчиитѣ, дребнитѣ чиновници и ще видишъ какъ е зиналъ предъ насъ въ най-грозна форма социалния въпросъ! Иди на село, а особено въ планинскитѣ и горскитѣ ни области и ще видишъ, че тамъ повечето българи живѣятъ срѣдъ обстановка и при условия, които западноевропеецътъ не може да си представи дори.

Г. - Нима не се полагатъ грижи въ това отношение? Нима нѣма напредъкъ?

Р. - Напредъкъ ли? Напредъкъ може и да има. Презъ последнитѣ години дори и тополитѣ въ Борисовата градина сѫ станали по-високи, отколкото бѣха по-рано. Но това не се дължи на особено човѣшко творчество. Животътъ е самъ по себе си напредничавъ, но ние не бива да се оставяме на вегетативнитѣ му прояви. Разбира се, че е имало нѣкакъвъ напредъкъ, тъй като гладътъ и нуждата тикатъ всѣкиго да търси изходъ, то мнозина ще постигнатъ личенъ напредъкъ, но не за такъвъ напредъкъ е думата.

Този напредъкъ не може да разреши социалния въпросъ, а напротивъ, успоредно съ него социалниятъ въпросъ се задълбочава относно много повече хора. Тукъ се касае за едно планомѣрно и целестремително социално строителство. А то е у насъ лесно постижимо. Нашиятъ животъ не е тъй сложенъ, както животътъ на другитѣ голѣми народи съ колосална индустрия, съ колонии, съ стопански връзки по всички континенти и т.н. Нашитѣ задачи сѫ ясни и прости като домашни задачи. Тѣ сѫ задачи на моралъ и на воля за работа.

Г. - Азъ виждамъ, обаче, напоследъкъ да се говори и пише често за професионални съюзи, за работнически организации, за конгреси, за законопроекти, за закони, правилници, договори и т.н.

Р. - Сега стигаме пъкъ до друга една проява срѣдъ епохата на "нищо". У насъ сѫ се извънредно усъвършествували кариеристи и папагалисти. Напримѣръ: отъ всички голѣми постижения на социално прогресивнитѣ страни, у насъ се взема само заглавието и формата. Формитѣ, които на друго мѣсто обличатъ едно голѣмо и богато съдържание се взематъ у насъ кухи, само за парадъ и за нѣщо като новъ съвремененъ маскарадъ. Затова, като прочетешъ социалното ни законодателство и като четешъ заглавията на вестницитѣ за сѫществувание, прояви, речи, банкети и пр., на разни организации, ще помислишъ, че кой знае какво чудо е сторено. А пъкъ всѫщность се касае до външни форми, които не сѫ дори и кухи, но въ които се е скрило точно обратното, на едно мѣсто корупция, на друго мѣсто плутокрация, на трето мѣсто демагогия, а въ повечето случаи противобългарско и противодържавно съдържание.

Г. - Много пѫти съмъ мислилъ по този въпросъ много примѣри, всѣки единъ отъ насъ знае за това, което казвашъ, но отъ всичко най-чудно ми се вижда лекомислието и безгрижната наивность на така наречената наша интелигенция, която отчасти вижда всичко това, но и пръстъ не вдига, а отчасти не вижда действителностьта и вѣрва, че нѣщо строителско става.

Р. - И въ това нѣма нищо чудно. Болшинството отъ хората сѫ били винаги, всѣкога и всѣкѫде социални овце, както ги наричахме по-рано съ тебе. Всички комедии, обаче, сѫ почти изиграни и всички вариации на заблудата сѫ вече приложени и демаскирани. Тъй че заглавикванията съ празни форми не могатъ да издържатъ още дълго време.

Г. - Да, но контролътъ на печата и на словото е голѣмъ съюзникъ на това заглавикване.

