ВТОРИ РАЗГОВОРЪ ЗА Р.Н.Б. (2)

Г. - Добре, че спомена думата минимализъмъ. Вие я наложихте вече въ говора ни. Какво означавате точно съ нея?

Р. - Зачеквашъ едно отъ най-опаснитѣ явления въ нашия животъ и затова искамъ да избия поне изъ твоята глава три най-опасни и най-вредни твърдения, които чуждата пропаганда и нашитѣ родоотстѫпници и мекушави успѣха да втълпятъ почти на цѣлото ни общество.

Веднага следъ войната и непосрѣдствено следъ 1918 година у насъ започнаха да втълпяватъ на лѣво и на дѣсно следнитѣ три твърдения:

1. че въ миналото сме били максималисти, искали сме да получимъ всичко на единъ пѫть въ прекалено количество и затова сме всичко загубили;

2. че стопанскитѣ и материални въпроси сѫ по-важни отъ духовнитѣ въпроси и

3. че сме заобиколени отъ всички страни съ врагове и то много повече отъ другитѣ държави, та затова трѣбва да кротуваме.

Г. - Та това сѫ общопризнати у насъ твърдения, въ които азъ не виждамъ нищо чудно.

Р. - Видѣ ли сега? Ето, още една жертва на пораженската пропаганда! Ха, сега да разчепкаме по отдѣлно всѣко едно отъ тѣзи твърдения и тогава ще видимъ до колко сѫ вѣрни.

Г. - Говори! Слушамъ съ любопитство.

Р. - Твърдението, че сме били максималисти отговаря ли на нѣкаква историческа истина? Да започнемъ откъмъ Освобождението ни.

Първо, веднага следъ Освобождението Северна Добруджа бе дадена насила на Ромъния. Самитѣ ромънци отказваха дълго да я приематъ, защото била българска и затова въ пресата и въ парламента си доказваха усилено, че не е добре да се вземе българска земя и да се създаватъ причини за раздори съ България. Ние, обаче, бързо забравяме Северна Добруджа и ако не бѣше 1913 година, нѣмаше да диримъ нищо отъ Ромъния. Българската "хуманность" стигна до тамъ, че общественото ни мнение единно твърдеше: "И Ромъния има нужда отъ брѣгъ на море и отъ пристанище, затова трѣбва да забравиме Кюстенджа." Като че ли всички държави иматъ брѣгъ на море. Има ли другъ народъ, който е разсѫждавалъ така? Това максимализъмъ ли е или е отричане отъ своето?

Второ, следъ Освобождението Тимошко и Моравско се дадоха на Сърбия. Но ние, въпрѣки 1885 година, забравихме Тимошко и Моравско и се задоволихме да работимъ само за Македония. Така загубихме Тимошко и Моравско и усилихме апетита на сърбитѣ да пращатъ агитатори чакъ въ Македония. Ако се бѣхме борили, обаче, за Тимошко и за Моравско, нѣмаше да има мѣсто за сръбски претенции въ Македония и Македония щѣше да остане безспорно наша. Това наше тогавашно отношение къмъ Тимошко и Моравско, максимализъмъ ли е или забравяне на своето?

Трето, когато Берлинскиятъ договоръ ни разкѫса на Северна и на Южна България и когато нѣмаше нищо по-естествено отъ съединителното движение, не се ли явиха множество интелигентни, които бѣха противъ Съединението? Това максимализъмъ ли е?

Четвърто, Стамболовъ не щѣше дори политическа свобода за българитѣ въ Македония и Тракия, а се задоволяваше само да иска културна и стопанска свобода за българитѣ отъ тѣзи области. И това ли е максимализъмъ или е най-умѣрена тактичность?

Пето, стихийното движение въ България следъ Освобождението за доброволно подчинение на Русия, максимализъмъ ли е?

Шесто, подѣлбата на Македония между България, Сърбия и Гърция, която ние възприехме съ договора отъ 1912г., максимализъмъ ли е или търгуване дори съ части отъ България?

Седмо, възприемането на руския арбитражъ за спорната зона въ Македония, максимализъмъ ли е?

Осмо, предложенията на България къмъ Сърбия и къмъ Гърция, къмъ Съглашението и къмъ съюзницитѣ въ 1915 година, пакъ относно Македония и Тракия, максимализъмъ ли представляватъ?

Девето, уреждането на Маришкия въпросъ презъ самата голѣма война, а сѫщо така приемането на кондоминиума въ Добруджа (Северна Добруджа) по онова време, максимализъмъ ли е било отъ страна на българското държавно рѫководство?

Кога сме правили тогава максимализъмъ, отъ Освобождението ни до 1918г.? Никога! Защо тогава отъ 1918г. нататъкъ започватъ да ни приказватъ и да ни убеждаватъ, че сме били максималисти и затова сме загубили всичко. Ние знаемъ точно отъ коя съседна столица и въ коя канцелария се формулираха тѣзи отровни твърдения и знаемъ твърде добре, както огромнитѣ срѣдства, които похарчиха за своята пропаганда, така и пѫтищата и лицата, чрезъ които я вършиха въ България. Презъ 1918г. България бѣше омаломощена. Та българитѣ имаха тогава най-малко нужда да бѫдатъ отклонявани отъ максимализъмъ. Българитѣ, обаче, трѣбваше да бѫдатъ подготвени отъ чужденеца къмъ родоотстѫпничество и самоотричане. И тѣ наистина бидоха подготвени за такива прояви. Така стигнахме до Нишката спогодба на Стамболийски, до вечното приятелство съ Югославия, до отмѣняването на бойни праздници по желание на Турция, до отмѣняването на конгреси и насрочването имъ въ градове, посочени отъ нашитѣ съседи, до забраната на български бойни пѣсни и така стигнахме до днешното положение да ни се приказва непрестанно за миръ, за мирни срѣдства, за отстѫпчивость, за нуждата да се остави и на иднитѣ поколѣния да освобождаватъ нѣщо и т.н. Така стигнахме изобщо до минимализъмъ, което бѣше и цельта на онези наши съседи, които целѣха да ни подготвятъ за унищожение. Тъй като нашитѣ мекушави интелигенти съ овчедушна наивность успѣха да разпространятъ отровната легенда за максимализъмъ въ всички български срѣди и училищата, и тъй като на всѣки упрѣкъ отъ наша страна, че тѣ отстѫпватъ народни благопритежания, безъ да иматъ право да вършатъ това, тѣ винаги отвръщаха, че ние сме били максималисти, ние пъкъ имъ залепихме аргументирано името минималисти. Тъй че въ България минимализъмъ е имало и има, а не максимализъмъ. Тѣзи, които ни упрѣкватъ, че сме искали много, сѫ малодушни и лично малоценни хора, които нѣмайки сили да се борятъ за своя народъ, отстѫпватъ неговитѣ блага и неговитѣ части на чужденци, а за да се прикриятъ, залъгватъ и заблуждаватъ съ понятие максимализъмъ. Ето, това означаваме ние съ думата минимализъмъ и това сѫ хората, които ние наричаме минималисти.

