РАЗГОВОРЪ ЗА Р.Н.Б. (2)

 (1936-37 год.)

Г. - Вие казвате, че Р.Н.Б. цели да създаде и втълпи всрѣдъ българитѣ единъ новъ общобългарски свѣтогледъ, та от този свѣтогледъ да се яви като логична последица едно спасително управление, което ще развие силитѣ на българската нация. Отъ това разбирамъ, че вие сте противъ диктатурата на отдѣлни натрапници. Смѣтате ли, че ще успѣете безъ съдействието на Земледѣлския съюзъ и на неговитѣ подѣления?

Р. - Една отъ най-отвратителнитѣ заблуди на партизанската ни интелигенция е, че Земледѣлскиятъ съюзъ билъ представялъ българското селячество. Който не обича българското селячество да отиде въ лудница. То е източникъ и основа на Българщината и за него главно се боримъ. А Земледѣлскиятъ съюзъ е съвсемъ друго нещо.

Г. - Какво е той споредъ Р.Н.Б.?

Р. - Земледѣлскиятъ съюзъ е основанъ отъ идеалисти като съсловна организация. Тѣзи идеалисти сѫ били ученици на социализма и затова сѫ създали З.С. на фалшивото социалистическо схващане за класовото раздѣление на нацията и обществото. А тъкмо това противоречи изоснова на нашия свѣтогледъ.

Тъй като основателитѣ идеалисти поставиха З.С. на съсловна и демократична почва, дѣлото имъ се изроди въ демагогия и тѣ бидоха изтикани веднага отъ шарлатани-демагози. И така З.С. се превърна на дружбащина. Цельта на основателитѣ бѣше да се повѣри България на морални хора, а З.С. отиде въ рѫцетѣ на престѫпници и нехранимайковци.

Г. - Но вие, като че ли, прекалявате съ тѣзи думи!

Р. - Добре. Напишете си тогава списъка на всички водачи на З.С. отъ 1916г. до сега и си припомнете следъ това кой от тѣхъ, какво е вършилъ. Ще видите, че това е списъкъ на родоотстѫпници, на грабители на държавни срѣдства и на тъмни демагози, доказани и отъ правосѫдието ни.

Г. - Какъ да си обясниме това, че толкова много български селяци ги следваха в миналото?

Р. - Партизанската бъркотия бѣше действителность и българскитѣ селяци трѣбваше да взематъ становище и да си нареждатъ работитѣ. Тѣ бѣха длъжни да избиратъ между партизани, които всички лъжеха. И мнозина, като се питаха за кого да гласуватъ, си отговаряха: "азъ съмъ земледѣлецъ, ще гласувамъ за земледѣлцитѣ ". Ето какъ демагогски избраното име на съюза, послужи за заблуда на честнитѣ български селяни.

Г. - Та нима нѣмаше нито единъ честенъ водачъ всрѣдъ рѫководителитѣ на З.С.?

Р. - Въ връзка тъкмо съ този въпрос ние сме стигнали до най-срамното състояние на едно общество. Ние стигнахме до тамъ, че да ни казватъ: "защо не удобрявате еди-кой си за министъръ, той е честенъ човѣкъ." Като че ли ние сме толкова безчестна нация, че трѣбва да сме доволни, когато ни посочатъ единъ честенъ човѣкъ. Та българскиятъ народъ се състои отъ честни хора. У насъ на село не се сродяватъ дори съ нечестни хора. Честностьта е условие за всѣки човѣкъ. Отъ тамъ-нататъкъ трѣбва да започватъ качествата на общественика. Водачътъ трѣбва да бѫде не само честенъ, но уменъ, трудолюбивъ и жертвоготовъ. Ето, тъкмо това срамно положение, да искатъ отъ насъ да бѫдеме доволни, когато ни кажатъ само, че нѣкой не е кралъ, е дѣло главно на дружбащината.

Г. - Мислите ли, че ще можеме да се отървеме така лесно отъ дружбащината?

Р. - Ние трѣбва да се отървеме отъ нея. Въ случая не става дума за трудни и за лесни работи, а става дума за нѣща, отъ които зависи животътъ на България и които трѣбва на всѣка цена да се извършатъ.

Дружбащината е чисто българско явление. Само ние допуснахме да се създадатъ у насъ партии, които служатъ явно на съсѣдни държави и които се плащатъ отъ чуждбина. Рѫководството на дружбащината гъмжи отъ тъмни хора. Едни отъ тѣхъ сѫ предателствували, други още предателствуват, трети сѫ получавали или още получаватъ пари отъ чуждбина, а мнозина сѫ готови да служатъ на всѣки, който би имъ заплатилъ. Това рѫководство събира и организира хулиганството у насъ и е готово да заработи съ всички срѣдства на демагогията, за да извади на ново утайката на обществото начело на държавата.

Затова дружбащината трѣбва изцѣло да се изкорени отъ нашия животъ.

Г. - Но Вие ми казвате какво трѣбва да стане, а азъ попитахъ дали това може да стане?

Р. - Ние дълбоко вѣрваме, че това може да стане и то съ следнитѣ срѣдства:

Първо, като разкриваме истинския образъ и престѫпностьта на селскитѣ лъжеводачи предъ обществото.

Второ, като дадемъ на това общество да разбере, че никой не може да общува безнаказано съ родоотстѫпници и че между честьта и безчестието има ясна граница.

И трето, като разтуримъ гнѣздата на родоотстѫпническитѣ селски лъжеводачи. Тѣзи гнѣзда сѫ свити изъ градоветѣ и най-вече въ София. Ние знаеме кѫде сѫ тѣзи гнѣзда, ние познаваме и птицитѣ, които долитатъ и отлитатъ отъ тѣхъ и затова ще разтуриме гнѣздата, ще прогониме птицитѣ и не ще ги оставяме вече да измѫтватъ нови свои потомци. За Р.Н.Б. това дѣло е националенъ дългъ и не ще пожали нищо, за да го изпълни. Затова то ще бѫде за насъ лесно.

Г. - Значи вие не бихте приели никакво съприкосновение съ кое и да е подѣление на Земледѣлския съюзъ?

Р. - Въ никакъвъ случай! Ние отричаме безогледно всѣкакво общодѣлство съ когото и да било. Съ идеалитѣ и интереситѣ на нацията не може да се търгува. Тѣ не търпятъ морални компромиси. И най-малкото съприкосновение съ злото е заразително и хлъзгаво. Затова и съ дружбащината, която е изградена на марксическа класова основа, която се изроди въ демагогия и пораженство и която е станала източникъ на национални поразии, ние не можемъ да се съприкосновяваме. Напротивъ, тя е единъ отъ най-голѣмитѣ врагове на Българщината и затова Р.Н.Б. ще се бори, за да я затрие.

