(19 юни 1943 г.)
България назрява за революция. В това няма никакво съмнение. Досегашният ред е непоносим. Дори и да би искал, народът не би могъл да го изтърпи. Досегашната ратническа литература изтъква всички подробности на това положение.
С това положение се занимава най-отдавна БКП. Тя е сега отново в акция. Комунистическото ръководство заблуждава последователите си, че комунистическата революция в България е възможна и намира в това си твърдение най-силния подтик за активизиране на идеалистите комунизанти и на наивните комунизанти.
Нека сега видим дали това е вярно и в какво всъщност се състои комунистическата опасност за България. При това ще си послужим с комунистическата терминология, за да улесним и самите комунисти да ни разберат.
***
Комунистите не са бланкисти. ("Бланкисти-привърженици на бланкизма, утопична революционна идеология, създадена от Огюст Бланки в средата на XIX в., проповядваща извършването на революция от малък, конспиративен, революционен елит." - бел. на съставителя Н. Поппетров). Те отхвърлиха отдавна и изоснова твърдението на Бланк(и), че като се вземе властта по какъвто и да е начин от ръководно малцинство, може да се преобразува обществото. Комунизмът знае, че масата трябва да узрее за революция, че ръководството не бива да изпревари масата и че лозунгите за борба трябва да отговарят на състоянието на масата. И като проследява този процес на узряване, комунизмът различава три фази:
1. Политическа криза. (Общо недоволство. Народът не може да живее по старому, а върховете на държавата не могат да управляват по новому. Върховете на държавата са в колебание.)
2. Революционна ситуация. (Раздвижване на масите, стачки, демонстрации, политическа активност. Върховете на държавата в смущение.)
3. Непосредствена революционна ситуация. (Масите не могат да живеят по старому. Напреднало организиране на протеста, прояви на бунт, конспирации всред държавния апарат, въоръжени саботажи, общо негодувание срещу властта. А върховете на държавата не могат вече да управляват сносно дори по старому.)
И ние сме съгласни с комунистите, че първата фаза-политическата криза цъфна в България около 1934 г. (затова през 1936 г. В(одачът) създаде РНБ!), че втората фаза-революционната ситуация настъпи около 1938 г. и приключи около началото на 1942 г. (затуй през това време РНБ беше в улична акция) и че сега, през 1943 г., се намираме вече всред непосредствената революционна ситуация. Но за кого е настъпила непосредствената революционна ситуация? За БКП или за РНБ, за комунистическата революция или за ратническата национална революция?
Нека анализираме няколко факта.
Когато подготвеният и храбрият съветски полковник Радионов ("Става дума за българския комунистически функционер и офицер от съветската армия Цвятко Радойнов." - бел. на съставителя Н. Поппетров) и много други комунисти слязоха в България през 1942 г. ("С подводници и със самолети (спуснати с парашути) между 11 август и 5 октомври 1941 г. от СССР са изпратени седем групи български политемигранти комунисти и съветски експерти, за да организират съпротивителното движение в страната." - бел. на съставителя Н. Поппетров) с подводници и парашути, стана тъй, че секретар-бирниците се надигнаха и ги изловиха. Впоследствие Радионов казваше: в Москва ни казваха, че българският народ бил вече узрял, а то излезе блъф.
Селячеството ни негодува от властта, но взема участие срещу комунистическите въоръжени банди.
Целият народ е антисемитски настроен.
Софийската публика, като видя негодността на властта, започна сама да гони "атентаторите" и то с риск на живота си. ("Софийски граждани оказват подкрепа на властите при преследване на представителите на бойните групи, които от февруари до април 1943 г. извършват серия от политически убийства в столицата." - бел на съставителя Н. Поппетров)
Какво значи това? Значи, че няма революционна ситуация за комунизма. Защо? Защото има верен народен инстинкт. Защото има отчасти народно съзнание. Защото идеята за националната революция е вече популярна и защото има РНБ.
Властта еднакво преследва БКП и РНБ-това тя съобщава дори в поверителни писания. Защо това й становище не се възприема, а я компрометирва? Защо народът издава на полицията комунистическите конспиратори, но никога не издава ратническите апостоли?
Защото има революционна ситуация, но за националната революция и РНБ, а не за комунистическата революция и БКП.
Комунистическите влъхви знаят това много добре, но заблуждават последователите си, за да ги активизират.
Те знаят, че пътят на вътрешната революция е затворен за БКП. Те знаят, че БКП може да заеме властта само отвън, т.е. само ако съветската войска победи и дойде. БКП е сега агентура на съветската войска и задачата, която й се дава е да смущава и разлага българската войска в нейния тил. Но Москва не казва това на българските комунисти, защото това би ги отчаяло, а ги лъже, че комунистическата революция в България е възможна и че те вършат революция! Шумците са военен инструмент на СССР и са в конфликт със собствената си доктрина. За комунизма няма революционна ситуация, а той върши революционни актове. Защо? Защото не е Българска комунистическа партия, а е агентура за технически саботажи и за незряла и изпреварила комунистическа пропаганда.
В това се състои опасността в България от БКП. Тя не е малка. Тя е много голяма. Всеки сам да помисли, а най-много-войската.
Нека подсетим нашите подмамени саботьорствуващи комунисти, че ако СССР победеше и дойдеше, то тамошните комисари ще разстрелят (с нагант в тила) първо тях, защото те са, според Ленин, "вътрешни и употребени вече несговорници, по-опасни дори от скритите врагове".
България е наистина узряла за революция. Върховете й не могат не само да управляват по новому, но не могат вече да управляват сносно и по старому. (Техният режим е вече по-негоден и от отминатата партийна система.) Някой непременно ще извърши революция. Ратническата национална революция е нужна преди всичко за спасението и напредъка на България. Но тя е нужна и за да предотврати комунистическата революция. "Искаш ли да предотвратиш една революция, трябва сам да я направиш" (Равашоли). В това отношение трябва да ни разберат най-добре униформираните българи.
Другари, ратници! Това е съдбоносното положение и такава е мисията ни! Напред към ратническата национална социалистическа революция. А щом някой се умори или падне, друг, по-млад и по-бодър, ще встъпи на неговото място, докато вземем лавровия венец на Победата!
(Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред". С., 2009 г., с. 743-746)
Няма коментари:
Публикуване на коментар