Г. - Интересно. Нека призная, че и азъ безъ да знамъ защо, въ миналото съмъ вѣрвалъ въ този измисленъ максимализъмъ и че сигурно много пѫти съмъ ставалъ неусѣтно проводникъ на тази заблуда. Колко много трѣбва да внимава човѣкъ и колко много трѣбва да мисли преди да говори върху толкова отговорни национални въпроси!

Р. - Нека сега пъкъ да разгледаме второто твърдение, а именно, че стопанскитѣ и материални въпроси сѫ по-важни отъ духовнитѣ въпроси. Пакъ непосрѣдствено следъ войната, когато марксическитѣ течения у насъ се напъваха да ни подготвятъ за разни интернационали и когато дружбашитѣ, заедно съ други подобни срѣди, станаха проводници на отровителитѣ отъ сѫщата балканска канцелария, тогава разпространиха у насъ на лѣво и на дѣсно твърдението, че първата ни задача е да се занимаваме съ стопанскитѣ въпроси, че духовнитѣ въпроси представятъ утопия и че докато не започнемъ да благоденствуваме въ стопанско отношение нѣмаме нито право, нито възможность да приказваме за духовнитѣ ценности. И така, нѣколко години само следъ войната и това твърдение биде набито въ главата на цѣлото българско общество. За да минешъ за интелигентенъ човѣкъ трѣбваше навсѣкѫде и при всѣки случай да изтъквашъ, че познавашъ стопанскитѣ проблеми на България и че уважавашъ тѣхното значение. Военни списания дори започнаха да даватъ широко мѣсто на стопанскитѣ проблеми. Мнозина повтаряха и на лѣво и на дѣсно максимата, че "празна раница, не пази граница", но никой не имъ отговаряше, че тази максима трѣбва да се помни непрестанно отъ онези, които управляватъ народа, но че тя не бива да му се повтаря всѣки день съ демагогски намѣрения, особено пъкъ отъ хора, които вършатъ обратното. И тъй нашата интелигенция биде надарена да гледа на България като на една огромна зарзаватчийница, а на българския народъ като на множество, състоящо се отъ стопански труженици, които нѣматъ идеали. Така се стигна до положението да гледаме на Тракия като на тютюнище, на Добруджа като на хамбаръ, на Западнитѣ покрайнини като на камънакъ, а на Македония като на чукари. Защото тъкмо това бѣше нуждно на нашитѣ противници. Българскитѣ управници и българската интелигенция твърдѣха години подредъ, че войската предизвиквала непроизводителни разходи и затова нѣмало нужда да се въорѫжаваме, но сѫщитѣ тѣзи хора, когато трѣбваше да даватъ мнение за поведението ни всрѣдъ тази война, твърдѣха пакъ, че не сме били въорѫжени и затова трѣбвало да кротуваме. Войската ли предизвиква непроизводителни разходи? Ами какво произвежда сѫдебното ведомство, какво произвежда просвѣтното ведомство, какво произвеждатъ операта и театърътъ, какво произвежда външното министерство? Сирене ли произвеждатъ, ягоди ли, та войската предизвиквала непроизводителни разходи? Но, когато нѣкой отъ разпространителитѣ на това пораженско твърдение бѫдеше повиканъ въ войската и случайно останеше недобре стъкменъ, той започваше да се оплаква на лѣво и на дѣсно, че войската ни не била снабдена. После пъкъ, когато войската ни се снабди, тѣзи типове намѣриха всевъзможни пѫтища да се измъкнатъ отъ нея и да не изпълняватъ своя войнишки дългъ.

Изтъкването на стопанскитѣ въпроси на преденъ планъ ни доведе до едно парадоксално положение, а именно, българската държава да се управлява отъ хора, които не сѫ формално марксисти, но които иматъ всѫщность напълно марксически свѣтогледъ и мислятъ по-марксически, отколкото днесъ се мисли дори въ С.С.С.Р. Защото каква е разликата между марксизма и възродения националенъ свѣтогледъ? Марксиститѣ изхождатъ отъ материалното начало въ свѣта, а ние изхождаме отъ духовното начало. Ние сме убедени, че чрезъ мобилизация на духа само може да се овладѣе материята. Ние имаме прѣсни примѣри въ това отношение. Италиянскиятъ и германскиятъ народъ, изпаднали нѣкога въ материална нищета, се мобилизираха и възвисиха духовно и тъй можаха да овладѣятъ материята. Съветска Русия, дори следъ много тежки стопански неуспѣхи, като стигна до прага на катастрофата, се видя принудена да ревизира чрезъ третия интернационалъ старитѣ марксически становища и да извади напредъ отвлѣчени идеали, съ цель да постигне по-добри успѣхи. Ако материалнитѣ условия биха били най-важнитѣ въ национално отношение, какъ ще си обяснимъ тогава фактитѣ, че комунистическитѣ конспирации въ войската ни се извършиха отъ синове на най-богатитѣ ни села, че богатитѣ хора раждатъ по-малко отъ беднитѣ, че бедното ни селячество и работничество служи по-съзнателно въ войската, че малоимотнитѣ ни хора сѫ били винаги по-готови за подвигъ въ името на единъ идеалъ, че пребогатитѣ държави Франция и Англия, съ милиарди златна наличность, рухнаха предъ националсоциалистическа Германия, която нѣмаше никаква златна наличность? Представи си, че осѫществимъ една голѣма, ослѣпителна национална победа и че въ деня, когато всички българи заликуватъ, се обърнеше къмъ тѣхъ нѣкой любимъ водачъ и въ името на победата, на общата победна радость и въ името на бѫдащето на нацията подканеше щото всѣко семейство да роди презъ годината по едно дете, то нѣма никакво съмнение, че всички съ радость биха сторили това. Въ такъвъ случай подтикътъ материаленъ ли ще бѫде? Помисли си и обратното, че раздадешъ на всички български семейства по 1 милионъ лева, а сѫщевременно имъ очертаешъ едно безидеално и себелюбиво бѫдаще, то пакъ нѣма никакво съмнение, че вмѣсто да раждатъ, българскитѣ жени щѣха да дирятъ акушерки за нераждане. Човѣкъ е духовно сѫщество, което има за главни подтици въ своя животъ идеала, радостьта и надеждата.

Ние не подценяваме значението на стопанскитѣ въпроси и не подценяваме значението на материалната обстановка, срѣдъ която трѣбва да живѣятъ българитѣ и затова се тъй страстно боримъ по социалната си линия. Но за насъ животътъ на нацията има духовна сѫщность, а материалната обстановка е до толкова ценна, доколкото представлява условие за развитието на нацията.