***

Г. - Отъ това, което научихъ отъ Васъ, разбирамъ че вие целите почти сѫщото, което целятъ сегашните безпартийни правителства. Предполагамъ, че сте доволни отъ тѣхъ и че ще искате да продължи този начинъ на управление.

Р. - Но Вие наистина ме учудвате! Следъ като сте челъ нашето Вѣрую и нашитѣ Искания и следъ като Ви дадохъ толкова обяснения, все още ми задавате въпроси отъ които разбирамъ, че още не сте схванали най-сѫщественото отъ свѣтогледа на Р.Н.Б. Иначе не бихте ми задали този въпросъ.

Г. - И отъ този ли начинъ на управление не сте доволни?

Р. - Нека Ви припомня тогава нѣколко основни истини. Въ природата всичко расте отъ долу на горе. Помислете за тревитѣ, за горитѣ и за планинитѣ дори. И въ обикновеното строителство става така. Постройкитѣ се издигатъ отъ долу на горе. Така е и въ социалния животъ. Политическитѣ сгради се строятъ отъ долу на горе. Казахъ Ви и по-рано, че когато една здрава обществена срѣда понесе едно схващане, тя расте отъ долу на горе, обхваща обществото и тогава управлението се явява като последица на това схващане. То има тогава непоклатима основа и разпорежданията му се налагатъ чрезъ моралната сила на здравата часть отъ обществото. Погледнете на сегашна Германия. И най-болезненитѣ мѣрки се приематъ отъ всички съ радость, защото всички мислятъ като правителството или пъкъ му вѣрватъ. А малцината, които искатъ да пречатъ, не смѣятъ да дигнатъ рѫка, защото обществото не имъ дава да мръднатъ.

Г. - Сегашнитѣ ни правителства какво представятъ споредъ васъ?

Р. - Тѣ се състоятъ отъ по нѣколцина хора, които се мѫчатъ да управляватъ. Управлението имъ е обикновена административна диктатура. Въ най-добрия случай то може да доведе само до прилично администриране на държавната машина.

Г. - Че какво друго има да върши едно управление, освенъ да управява държавнитѣ учреждения?

Р. - И такъвъ въпросъ не очаквахъ. Та Вие неусѣтно мислите като марксистъ! Управляването на държавната машина засѣга само материалната страна отъ живота на нацията. Ами духовната страна, която е по-важна, кѫде остава? Кой ще се грижи за нея? Въ наше време нациитѣ, една по една, мобилизирватъ до небивали размѣри духа си. Тѣ живѣятъ непрестанно съ голѣми идеали, изграждатъ съ всички срѣдства една невиждана солидарность и съ това свое духовно напрежение добиватъ сили да творятъ материални блага. А Вие сте доволни, ако само държавната машина би била управлявана правилно. Партизанството завеща едно низко национално съзнание и пълно духовно безредие, всрѣдъ което седимъ и до днесъ, а това е крайно опасно. Трѣбва да се бърза и съ духовното ни изграждане.

Г. - Но нали имаме училищна система и отдѣлни добри българи, които работятъ. Не напредваме ли и въ духовно отношение?

Р. - Преди всичко трѣбва да ви посоча действителностьта на родоотстѫпничеството. Тя не е спрѣла. Пладнярството, звенарството, комунизмътъ, социалдемократизмътъ и партизанството подравятъ непрестанно българския духъ. И тѣ могатъ да се похвалятъ, че напредватъ. Кой ги запира? Могатъ ли да бѫдатъ спрѣни само съ административни мѣрки? Тѣ могатъ да бѫдатъ унищожени само съ идейна борба, а управления като днешнитѣ и да искатъ, не могатъ да я водятъ.

Имали сме просвѣтна система. Точно тази система не е още отървана отъ социалистическо преподаване и социалистически учебници, а училищата ни могатъ да засвѣтятъ отъ националенъ огънь. Имали сме отдѣлни национални деятели. Тѣ работятъ, обаче откѫснато единъ отъ другъ, въ трудни условия и почти безъ срѣдства, а родоотстѫпничеството е организирано и богато платено отъ чуждбина.

Ако България живѣеше сама за себе си въ международна робинзонада, можехме да се успокояваме, че българскиятъ народъ ще се самоочисти съ време. Ние, обаче, преживѣваме едно голѣмо състезание на нациитѣ и затова сега не се пита дали напредваме или не, а се пита съ каква бързина напредваме и дали напредваме съ по-голѣма бързина отъ противницитѣ си. За духовното ни строителство бихме могли много да сторимъ и сигурно да изпревариме другитѣ. Тази най-важна работа не иска пари, а желание и любовь и ще ни даде сили за материално строителство.

Ето защо не сме доволни отъ управления като сегашното. Тѣ не сѫ порастнали отъ долу на горе, а сѫ увиснали на върха на националния дѫбъ, та не могатъ да го теглятъ въ растежъ на горе.

Г. - Все пакъ днесъ е по-добре, отколкото бѣше по партизанско време.

Р. - Но нали Ви изтъкнахъ, че дългътъ ни не се състои въ това да се задоволимъ само съ обстоятелството, че сме малко по-добре отъ вчера, а той се състои въ това да постигнемъ възможния най-бързъ напредъкъ. Управления като днешното, не само че не могатъ да ни възвисятъ духовно, но и това, което могатъ да направятъ, го правятъ фатално бавно.

Г. - Азъ, обаче, виждамъ че тѣ подтискатъ и унищожаватъ партизанството. Това не е ли полезно?

Р. - Вѣрно е, че партизанството боледува и че дори гласоподавателитѣ го осѫдиха въ нѣкои избори, но такива правителства не могатъ да го унищожатъ. Срещу нѣколкото души отъ върха на управлението се борятъ все пакъ нѣколко хиляди закоравѣли партизани съ клюки, интриги, бюлетини, писма и други срѣдства и за да ударятъ правителството агитиратъ срещу всѣка негова работа, хулятъ Царь и войска и всичко, което имъ падне. На това организирано хулиганство може да дойде дóхаки само една организирана сила, порастла отъ долу на горе. Иначе, рано или късно, опосталѣлото партизанство ще се провре и на ново ще обхване държавата. Тъй че не е достатъчно само да пречишъ на партизанството, но трѣбва да изградишъ строителска обществена сила, а тъкмо това не може да се извърши отъ хора, които сѫ вече на власть.

