Единъ крайно нeестественъ редъ на нѣщата тегне върху поколѣнията, които безспирно минаватъ едно следъ друго прeзъ срѣднитѣ ни училища. Но най-силно тегне този редъ върху онeзи млади мѫже, които следъ срѣдното училище поематъ пѫтя къмъ висшето образование и се насочватъ къмъ академичнитѣ професии. Този нeестественъ редъ е станалъ вече истинска беда. Ако тази беда засѣгаше само отдѣлни българи и то само лично, като разстройваше само тѣхния личенъ животъ, положението не би било толкова опасно. Но бедата засѣга живота и бѫдещето на цѣлата нация и то много по-дълбоко отколкото може да си представи дори така наречениятъ образованъ човѣкъ отъ нашето време.
Нека изоставимъ отначало качеството на образованието, а като вземемъ предвидъ само неговата продължителность, си припомнимъ какво става и си дадемъ смѣтка за последствията.
Законътъ допуща децата въ училището следъ като навършатъ 7-годишна възрасть. Като прекара 4 години въ основното училище, 3 години въ прогимназията, 5 години въ гимназията и срѣдно 4½ години въ висшето училище, мѫжътъ получава дипломата си най-рано на 24-годишна възрасть. И то само въ случай, че не повтори нито веднажъ и си избере въ висшето училище такава специалность, която има срѣдно продължителенъ курсъ и при условие, че завърши възможно най-бързо. Отъ тукъ нататъкъ нему предстоятъ още 2 години стажъ и 2 години военна служба и едвамъ следъ като навърши 28 години, той ще опира до прага на професията си. Но дори и въ този най-благоприятенъ случай и ако не остане безработенъ и си "намѣри работа", той нѣма нито задоволителенъ доходъ, нито друга, освeнъ нищожна по отговорность и самостоятелность служба.
Тази наистина прекалена продължителность на подготовката за академическа професия носи две много тежки последствия. Едното засѣга дълбоко личното развитие на академика и заедно съ това близкото рѫководство на нацията, а другото засѣга количествено срѣдното равнище на наследственитѣ заложби на нацията, а заедно съ това и цѣлото й бѫдеще.
Нека очертаемъ, макаръ и съвсемъ накратко, първото последствие. Академикyтъ встѫпва въ професията най-рано на 28, но срѣдно следъ 30 годишната си възрасть. Държанъ до това време въ подчинено, ученическо и несамостоятелно положение, той трѣбва да прекара още нѣколко и най-малко около 5 години въ подобно положение докато стигне до нѣкоя съ срѣдно значение по отговорность и самостоятелность длъжность и служба.
Какво значи това? Зрѣлостьта на човѣка може да се разглежда отъ физиологическо, отъ духовно и отъ материално гледище. Физиологическата точка на зрѣлость е дадена и опредѣлена отъ биологическия, отъ расовия обликъ на нацията. Тази зрѣлость се откланя понѣкога напредъ или назадъ, въ зависимость отъ индивидуалнитѣ особености или пъкъ отъ особеноститѣ на условията, всрѣдъ които се е развивала личностьта, но общо за цѣлата нация тя е непромѣнима даденость. Духовната точка на зрѣлость е сѫщо така въ зависимость отъ расовия обликъ на нацията и се намира въ причинна връзка съ физиологическата точка. И тя е, разбира се, подложена на отклонения и въ зависимость отъ индивидуалнитѣ особености на отдѣлната личность и отъ условията, всрѣдъ които тя се развива, но за разлика отъ физиологическата точка, тя е зависима и то въ значителна степень отъ социалното и материалното положение на личностьта.
Най-благоприятно е, когато физиологическото и духовното развитие съвпаднатъ така съ професионалното и съ социалното развитие, че личностьта да може на време и докато е въ състояние, да развие най-високо качествата навикъ къмъ самостоятеленъ трудъ, личенъ починъ, чувство на отговорность, предвидливость, постоянство, вѣра въ себе си, твърдость и командность.
Не получи ли на време условия за съответна отговорна работа и нормална самостоятелность и то твърде отрано, личностьта бива спъната и задържана въ своето развитие. Наследственитѣ й заложби оставатъ подтиснати, не се доразвиватъ въ по-нататъшна възрасть, навикътъ, този могѫщъ факторъ въ живота на хората, дава насока и личностьта завършва развитието си на по-ниска площь. Всѣки знае примѣри съ хора, на които се е паднало отрано да бѫдатъ самостоятелни и които сѫ развили прекрасни качества. Презъ време на войнитѣ осемнадесетгодишни юноши получиха командни мѣста и които отъ тѣхъ останаха живи, се върнаха възмѫжали и съ чудна борческа самостоятелность.