Г. - Въ това съмъ напълно убеденъ.

Р. - Убеденъ си, но хвърли погледъ върху близкото минало и върху сегашното състояние на обществото ни, за да видимъ колко дълбоко ни е уязвило това нагледъ съвременно, а всѫщность отровно пораженско твърдение.

Г. - Съ неговото разпространение и втълпяване въ главитѣ на много и много иначе добросъвѣстни хора, могатъ да се обяснятъ множество упадъчни прояви въ нашия животъ.

Р. - Нека сега ти обърна внимание на третата заблуда, която онази отровна централа успѣ да втълпи тъй дълбоко и тъй широко на нашето общество, а именно, че България била отъ всички държави най-заобиколена съ врагове. Да си послужимъ съ геометрията и съ аритметиката. Представи си България като четириѫгълникъ, откъмъ чиито страни граничи съ единъ неприятелски настроенъ съседъ. Ромъния имаше-17 милиона, Югославия-15 милиона, Гърция-7 милиона и Турция-13 милиона. Заобиколени сме значи съ четири второстепенни държави, съ общъ брой на население 52 милиона. При това двамата отъ тѣзи съседи, а именно Гърция и Турция, сѫ поставени въ крайно неблагоприятно стратегическо положение спрямо насъ, а откъмъ Ромъния сме въ твърде благоприятно стратегическо положение. Значи 6½ милиона българи сѫ заобиколени съ 52 милиона съседи.

Да видимъ сега Югославия въ какво положение се намира. Представи си Югославия като седмоѫгълникъ, откъмъ чиито страни тя граничи съ по единъ съседъ: България съ 6½ милиона, Ромъния съ 17 милиона, Унгария сега (1940г.) съ 13 милиона, Германия съ надъ 80 милиона, Италия съ 44 милиона, Албания съ 1½ милиона и Гърция съ 7 милиона. Обще взето Югославия граничи съ 7 държави, чието население възлиза на 122 милиона. При това тя граничи съ две първостепенни и най-мощни велики сили и съ два войскарски народи, като Унгария и България. Та нейното положение не е ли ужасно въ сравнение съ нашето?

Ами Ромъния? Представи си я преди войната, като шестоѫгълникъ, отъ всѣка една страна на който тя граничи съ по една държава, а именно: България съ 6½ милиона население, Югославия съ 15 милиона, Унгария съ 9½ милиона (преди 1940г.), Полша съ 35 милиона и Русия съ 170 милиона население. Ромъния граничеше значи съ 6 държави, чието население възлизаше на 220 милиона. При това, достатъчно е да ти припомня само факта, че единиятъ отъ противницитѣ й, а именно Съветска Русия, е първокласна велика сила съ 170 милиона население и че Ромъния има да дава както на Унгария, така и на България. А пъкъ за сегашното положение на Ромъния, при което тя граничи вече чрезъ полския протекторатъ и съ най-мощната сила-Германия, да не говоримъ даже.

Погледни на Гърция, която прилича на единъ голѣмъ камъкъ, потопенъ въ водата, съ едно дълго тракийско черво, надъ което е надвисналъ българския масивъ. На този потопенъ камъкъ има животъ само по брѣговетѣ и той е до толкова изложенъ на всѣка срѣдиземноморска флотска сила, че Гърция съ право трѣбва да се смѣта за крайно уязвима откъмъ море. Откъмъ суша пъкъ, т.е. откъмъ Югославия, която се стремеше по-рано къмъ Солунъ и откъмъ България, която се стреми къмъ Тракия, положението на Гърция е наистина неудържимо. Тя граничи съ Италия-44 милиона, съ Албания-1½ милиона, съ Югославия-15 милиона, съ България-6½ милиона и съ Турция-13 милиона или общо съ 5 държави, съ общъ брой на населението около 80 милиона.

Погледни най-после на Турция, която граничи съ 170 милионна Русия, съ 6½ милионна България, съ 7 милионна Гърция и съ десятки източни народи, а откъмъ морето съ всички срѣдиземноморски флотски сили и което е много важно-съ Италия, чиито Додеканези сѫ до самия турски брѣгъ. Тъй че Турция граничи съ повече отъ 6-7 държави по суша и което е много важно-съ Италия, Русия и Англия откъмъ море.

Това е истината. Е, приятелю, България ли бѣше най-оградената държава до вчера? Всѣка отъ съседнитѣ ни държави бѣше до вчера значи, а за днесъ и дума да не става, оградена съ повече по брой и съ много по-силни и по-опасни противници. Защо ни втълпиха тогава заблудителното твърдение, че сме били най-обграденитѣ? Кому бѣше нуждно да се втълпяватъ на българитѣ подобни пораженски заблуди?

Г. - Разбира се, че това е било нуждно на външнитѣ ни неприятели, за които ти твърдеше, че съзнателно и планомѣрно, съ свои пари и наши продажници, сѫ втълпявали и това отровно пораженско твърдение.

Р. - Това бѣше нуждно и за нашитѣ вѫтрешни врагове, а освенъ на тѣхъ, то е било нуждно и полезно за всички интернационални движения и течения у насъ. Най-сетне, това отровно твърдение се оказа много полезно и за всички малодушни управници и за всички плутократи, които сѫ ни управлявали до сега, защото имъ позволяваше да бездействуватъ международно и да се правятъ търпими отъ българския народъ. Съ това твърдение тѣ плашеха наивнитѣ българи сѫщо тъй, както нѣкои майки плашатъ децата си съ мечката или съ циганина.

Г. - Нѣкой би могълъ да възрази, че противницитѣ на България сѫ имали повече съюзници и съюзи.

Р. - Тъй ли, ами кой ни прѣчеше да диримъ съюзници? Че ние сами ги не диримъ се вижда отъ днешната действителность. Наши приятелски велики сили днесъ побеждаватъ и като победители ни протѣгатъ рѫка, подканвайки и удобрявайки ни, даватъ ни наготово, а ние все неутрални седимъ. Бѫди убеденъ, драги приятелю, че ние сме имали и въ това отношение възможности много по-добри отъ нашитѣ съседи. А най-доброто доказателство за това е днешното ни поведение, съ всичкитѣ му особености, които тъй добре знаешъ и за което всѣки свѣстенъ човѣкъ и народътъ иматъ ясно мнение.

Р. - Ти просто ми обърка представитѣ. Много отъ това, което добросъвѣстно вѣрвахъ, се обърка сега въ главата ми и се чувствувамъ нѣкакъ си виновенъ, че съмъ позволявалъ да бѫда заблуденъ по толкова ясни и прости въпроси.