Г. - И азъ виждамъ това, но какъ да си го обясниме?

Р. - Причинитѣ му сѫ отъ най-различно естество. Властникътъ е заетъ съ държавни работи и нѣма време за обществена работа. Освенъ това хората, и особено българитѣ, не обичатъ да следватъ слѣпо властници. Само интересчиитѣ се натрупватъ около тѣхъ, а това отблъсва най-добритѣ хора.

Най-важната причина, обаче, се състои въ това, че подобни правителства се състоятъ отъ хора, които никога не сѫ били обществени водачи и нѣматъ качеството да водятъ хората съ личнитѣ си особености. Истинскиятъ водачъ се издига всрѣдъ хората чрезъ борба и подвизи, съ които спечелва най-напредъ довѣрието имъ и тѣ тогава съ радость му се подчиняватъ и го следватъ. Това искахъ да подскажа, като напомнихъ че нѣщата и въ социалния свѣтъ растатъ отъ долу на горе. Правителства като сегашнитѣ не могатъ да създадатъ спасителна обществена сила. Тѣ сѫ поставени вече горе и не могатъ да я построятъ отъ тамъ на долу. Ако членоветѣ му бѣха по природа политически водачи, тѣ нѣмаше до тази си възрасть да останатъ въ професиитѣ си, настрана отъ политическитѣ борби. Въ сегашното си положение тѣ могатъ временно само да тикатъ по малко и то съвсемъ несигурно държавната кола.

Г. - Какви други особености виждате въ тѣзи управления?

Р. - Бихъ могълъ да кажа много и то все неутешителни особености.

Такива управления не сѫ окриляни отъ въодушевлението на нацията и затова биватъ винаги сервилни къмъ чуждбина. Външната имъ политика бива боязлива и не достатъчно горда. Спомнете си напримѣръ какъ се сключи единъ отъ нашитѣ пактове за вѣчно приятелство. Вижте какъ нашиятъ контролъ на печата не допуща нито дума, която дразни съседитѣ ни. А тѣ не се дразнятъ само, когато се унижаваме. Какъ ще работимъ тогава за националното си възпитание, безъ срѣдствата на публицистиката и на печата изобщо?

Такива управления се отклоняватъ по сѫщата причина още повече и започватъ дори да угодничатъ на чуждбина, само и само да си помогнатъ и по външнополитически пѫть да останатъ на власть

Тѣ се състоятъ най-вече отъ деятели, които не виждатъ много важни духовни нужди на нацията, оставатъ ги безъ грижи и нацията упада. Помислете само за безтревожното отношение сега къмъ подигането на националната ни гордость, за свободата съ която предателитѣ сега се ширятъ у насъ и за прѣчкитѣ, които се правятъ скрито на войската, която съ право иска да се въорѫжава.

Такива и други още нерадостни особености иматъ подобни управления. Докато партизанщината убиваше нацията, тѣзи управления довеждатъ нацията до положението на орелъ, комуто редовно подрѣзватъ крилата и когото редовно хранятъ съ вегетарианска храна.

***

Г. - Много често критикуватъ тѣзи правителства, слушамъ обвинения срещу Държавния Глава. Каватъ, че сега той управлява и че тъй като той ги назначава, то вината е негова. Вѣрно ли е това споредъ васъ?

Р. - Преди да отговоря, моля да си припомните и да ми кажете, не сте ли чували тѣзи критики само отъ партизани, главно отъ звенари и отъ тѣхнитѣ съюзници?

Г. - Вѣрно е, че отъ такива хора съмъ ги чувалъ, но нима тѣ никога нищо вѣрно не могатъ да кажатъ?

Р. - Не, защото този въпросъ е въ центъра на борбата имъ. Как си обяснявате обстоятелството, че следъ 19-и май, когато се готвеха да посегнатъ на Държавния Глава, партизанитѣ го направиха знаме на борбата си, а сега, когато той не може да имъ даде да лапатъ, тѣ го обвиняватъ. Защото тогава тѣ себе си, а не него искаха да запазятъ и защото сега искатъ чрезъ заплашвания да получатъ властьта.

Г. - Вие не ми отговаряте направо. Азъ питамъ: не може ли наистина Държавниятъ Глава да нареди нѣщо по-добро?

Р. - Искахъ най-напредъ да обърна вниманието Ви къмъ източницитѣ на тѣзи критики.

Държавниятъ Глава не може да направи това, което цѣлата интелигенция на нацията не може още да стори. Освенъ това той не може да създава самъ партии и организации. Пъкъ и да можеше, помислете само какво биха плещили тогава хулителитѣ, за които говориме. Никой свѣстенъ човѣкъ не бива да иска отъ Държавния Глава да изгори себе си лично, а заедно съ това и монархията у насъ, въ политическитѣ борби. Той и монархията трѣбва да останатъ незасегнати отъ временнитѣ борби.

Г. - Това е вѣрно, но не може ли той да намѣри и да постави начело на управлението истински държавници и народни водачи?

Р. - Представете си само за моментъ, че Държавниятъ глава Ви повика днесъ и Ви каже: "Господинъ Х., моля въ петдневенъ срокъ да ми посочите 8 българи, истински държавници и народни водачи, за да ги назнача веднага министри."

Помислете сега и кажете, кои 8 души ще посочите?

Г. - Но Вие нарочно ме поставяте на тѣсно, защото добре знаете, че не мога да посоча такива 8 души.

Р. - Значи и Вие не виждате сега въ нашия животъ такива хора. Защо искате тогава отъ Държавния Глава да намира нѣща, които нѣма всрѣдъ насъ?

Г. - Азъ съмъ обикновенъ гражданинъ, а той е Държавенъ Глава и е длъженъ да намира всичко, което ни трѣбва.

Р. - Вѣрвате ли самъ, че това което казвате е справедливо и възможно?

Г. - Не, но давамъ този отговоръ, защото и на менъ сѫ отговаряли по сѫщия начинъ.

Р. - Сега стигнахме вече до едно положение, което трѣбва да стане ясно на всѣки добъръ българинъ.