Мнозина не могатъ да си обяснятъ, защо следосвободителното ни време даде толкова характерни деятели въ всички области на живота и защо напоследъкъ такива хора сѫ рѣдкость. Това не се дължи само на духа на Възраждането, до който онова време бе тъй близко. Нѣма никакво съмнение, че това се дължи главно на условията, всрѣдъ които се развиваха хората. На училище се е тръгвало на 6 години, срѣдното училище е било 5 до 7 класно, висшето образование е траело 3 години, а хората сѫ получавали веднага мѣсто за самостоятелна и отговорна работа. На 18 до 21-годишна възрасть мѫжетѣ сѫ ставали подпоручици, гимназиални учители, сѫдии, лѣкари, инженери и др. И епохата даде характерни и волеви личности. Презъ 1885 година армията ни победи подъ рѫководството на 25-годишни най-висши началници. Около тази възрасть се проявиха и именититѣ ни отъ онова време държавници.
Така е, когато личностьта се оформи и развие, докато е по възрасть годна за това. Младата възрасть е по-творческа. Каквито примѣри и да се даватъ за творчество въ напреднала възрасть, историята показва, че болшинството отъ най-заслужилитѣ мѫже сѫ извършили дѣлото си въ разцвѣта на своята възрасть. Следъ като човѣкъ увехне и добие склероза, подагра, ишиасъ, лумбаго, нервни или сърдечни разстройства, следъ като потентностьта му намалѣе, жизнениятъ тонусъ спадне и го постигнатъ кой знае какви поразии, той не може да твори и да се бори и да води тъй стремително, както въ разцвѣта на възрастьта си. Изключения има, разбира се, но въ специални области на живота, а въпросътъ е поставенъ статистически и общо.
Нѣма съмнение, че сегашната продължителность на подготовката за академическитѣ професии, която биде очертана накратко, заедно съ последствията си, причинява потискане, недоразвиване и водаческа неготовность на новитѣ поколѣния академици. А както сега, така и въ бѫдеще, въ чуждбина и у насъ, повечето отъ духовнитѣ и материалнитѣ рѫководители на нацията ще бѫдатъ измежду онези, които сѫ имали възможность да добиятъ висше образование.
Обстоятeлството, че повърхностниятъ човѣкъ не забелязва тази беда е напълно естествено. Защото болшинството отъ хората е винаги недовиждало истинитѣ. Но това никога и съ нищо не е промѣняло нито действителностьта, нито отговорностьта на националното рѫководство.
Второто последствие на прекалената продължителность на подготовката за академическитѣ професии, което подсича изотдалече цѣлото бѫдеще на нацията, е още по-тежко. Че тази продължителность изсмуква значително нервната сила на бѫдещия деятель, че тя изтощава материално семейството му, че тя прави висшето образование недостѫпно за даровити бедни младежи, сѫ последствия всѣкиму известни. Но малцина си даватъ смѣтка за най-лошото последствие по отношение на нацията.
Тази продължителность на подготовката, заедно съ останалитѣ условия, не дава материална възможность на академика да встѫпи въ бракъ преди 35 годишната си възрасть. И въ това отношение ставатъ разбира се, изключения на подраняване или закъснѣване, но общо взето брачната възрасть на академика е изтикана до около 35 годишната му възрасть. И тъкмо въ това на пръвъ погледъ не особено странно обстоятелство се крие най-тежкото последствие за нацията. То разклаща издъно основитѣ на семейството на академика. Като отминемъ нѣкои последствия, като напр. колебливостьта му при избора на съпруга, трудностьта при съчетаването на нейната възрасть съ неговата и намалената възможность за душевно другарско единение между двамата, нека вземемъ предвидъ само нежеланието за задомяване и невъзможностьта на евентуално образуваното семейство да има достатъчно много деца. Наблюденията и статистиката показватъ, че и въ България вече, семействата на академицитѣ или оставатъ безъ деца или пъкъ иматъ най-често едно и по-рѣдко две деца. Причинитѣ за това сѫ много, но главнитѣ причини сѫ напредналата възрасть на бащата, незадоволителното материално състояние, изкълченитѣ схващания на майката и прекалениятъ стремежъ на родителитѣ да подготвятъ по-добри условия на децата си, при което взематъ предвидъ продължителностьта и скѫпотията на тѣхната бѫдеща подготовка за професията. И така, семействата на академицитѣ даватъ по-малко деца, отколкото е необходимо за увеличението или поне за запазването на тѣхния родъ. Споредъ подробни и разностранни пресмѣтания, на всѣко плодородно семейство трѣбва да се паднатъ по 3-4 раждания, за да нѣма намаление. Какви сѫ последствията на това явление?
Расовата хигиена, която не се занимава, както мислятъ непросвѣтенитѣ хора, съ доказване расовата чистота на нѣкои нации, нито пъкъ съ лъжливо възхваляване на нѣкои нации, а се занимава главно съ откриване на причинитѣ, които водятъ обществото къмъ биологически упадъкъ и съ откриване на мѣркитѣ за запазването на общата жизнеспособность на народитѣ, е установила много подробно последствията на малкото раждания всрѣдъ академическитѣ и другитѣ социално издигнати семейства.