Р. - Не си само ти. Не ми е удобно да ти изреждамъ сега колко хора, какви хора и отъ кои отговорни мѣста и институции мислятъ още тъй, както ги е курдисала чуждата пропаганда и както ги подвеждатъ да мислятъ всѣкидневието, малодушието и себелюбието.

Виждашъ ли сега какво зачекна, като ми зададе въпроса, какво разбирамъ подъ думата минимализъмъ? Казвамъ ти, че зачекна едно отъ най-опаснитѣ явления въ нашия животъ и затова поискахъ да ти го очертая. Тритѣ заблудителни твърдения, че сме били въ миналото максималисти, че стопанскитѣ въпроси иматъ най-голѣма важность и че сме най-заобиколената отъ неприятели държава, сѫ три отровни пораженски твърдения, измислени въ една съседна столица и натѫпквани въ главитѣ на българската интелигенция чрезъ чужди пари и чрезъ наши продажници, съ цель да ни доведатъ до тамъ, кѫдето сѫ ни довели вече днесъ.

Спомняшъ ли си какво ти казахъ между другото, когато разговаряхме преди четири години? Погледни сега на стр. 35 отъ разговора ни, който за щастие публикувахъ тогава буквално, и ще прочетешъ следното: "Докато партизанщината убиваше нацията, тѣзи управления довеждатъ нацията до положението на орелъ, комуто редовно подрѣзватъ крилата и когото редовно хранятъ съ вегетарианска храна. "Е, не вървимъ ли нататъкъ?

Г. - Като те слуша човѣкъ, стига до крайно песимистични чувства и мисли.

Р. - А, само това не бива да става. За подобенъ националенъ песимизъмъ или скептицизъмъ нѣма нито основание, нито мѣсто. Достатъчно е само да се прекѫсне подстригването на орелскитѣ крила, да се възстанови естествената орлинска храна, да се даде просторъ и размахъ и ти ще видишъ отново да се прояви орлинната мощь на българския народъ.

***

Г. - Когато слушамъ да говорятъ ратници или когато общувамъ съ ратникъ, чувствувамъ се, поне докато съмъ съ него, другъ човѣкъ. Чувствувамъ се, че ставамъ като че ли по-добъръ и по-полезенъ българинъ. Това ти загатнахъ въ началото на този ни разговоръ, когато те запитахъ, защо ви толкова стръвно преследватъ и по-стръвно дори, отколкото рушителитѣ на България. По сѫщитѣ причини не ми се е виждало странно, когато слушамъ въ обществото най-разнообразни интриги и клевети по вашъ адресъ.

Р. - Та нали въ миналия разговоръ говорихме за клюката и интригата? Тогава още ти казахъ, че тѣ сѫ старо и изпитано орѫжие на буржоазията, на плутократитѣ, на пораженцитѣ. Не си ли спомняшъ, че по онова време едни ни наричаха агенти на Кьосеивановъ, други ни наричаха маша на еврейството, създадена съ цель да убива национализма въ България и т.н. Тѣзи интриги отпаднаха отъ само себе си. Времето и дѣлата ги опровѣргаха.

Г. - Чудя се на спокойствието, съ което се отнасяшъ къмъ тѣзи заблудителни клюки. Знаешъ ли колко хора имъ се поддаватъ, макаръ и не за дълго? Не мислишъ ли, че тѣ ви увреждатъ?

Р. - Знамъ, всичко знамъ. Но пѫтьтъ е само единъ. Това е пѫтьтъ на чистата и безусловна борба. Има само единъ езикъ, съ който се говори убедително и съ който се убиватъ клюкитѣ и интригитѣ и това е езикътъ на дѣлата. Иначе, какъ да затворимъ устата на толкова хора и какъ да оправишъ толкова несвѣстни глави. Ако се отдадеше човѣкъ само на опровѣржения, не щѣше да остане време за работа. А това е може би едно отъ желанията на противницитѣ ни. Ние до сега не сме стѫпвали въ примкитѣ имъ и не сме се поддавали на похватитѣ имъ. Въ идейната борба сме ясни и безусловни. Въ физическата си борба сме целестремителни и ефикасни. Затова всички наши противници се отказаха да ни срещатъ на улицата. Българската улица е наша и нѣма да се повтори вече 1918 година. Тогава нашата чиста интелигенция гледаше безпомощно какъ жестоки и престѫпни демагози ораторствуваха отъ високи трибуни и настройваха и водеха многохилядната разбунтувана тълпа, та на много пѫти вълната на разрухата заливаше България. Днесъ това не може да се повтори. Днесъ тъмнитѣ демагози не ще намѣрятъ стадото безъ куче, днесъ има български интелигентни, има ратници и апостоли на Българщината, които сѫ израстнали въ борба, въ апостолска работа и които не ще позволятъ никога вече на тъмни и престѫпни демагози да вилнѣятъ безъ съпротива. Миналото не може да се повтори вече. Ние вървимъ по единъ голѣмъ и борчески пѫть и за това клюкитѣ и интригитѣ, за които споменавашъ, не ни отвличатъ.

Щомъ като питашъ, нека ти обърна вниманието върху следния фактъ. Всички слухове, които чувашъ по нашъ адресъ, могатъ да бѫдатъ класифицирани къмъ две категории: омаловажителни и лично осквернителни. Въ единия случай противницитѣ ни се мѫчатъ да ни омаловажатъ чрезъ твърдения, че Ратничеството е малобройно, че Ратничеството е "разтурено" или че то се е разцепило, или пъкъ че нищо не се чувало за него и т.н. Всѣко отъ тѣзи твърдения разбира се, се казва по съответенъ случай и на съответно мѣсто. Въ други случаи противницитѣ ни прилагатъ стария изпитанъ методъ да петнятъ личната честь на отдѣлни ратници, съ цель да всѣватъ съмнения и колебания. Но всрѣдъ насъ подобни срѣдства не хващатъ мѣсто. Ние имаме още отъ първия месецъ на сѫществуването си една пророческа насока за моралната отбрана, въ която е всичко предсказано и предвидено и съ която сѫ установени срѣдствата, съ които ние се запазваме недосегаеми отъ това престѫпно орѫжие на противника.

Г. - Вѣрно е, че времето и дѣлата опровѣргаватъ последователно клюкитѣ и интригитѣ срещу васъ, но увѣренъ съмъ, че колкото повече нараствате, колкото по-наближавате до крайната победа, толкова по-многобройни и по-отвратителни клюки и интриги ще се пущатъ срещу васъ.