Държавниятъ Глава може да борави само съ такива общественици, които сѫ изпѫкнали сами и които сѫ излѣзли на чело на политическия животъ на страната. Затова презъ партизанското време той боравеше само съ водачитѣ на партиитѣ. Съ хора като Васъ напримѣръ, той нѣмаше основание да борави. Но партиитѣ се изродиха, водачитѣ имъ до единъ се компрометираха и бидоха бутнати безъ участието на Държавния Глава. Отъ тогава той не може да борави вече и съ водачитѣ на партиитѣ. Защото, ако заработи пакъ съ тѣхъ, не ще угоди на болшинството българи, които сѫ противъ партизанството. Видѣхте резултата на нѣкои избори. Съ кого да борави тогава? Политическиятъ ни животъ е стигналъ до мъртва точка. Партизанитѣ не смѣятъ да се борятъ и сами да взематъ властьта, а пищятъ на готово да имъ я дадатъ. Здравата часть на обществото не ги ще вече. Нищо ново не се явява и затова Държавниятъ Глава нѣма друга възможность, освенъ да борави временно съ отдѣлни хора, защото държавата нито бива да се ограбва отъ партизани, нито пъкъ може да остане безъ никакво правителство.

Г. - До кога ще върви по този начинъ?

Р. - Докато ние сами не изпълниме дълга си и не създадеме спасителна политическа организация. Тогава въ една истинска и водена съ жертви борба ще израстнатъ истински водачи, които ще ни оправятъ. Нѣма другъ начинъ за създаване и откриване на водачи, освенъ борбата.

Г. - Ами, когато такива водачи излѣзатъ на яве, Държавниятъ Глава ще имъ даде ли властьта?

Р. - Въ това нѣма съмнение, защото той никога не се е противопоставялъ на водачи, които сѫ били поддържани отъ обществото.

Г. - Нѣкои казватъ, че той не обичалъ силни водачи и скритомъ пречелъ да израстватъ такива водачи. Трѣбва ли да вѣрваме на това твърдение?

Р. - Преди всичко на истинския водачъ не се пречи. Освенъ това всѣки Държавенъ Глава милѣе за напредъка на страната си и самъ се най-много нуждае отъ силни и способни сътрудници. А отъ самозвани натрапници, като измамника отъ 19-и май, Държавниятъ Глава е длъженъ да се брани заради насъ. Хинденбургъ не даде на готово властьта на Хитлеръ, а го остави да докаже до край, че е пъленъ водачъ на нацията. Мусолини не закачи краля, а спомогна да стане императоръ. Такива сѫ истинскитѣ водачи, а не като Стамболийски и 19-томайския измамникъ.

Г. - Това ми е било винаги ясно, но представете си, отъ многото критики на Държавния Глава и азъ бѣхъ почналъ да се разколебавамъ понѣкога.

Р. - Разбирамъ много добре. Защото знамъ колко организирано агитиратъ пораженцитѣ у насъ. Въ Пладняро-звенарския съюзъ сѫ се надумали да прехвърлятъ вината за всичко у насъ все на Държавния Глава. Когато се пита напримѣръ, защо еди-кой си министъръ е сторилъ тази грѣшка, защо правителството сбърка или защо престѫпника О. е амнистиранъ, или защо горитѣ се изсичатъ, тѣ отговарятъ: защото Царьтъ го избра, защото Царьтъ го назначи, защото Царьтъ подписа, защото Царьтъ търпи и т.н. Не разбирате ли каква е цельта на тази тактика?

Г. - Разбирамъ много добре. Тѣ искатъ да подронятъ неусѣтно по този начинъ престижа на Царя и подготвятъ съ това предателското си дѣло. Но не ми е ясно защо, освенъ пладняро-звенаритѣ и другитѣ партизани прилагатъ сѫщата тактика. И тѣ ли сѫ предатели?

Р. - Не, тѣ сѫ рушители. Въ партизанското си заслѣпение и въ жаждата си за власть, тѣ сѫ готови много ценности да сринатъ. Има и наивни граждани, които сѫ повлияни отъ тази агитация и които я поддържатъ несъзнателно. Трѣбва часъ по-скоро да се пресушатъ изворитѣ на пораженството у насъ.

***

Г. - Трѣбва да призная, че обясненията Ви ме ободряватъ, защото подкрепятъ вѣрата ми. Все пакъ искамъ да ми обясните нѣщо, което казахте преди малко. Казахте, че ние буднитѣ българи трѣбва сами, отъ долу и съ борба, да изпълнимъ дълга си. Но азъ се питамъ, какъ ще се намѣри общъ центъръ, отъ който да се започне борбата, нѣма ли да се започне отъ много мѣста такава борба и не ще ли се стигне до борби между националисти?

Р. - Въпросътъ Ви е много сериозенъ. Нѣма съмнение, че положението, всрѣдъ което е изпаднала Българщината, подтиква мнозина къмъ спасителна инициатива. Нѣма съмнение, че такива инициативи ще изпѫкнатъ отъ много мѣста. Но иначе не може и да бѫде. Когато единъ редъ умира, нацията напъва къмъ новото, мнозина долавятъ този напънъ и тръгватъ по свои пѫтища напредъ. Затова и у насъ ще има успоредни инициативи.

Г. - Но това не ще ли обезсилва здравото у насъ?

Р. - Отначало сигурно ще го обезсилва, но казахъ вече, че то е неизбѣжно. Въ края на краищата нацията ще бѫде спасена отъ най-силната отъ успореднитѣ инициативи. Въ процеса на борбата най-годнитѣ водачи ще валятъ организацията си като снѣженъ валякъ, ще поематъ другитѣ по-слаби успоредни течения, докато най-силното увлѣче всичко и победи.

Г. - Виждамъ, че Р.Н.Б. е най-здравата досегашна инициатива. Какъ ще се отнасяте къмъ родолюбивитѣ организации?

Р. - Ние не ще ги закачаме и никога не бихме посегнали на такава организация. Но нека Ви кажа, че ако отъ нѣкѫде посегнатъ на насъ ще отвърнеме по такъвъ начинъ, че никой не ще посмѣе да повтори вече.

Г. - Не сте ли склонни да се съюзите съ подобни организации?

Р. - Въ никакъвъ случай. Ние знаеме, че мозайкитѣ се пропукватъ тамъ, кѫдето сѫ слѣпени отдѣлнитѣ части. Затова нѣма никога да правиме организационни мозайки. Р.Н.Б. е отворено за всѣки честенъ и жертвоготовъ българинъ, но не и за организации и за групи отъ хора.

Г. - Познавате ли за сега успоредни на Р.Н.Б. организации?