Човѣкътъ и професията се намиратъ въ отношение на взаимовлияние. Вѣрно е, че професията предава особености на човѣка, но още по-вѣрно е, че повечето хора избиратъ професиитѣ си съответно своитѣ дарования. Повечето музиканти сѫ подирили музикално образование, защото сѫ били по природа музикални. Къмъ физически труднитѣ занаяти се отправятъ най-вече здрави и яки хора. Склоннитѣ къмъ умственъ трудъ избиратъ, когато иматъ възможность, професии на умствения трудъ.
Стремежътъ на хората къмъ социално "издигане" е много силенъ подтикъ къмъ дейность, а образуването на социалнитѣ слоеве е до голѣма степень резултатъ на така наречения социаленъ подборъ. Сѫществуването на такъвъ подборъ се доказва отъ преточно установения фактъ, че хората съ различни духовни и физически качества не сѫ равномѣрно разпредѣлени изъ разнитѣ социални категории. Така напр., у западноевропейскитѣ културни народи, процентътъ на даровититѣ хора е по-високъ всрѣдъ учителството, чиновничеството, търговцитѣ и индустриалцитѣ, отколкото всрѣдъ физическитѣ работници и необразованитѣ слоеве. Защото въ течение на продължителното културно развитие изъ широката народна срѣда сѫ се издигали нагоре въ социалното стълбище предимно по-даровититѣ хора. И така, по-издигнатитѣ културни срѣди всрѣдъ единъ народъ сѫ общо взето резултатъ на стремежа къмъ социално "издигане" у хората. т.е. тѣ сѫ до голѣма степень резултатъ на социалния подборъ. Тѣзи срѣди сѫ се образували значи чрезъ постепенно изсмукване на по-ценнитѣѣ народни срѣди. Затова срѣдното равнище на дарованието всрѣдъ селячеството и работничеството у старитѣ културни народи спада последователно. У насъ този процесъ не е прекалено напредналъ, но има сѫщия ходъ. Ето защо нашата главна задача се състои въ всестранното запазване на нашето селячество, което е основа и източникъ на българщината. Но тъй като разглеждаме сега въпроса само по отношение продължителностьта на образованието и подготовката за академическитѣ професии, нека останемъ въ тѣзи рамки. И у насъ академицитѣ, съ изключение на бездарни и насила извлѣчени "на горе" хора, представятъ общо взето единъ подбранъ по дарование слой, който е извлѣченъ отъ живота измежду широкитѣ народни срѣди. А тъкмо този надсрѣдноцененъ слой поради продължителната подготовка за академическитѣ професии има късна брачна възрасть и дава семейства съ малко деца.
За да разберемъ какво значи това, нека вземемъ два основни и много повтаряни примѣри изъ расовата хигиена.
Ако на една територия се заселятъ въ равни количества, 50% и 50%, две различни народности, които раждатъ еднакво много деца, но ако у едната народность брачната възрасть е 25 години, а у другата е 33 години, то следъ 100 години едната народность ще съставя 33% отъ населението, а другата 67%, а следъ 300 години едната ще съставя вече 89%, а другата само 11%.
Ако тѣзи две народности имаха еднаква брачна възрасть, но едната раждаше срѣдно по 4 деца на семейство, а другата по 3, то следъ 100 години едната ще съставя
72%, а другата 28% отъ населението, а следъ 300 години едната ще съставя вече 93%, а другата само 7%.
Ако обаче и дветѣ разлики съвпаднеха въ една посока, т.е. едната народность да ражда срѣдно по 4 деца на семейство и да има брачна възрасть 25 години, а другата народность да ражда по три деца и да има брачна възрасть 33 години, то едната народность ще съставя само следъ 100 години вече 82,5%, а следъ 300 години 99,1% отъ населението.
Такава е биологическата действителность. Тя е проста, ясна и неумолима.
Но тѣзи примѣри не се отнасятъ само до различни народности. Тѣ важатъ еднакво и за различнитѣ срѣди на единъ и сѫщъ народъ. Така напр. ако една часть отъ единъ народъ принадлежи къмъ римокатолишката черква, а другата часть принадлежи къмъ протестантската черква и ако едната черква подтиква по традиция своитѣ хора къмъ по-раненъ бракъ и къмъ неизбѣгване на ражданията, то само по тази биологическа причина едното вѣроизповѣдание може съ време да изтика другото вѣроизповѣдание. Това е на пръвъ погледъ чудно, но е просто и явно.
Така е и съ социалнитѣ слоеве. Когато едни слоеве се образуватъ съ време чрезъ изкачване на по-ценни елементи изъ широкитѣ народни срѣди и когато тѣзи по-ценни слоеве започватъ да се размножаватъ въ последствие по-бавно, отколкото другитѣ, тогава подсрѣдноценнитѣ елементи взематъ количествено надмощие и срѣдното равнище на националното дарование спада.
Всеизвестна е напр. размножителностьта на душевно и умствено малоценнитѣ хора, които следватъ само половия си инстинктъ.