Р. - Въ това нѣма никакво съмнение. Нали подобни противници наричаха Мусолини сифилистикъ, а Хитлеръ лудъ бояджия, нали тѣ изкарваха Гьорингъ кокаинистъ и петнѣха най-отвратително всички най-първи борци. Но помогна ли имъ това? Не! Сега цѣлъ свѣтъ вижда какви сѫ въ действителность тѣзи мѫже и призна голѣмитѣ имъ заслуги. Краятъ на всички клеветници и хулители е билъ винаги единъ и сѫщъ. Затова посрещаме спокойно клеветитѣ и интригитѣ. Ние не се безпокоимъ дори и отъ по-опасни опити, като напримѣръ отъ организираната провокация на нѣкои институции, които не се спиратъ нито предъ фалшификации на документи, нито предъ изработването на предмети и вещи, съ цель за провокация, нито пъкъ да поднасятъ доклади съ най-заблудителни твърдения и заблуждения, нито пъкъ да пращатъ лъжесвидетели предъ сѫдилищата.

Г. - Не е лесно да се води една народна борба. Човѣкъ трѣбва да понася и най-отвратителни преживѣлици.

Р. - Не е лесно разбира се. На Левски лесно ли му е било? Ами на Раковски, на Хаджията и на Караджата и на всички народни борци, лесно ли имъ е било? Ако се касае за лесни работи, щѣхме да ги оставимъ да се извършатъ отъ малки и слаби хора. Но тъй като се касае за трудни и за опасни, за голѣми работи, ние диримъ характерни и волеви българи.

Спомнямъ си първия ни разговоръ. Тогава трѣбваше да ти говоря по-внимателно и по-предпазливо. Давахъ ти единъ видъ по-малки дози. Защото ти бѣше неподготвенъ. Говорѣхме си още на "Вие". А сега установявамъ, че мислиме почти по всички въпроси еднакво и по останалитѣ се бързо и лесно разбираме.

Г. - Събитията и загриженостьта ни отварятъ очитѣ. Трѣбва само да се работи.

***

Р. - Всѣки е длъженъ да работи за напредъка на Българщината. И то не по своему, а стройно и планомѣрно. И да работи, а не само да говори. Въ нашитѣ редици владѣе пълна строгость въ това отношение. За насъ важи следниятъ законъ: "Да казвашъ, че си ратникъ е твърдение, което трѣбва да се доказва всѣки день и то съ дѣла и съ поведение".

Г. - Значи азъ не съмъ ратникъ, макаръ, че безъ да ти го кажа, съмъ се смѣталъ за такъвъ отъ известно време.

Р. - Не разбира се, ти си само съмишленикъ на Ратничеството.

Г. - Азъ познавамъ единъ критикарь на Р.Н.Б., той пакъ си оставалъ такъвъ, че никой не можелъ да му отнеме правото да носи идеята и да се нарича ратникъ.

Р. - Той може да се нарича и китайски императоръ, щомъ му се иска.

Г. - За другъ пъкъ казватъ, че злоупотрѣбявалъ съ името на Ратничеството!

Р. - Съ користна цель ли?

Г. - Да, опиталъ се билъ да изнуди нѣкого.

Р. - Изнудвачитѣ използуватъ всички срѣдства. Знай, обаче, че Пловдивскиятъ сѫдъ тикна вече въ затвора единъ подобенъ престѫпникъ, който бѣше направилъ подобно нѣщо отъ името на Р.Н.Б.

Г. - Тъй ли?

Р. - Да!

Г. - Казватъ, че известенъ голѣмецъ се билъ котиралъ на политически пазаръ, като внушавалъ съ косвени срѣдства, че ако не цѣлото, то поне часть отъ Р.Н.Б. е съ него.

Р. - И това е възможно. Зависи отъ това, кой какво търси да "купи". Каквото диришъ, такова намирашъ. Знай, обаче и това, че нѣма части на Р.Н.Б. Има само цѣло, единно и страшно въ своята дисциплина и солидарность Р.Н.Б.

Ратницитѣ се смѣятъ, като чуватъ понѣкога подобни наивности. На всѣка работа края й гледай!

Г. - Ти каза, че такива като мене били само съмишленици. Нима и тѣ не сѫ полезни?

Р. - Напротивъ! Много сѫ полезни. Ние се стремимъ да разширимъ колкото се може крѫга на съмишленицитѣ си. Нѣщо повече. Цельта ни е да направимъ всѣки българинъ поне съмишленикъ. Това не е нито невъзможно, нито много далече.

Г. - Много самоувѣрено.

Р. - Така казваха по-рано и въ други страни, а сега виждашъ какво стана.

Г. - И азъ така мислехъ за ползата отъ съмишленицитѣ. Знамъ хора, които ви не познаватъ, фанатично работятъ за васъ.

Р. - Знаеме това. Но тѣ трѣбва да се свързватъ съ насъ. Защото съмишленичеството е въ много случаи само първата стѫпка къмъ пълното приобщаване. Освенъ това нѣма време за губене.

***

Г. - Единъ очевиденъ фактъ прави впечатление на цѣлото ни общество, а именно фактътъ, че докато отъ 1936 година насамъ всички бивши политически партии се окончателно доразпадатъ, само Р.Н.Б. расте и напредва непрестанно.

Р. - Този простъ фактъ искамъ самъ да си обяснишъ. Отговорътъ е колкото ясенъ, толкова и поучителенъ.

Г. - На какво се надѣватъ тогава бившитѣ имъ "лидери"? Нѣкои отъ тѣхъ сѫ се напънали да си правятъ реклами, особено въ чуждбина.

Р. - Цѣлата имъ дейность се състои да ходятъ по молебени и панахиди, на паради и легационни приеми, да се разписватъ, да устройватъ вечери въ плутократски срѣди и да си пущатъ слухове изъ кафенетата. Коя е идеологията на тѣзи хора? Какво общо има миналото имъ съ днешното време? Кого водятъ тѣзи хора? Това сѫ професионализирани политикани, които времето изтласква, но които не могатъ да се примирятъ още съ безвъзвратно загубенитѣ възможности за лъжеобщественичество. Около всѣки отъ тѣзи хора има по нѣколко кандидати за висши чиновнически мѣста, по нѣколко стопански деятели и спекуланти, които се опитватъ да играятъ на картата на тѣзи хора сѫщо тъй, както се залага на конскитѣ надбѣгвания. Това сѫ групичкитѣ, които се напъватъ да рекламиратъ тѣзи старомодни лъжеобщественици, както въ чуждбина, така и у насъ. Ти мислишъ ли, че сѫщитѣ тѣзи хора могатъ да направтъ нѣщо свѣстно?

Г. - И дума да не става. Преди всичко главитѣ на тѣзи хора сѫ напоени съ духа на старото време. Почти всички сѫ или бивши социалдемократи, които сѫ минавали презъ различнитѣ буржоазни партии, напущали сѫ десетки пѫти другаритѣ си, коалирвали сѫ се, раздѣляли сѫ се, разцепвали сѫ се, пакъ сѫ се съюзявали за користно използуване на нѣкои конкретни случаи и т.н. Тѣ нѣматъ никакво принципно и свѣтогледно отношение къмъ нѣщата. По всѣки голѣмъ въпросъ на Българщината има за тѣхъ по нѣколко възможности, заобиколени сѫ съ евреи, на които служатъ и на които обещаватъ възмездие срещу сегашната имъ материална подкрепа. Тѣзи излишни хора се мѫчатъ да си запазятъ всички врати отворени.

