(28 февруари 1942 г.)
Другари ратници,
Водачите на българския народ-Левски, Ботев, Раковски, Бенковски, Караджата и др., както и всички техни съратници, оставиха светли страници в българската история, написани с кръвта и жертвеготовността им. Духът на тези бойци живее в сърцата на героите от Сръбско-българската, Балканската и Европейската войни, които достойно защитиха България на полето на честта.
Но имаше и българи, които бързо забравиха какво значи народна свобода и с какви скъпи жертви бе тя извоювана. Докато едните отстояваха на фронта с геройски подвизи държавната независимост, други в тила, в съдружие с юдомасоните предателствуваха и по пътя на пораженството, алчни за богатство, разколебаваха духа, за да подготвят катастрофата на България. тогава от стените на Централния затвор за първи път се чуха пораженските думи на идола на дружбашите и пладнярите-Стамболийски, който със своите оръдия, начело с Райко Даскалов, хвърли в братоубийствени борби братя срещу братя и се проляха реки от братска кръв.
Превратът от 9 юний, Цанковото управление, това на Демократическия сговор и после на Блока, борбите на радикалите, баджанаците дружбаши (бел. на съставителя Н. Поппетров: "Нарицателно за земеделците, по роднинската връзка между водачите на "Врабча 1", Димитър Гичев и Вергил Димов."), националлиберали и демократи за кокалчета и дробчета са една печална част от българската история. Вярно е, че партийната система е ликвидирана вече със закон, но ние все още виждаме, дружбаши да се настаняват в земеделските задруги, широки социалисти-в кооперации и в популярни банки, а на другата страна-комунистите, покровителствувани от най-високи държавни места, за да заемат отговорни държавни постове, откъдето тровят с московски лъжи и тъй наречени неутрални политически граждани и саботират българщината.
Предвижданията на водача още от 1936 г., че "ще настъпят важни исторически събития за българския народ и че същият трябва на всяка цена да бъде изваден от хаоса на политическата си безпътица, за да бъде подготвен да посрещне и да изкове сам новата си история", се сбъднаха. Идеите на Ратничеството за напредъка на българщината, отразени във "Веруюто" и развити в ратническата литература, стоплиха и съживиха сърцата на истинските българи, за да нарасне ратническата организация от един ратник на хиляди ратници и да бъде обхваната България в един кратък период от 5-6 години откъм всички краища.
През 1936 г., поради недовиждане и нерабиране на правителството Кьосеиванович, Дирекцията на полицията остана безгрижна към новооснования в София клуб на РНБ. Ратничеството за напредъка на българщината е било винаги вярно и последователно на принципа си да приобщава всеки, който искрено желае да ратува, и след това да му даде възможност да докаже чрез дела, че е ратник. Естествено е, че мнозина се оказаха неспособни да устият на даденото от тях "обещание". Такива хора още след разтурването на клуба от властта побързаха да намерят спокойствието си. Започнаха редица арести и интернирвания на ратници. Водачът на РНБ на няколко пъти бе интернирван и мобилизиран, тормозен морално и материално, за да бъде на всяка цена отделен от организацията си. Ратниците по цели седмици стояха затворени в килиите си в Дирекция на полицията, лицата бити и унижавани, малтретирани и интернирвани с цел да бъдат разколебани в започнатата от тях борба, да се откажат от организацията и да направят нужните за полицията признания, та да бъдат преследвани техните другари. Но практическите резултати, които вече даде ратническата школа, закаляване борческия дух на ратниците, , проявен и между друго и в редица акции на РНБ, се оказаха блестящи и за голямо разочарование на плутократите, ратниците посрещнаха мъжествено изпитанията, на които биваха подлагани, и се показваха достойни за даденото от тях обещание. Това не бе случайност. То не бе само резултат на лични качества, а бе резултат на ратническата борческа школа. Редовното посещение на ратническите сборове, получената вече подготовка и изработеното чувство и съзнание за точност, срочност и жертвеготовност, редовното изпълнение на ратническите задачи, духовната подготовка, организираността и личният пример направиха от тях борци, знаещи само едно-изпълнение на поставената им от водача задача. Така се създаде и ратническата традиция.