Това явление се нарича обратенъ подборъ или контраселекция. То е причинило упадъка на всички стари култури и то заплашва сега културнитѣ нации.
Ето другото последствие на прекалено продължителната подготовка за академическитѣ професии, която причинява късна брачна възрасть и недостатъчна раждаемость.
Така нагласеното висше образование заедно съ останалия общественъ редъ водятъ нацията къмъ общъ упадъкъ. Сѫщото се отнася, макаръ и по други причини, и по други социални слоеве, но тукъ разглеждаме академическитѣ професии и затова главно за тѣхъ говоримъ.
Мѣркитѣ за отстраняване на това явление сѫ много и различни и не е тукъ мѣстото за излагането имъ. Цельта е да се посочатъ само онези причини, които произлизатъ отъ продължителностьта на подготовката за академическитѣ професии и то главно отъ образователната система.
Това забавяне на мѫжетѣ академици въ живота се отразява и на другия полъ. Съответниятъ брой момичета отъ съответна възрасть трѣбва да изчакатъ за бракъ развитието на мѫжетѣ отъ съответния имъ социаленъ слой. Така се подига и тѣхната брачна възрасть, много момичета биватъ подтиквани къмъ висше образование и къмъ професионално занимание, а половиятъ животъ и моралътъ и на двата пола биватъ насочени къмъ неблагоприятни за нацията състояния. Това е по-нататъшното косвено неблагоприятно влияние на продължителната подготовка, което усилва още повече обратния подборъ и упадъчния процесъ. Така наречениятъ женски въпросъ зависи до голѣма степень отъ нагласяването живота на мѫжетѣ. Той трѣбва да бѫде оправенъ, но за това сѫ нуждни основни социални преобразувания.
До тукъ хвърлихме погледъ на положението само отъ гледището на продължителностьта на подготовката. Нека хвърлимъ сега бѣгълъ погледъ отъ гледището на качеството на образованието. Още повече, че това качество се опредѣля отъ обема и отъ състава на учебния материалъ, който пакъ до голѣма степень обуславя и продължителностьта на самото образование.
Всеизвестно е у насъ недоволството отъ основното образование. Ако по отношение на четенето резултатътъ е задоволителенъ, по отношение на писането резултатътъ е явно незадоволителенъ. Но което е не по-малко важно, то не снабдява децата съ знания, съответни на нашия животъ. Тѣ учатъ за жирафата, но не научаватъ какъ се запрѣга конь, тѣ учатъ за рѣдки цвѣтя, но не научаватъ да различаватъ ръжьта отъ пшеницата, учатъ смѣтане, но не научаватъ да измѣрятъ приблизително бащината си нива и т.н. Само нѣкои съзнателни и даровити основни учители успѣватъ въпрѣки системата и традицията да изпълнятъ дълга си.
Колкото се отнася до прогимназията и гимназията, може съ сигурность да се каже, че положението е наистина лошо. Независимо отъ формалистичното преподаване, което по алгебра и физика напр., втълпява формули и създава прекалена домашна работа, а не успѣва да оживи тѣзи важни предмети и да ги свърже съ действителностьта, което по класическитѣ езици се превръща на изтезание съ форми и не довежда до съприкосновение съ духа на съответната епоха и т.н. и т.н., учебниятъ материалъ е раздутъ по обемъ до нетърпима крайность.
Още отъ прогимназията има отдѣлни уроци по география и по история напр., които съдържатъ надъ 100, дори 150 имена. Основната линия на алгебрата е омотана съ многобройни и излишни частни случаи. Митологията се изучава съ най-дребнави подробности, географията и историята сѫ претѫпкани съ невѣроятенъ брой имена, химията е натѫпкана съ напълно излишни безброй подробности, а тъй важната й сѫщность остава неизтъкната и т.н. Така е съ всички учебни предмети безъ изключение. Учебницитѣ и плановетѣ сѫ писани отъ специалисти, всѣки отъ които смѣта своя предметъ за "най-важенъ" и е натрупалъ колкото е можалъ. Резултатътъ е, че материално злепоставениятъ и отрупанъ съ работа учитель изнемогва и е съ подтиснато съзнание, а ученицитѣ биватъ изтезавани и нервно изсмуквани съ грамаденъ и до голѣма степень ненуженъ учебенъ материалъ. Освенъ това, съставътъ на учебния материалъ е чудовищенъ. Една стара и планомѣрно провеждана противобългарска политика се е напълно отразила върху срѣдното ни образование. Юношитѣ ни изучаватъ напр., половинъ година цѣлата френска революция и то день по день, заедно съ всичкитѣ й "термидори", но българската история се учи въ гимназията само въ осми класъ, въ който нѣма повече време за нея отъ два срока. И до днесъ се учи по учебници, които съдържатъ по 4 страници за гуляитѣ на римскитѣ императори, а по 15 реда за цѣлото християнство. Декларацията за правата на човѣка се учи, въ истинския смисълъ на думата, наизустъ, но образуването на Първото българско царство се преподава наивно съ нѣколко думи, а за Възраждането, за Илинденската епопея, за войнитѣ 1912-13 и 1915-18 години се смънкватъ само по нѣколко думи. По география се заучаватъ отъ Скандинавия и други страни стотици градчета, по-малки отъ нашето село Кнежа, а по българска география абитуриентитѣ ни напущатъ гимназията "боси". Неокачествима е нашата учебна програма! Тукъ не е мѣстото за подробно анализиране на срѣдното ни образование, но тѣзи примѣри бѣха нуждни само за да подсѣтятъ и припомнятъ.