Р. - Не сподѣлямъ мнението ти. Българскиятъ народъ живѣе въ европейската културна общность. А тази общность преживѣва духовна, материална и културна революция. Българскиятъ народъ не може да не отзвучава на това, което става всрѣдъ европейската общность. Той не живѣе на изолиранъ островъ. Отъ чуждитѣ радиостанции, отъ чуждата преса, която стига до насъ отъ пѫтници и пр., той се държи въ течение на голѣмата революция, на голѣмитѣ борби, които ставатъ около насъ и взема становище по тѣхъ. А това, което показва нашата преса и нашата официалность е само едно просто було, съ което се мѫчатъ да скриятъ действителностьта отъ взора на другитѣ и съ което нѣкои се мѫчатъ да скриятъ опасностьта отъ собственитѣ си очи, споредъ тактиката на камилската птица. У насъ има социаленъ въпросъ и то твърде остъръ. Трудъ и радость има въ националсоциалистическа Германия, но не само като заглавие и форма, а като сѫщность. У насъ, макаръ и да взеха вече сѫщото заглавие за показъ и залъгване, има всѫщность едно отъ следнитѣ две нѣща: или радость безъ трудъ, или трудъ безъ радость. Това е положението.

Г. - Нима тѣзи, които обвинявашъ не обичатъ българитѣ и България?

Р. - Може и да ги обичатъ, но по своему и по-малко, отколкото себе си обичатъ. Каква е тази обичь, питамъ азъ, която седи спокойно предъ социалното бедствие на повечето българи, която седи пасивна предъ страданията на поробени братя? На такава обичь не вѣрвамъ азъ. Нѣма съмнение, че интелигенцията ни е обезволена, че тя не ще борба нито по социалната, нито по националната линия. Борбата й се вижда опасна и неудобна. Чуждитѣ влияния я научиха да бѫде отстъпчива. "Еди-коя си часть на Балканския полуостровъ е нуждна на Х-велика сила, а онези долини сѫ нуждни на другата велика сила. Защо трѣбва война? Не може ли съ мирни срѣдства?" и т.н. Това обичь ли е? Не виждашъ ли народитѣ, които днесъ побеждаватъ, отъ какви идеи се водятъ и отъ какви идеални борци се рѫководятъ?

Г. - Ако те чуе нѣкои отъ тѣзи, които критикувашъ, ще ти каже веднага, че си военнолюбецъ, че си склоненъ къмъ брутални срѣдства по социалната линия и къмъ война по националната линия.

Р. - Мирни срѣдства и война. Има мирни срѣдства и миролюбски методи, които произлизатъ отъ личното малодушие на набедени водачи и които водятъ до много по-голѣма жестокость и къмъ много по-голѣми страдания, отколкото борческитѣ срѣдства. На въпроса съ мирни срѣдства или съ война, има само единъ отговоръ: съ онова срѣдство, съ което може и което е най-резултатно. Ако съ една война се изкупва щастието на цѣлъ народъ и благоденствието на десетки поколѣния, то такава война е благословена война. Но, ако съ мирни срѣдства и съ мирни методи се изкупва дълголѣтно страдание и бедствие на десетки поколѣния, ако съ тѣхъ се пропуснатъ неповторими исторически моменти и се пресѣче историческото развитие на единъ цѣлъ народъ, тогава подобно миролюбие представя най-страшната жестокость. Такова миролюбие не е нищо друго, освенъ благовидна маска, задъ която се крие малодушието на жестоки хора. Това се отнася напълно и до голѣмата борба по социалната линия.

Г. - И на мене ми прави впечатление, които ме убеждаваха до вчера, че България е оградена, че ние не можемъ да искаме вече земи, че ние трѣбва да се примиримъ съ миналото, сѫщитѣ хора, които ни описваха колко голѣми сѫ станали нашитѣ съседи, които наказваха българи, че пѣятъ "Добруджански край", сѫщитѣ тѣзи хора, които видѣха екстаза на току що освободенитѣ съ германска кръвь добруджанци, побързаха да приематъ благодарноститѣ имъ и да се покажатъ за борци.

Р. - Отъ екстаза на добруджанци, който слушаше по радиото, не почувствува ли колко голѣмо и велико нѣщо е освобождението и колко готови на жертва трѣбва да бѫдемъ за свободата на братята си? Ако съ кръвьта на 10 или еди-колко си хиляди българи можемъ да изкупимъ свободата и доброденствието на десетки поколѣния изъ нѣкой нашъ поробенъ край, и ако по мѣстата, кѫдето тѣзи борци сѫ пролѣли кръвьта си, гугукатъ въ бѫдaще поколѣние следъ поколѣние хиляди български бебета, растящи за свободенъ и достолепенъ животъ, тогава, ако нѣкой би могълъ да събуди само за мигъ падналитѣ и да имъ покаже плода на тѣхната жертва и да ги пита дали сѫ доволни, че направиха жертвата, какъ смѣташъ ти, че ще отговорятъ падналитѣ?