Ето, завчера въ Народното събрание, когато смѣтнаха, че ще бѫде за тѣхъ лично полезно да похвалятъ Германия, тѣ за да не би да накривятъ на нѣкоя друга сила, веднага споменаха редомъ съ Германия и С.С.С.Р. Значи хемъ да се представимъ предъ Германия, хемъ да не пропуснемъ и С.С.С.Р., защото смѣтатъ, че ако не сѫ угодни на всички велики сили едновременно, ще имъ се ограничатъ възможноститѣ за бѫдещи комбинации. Това на какво прилича? Азъ не вѣрвамъ, че има действително велики сили, които да вѣрватъ на тѣзи мазници.

Р. - А и ако се намѣреше нѣкой да имъ вѣрва, макаръ и временно, той самъ ще плати данъка на лошата си преценка. Ти каза преди малко, че правело впечатление обстоятелството, дето отъ 1936г. насамъ всички бивши партии се непрестанно доразкапвали, а само Р.Н.Б. расте. Това се отнася и до комунистическата партия. Вижъ какво значи да изгубишъ тактическата си линия поради липса на правдоподобенъ свѣтогледъ.

Докато комунистическата партия бѣше въ опозиция изъ цѣлъ свѣтъ, тя имаше ясна и недвусмислена тактика, а именно: никакво общодѣлство и строги становища по отношение методитѣ за разрушаване на буржоазния свѣтъ. Утопична и неправдоподобна въ своя свѣтогледъ, тя бѣше виртуозна въ тактиката си. Но следъ октомврийската революция въ Русия, тя биде изправена предъ необходимостьта да строи и то да строи положително. Тукъ свѣтогледнитѣ й абсурди я стълкновиха съ действителностьта. Класическата опозиционно-рушителска тактика трѣбваше да бѫде вече изоставена и ние имахме случаи да направимъ крайно интересно наблюдение. Да ти припомня нѣколко факта. Следъ като комунистическата партия бѣше сипала огънь и жупелъ върху социалдемократическитѣ партии и близкитѣ имъ лѣвичарски партии, тя внезапно обяви тактиката на общия фронтъ, на прѣснопаметния народенъ фронтъ и тогава Б.К.П. накара привърженицитѣ си, които бѣше учила до вчера да ругаятъ съ най-грозни епитети членоветѣ на тѣзи партии, отъ единъ пѫть да тръгнатъ рамо до рамо съ тѣхъ и да ги хвалятъ на лѣво и на дѣсно. 

Презъ време на испанската война, Англия и Франция, тѣзи класически страни на колониалната, еврейска, капиталистическа, демократическа демокрация, бѣха наричани странитѣ на културата, прогреса и напредъка. Наивнитѣ комунисти изпълняваха инструкциитѣ и наричаха италиянския фашизъмъ: фашистки бандитизъмъ; германския националсоциализъмъ: хитлерско кръвопийство; а насъ ни окачествяваха и съ единия и съ другия епитетъ. Но не следъ дълго се сключи германо-съветския съюзъ и отъ единъ пѫть нашитѣ наивни комунисти трѣбваше по заповѣдъ да наричатъ вече Франция: колониална, капиталистическа демокрация, а фашистка Италия и националсоциалистическа Германия трѣбваше да бѫдатъ хвалени като социално прогресивни държави.

Знамъ дори единъ много интересенъ случай. Единъ софийски работникъ комунистъ бѣше написалъ въ едно отъ отходнитѣ градски мѣста лозунга: "Долу агентитѣ на националсоциализъма!" Шесть месеца по-късно той трѣбваше да чуе, че публиката тълкува този лозунгъ като отправенъ срещу комуниститѣ, като съюзници на националсоциалистическа Германия. И тогава този работникъ самъ извади единъ вестникъ отъ джоба си, намокри го съ вода и избърса собствения си лозунгъ.

Е, приятелю! Ти мислишъ ли, че макаръ и заблудени, но все пакъ свѣстни хора съ съвѣсть и съ мозъкъ, могатъ да понасятъ до безграничность да бѫдатъ акробатически обръщани, като човѣчетата на онези детски играчки, които се толкова пѫти обръщатъ, колкото пѫти натиснешъ дветѣ клечки подъ тѣхъ? И затова ние въ агитационни срѣщи съ тѣхъ ги питаме често:

"Нашата работа е ясна. Откакто сѫществуваме сме твърдѣли непрестанно едно и сѫщо нѣщо, а вие колко пѫти отъ тогава насамъ се обръщахте като палячовци по всички посоки? Не ви ли е срамъ отъ вашитѣ млади хора и отъ насъ, да ни поднасяте всѣки нѣколко месеца противоречиви лозунги? Смѣтате ли, че поведението на безразсѫдни папагали, които повтарятъ всичко, което имъ се каже отъ чорбаджията е съвмѣстимо съ вашата лична съвѣсть и съ интереситѣ на Българския народъ?"

На този въпросъ се опитваха отначало да ни отговорятъ, че задъ тактиката имъ седѣла нѣкаква тайнствена далай-ламска мѫдрость, обаче и тѣ самитѣ не вѣрваха на това свое обяснение.

И тъй, следъ като класическиятъ марксизъмъ рухна отъ съприкосновението съ действителностьта, той трѣбваше да бѫде ревизиранъ и замѣстенъ съ сталинизъмъ, на края се получи една идеологична руска салата, въ която вече и самитѣ комунисти не могатъ да се оправятъ, и като загубиха изцѣло последователностьта въ тактическата си линия и въ лозунговата си агитация, тѣ объркаха собственитѣ си хора и убиха борческата имъ вѣра. Съ такова превозно срѣдство на дълъгъ пѫть не може да се върви! Затова нашата бивша комунистическа партия изгуби своята организираность и се превърна на единъ широкъ, деконтуриранъ, съмишленически слой отъ хора, които сѫ свързани само отъ приблизително еднакви марксически мисли и чувства. Съ това Б.К.П. навлѣзе въ една нова упадъчна екзематична фаза.

Г. - Азъ смѣтамъ, обаче, че и въ тази си фаза комунистическата партия не е по-малко опасна днесъ за Българщината, отколкото вчера.