Нека си дадемъ смѣтка, че децата прекарватъ на скамейката само въ основното училище около 10 000 учебни часа. Десетъ хиляди учебни часа! Задоволителенъ ли е резултатътъ въ сравнение съ това време? Следъ това децата прекарватъ въ прогимназията около 9 500 – деветъ хиляди и петстотинъ часа! А въ гимназията юношитѣ прекарватъ около 54 000 – петдесеть и четири хиляди часа! Отъ първо отдѣление до завършването на гимназията младежитѣ прекарватъ на скамейката, въ случай че не повторятъ, около 74 000 учебни часа! Като се сравни това време заедно съ усилията, които то изисква и налага за подготовката вкѫщи, съ резултатитѣ, които се добиватъ, става ясно, че балансътъ е много лошъ. Паметьта се обременява съ излишно зубрене на ненуждни факти, силитѣ се изсмукватъ, което личи отъ спадането на теглото на ученицитѣ презъ време на учебната година, ценно време отъ тъй кѫсия човѣшки животъ се похабява напразно, а като си даде човѣкъ смѣтка за това, че не се постига дори минимално опознаване на националната култура, не се създава духовна приемственость на миналото на нацията и не се създава борческа национална гордость, човѣкъ стига до заключения и чувства на пълно отрицание на нашата учебна система.
Сѫщото става до известна степень и въ университета. Единъ законъ отъ партизанско време увеличи и опредѣли седмичнитѣ часове на професоритѣ. Това недовиждане на изследователската дейность на професора увеличи съ около 20 до 30% седмичнитѣ часове на студентитѣ. Професоритѣ бидоха принудени да разтегнатъ съответно курсоветѣ, което се отрази върху обема както на учебницитѣ, така и на изпитния материалъ. Науката се разширява и напредва непрестанно, а нови предмети и материали се трупатъ, безъ да се премахне каквото може отъ старото, поне въ областьта на нѣкои дисциплини. Едностранчиво увлѣчени специалисти раздуватъ материала и нѣма кой да установи поне въ общи черти учебния материалъ за отдѣлнитѣ специалности. Тъй като хонорарътъ за учебницитѣ се плаща "на кола", нѣкои учебници иматъ вече слонски размѣри. И докато студентитѣ сѫ отрупани съ прекалено много седмични часове, което ги тика къмъ непосещаване на лекциитѣ и докато полагатъ изпити върху крайно прекаленъ по обемъ материалъ, научнитѣ институти сѫ оставени безъ срѣдства, въ нѣкои експериментални институти преподавателитѣ се тровятъ постепенно отъ нехигиенични условия, а въ други специалности боравенето съ аудитории отъ по 300 души и изпитването по 400 души на сесия кѫса нервитѣ и свлича качеството на работата.
Този характеръ на качеството на образованието е въ прѣка връзка и съ неговата продължителность. Това, макаръ и съвсемъ бѣгло очертаване на положението е нуждно, за да се подскаже обосновката на следващитѣ искания.
Тукъ не ще бѫде разгледанъ напливътъ къмъ срѣдното и висшето образование, който е важно и отрицателно явление на нашето време. Нецелесъобразниятъ социаленъ редъ и липсата на национална възпитателна политика подвеждатъ все повече и повече младежи да бѣгатъ отъ земледѣлския и отъ физическия трудъ. И тъй като отъ социалната йерархия важи или материалното състояние, или степеньта на образованието, то въ стремежа си за социално издигане тѣзи младежи не виждатъ другъ пѫть, освенъ пѫтя на образованието. Този стремежъ е въ основата си естественъ и здравъ, но при едно изобщо объркано социално състояние на нацията той ще причини нещастия, ако не се насочва планомѣрно.
Преди всичко, поради прекалената продължителность на подготовката за академическитѣ професии ще бѫдатъ отклонявани отъ нормаленъ животъ все повече и повече хора и ще се усилва гибелно обратния подборъ всрѣдъ нацията. Освенъ това, увеличаването броя на следващитѣ въ висши училища става за смѣтка на срѣдното равнище на дарованието на слоя на академицитѣ, а заедно съ това и на хората, които ще рѫководятъ духовно и материално нацията. На трето мѣсто трѣбва да се знае, че свръхпроизводството на академици и липсата на работа за всички отъ тѣхъ ще увеличава непрестанно "пролетаризирането" на академицитѣ, ще увеличава броя на недоволнитѣ измежду тѣхъ и създава истинска социална и политическа опасность за държавата.