След разтурването на клуба сбирките не престанаха; къщите на ратниците се обърнаха на клубове, в които се продължава и до днес ратническата работа. Безспорно е, че задачата на тези ратнически сборове е грамадна. В тях се приобщават новите ратници и се поставят във връзка с по-старите ратници. Тук ратникът, посещавайки редовно сборовете, се научава да мисли и да работи по ратнически. Слушайки и разисквувайки по ратнически, идеологични, тактически, организационни и обществени въпроси, ратникът изработва своя ратнически светоглед и се подготвя за деен политически гражданин на България. Ратникът, който е получил своята основна подготовка и след това е проявил ратническа дейност с постоянство, става годен да ратува в йерархията на организацията и да получи определеното му от водача място. В ратническите сборове и чрез съзнателно ратуване с дела ратникът придобива качествата точност, сръчност, жертвеготовност, които са тъй чужди за българина и за оправянето на България.
Идете на кино, на концерт, на театър или на каквото и да било публично събрание, вие ще видите много малко точни граждани. Винаги след определения час започват да се точат закъснелите ленивци и да безпокоят тези, които по-рано са заели местата си. На този факт се натъкваме на всяка крачка в нашата общественост, при справки в учреждения, при изпълнение на служебния дълг на много чиновници, в частния живот при дадени срещи и пр. и пр.
А въпросът за несрочността на българина при изпълнение на дадена задача е винаги свързан с понятието "българска работа", което ние българите сме свикнали да смятаме като наш недостатък, от който нямаме намерение да се откажем. Целият ни държавен елемент се ръководи от девиза "Оставяй днешната работа за утре" и благодарение на това много държавни и обществени въпроси чакат с години своето разрешение и се разрешават повечето пъти след като нуждата от тях е преминала.
Жертвеготовността е станала крайно рядко явление. Много младежи отказват под различни предлози да изпълнят отечествения си дълг-да служат военната си повинност; други бягат от отговорност, трети оставят неразрешени въпроси, като по този начин съзнателно спъват вървежа и хода на държавната машина, ощетяват интересите на държавата и гражданите й. Повечето в желанието си да запазят спокойствието си и това на домашните си очакват изяснение на борбата от други и т.н. с наивната надежда, че ще се наредят и в бъдеще.
Тези основни недъзи се насаждат и развиват нарочно всред младежта ни. Безспорно е, че с материал от такова качество не би могло да се работи. Схващайки много добре тези недостатъци и невъзможността да се създаде с неподготвени, несигурни и непроверени хора една "социално справедлива и национално могъща България", Ратничеството на българщината си е поставило за задача между другото да подготви хора за своята бъдеща работа, а след победата да възпитава всички българи.
Редовното посещаване на ратническите събори, проучване на издадената литература, участието в акции и изпълнението на ратническите задачи тренира и калява ратника. Той започва да мисли по ратнически. Трениран и подготвен в своята организационна и обществена дейност, ратникът ще бъде поставен на нужното изпитание и по този начин ще бъде проверена неговата способност за точност, срочност и жертвеготовност.
Само чрез съответно отнасяне към своите ратнически задължения ратникът ще стане школуван, трениран и проверен борец и тогава ще може да участвува в извоюването на социално справедлива и национално могъща България.
Докато бившите партийки и сегашните организацийки и групички се състоят от непроверени хора и затова се цепят, пропадат, намаляват и огъват при най-малкия натиск, ратничеството проявява чрез дела своите ратници. От това гледище отпадането на онези ратници, които не издържаха от 1936 г. насам, е най-голямото щастие за РНБ. При своето настъпление досега РНБ се пречистваше непрекъснато и отива с все по-изпитани ратници напред. Представете си на какво прилича например "Бранник", който се ръководи от негодни отпадъци от други организации и среди.
Наш най-голям и важен дълг е да преценяваме правилно съратниците си, щом забележим упорит и дееспособен верен ратник да направим всичко възможно, за да напредне в нашата ратническа йерархия. защото и днес, и утре ние ще се мерим и преценяваме не по богатство и не по дипломи, а по своята дееспособност и ратническа вярност.
Само така ще доприготвим онази ратническа политическа войска, която ще заслужи и наложи победата и която ще тури ред, правда и резултатност в живота на България.
Само така ще извоюваме социално справедлива и национално могъща България и ще вървим непрестанно в напредък правейки все по-щастлив нашия даровит и достоен български народ!
(Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред". С., 2009 г., с. 720-724)
Няма коментари:
Публикуване на коментар