Р. - Разбира се. Отдаденъ на духовно-национално рушителство, този широкъ екзематиченъ слой може да разложи много ценности и то твърде основно. Имай предвидъ, че Б.К.П. отдавна се е отказала вече въ България отъ намѣренията да успѣе само по вѫтрешно-революционенъ пѫть. Тя си е поставила за задача да руши отвѫтре и да очаква победа чрезъ външнополитическа сила. Сега въ наше време и тази последна надежда рухва. А независимо отъ това, мога да тѣ увѣря, че комунистическата партия губи непрестанно откъмъ привърженици. Ние се гордѣемъ, че сме успѣли съ идейна свѣтлина и съ борческото си поведение да спечелимъ довѣрието и съзнанието на много и прекрасни млади български работници, които сѫ били подъ комунистическо влияние.

Г. - Да не би това да е причината, дето нѣкои държавни органи се опитваха да обрисуватъ Ратничеството като комунизирано движение?

Р. - Това не е причина, а бѣше само поводъ. Двама държавни служители, като искаха да ни увредятъ, се опитаха да убедятъ началницитѣ си въ подобно нѣщо. Плоско скроената провокация изложи самитѣ провокатори. Казахъ ти и миналия пѫть, че ние разполагаме съ много срѣдства за демаскиране на провокаторитѣ.

Г. - Все пакъ, докато бившитѣ старобуржоазни политически партии се разпаднаха, комунизмътъ не може да бѫде смѣтнатъ за ликвидиранъ.

Р. - Нѣщо повече, той е сега единствената опасна, противобългарска, рушителска позиция.

Г. - Отъ день, на день става все по-ясно на всички, че въ България сѫ очертани сега две голѣми позиции: Ратническата и Комунистическата.

Р. - Да. Запомни, че събитията и развитието на нѣщата ще наложатъ много скоро на всѣки българинъ да вземе становища и да се определи на едната отъ тѣзи две позиции. Между тѣхъ не е останало вече нищо. Тъй че никакви умувания, увъртания, мутолявения и пасувания нѣма да бѫдатъ вече възможни. Ето за туй ние зовемъ непрестанно да се взематъ мѣрки, докато е още време.

Г. - Слава Богу, че България има днесъ Р.Н.Б. Азъ самъ подценявахъ преди четири години значението ви. Струваше ми се, че сте се заели съ една утопична, неизпълнима задача, но като гледамъ днесъ резултата, виждамъ колко навременна и колко важна е била вашата инициатива.

Р. - Ако можехъ да сподѣлямъ съ тебъ всичко, което знамъ, което всѫщность става, ти би останалъ още по-доволенъ, но азъ съмъ длъженъ по причини, които лесно можешъ да предположишъ, да мълча и то най-вече върху успѣхитѣ ни. Тактиката налага подобно различие отъ поведението на обикновенитѣ другарски отношения.

***

Г. - Разбирамъ, но като споменавашъ думата тактика, идватъ ми на умъ нѣкои въпроси, които съмъ чувалъ да се задаватъ по отнощение на Р.Н.Б.. Мнозина сѫ ме питали, защо Р.Н.Б. е избралъ такава тактика.

Р. - Подобни въпроси могатъ да задаватъ само наивни и неопитни хора. Тактиката, която трѣбва да се прилага, зависи отъ обстановката и отъ условията. При друга обстановка и условия, ние сами бихме предпочели друга тактика, но тъй като обстановката и условията сѫ за насъ една даденость, ние се справяме съ тази даденость и съ огледъ на нея опредѣляме тактиката си. А нѣма обстановка и нѣма условия, срѣдъ които не може да се води успѣшно една спасителна народна борба.

Г. - Каква прекрасна смѣлость въ изразитѣ сте добили и колко честенъ е погледътъ ви, когато говорите нѣща, които другитѣ не смѣятъ да зачекнатъ!

Р. - Тѣ нѣматъ и правото да ги зачекватъ. За туй, тѣ нѣматъ другъ пѫть, освенъ да хвалятъ всѣки властникъ съ надеждата, че само така ще направятъ "кариера".

Г. - Каква "кариера"?

Р. - Ехъ, върху гроба на излишния или най-често вредния имъ животъ ще има разбира се камъни, изкопани все отъ нѣкоя "кариера"!

Г. - Ето, пакъ вашето наистина покорително самочувство.

Р. - Самочувство! Слушай, помѫчи си да си представишъ това, за което сега ще те питамъ. Битъ ли си като куче въ участъкъ? Лежалъ ли си цѣли нощи въ тъменъ циментовъ зимникъ, облѣнъ съ карболова киселина? Обискирвали ли сѫ публично невръстнитѣ ти деца? Скачалъ ли е нѣкой съ пети върху гърдитѣ ти, докато блъвне кръвь отъ счупването на ребра? Връзвали ли сѫ пушка между колѣната и лактитѣ ти, тъй че свитъ на кълбо да си принуденъ да лежишъ гърбомъ съ крака нагоре и тогава съ отрѣзка отъ камионна гума да биятъ съ часове ходилата ти? Чупили ли сѫ ти съ юмрукъ носа? Трошена ли ти е съ тока на обувка гърлената кость? Лежалъ ли си по две седмици надутъ отъ страшенъ зѫбоболъ, интерниранъ въ градче безъ зѫболѣкаръ? Пѫтувалъ ли си 6½ дни отъ София до Бургасъ, съ многодневни престои въ клозети и мази безъ прозорецъ? Пѫтувалъ ли си принудително въ купе съ туберколозни, сифилистични, епилептици, луди и оковани престѫпници? Отвежданъ ли си наесень безъ дрехи и покривки на принудителна работа? Стреляно ли е по тебъ изъ улицитѣ отъ две страни като по дивечъ? Интернирванъ ли си въ мизерно маларично село и подувалъ ли си се тамъ отъ ухапванията на хиляди комари? Виждалъ ли си какъ чезне изтезаванъ другарь? Преживявалъ ли си това въ името на най-свѣтлия идеал-Отечеството и при това да нѣма абсолютно кому и какъ нито да се обърнешъ, нито пъкъ да се позовешъ за редъ и правда? Почувствувалъ ли си нѣкога да си извървѣлъ всички пѫтища, които си почиталъ и да усѣтишъ, че между тебъ и Богъ нѣма никой?

Г. - Стига толкова!

Р. - Да питамъ ли още?

Г. - Нуждно ли е?

Р. - Да! За да разберешъ самочувствието ни! Нѣкога бѣхме "умѣрени" въ свободата на изразитѣ си. Защото нѣмахме право да бѫдемъ смѣли. Днесъ ние добихме правото да говориме истината. Днесъ други трѣбва да мълчатъ. Чудното днесъ е, че имаме още силата да нюансираме речьта си и да проявяваме възпитателно самообладание. Други на наше мѣсто биха станали разбойници, убийци, предатели и какво ли не още! А ние не само, че не се озлобихме, но горимъ отъ обичь къмъ всичко българско!

Г. - Това е възвишено. То наистина покорява.

Р. - Иначе не може и да бѫде. Ето защо ни е лесно да говоримъ и защо погледътъ ни е откритъ и честенъ. Има граници, извънъ които човѣкъ добива нови права. Страдайки до смърть и до самоунищожение за спасението и Напредъка на Българщината, ние смѣтаме, че само Богъ е вече сѫдия между насъ и другитѣ!

Не, напротивъ. Тъкмо тѣзи чувства и спомени осмислятъ живота ни и будятъ у насъ онова самочувство, което ти направи впечатление. Ако не бѣше самъ попиталъ, не бихъ ти нищо споменалъ.

Г. - Българинътъ има борческа природа и щомъ бѫде поведенъ по линията на стремежитѣ си, той предъ нищо не се спира. Партизанитѣ го обвиняватъ, че не реагиралъ и че носелъ отпечатъка на турското робство, но струва ми се, че не нему, а на себе си трѣбва да се сърдятъ.

Р. - Сърдятъ му се, че не ги билъ следвалъ ли? Ами въ името на какво зоватъ тѣ българина, че да ги следва! Ние най-добре знаеме следва ли българинътъ или не следва. Ще имъ дадеме възможность да видятъ нѣщо!

Г. - Сега, като завършваме разговора, искамъ отъ тебе да чуя една преценка. Ясно ми е, че всрѣдъ българския политически животъ оставатъ вече само две позиции: ратническата и комунистическата. Помежду има пустошь, раздробление, единични овехтѣли политикани, бюрократи, плутократи и изобщо безнадеждна и безплодна бъркотия. Какво представя сега Р.Н.Б. всрѣдъ тази действителность и какво е значението му споредъ тебе?

Р. - Погледни около България и въ България. Навънъ бушува война, която е само една отъ фазитѣ на голѣмата свѣтогледна борба и една отъ най-голѣмитѣ стѫпки къмъ новия редъ на света. Единъ новъ свѣтогледъ овладѣва положението, а това ще причини дълбоки духовни, социални, стопански и международни промени. Сѫдбата на европейскитѣ народи ще бѫде промѣнена. Краятъ на военната борба ще бѫде начало на не по-малки напрежения въ други посоки. Защото така, както е вървѣло до сега, не може да върви вече нататъкъ. Сѫщото е и у насъ. Всички усѣщатъ вече, че тъй не може да върви нататъкъ. Българската действителность е забременѣла вече за новото и тя ще го роди. Народътъ ни не иска и не може вече да живѣе при този редъ. Борбитѣ на новата европейска културна общность обхващатъ и него. Той тръпне заедно съ нея, събитията и нуждата го подтикватъ. За това той има ясенъ социаленъ стремежъ, за това той има ясно отношение къмъ нуждата да се взематъ обратно отнетитѣ земи. Той има нужда отъ социаленъ редъ и отъ териториаленъ просторъ. Той не ще търпи да бѫде задушенъ. Търпението му се е вече изчерпало. Не виждашъ ли, че той не реагира само слѣпо, инстинктивно, а реагира съзнателно. Не виждашъ ли колко ясни мнения се изказватъ всрѣдъ народа по външната ни политика и по вѫтрешния ни редъ.

За това, като ме питашъ какво представя Р.Н.Б. и какво е значението му за бѫдащето, трѣбва да ти кажа следното:

Р.Н.Б. е единствената свѣтогледна изходна позиция за общобългарски духовенъ напредъкъ.

Р.Н.Б. е единствената нравствено чиста изходна позиция за общобългарско развитие.

Р.Н.Б. е единствената фактическа и материална изходна позиция за борчески напредъкъ.

Р.Н.Б. е единствената възможность за Напредъка на Българщината.

Това е Р.Н.Б.! Безъ него България не щѣше да има днесъ изходно начало за движение напредъ. Безъ него най-мощнитѣ днесъ народи щѣха да ни смѣтатъ за духовно тѫпъ и упадащъ народъ, съ който нѣма нито какъ, нито защо да се подхване сътрудничество.

Р.Н.Б. е днесъ изходна позиция, на която се стича всичко здраво и отъ която се настѫпва къмъ едно спасително българско утре!

Р.Н.Б. е въплощение на социалния стремежъ и на националния устремъ на българитѣ.

Р.Н.Б. е непобедимо, поради силата на духа на времето.

Р.Н.Б. е неотразимо като надигащата се водна маса.

А за насъ лично Р.Н.Б. е народна борба и лична мисия, която единствено осмисля живота ни!

Г. - Ратникътъ е наистина щастливъ и за това въ арести и на принудителна работа той пѣе.

Р. - Защото дори, когато чука камъни на принудителна работа, той твори Напредъка на Българщината.

***

Г. - Много съмъ доволенъ отъ днешния ни разговоръ. Заварвамъ ви следъ четири години по-твърди, по-увѣрени и много напреднали. Това, което чухъ отъ тебе преди четири години, не бѣше празни думи. Преценкитѣ и предвижданията ти се оказаха вѣрни и проницателни. Планътъ се оказа резултатенъ, а обещанията станаха дѣло.

Р. - Ето, това, което казвашъ е наша най-голѣма морална награда! Вѣрвай, че сме преизпълнени съ готовность да изпълниме дълга си до край и че ще изиграеме историческата си мисия до край!

Г. - Вѣрвамъ! Позволи ми сега да поискамъ да бѫда приетъ и азъ като ратникъ. И азъ искамъ да изпълня дълга си. Не мога да седя вече съ скръстени рѫце. Пропуснахъ доста време, но за това пъкъ ида напълно решенъ и готовъ. Кажете ми само, какъ трѣбва да започна и какво трѣбва да върша.

Р. - Най-сетне! Още довечера ще отидеме заедно кѫдето трѣбва и отъ утре редътъ и работата ще подсказватъ и налагатъ сами следнитѣ стѫпки.

Г. - Обещавамъ съ пълно съзнание, че ще изпълня дълга си!

Р. - Ний пъкъ ти обещаваме, че ти ще бѫдешъ отъ утре крайно богатъ откъмъ другари човѣкъ, че ще те включи една голѣма борческа солидарность, че ще заживѣешъ съ сладкото съзнание на човѣкъ, който изпълнява истински дълга си и че задъ Богаря, който сега виждашъ навсѣкѫде по градове, планини, села и брѣгове, ще ти се разкрие единъ новъ и мѫжественъ ратнически свѣтъ, устременъ къмъ величието и щастието на българския народъ!

Г. - Отъ сега ще започва да ме изпълва една нова радость! Да излѣземъ вънъ, на открито!

Р. - Ставай!

Г. - Да вървимъ!

Р. - Да вървимъ заедно! Бѫдащето крие за борцитѣ радостни изненади! Напредъ

съратнико!