Но отстраняването на този напливъ не може да се постигне съ обективни административни мѣрки, защото тѣ водятъ до обратни резултати. Съ подобни мѣрки ние натѫпкахме съ наши студенти университетитѣ на съседнитѣ страни. А тамъ не само, че не държатъ на подготовката имъ, но я жертвуватъ за смѣтка на крайно опасни за насъ пропагандни цели. Подобни мѣрки засѣгатъ отъ друга страна жестоко и несправедливо случайни лица, като не отстраняватъ по-малко способнитѣ, а отстраняватъ социално подтиснатитѣ срѣди. Задачата е много важна и твърде сложна. Нейното разрешение предполага основно социално преустройство и проницателно планомѣрно рѫководство на нацията. Тѣзи въпроси сѫ предмети на отдѣлни проучвания и изложения.
Тукъ, обаче, целимъ да изтъкнемъ бедата отъ прекалено продължителната подготовка за академическитѣ професии, т.е. отъ прекаленото забавяне въ живота на академицитѣ.
А тази беда, както се изтъкна вече, се изразява съ две упадъчни за нацията последствия:
1. Съ подтискане на личното развитие на работницитѣ въ академическитѣ професии, което лишава нацията отъ волеви, характерни и борчески рѫководители и
2. Съ постоянното усилване на обратния подборъ всрѣдъ българитѣ, което води къмъ постоянно понижение на наследствената расова даровитость на нацията.
Нѣма по-опасни промѣни за бѫдещето на една нация тъкмо отъ тѣзи две промѣни.
Нека преди да очертаемъ и изтъкнемъ мѣркитѣ, припомнимъ и очертаемъ, макаръ и накратко, нѣкои отъ основитѣ, върху които трѣбва да се изгради възпитанието и образованието.
Възпитанието и образованието могатъ да развиватъ само унаследенитѣ заложби. Защото реакционнитѣ възможности на единъ индивидъ сѫ опредѣлени и основани въ неговата наследствена маса. Никой не се е родилъ готовъ математикъ, музикантъ и пр., но кoйто е бездаренъ за професията си, ще остане и въпрѣки учението си пакъ бездаренъ. Унаследенитѣ заложби, отъ една страна, и образованието и възпитанието отъ друга страна се намиратъ въ отношение на взаимовлияние.
Паметьта не може да бѫде усилена чрезъ прекалена работа. Тя може само да бѫде упражнена да отличава и да задържа. Но тя може много по-лесно да бѫде отслабена. Човѣшката паметь има вмѣстимость, която е различна за отдѣлнитѣ индивиди, но която не бива да бѫде насилвана чрезъ претѫпкване. Иначе настѫпва "забравянето" като очистителенъ и освободителенъ процесъ, а въ крайни случаи настѫпва невъзприемчивость и разсеяность. Задачата не се състои въ преподаването и запомването на колкото е възможно повече факти, а се състои въ това да навикне човѣка на работа, на изпълнение на дългъ, на здраво поведение и да се възпита да мисли логично, да отличава важното отъ маловажното и да работи самостоятелно.
Една отъ най-важнитѣ задачи на училището се състои въ социалния подборъ. Ако то не е въ състояние да направи отъ всѣки човѣкъ всичко, то поне нека всѣки човѣкъ бѫде насоченъ къмъ онова мѣсто, за което е най-годенъ.
Тъй като личностьта не е нито самоцель, нито срѣдство, като напр. мравката работничка, а е приемникъ, носитель и преноситель на националната расова наследствена маса и трѣбва да участвува въ изпълнението на нейната мисия, тя трѣбва да бѫде възпитана и образована национално, т.е. споредъ такава система, която ще я издигне най-лесно до възможното за нея съвършенство и която ще я въведе най-вѣрно и най-неотклонно въ пѫтя на националната мисия.
Колкото се отнася до съгласуването на възможноститѣ съ моментитѣ около началото и продължителностьта на образованието, както и съ встѫпването въ професията и изобщо въ живота, трѣбва да се взематъ предвидъ расовитѣ особености на българина, който е напр. по-раннозрѣлъ отъ англичанина, холандеца, скандинавеца, германеца и славянина.
Като се взематъ предвидъ изтъкнатитѣ и припомненитѣ до тука факти, трѣбва да се взематъ следнитѣ мѣрки:
Да се приематъ децата въ училище около навършването на шестгодишната възрасть.
Основното образование да остане четири годишно, но следобѣднитѣ часове да се премахнатъ и образованието да се нагласи съ огледъ на нашия животъ.
Безспорно даровититѣ, както и раннозрѣли деца да се обучаватъ отдѣлно, за да не се задържа и подтиска развитието имъ.
Прогимназиалното и гимназиалното образование да трае общо седемь години.
На силнитѣ ученици съ безупрѣчно здраве да се позволи прескачането на 1 до 2 класа, но като се осигури съ основни мѣрки отстраняването на всѣко пристрастие.