Г. - Нѣма нужда да ти отговарямъ. Защото пъкъ, ако станеше обратното и нѣкой събудеше единъ день днешнитѣ привърженици на "мирни срѣдства" и имъ покаже почернени съ робство български земи и поколѣния и ги попита: "така ли трѣбваше да бѫде?"-то тѣ сигурно, ако имаха малко съвѣсть, биха избързали да потънатъ отново въ земята.

Р. - Та, не за война и не за мирни срѣдства е време да се говори. Има нужда отъ резултатни срѣдства съ исторически последствия. Защото не е важно дали Митко или нѣкой цилиндроносецъ ще прекара излишния си земенъ животъ спокойно и охолно, а е важно какво ще стане съ цѣлокупния български народъ. Каква стойность и значение иматъ "кроткитѣ", "тактичнитѣ" и "благоразумнитѣ" методи, прилагани безрезултатно по линията на социалнитѣ въпроси, щомъ като тѣ водятъ къмъ мизерия, страдание и израждане на цѣлъ народъ?

Г. - Това е вѣрно за всички епохи и за всички условия, но е особено вѣрно въ изключителни и неповторими моменти.

Р. - Днесъ всички плутократи сѫ измислили по една благовидна форма, за да се маскиратъ задъ нея. Едни се криятъ задъ хуманность и пацифизъмъ, други пъкъ се криятъ задъ маската на празнитѣ форми и т.н. Плутократитѣ сѫ измислили благовидни форми, за да извинятъ общуването си съ безчестие. Затова едни казватъ: "азъ съмъ търговецъ и въ магазина си не мога да правя политика"; други казватъ: "азъ съмъ дипломатъ и съ всѣкиго трѣбва да се срещамъ"; трети казва: "азъ съмъ чиновникъ и не е моя работа да сѫдя по тѣзи въпроси" и т.н. Всѣки отъ тѣхъ, обаче, е намѣрилъ по една формула, за да се извинява, че общува съ безчестието. Ето, защо издигнахме още въ първия день лозунга: "Ясна граница между честьта и безчестието!"

Г. - Нашата държава има много странно поведение. Падна й се такъвъ дю-шешъ, какъвто презъ цѣли хилядолѣтия не се случва на всѣки народъ. Довчерашнитѣ ни врагове се разклатиха до единъ и то съ чужда кръвь и днесъ имаме възможность съ малки усилия да получимъ своето, но вижъ какво става. Това прилича ли на човѣкъ, комуто даватъ ценность въ рѫцетѣ, пъкъ той стиска зѫбитѣ, искатъ да му я окачатъ на гърба, а той шава и не приема и когато най-сетне посегнатъ и съ клизма му я дадатъ, той пакъ се стиска и не ще да я приема!

Р. - Сравнението ти е драстично, но е вѣрно и при това колкото комично, толкова и трагично.

***

Г. - Тъй като стана на нѣколко пѫти дума за Германия, искамъ да те попитамъ, какво е вашето отношение къмъ националсоциалистическа Германия?

Р. - Отнoшението ни е ясно и просто, защото е свѣтогледно отношение. Нашитѣ старомодни политици напримѣръ, се мѫчатъ да гадаятъ постоянно, коя отъ великитѣ сили ще спечели и ще излѣзе най-силна, та тогава да се наредятъ като нейни приятели и представители. За тѣхъ не е важно дали Х, У или Z велика сила ще спечели, а е важно тѣ да бѫдатъ тукъ представители на онази велика сила, която ще спечели. За насъ, обаче, това е политическо мошеничество. Ние сме за ясно, открито и недвусмислено сътрудничество съ Германия и Италия. Защото духовниятъ климатъ, който националсоциалистическа Германия развива е ободрителенъ и животворенъ за Българщината, която е отровена дълго време съ пораженски влияния; защото социалниятъ устремъ на националсоциалистическа Германия съвпада съ социалния идеалъ на българина; защото войнишката сѫщность на германския и българския народъ съвпадатъ; защото и двата народа сѫ еднакво привързани къмъ земята и труда; защото противницитѣ на тѣзи народи сѫ едни и сѫщи; защото Германия не е имала и нѣма териториални претенции върху български земи; защото Германия и България се взаимно допълватъ въ стопанско отношение; защото стратегическитѣ нужди и задачи на Германия и България се съчетаватъ резултатно и въ обща полза. Такова е нашето отношение къмъ националсоциалистическа Германия. Ние не диримъ като вѣтропоказатели, както вършатъ споменатитѣ ни плутократи, да усѣтимъ посоката на вѣтъра, та тогава да се нагласимъ къмъ него, а имаме свѣтогледно отношение, та дори и позицията на национасоциалистическа Германия да изглеждаше несигурна, споредъ нашия свѣтогледъ и споредъ нашия борчески моралъ, следваше веднага да отидемъ на тази позиция, за да я усилимъ, за да допринесемъ къмъ победата.

Г. - И ясно и доблестно! Винаги ми е много приятно, когато слушамъ ратникъ да ми разказва становищата си. Може да си съгласенъ съ него, може и да не си съгласенъ. Но винаги знаешъ какво точно мисли. Като си спомнямъ сега днешнитѣ приобщени къмъ така наречената германска линия, като си спомнямъ за всички тѣзи наши бивши партийни лидери и старомодни политикани, какво приказваха откъмъ времето на аншлуса за Германия: тя щѣла да загази по чехския въпросъ, съ полския въпросъ щѣла да си изяде главата, следъ обявяването на войната отъ страна на Франция, била сторила вече грѣшката на Наполеона, че тя нѣмала златно покритие, че нѣмала масло, нѣмала сурови произведения и пр., че националсоциализмътъ щѣлъ да си строши главата, защото се билъ заялъ съ най-голѣмата свѣтовна сила-еврейството и т.н. Сега всички тѣзи старомодни "общественици" се надпреварватъ да се покажатъ приятели на Германия и се натискатъ да станатъ нейни представители тукъ въ България. Всѫщность тѣ сѫ приятели на себе си и нѣматъ никаква друга цель, освенъ да се самонареждатъ. Но обществото е все пакъ кѫсопаметно и затова ги търпи още да приказватъ.

Р. - Точно така. Какъ поне единъ пѫть тѣзи хора не предвидиха въ последнитѣ години нѣщо вѣрно? Спомняшъ ли си презъ времето на испанската война какво говореха? Тѣ постоянно се тюхкаха, че Испания никога вече не ще се възмогне изподъ развалинитѣ на гражданската война. Ние тогава имъ казахме тъкмо обратното, съ Испания става нѣщо голѣмо, Испания преживѣва възродителна революция, тамъ сега се рушатъ материални ценности, но за смѣтка на това тамъ си пробива пѫть духовна сила и вие ще видите какъвъ разцвѣтъ предстои на Испания въ всѣко отношение.

Г. - Така и стана. Ако Испания не бѣше направила революцията си навреме, международното еврейство щѣше да я откара на Мажино, за да даде по-голѣми материални и духовни жертви и за да не възкръсне вече никога. Това е единъ най-прость примѣръ за нуждата отъ борба, когато се касае за навременното спасение на цѣлата нация. Ние като че ли закъснѣваме съ развитието си тъкмо въ най-важния исторически моментъ, когато се разрешаватъ за дълго време териториални и етнически въпроси и когато се твори новиятъ редъ въ свѣта.

Р. - Тъкмо затова отъ четири години и половина насамъ предупреждаваме и работимъ неуморно. Прочети само уводнитѣ страници на "Вѣруюто и Исканията" и ще видишъ колко ясно ни е било всичко. Тѣзи първи 4 страници, като че ли сѫ днесъ писани. А така е и съ цѣлата ни литература. Отъ повече отъ четири години работимъ съ лозунга: "Бързо и неуморно, както презъ време на пожаръ!"

Г. - Отново ми се натрапва мисъльта за голѣмитѣ противодействия, които се опитаха да ви окажатъ. Нѣма ли отговорность за това?

