Светогледна беседа № 66: "ГРИЖИ ЗА ЛИЧНОТО И ЗА ВСЕКИДНЕВИЕТО И БЕЗГРИЖИЕ ЗА ОБЩОТО И ЗА БЪДЕЩЕТО"

 (5 юни 1943 г.)

Човекът е склонен да се грижи повече за личното и за всекидневието, отколкото за общото и за бъдещето.

Той е длъжен да се грижи за личното и за всекидневието, но е не по-малко длъжен да се грижи за общото и за бъдещето. А тъй като той е все пак склонен да се грижи за личното и за всекидневието, то семейството и държавата имат дълга да събудят чрез възпитанието и образованието съзнанието за грижи за общото и за бъдещето.

В държавноупадъчни епохи, когато държавното ръководство от корист или от неспособност се отклони от този свой дълг и отклонява отчасти или изцяло и семейството от същия дълг, настъпва безгрижие към общото и към бъдещето, което е най-явният признак на духовен и национален упадък и най-късият път към робството, т.е. и към общите, и към личните нещастия. Защото за индивида няма щастие извън общността и за българина няма живот извън българщината.

Погледнете българина от градовете и особено имотните и дипломираните българи! Вижте ги колко грижливо се отнасят те към всекидневието. Колко старателно опитват всяка възможност да подобрят материалното си положение, да се настанят някак си, да се снабдят с нещо полезно или приятно, да се отклонят от някой социален или национален дълг, да се повеселят доколкото може, да посетят някой панаир, да отидат на екскурзия, да не пропуснат някой филм, да поиграят карти, изобщо да подредят личната си програма за днес и за седмицата. 

Селянинът е по-друг. Условията, всред които живее, го карат да мисли и за бъдещето. Той засява своя нива тази година с оглед на културите, които тя ще носи догодина и по-догодина. Подновяването на работния и на производителния си добитък той подготвя изотдалече. Той пее народни песни , които идат от миналото и го подсещат за бъдещето. Той се осланя само на себе си и на труда си и затова мисли редовно за бъдещето. Истинските трудещи се и в града са близки до него. 

Но имотните, дипломираните и повлияните от техния пример други градски българи? Колцина от тях се грижат за общото бъдеще?" Попитайте ги:

"Като се грижите толкова за себе си днес, имате ли представа какво ще бъдете само след 5 години?"

"Като се грижите за децата си днес за днес, имате ли представа какво бъдеще ги очаква, особено след това бурно време?"

Те разбират тези въпроси. Те се тревожат дори от тях. Накрай най-често казват: "Вярно! Трябва нещо да се направи!" И най-често остават... с доброто си намерение, понякога избягват такъв познат, защото им се вижда прекалено "сериозен", а те предпочитат безгрижните, и тъй тези хора, които ние наричаме отчаст социални овце и отчаст социални вълци, тласкат обществото и себе си лично към бъдещи нещастия.

А в това време светът гори от борби, хора, народи и държави се борят за бъдещето си. Те се лишават днес, за да имат утре. Те се борят за настоящето, за да имат достойно бъдеще!

Погледнете след това безкоренните управници! Те са изцяло увлечени в личното и във всекидневното. Многочасови "съвети" и "заседания", безкрайно говорене, писане, срещане, приемане, пътуване, посрещане, изпращане, празнуване и честване! Обливане от река от излишни преписки, губене на часове в празни и безплодни заседания, отиване на гости в чужбина, приемане на гости от чужбина, банкети, лъжливи тостове, перчене в църкви, паради и храмове, разписване в книги и най-сетне почивки в Говедарци, курорти и манастири! Между това-слугуване на жените си, глезене на децата си, чайове с благотворителна цел, театри, опери, бани, карти, летовища, автомобили и най-изтънчено клюкарство и най-вече участия в предприятия и доходности и постоянно кроене на планове с цел да остават един ден повече на местата си. 

И увлечени до заслепение от личното и всекидневното, те нито мислят дълбоко, нито работят за бъдещето.

Но събитията се развиват и колелото на историята се върти, върти!

А в това време? В това време от Берлин, Рим, Хелзинки, Токио и пр. държавни ръководства са напънали тетивата на националните лъкове и с меч и с чук се борят не по-малко напъващото се международно еврейство от Лондон, Ню Йорк, Москва и пр. В това време вътре в България агентите на Третия интернационал и на капитализма, отдавна подровили вече българската държава, я подпалват вече от всички страни със саботажи, чети, палене, взривове, куршуми и всестранно разлагане. 

В това време РНБ, срещу което се бори както фронтът на интернационалните рущители, тъй и фронтът на безкоренните властвуващи плутократи, ратува, бори се и настъпва!

Ние сме оставили, доколкото може, личното и всекидневното и се борим за бъдещето. За бъдещето на общобългарската общност, за бъдещето на българските деца, за българското бъдеще изобщо и за нашето лично бъдеще!

Грижите и усилията, които сега полагаме за бъдещето, ще ни бъдат възнаградени от същото това бъдеще!

Официалните ни гонители и противници се разклащат все повече и повече. А интернационалните рушители на българщината с престъпните си дела доотварят очите на здравите българи, които скоро ще доразберат, че за тях няма друга позиция, освен нашата и че за България няма друго спасение освен РНБ. 

Другари ратници! Сега и злото вече работи, без да иска, за нас. Сега РНБ е вече голяма борческа общност, на която народът се все повече и по-бързо доверява и пред която се откриват всички възможности. Да ратуваме с орлов поглед към бъдещето и с любов към войската и със сляпа вяра в РНБ да приобщаваме, да организираме, да апостолствуваме и да се борим с всички средства за общобългарското и личното свое победно ратническо бъдеще!


(Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред". С., 2009 г., с. 741-743)