Учебниятъ материалъ за гимназията трѣбва да се окастри решително въ количествено отношение като се очисти отъ излишни и ненуждни намъ подробности. Това изкастрюване да се извърши отъ неспециалисти, т.е. отъ обективни мѣрители на материала, като се замѣсти отчасть съ материалъ, който свързва ученика съ националната ни култура.
Най-напредъ да се опредѣлятъ предметитѣ, следъ това обема имъ, а следъ това седмичнитѣ часове и то съ огледъ здравето на ученицитѣ. Въ гимназията часоветѣ да бѫдатъ отъ по 45 минути, да нѣма следобѣдни занятия, а общо седмичнитѣ часове да бѫдатъ най-много двадесеть и седемь.
Гимназиалното образование да бѫде еднообразно, а не раздѣлено на реално, полукласическо и класическо. Досегашната раздробеность предрешава безъ основание бѫдещата специалность. Висшето училище ще бѫде кръстопѫтя за специалноститѣ.
Програмата на висшето образование трѣбва да се отърве отъ своеволното увеличение на материята отъ страна на специалисти, било отъ едностранчивость, било отъ други лични съображения. Трѣбва да се намали броя на седмичнитѣ часове, да се установи отъ обективна академическа срѣда и то съ конспектъ, изпитния материалъ, да се премахнатъ излишни предмети и ако е нуждно, да се отдѣлятъ нѣкои специалности, а така освободеното време да се запълни съ подготовка за прилагането на специалностьта, което ще даде възможность да се намали поне на половина продължителностьта на стажа.
Всѣка специалность трѣбва да позволява, по продължителностьта на подготовката и по началото на прихододобиването, възможность за самостоятелно сѫществуване на 25-годишна възрасть.
Учебниятъ материалъ особено за срѣдното и за висшето образование, се е натрупалъ или защото е написанъ въ книги, или защото по-раншното поколѣние го е учило, та иска и другитѣ да го учатъ, или защото специалиститѣ го раздуватъ.
Хора, на които липсва национално съзнание и борческа национална гордость, да не се допущатъ въ никакъвъ случай до преподавателски мѣста въ образователната система изобщо. Психопати, чудаци, човѣкомразци и други подобни хора да се отстраняватъ отъ преподавателскитѣ мѣста.
Тъй като главната цель на срѣдното училище е да подготви за висшето училище и тъй като курсътъ на специалноститѣ въ висшитѣ училища едва ли би могълъ да се съкрати, то продължителностьта на срѣдното образование трѣбва да се разглежда винаги съ огледъ на висшето образование.
Да се взематъ основни мѣрки срещу постѫпването на българи въ всички чужди училища въ страната, като държавата следъ съответното предупреждение започне да прави въ всѣко отношение решителна разлика между училитѣ въ чужди училища и въ нашитѣ училища. Учительтъ, който е скулпторъ на българския духъ и на българското съзнание, трѣбва да бѫде най-грижливо подбиранъ и подготвянъ, трѣбва да получи добри материални и социални условия за сѫществуване, да бѫде контролиранъ и професионално сигуренъ и трѣбва да се смѣта за най-важенъ строитель на българщината.
Отъ гледището на расовата хигиена, трѣбва да се поевтини образованието, особено за семейства съ 3 и повече деца, но само въ случай, че има подборъ и ограничение при приемането, защото иначе бедата ще стане още по-голѣма. Безработниятъ напливъ въ срѣднитѣ и висшитѣ училища ще увеличи процента на бездарнитѣ академици и тъй като такива хора по инстинктъ прибѣгватъ за своето социално издигане къмъ най-лошитѣ кариеристични срѣдства, то въ националното водачество ще нахлуватъ все повече и повече бездарни хора. При ротативно-демократично-партизански редъ тѣ могатъ заедно съ другитѣ малоценни елементи да залѣятъ върховетѣ на държавното рѫководство и да сринатъ нацията.
По отношение възпитанието и образованието на момичетата трѣбва да се взематъ предвидъ редъ основни истини.
Жената не е еднаква съ мѫжа, но е равностойна нему. Тъй като естеството й и нейнитѣ задачи въ живота сѫ други, то тя не бива да бѫде нито безправна, нито равноправна, а трѣбва да бѫде другоправна. Най-висшата й задача къмъ живота и къмъ силата на нацията е да стане майка на способни деца, да бѫде културна пазителка на националната традиция и на националния духъ и да бѫде равностоенъ другарь на своя съпругъ.
Тази нейна сѫщность и тѣзи нейни задачи трѣбва да се взематъ предвидъ при възпитанието и образованието й.
Съкращаването на учебния курсъ се налага за нея и отъ нейната раннозрѣлость, т.е. отъ това, че узрѣва физиологически и духовно нѣколко години преди мѫжа и трѣбва да бѫде освободена по-рано за живота.