Р. - Ние не виждаме още подобни организации. Познаваме две неорганизирани срѣди, които се наричатъ "нови", но смѣтаме и дветѣ за негодни и безплодни. Познаваме и С.М.Н.Л. ("Съюзъ на младежкитѣ национални легиони", по-късно: "Съюзъ на българскитѣ национални легиони"). Въ тази младежка организация членуватъ много добри млади българи, но рѫководството ѝ е детинско, безидейно и за жалость твърде користно.

***

Г. - Какво е становището на Р.Н.Б. по отношение на емигрантскитѣ организации?

Р. - Нашитѣ четири емиграции представятъ най-изстрадалитѣ въ наше време българи. Победата на Р.Н.Б. ще озари тѣхъ най-вече. Нашата борба включва тѣхнитѣ стремежи и затова сме убедени, че тѣ ще ни подкрепятъ.

Г. - Предполагате, че тѣхнитѣ организации ще влѣзатъ въ Р.Н.Б.?

Р. - Това не може и не бива да стане. Нали Ви казахъ, че Р.Н.Б. си забранява да поема организации и групи. То се изгражда като стройна и цѣлостна организация. Но ние предполагаме, че много отъ прокуденитѣ българи ще станатъ ратници и че тѣзи, които не ще станатъ ще ни подкрепятъ морално.

Г. - Доколкото знамъ, една отъ нашитѣ емигрантски срѣди създаде доста мѫки на държавата ни. Какво ще ми кажете въ това отношение?

Р. - Националната трагедия на тѣзи българи е толкова голѣма, че обяснява лесно нѣкои крайности отъ миналото. Освенъ това, трѣбва да се има предвидъ, че чуждестранни противобългарски централи употрѣбиха грамадни срѣдства, за да предизвикатъ съ помощьта на наши родоотстѫпници, въпроснитѣ крайности. Ако обществото знаеше истината, щѣше по-другояче да мисли.

Г. - Вие значи не имъ се сърдите!

Р. - Не, защото ги разбираме и защото ние всички носимъ обща вина, задето изоставихме държавата си на безогледното партизанство, което нехаеше за националнитѣ ни интереси и всичко изкористяваше.

Г. - Нима и за това пакъ трѣбва да виниме партизанството?

Р. - Разбира се. Пълното безгрижие на партизанскитѣ управления къмъ националния ни идеалъ принуди отдѣлни български срѣди сами да заработятъ. Всѣка отъ нашитѣ емиграции започна да се бори сама за своя роденъ край. Националниятъ ни идеалъ се разкѫса на части. Отдѣлни емигрантски срѣди влѣзоха помежду си въ стълкновение и си изработиха противоположни становища по външната ни политика. И така намѣсто общобългарска солидарность и планомѣрна работа за осѫществяване на националния ни идеалъ, у насъ се яви несъгласие и борба между българи.

Г. - А кое бѣше най-желателно споредъ васъ?

Р. - Споредъ насъ българската държава трѣбваше да поеме съ всички сили работата за осѫществяването на националния ни идеалъ. Тогава отдѣлнитѣ частични инициативи не биха се явили. Но партизанството нехаеше и предизвика бъркотията. То дори започна по-късно да я използува за свои цели.

Г. - Сега, обаче, революционнитѣ емигрантски срѣди сѫ разтурени. Не намирате ли, че този въпросъ е приключенъ вече?

Р. - Разтурени сѫ организациитѣ, но идеята за свобода на родния край е жива. И докато българската държава не убеди всички и то съ дѣла, че е поела по най-ефикасния възможенъ начинъ планомѣрна борба за осѫществяване на националния ни идеалъ, дотогава идеята на всѣка отдѣлна емигрантска срѣда ще живѣе. А жива ли е идеята, тя ще роди рано или късно организация.

Г. - По какъвъ начинъ може да се достигне това? Какво трѣбва да се направи, та българската държава да поеме работитѣ тъй както Вие казвате?

Р. - Само когато всички здрави българи, безъ разлика дали сѫ отъ свободна България или отъ поробени краища, събератъ силитѣ си за оправяне на държавата. Тогава не ще ни управляватъ вече нехайници и себелюбци, а ще ни управляватъ най-буднитѣ българи. До сега е ставало тъкмо обратното. Най-буднитѣ българи се самоотстраняваха отъ борбата за уредбата на държавата, оставяха я въ рѫцетѣ на нехайници, пъкъ следъ това се сърдеха на самата държава.

Г. - Ще разбератъ ли това българитѣ отъ поробенитѣ краища?

Р. - Имаме основание да твърдимъ, че повечето отъ тѣхъ го разбиратъ много добре. А на малцината, които още не могатъ да свикнатъ съ тази единствено спасителна мисъль, ние съ дѣла и подвизи ще заслужимъ довѣрието. Тогава ще изчезнатъ помислитѣ за независимость на отдѣлни наши поробени краища. Тѣзи помисли не сѫ нито тактични, нито водятъ до практически резултатъ. Проповѣдването имъ засича възпитанието на българитѣ въ духа на националния идеалъ и нарушава съ това общобългарското съгласие.

Г. - Каква роля могатъ, споредъ васъ, да изиграятъ въ нашия животъ българитѣ отъ поробенитѣ краища, които наричаме емигранти?

Р. - Преди всичко, тѣ иматъ вече една много голѣма историческа заслуга къмъ България. Когато следъ края на войната обществото ни бѣше изгубило куражъ и надежда, тѣ първи съ подвизи и твърдость събудиха националното му съзнание и подигнаха наново националната ни гордость. Мѫкитѣ, които последваха сѫ отъ второстепенно значение въ сравнение съ тази грамадна заслуга. Тѣ и въ бѫдеще ще бѫдатъ измежду най-буднитѣ българи. Както онези българи, които изпитватъ на гърба си тежестьта на социалнитѣ неправди сѫ най-дейни въ социалнитѣ борби, така и българитѣ, които на себе си изпитватъ мѫката отъ поробването на части отъ България ще бѫдатъ най-дейни въ борбата за обединението ни.

Г. - Какъ изразява Р.Н.Б. становището си по отношение на борбата за обединението на Българщината?

Р. - Добруджа, Западни покрайнини, Тракия и Македония сѫ части отъ снагата на България за чието спасение всѣки трѣбва да работи подъ стройното и целестремително рѫководство на една възродена българска държава.

***

Г. - Позволете да задамъ единъ, може би деликатенъ въ наше време, въпросъ. Не очаквате ли вашето тъй цѣлостно родолюбие, че ще бѫде подкрепено отъ войската?

Р. - На ратницитѣ отъ Р.Н.Б. е строго забранено да разговарятъ по политически въпроси съ военни лица на действителна военна служба.

Г. - Защо сте толкова строги по този въпросъ?

Р. - Защото отъ всички институции ценимъ най-високо войската и не си позволяваме да смущаваме нейния редъ.

Г. - Ами нѣкои твърдятъ, че безъ нея нищо не можело да стане. Какво мислите вие?

Р. - Така твърдятъ онези, които нѣматъ гражданска жертвоготовность, за да изпълнятъ политическия си националенъ дългъ. Тѣ искатъ да имъ се подарява властьта, дори ако това струва най-голѣми жертви на държавата.

Г. - Това е вѣрно, но азъ попитахъ вие какво мислите да правите?

Р. - Ние правиме отъ здравитѣ българи политически войници на Българщината и изграждаме Р.Н.Б. като нейна политическа войска. Ние ще изграждаме България въ мирно време, а въ военно време ще се влѣеме въ войската и ще ѝ дадеме несъкрушими български воли за борба до победа.

Г. - По отношение на полицията какво становище имате?

Р. - На ратницитѣ е строго забранено да привличатъ полицаи въ Р.Н.Б.

Г. - Защо?

Р. - Защото полицаятъ има свой формаленъ служебенъ дългъ, а ние имаме свой граждански националенъ дългъ. Ако привлѣчехме полицай, щѣхме сигурно често да поставяме съвестьта му на изпитание. Ние не сме партизани властогонци, които нищо не щадятъ, а сами не сѫ готови на жертва. Ратническиятъ пѫть е стръменъ, но чистъ и води къмъ трайна победа.

***

Г. - Иска ми се да попитамъ сега за материалнитѣ ви източници. Колкото и да е нерадостно, все пакъ трѣбва да признаеме, че и най-свѣтлата идея и най-добритѣ борци мѫчно успѣватъ безъ срѣдства. Отъ кѫде черпите срѣдства за работа и намирате ли ги?

Р. - Вие задавате единъ много важенъ въпросъ. Р.Н.Б. има нужда отъ срѣдства, но и въ България паритѣ се намиратъ или у хора, отъ които не бива да се приематъ или у хора, които мислятъ само за себе си и не ги даватъ за национална работа. Изключенията сѫ много рѣдки.

Г. - Казахте, че има хора отъ които пари не бива да се приематъ. Отъ какви хора напримѣръ, не бихте приели пари?

Р. - Р.Н.Б. е много внимателно въ това отношение. То не може да приема срѣдства отъ чужденци и инородци. Причината е ясна. То не може да приема пари отъ спекуланти и отъ хора, които даватъ, за да поискатъ утре користна отплата. То не може да приема и отъ хора, чиито срѣдства иматъ тъменъ произходъ. То не може да приема и отъ лица, срѣди или институции, които ще искатъ да повлияятъ неговата независимость. Р.Н.Б. съзнава ясно, че и най-малкото съприкосновение съ злото води до зависимость и гибель.

Г. - Нима нѣма добри българи, напримѣръ търговци и индустриалци, които да съзнаватъ, че като не могатъ иначе да помогнатъ, трѣбва поне материално да подкрепятъ вашето спасително дѣло?

Р. - Повечето отъ стопанскитѣ деятели сѫ толкова увлѣчени въ личнитѣ си работи, че почти всички сѫ забравили останалото. Едни отъ тѣхъ се скѫпятъ, други се боятъ, трети не довѣряватъ, а почти всички сѫ обществено пасивни. Така е и съ заможнитѣ хора отъ другитѣ свободни професии. Почти никой отъ тѣхъ не е готовъ и на най-малка материална жертва. Тѣ не виждатъ отъ далече дори собствения си интересъ и не разбиратъ, че ако сградата на България рухне и тѣхъ ще смаже. Вижте поробенитѣ ни краища. Всички заможни българи бидоха свлѣчени до просешка тояга. А хората, за които говориме се утешаватъ, за да се самоизвинятъ, че положението на Българщината не е толкова тревожно и че тя ще се оправи отъ само себе си, така нѣкакъ си отъ други или изневидѣлица.

Г. - Много неутешителни работи ми казвате. Но все пакъ употрѣбяте срѣдства. Отъ кѫде ги вземате?

Р. - Сами отъ себе си. Малоимотнитѣ сѫ въ всѣко отношение по-будни, та и въ това отношение сѫ по-жертвоготовни. Така е било винаги. Така е било и презъ времето на нашето Възраждане. Изключенията сѫ рѣдки и затова свѣтятъ толкова по-ярко.

***

Г. - Като засѣгаме сега лошитѣ страни на обществото, нека Ви попитамъ, дали не се боите, че егоизмътъ, кариеризмътъ, безвѣрието и пасивностьта на повечето хора ще се окажатъ толкова голѣми, че не ще ви оставятъ да увлѣчете достатъчно българи въ борбата си?

Р. - Преди всичко, ние не се боиме. Хора, които се боятъ, нѣматъ мѣсто въ Р.Н.Б. Не се съмнявайте, че ако се бояхме не щѣхме да тръгнемъ по този пѫть, а съ тѣзи усилия все щѣхме да успѣеме много по-добре въ личния си животъ. Не Ви ли е още ясно, че чувството на дългъ ни води по този пѫть?

Г. - Виждамъ това. То ми прави впечатление. Но все пакъ, бихъ желалъ да ми кажете онези качества на повечето хора, които Ви изброихъ?

Р. - Егоиститѣ, кариериститѣ, невѣрващитѣ и пасивнитѣ сѫ били винаги и въ всѣка страна отначало болшинство. Въ Съветска Русия, въ Фашистка Италия и въ Националсоциалистическа Германия бѣше сѫщо така, пъкъ всѫщность и тритѣ революции успѣха. Защото това сѫщото болшинство се състои отъ политически овце, които политическитѣ водачи водятъ, стрижатъ, поятъ и доятъ по силата на политическата си мощь. И у насъ е било винаги така. Сѫщото болшинство не се ли подчини толкова пѫти на най-противоположни партизански управления?

Г. - Това е донѣкѫде вѣрно, обаче, този типъ хора не сѫ винаги еднакво многобройни. Има моменти, когато голѣма часть отъ тѣхъ се събужда, става дейна и започва да участвува въ борбитѣ.

Р. - Радвамъ се, че стигнахме до тази мисъль. Кога започватъ да се будятъ тѣзи хора? Или когато злото опре до кожата имъ, или когато нѣкой съ подвизи успѣе да ги увлѣче. Ето защо ние смѣтаме, че старата комунистическа максима: "колкото по-зле, толкова по-добре" се обърна сега въ наша полза и ето защо Р.Н.Б. не обича да приказва, а предпочита да действува. И българитѣ се наситиха вече на хубави думи и на красиви писания. Отъ сега нататъкъ тѣ ще вѣрватъ и ще следватъ само хора, които ще вършатъ подвизи предъ тѣхъ.

***

Г. - Щомъ като сте избрали толкова честна и ясна тактика, защо пущатъ толкова слухове противъ Р.Н.Б.?

Р. - Защото интригата е станала у насъ главното срѣдство за политическа борба. Ние знаеме всички лъжи, които сѫ пуснати срещу Р.Н.Б. и държиме много точна смѣтка за тѣхнитѣ автори.

Г. - Но каква полза иматъ нѣкои срѣди отъ пущането на лъжливи слухове?

Р. - Всички развратени политически срѣди си служатъ съ такава интрига, която е на тѣхъ полезна. Така напримѣръ, повечето партизани лъжатъ, че сме правителствена организация, защото знаятъ, че българинътъ не обича казионни готовански организации. Звенаритѣ твърдятъ, че сме монархистическа организация, защото искатъ да настроятъ срещу насъ всички пораженски срѣди. Евреитѣ разправятъ, че сме чисто антисемитска организация и че сме подтикнати отъ чуждбина, защото искатъ да ни омаловажатъ и да ни изложатъ. А тъй като значителна часть отъ обществото е противъ масонството, то нѣкои лъжатъ, че Р.Н.Б. е подтикнато отъ масонитѣ, та който е противъ тѣхъ да бѫде настроенъ и противъ Р.Н.Б.

Г. - Нека Ви прекѫсна за малко. Какво е вашето становище къмъ масонството?

Р. - Ние отричаме масонството, защото епохата въ която действуваме изисква пълна обществена яснота отъ всички организации. Нацията иска съ право да знае кой какво върши. Ратничеството, не само че нѣма нищо общо съ масонството, но го отрича.

Г. - Вие си обяснявате значи слуховетѣ срещу васъ само съ желанието нѣкои срѣди да увредятъ Р.Н.Б.?

Р. - Не може да има друго обяснение. Всички пораженски срѣди, срещу които се боримъ, си служатъ най-широко съ интригата и съ клеветата. Ние сме сега за тѣхъ най-опасни и тѣ започватъ вече съ старото си изпитано орѫжие. Казвамъ, че започватъ, защото отъ сега нататъкъ клеветитѣ ще валятъ като дъждъ. Колкото пó се разгаря борбата и колкото повече ще напредва Р.Н.Б., толкова по-стръвни и по-отровни ще станатъ клеветницитѣ. При това тѣ ще клеветятъ не толкова Р.Н.Б. като цѣло, а ще клеветятъ главно рѫководнитѣ му ратници.

Г. - Защо предполагате, че противницитѣ ви ще предпочитатъ да клеветятъ лично рѫководни ратници, отколкото да се борятъ идейно срещу Р.Н.Б. или пъкъ да го клеветятъ изцѣло?

Р. - Първо, защото цѣла срѣда е много мѫчно да се клевети вкупомъ. Второ, защото идейната борба изисква най-напредъ да си правъ и следъ това изисква много работа. Освенъ това идейната критика изисква да накарашъ хората или да те четатъ, или да те слушатъ. А това е много трудно. Затова марксическата, демократическата и партизанската пропаганда изобщо, прилага старото и изпитано въ цѣлъ свѣтъ срѣдство-клеветата. Тя се прилага лесно, евтино и безъ отговорность. Щомъ искатъ да увредятъ една организация, агитаторитѣ започватъ да клеветятъ рѫководнитѣ ѝ лица. Борбата въ Германия се водеше не толкова срещу националсоциализма като идея, а срещу Хитлеръ лично.

Г. - По-резултатна ли е тази тактика?

Р. - Разбира се. Ако успѣете да ударите водачитѣ лично, обезглавявате организацията и обезсилвате идеята. Клеветата излага водачитѣ не само предъ обществото, но и всрѣдъ организацията. Ако тя има членове, които ще повѣрватъ на клеветата или на интригата, довѣрието и съгласието всрѣдъ организацията пропада. Затова противницитѣ ѝ се мѫчатъ да вмъкнатъ и въ самата организация провокатори-клеветници. Тѣ иматъ нарочната задача да разколебаватъ членоветѣ ѝ.

Г. - Колко е неблагодарна политическата борба! Какво ще прави Р.Н.Б., за да се предпазва отъ клеветата и интригата?

Р. - Бѫдещето ще Ви докаже, че точно въ това отношение сме постигнали пълна сигурность. Всрѣдъ организацията сме създали пълна материална и морална отчетность на всѣки рѫководенъ ратникъ предъ всѣки другъ ратникъ. Създали сме такова самонаблюдение, че всѣки вмъкнатъ провокаторъ би билъ откритъ и би получилъ веднага основания да се увива нѣколко седмици въ овчи кожи. Така чистотата, отчетностьта и довѣрието между насъ сѫ винаги пълни.

Г. - Добре, това е вѫтрешната ви защита, ами какъ ще се защищавате предъ обществото?

Р. - Клеветникътъ е винаги престѫпенъ. Ние сме въ състояние да откриваме повечето клеветници. А, щомъ откриеме клеветника, ние ще покажеме на обществото истинския му образъ. Освенъ това, споредъ случая, ще има и друга съответна отплата. Но, което е най-важно, ние ще вървиме неотразимо напредъ и съ дѣлата си ще говориме на българитѣ. Въ края на краищата тѣ ще разбератъ истината, а когато дойде Видовдень, всѣки ще получи заслуженото.

***

Г. - Виждамъ, че и въ това отношение сте на най-вѣрния пѫть. Споменахте преди малко думата "водачи". На какви начала е поставено рѫководството на Р.Н.Б.? Имате ли главенъ водачъ?

Р. - Р.Н.Б. се основава на водаческото начало. Всѣко подѣление на Р.Н.Б. се рѫководи еднолично, но главенъ водачъ нѣмаме.

Г. - Защо?

Р. - Защото главниятъ водачъ изобщо, може да се яви само като резултатъ на една продължителна борба. Той се ражда самъ съ дѣлата си и тогава всички съ радость го следватъ и му се подчиняватъ. Допустимо ли е да набедимъ нѣкой измежду насъ отнапредъ за главенъ водачъ?

Г. - Но все нѣкой трѣбва да ви рѫководи.

Р. - Р.Н.Б. се рѫководи отъ малочленно рѫководно тѣло и то съ истинска пъргавина и съ желѣзна дисциплина. Ние смѣтаме за свой най-голѣмъ дългъ да откриваме и да издигаме въ рѫководството заслужили ратници. Едва ли можете да си представите съ каква радость се върши това у насъ.

Г. - Трѣбва да заключа, че между ратницитѣ нѣма нито сѣнка отъ кариеризъмъ или себелюбие.

Р. - Та нали ние тъкмо срещу тѣзи пороци се бориме! Нали у насъ сѫ събрани само хора, които сѫ тръгнали лично да губятъ, само българската нация да спечели. За насъ е ясно, че окончателниятъ водачъ на Р.Н.Б. работи сега нѣкѫде, безъ може би да знае още, че има Р.Н.Б. Ние ще развиваме борбата, той ще ни намѣри и съ дѣлата си ще стигне самъ, за наше щастие, на своето мѣсто.

***

Г. - Разговорътъ ни продължи твърде много и ще трѣбва да се разотиваме скоро. Бихме могли съ дни да говоримъ, защото предметътъ на разговора ни е почти неизчерпаемъ.

Р. - Все пакъ основнитѣ истини въ живота сѫ малко и ясни. Но повечето хора иматъ основното свойство да ги знаятъ и все пакъ да не ги прилагатъ.

Р.Н.Б. е решено на всѣка цена да изпълни това, което всички здрави българи иначе знаятъ и желаятъ, но не намиратъ сили да извършатъ.

Г. - Отъ всичко, което ми казахте днесъ, съмъ много доволенъ. И у насъ най-после се намѣриха мѫже, които сѫ тръгнали стройно да водятъ борбата за спасението на Българщината.

Но азъ виждамъ, че сте твърде крайни и че ще имате много врагове.

Вие откривате общъ фронтъ на комунисти, социалдемократи, на пладняро-звенаритѣ и на всички партизани.

Вие се борите срещу спекулантството, социалното грабителство и засѣгате еврейството.

Вие се борите срещу родоотстѫпничеството изобщо и целите да пресѣчете каналитѣ му съ чуждестраннитѣ централи.

Обявявате война на толкова много противници, които разполагатъ богато съ срѣдства, а сами дирите само чисти срѣдства и не търсите чужда помощь.

Всичко това е много идеално, то прави честь на Р.Н.Б., но азъ се питамъ, кой ще бѫде съ васъ и ще успѣете ли?

Р. - Кой ще бѫде съ насъ и ще успѣеме ли? Мислите ли, че има нѣкой отъ насъ, който не си е задавалъ този въпросъ?

Най-лесна е позицията на "благоразумния" гражданинъ. Той е критикъ и скептикъ. Той знае лошитѣ страни и казва: "Това е много добре, но животътъ е такъвъ, че то не ще успѣе". И тъй като повечето нѣща наистина не успѣватъ, той е най-често правъ. Но кажете ми Вие, този "благоразуменъ" гражданинъ направилъ ли е до сега въ историята на кой и да е народъ нѣщо значително?

Г. - Знамъ, че Наполеонъ и Мусолини и Хитлеръ, заедно съ всичкитѣ имъ приятели, не сѫ били отъ "благоразумнитѣ" граждани и че отначало сѫ ги смѣтали за чудаци, за авантюристи и за какви ли не още.

Р. - Ами, кой извоюва победитѣ ни при Сливница, Одринъ, Лозенградъ, Люле-Бургасъ, Добричъ, Тутраканъ, Дойранъ, Черна и на толкова още мѣста? Знаете ли кѫде се бѣха наредили тогава "благоразумнитѣ"?

Г. - Нека забравимъ сега тѣзи излишни хора. Въпросътъ бѣше, кой ще бѫде съ васъ и ще успѣете ли?

Р. - Ако Левски, Раковски и другитѣ наши борци бѣха попитани, ще успѣятъ ли, какво щѣха да отговорятъ? Една шепа хора поведоха борбата срещу една могѫща отоманска империя, а народа за който се бореха бѣше неукъ, подтиснатъ и почти заспалъ. И шепата хора все пакъ спечели борбата.

Ами, ако Раковски и Левски можеха да се върнатъ сега при насъ и ни кажеха: "Ние направихме невъзможното възможно, а вие сега имате 6½ милиона грамотни и будни вече българи, имате свободна държава и своя победоносна войска, имате и онова, за което ние блѣнувахме. Какво правите вие сега? Вашата днешна задача би била за насъ по-лесна отъ детска игра!"

И представете си сега, че тѣзи великани дойдеха наистина между насъ и ни поведѣха, а Вие имъ зададѣхте въпроса, ще спечелятъ ли борбата!

Ами помислете си какво щѣше да стане отъ днешна България, ако тѣ поемеха рѫководството ѝ, и какво щѣше да стане съ картата на Балканския полуостровъ?

Българскиятъ народъ не може да се е промѣнилъ само за 20 години. Кръвьта му и дарбата му сѫ пакъ сѫщитѣ. Ние сме били само временно, отъ края на войната (Първата свѣтовна война) насамъ, упоени, замаяни. Вие днесъ виждате, че Раковски, Левски и Караджата сѫ били великани, но съвременницитѣ имъ ги смѣтаха за декласирани хора, за неблагоразумни, за авантюристи. Никой почти не вѣрваше, че тѣ ще успѣятъ. Успѣхътъ имъ наистина не бѣше за вѣрване. Но днесъ, който не вѣрва, не бива и да ни интересува за сега. Той по-късно ще повѣрва.

Ние черпимъ непрестанно нови български воли и виждаме най-добре колко много българи мислятъ и чувствуватъ като насъ. До нашата готовность сѫ стигнали сами по свой пѫть и усетъ много и много българи, а борбата ни само събира въ Р.Н.Б.

С насъ е постоянниятъ стремежъ на Българщината къмъ социална правда и къмъ национална мощь.

С насъ сѫ интереситѣ на сегашнитѣ и на иднитѣ българи.

С насъ е духътъ на времето.

А ние сме политически войници на България, за които националното дезертьорство всрѣдъ лични интереси е по-тежко и отъ най-силното страдание дошло отъ национална борба.

Ние ще вървиме стройно, безъ огледъ на жертвитѣ и долавяме вече първитѣ тръпки отъ гордата крайна победа!

Г. - Нѣмамъ нужда да питамъ повече! А сега довиждане и помози Богъ!

Р. - Довиждане, ще изпълнимъ дълга си!