Р. - Отговорность ли? Тѣ сѫ опитали всичко да оформятъ. Като ги слушашъ, ще помислишъ, че никой не е отговоренъ. Полицейскиятъ агентъ казва, че е чиновникъ и че изпълнява заповѣди, началникътъ му-сѫщото, следовательтъ казва, че преписката е стигнала до него и че той е длъженъ да извърши следствието, прокурорътъ казва подобно нѣщо и намира случай да прояви обвинителната си дарба, сѫдътъ пъкъ е обвързанъ съ законни формалности, министърътъ казва, че той не може да се бърка въ работитѣ на друго ведомство и т.н. Като ги слушашъ, ще помислишъ, че всичко е въ редъ, че нѣма виновни. Държавниятъ апаратъ е заприличалъ на машина за млѣне на месо, въ която тъмни, чужди, плутократски и масонски сили пращатъ най-добритѣ синове на нацията, за да ги смеле.

Г. - Както си спомняшъ, присѫтствувахъ на дѣлото ти. Презъ цѣлото време се чудехъ на картината, която виждахъ. На стената-портрета на Държавния Глава, предъ мене-ти, а помежду-съставътъ на сѫда. Около мене, обаче, публиката бѣше прошарена съ евреи, пораженци и тъмни личности. Странно ми бѣше, че те гледамъ да отговаряшъ за народолюбието си предъ лика на Царя.

Р. - Е, тъмнитѣ сили сѫ се скрили задъ трикольора, задъ герба, задъ лика на Царя и задъ другитѣ символи на нашата свобода и тъй изотзадъ вършатъ рушителското си дѣло. Колко другари сѫ ми казвали впечатленията си отъ сѫщото съчетание на символитѣ съ фактитѣ. Въ участъка биха едного, пакъ подъ портрета на Царя. На онези, на които счупиха краката, гърлената кость и ребрата, побоятъ се нанесе следъ като ги бѣха вързали на земята, съ вдигнати очи пакъ къмъ портрета на Царя. Мнозина недоумѣватъ отъ тѣзи съчетания. Слабитѣ характери не биха понесли това, не биха извадили правилно заключение, а биха стигнали до противодържавни мисли и чувства. Но ратникътъ е въ състояние да си даде или самъ смѣтка, или пъкъ ратничестката общность го очиства отъ временни и неправилни преценки и той продължава изъ своя български пѫть, чистъ и незаблуденъ отъ тъмнитѣ сили.

Г. -Оформили сѫ и оформяватъ значи всичко. Тогава и за тѣхъ нѣма да има отговорность единъ день.

Р. - Тѣзи оформявания иматъ значение за плутокрацията и за буржоазнитѣ мозъци и воли. Ние, обаче, нѣма никога да забравимъ нѣкои най-важни за насъ нѣща. Никога нѣма да забравимъ напримѣръ заслугитѣ и значението на всички съратници, които сѫ издържали съ твърдость и които сѫ работили неотклонно и които сѫ дали жертвата, а така сѫщо нѣма да забравимъ истинскитѣ си противници. Маскитѣ и формулитѣ, задъ които тѣ сѫ свикнали да се криятъ, не представятъ за насъ нищо.

Управницитѣ у насъ се отнасятъ къмъ българския националенъ духъ, както се отнасятъ къмъ троскота. Тѣ смѣтатъ, че той може да бѫде мачканъ, тѫпканъ, газенъ, плѣвенъ и пакъ да расте отъ само себе си.

Г. - Това може да изглежда така за известенъ периодъ отъ време. Народътъ може и при подобно отношение да проявява духа си, да речемъ чрезъ младежьта си или въ изключителни моменти. Но това не може да продължи вечно.

Р. - Националниятъ духъ не е неизчерпаемъ капиталъ. Той е резултатъ на историческо развитие. Отъ него може да се черпи известно време, безъ да бѫде планомѣрно възвисяванъ, но изчерпи ли се подъ известна граница, тогава всичко е вече свършено, защото той не може да бѫде въ кѫсо време разпаленъ и защото противницитѣ ще използуватъ веднага слабостьта и липсата на борческа готовность.

Г. - Чудно нѣщо! И най-съзнателнитѣ и най-духовно възвисенитѣ днесъ народи правятъ всичко възможно да разпалватъ колкото може повече националния си духъ, а ние, които и безъ това сме тъй повлияни отъ пораженски течения, се отнасяме къмъ българския националенъ духъ като къмъ троскота.

Р. - И за туй минимализмътъ стана възможенъ у насъ.