Трѣбва да се има предвидъ, че висшето образование причинява за женитѣ чувствително прекрачване на брачната възрасть, значително увеличаване претенциитѣ по отношение на духовната и социалната висота на кандидатитѣ за съпрузи и тъй като нѣма достатъчно мѫже съ такива качества, води често къмъ неомѫжване. Освенъ това, то изчерпва значително нервната сила на жената. По-силниятъ напливъ на женитѣ въ висшитѣ училища, съпоставенъ съ по-малката нужда на обществото отъ жени съ висше образование, отколкото отъ мѫже съ висше образование, показва неестественостьта на положението.
Ако се направи тъй, че мѫжетѣ да навлизатъ рано въ професиитѣ и ако тѣ се подтикнатъ, макаръ и косвено, но резултатно, къмъ навременно встѫпване въ бракъ, то женскиятъ въпросъ ще се реши, още повече, че у насъ мѫжетѣ сѫ дори малко по-многобройни отъ женитѣ. Та сегашното прекалено забавяне на мѫжетѣ въ живота е и въ това отношение истинска беда за нацията.
Държавата трѣбва да предпочита жененитѣ мѫже предъ ергенитѣ. Тя трѣбва да нагласи заплатитѣ съответно броя на децата и да вземе редъ законодателни мѣрки като напр. чрезъ закона за наследствата, които трѣбва да подтикватъ раждането на повече деца. Твърдението, че държавата нѣма право да се интересува отъ частния животъ на чиновницитѣ, а може да се интересува само отъ работоспособностьта имъ, е невежествено. Защото държавата не е индивидуално капиталистично предприятие, а е организационна съвкупность, която има за задача да осѫществи жизненитѣ стремежи на нацията.
И така, като се измѣсти постѫпването въ училище на 6 годишна възрасть и като се оставятъ 4 години за основно училище, 7 години за прогимназията и гимназията, 4 години за висшето училище, най-малко 1 година за стажъ и следъ като отбиятъ военната си повинность за 1 година, новитѣ български мѫже ще могатъ да опратъ до прага на академическата професия въ началото на 24-годишната си възрасть. И това е доста продължително, но поне то трѣбва да се постигне.
Но това преобразувание предлага решително окастрюване и основно пренагласяване на програмата и материала, а освенъ това, то предполага и непремѣнно подбиране и ограничение на постѫпващитѣ въ срѣднитѣ и висшитѣ училища, безъ което скѫсената подготовка би увеличила още повече свръхпроизводството.
Това крайно необходимо преобразувание следва да бѫде само часть отъ едно цѣлостно социално преуреждане живота на нацията, за да не могатъ вече акултурнитѣ елементи да подтискатъ творческитѣ елементи, за да не могатъ вече професионални сдружения да подтискатъ отъ користь иднитѣ поколѣния и за да се приспособява социалното развитие къмъ сѫщностьта на националния животъ. При това, културното подобрение на селската обстановка и на общитѣ условия за физическия трудъ трѣбва да се смѣтатъ като най-важни предпоставки за намалѣние бѣгството отъ селото и отъ физическата работа, което ще помогне основно за отливане на прекаления напливъ къмъ гимназията и висшето образование.
Въпросътъ е отъ сѫдбоносно значение за нацията. Тя не може да понася нито системното предварително смачкване на бѫдещитѣ й рѫководители, вследствие убийствено продължителната подготовка за академическитѣ професии, нито ще понесе насилствено тикане къмъ обратенъ подборъ и къмъ понизяване на нейното наследствено дарование. Нацията има нужда както отъ даровити, работоспособни и борчески рѫководители, така и отъ запазване на нейната обща жизнеспособность.
Колкото и да изглежда труденъ въпросътъ, той не може вече да се отминава, замъглява или изоставя на случайностьта. И тъй като истинскиятъ интересъ на нацията съвпада по тази линия съ нуждитѣ на новитѣ поколѣния, духътъ на новото време ще покаже и наложи и неговото разрешение. Историята изобилствува съ примѣри за това какъ днесъ привидно неразрешими въпроси се решаватъ утре неотразимо.
Задачата е значи, да се нагласи целесъобразно подготовката за академическитѣ професии. А това, че напливътъ къмъ тѣхъ ще остане все пакъ по-голѣмъ, отколкото сѫ нуждитѣ на днешна България, показва че трѣбва изходъ и за количеството, щомъ то е изразъ на избликъ на сили. Както за тѣзи професии, така и за всички останали занятия и изобщо за цѣлата нация ще се открива все по-остро въпросътъ за поминъкъ и културно развитие. Пораженска е мисъльта, че държавата трѣбва да води такава политика по отношение численостьта на българитѣ, която да цели численость, отговаряща на днешната й територия. Държавата, напротивъ, трѣбва да се стреми къмъ такава численость, която осигурява международно сѫществуването и напредъка на нацията.
Както бащата не изпѫжда или не избива децата си, защото нивитѣ му не достигатъ, а ги подтиква къмъ трудъ и борба, тъй и държавата не може да убива съ "реформи" новитѣ поколѣния на нацията, а трѣбва да дири нови простори за тѣхъ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар