(автор: Стефан Попов, 5 февруари 1939 г.)
Всеки народ си има характерни за него причини за нещастието си.
Някога русите знаеха само едно: "Нищо, Русия няма да пропадне!" Пропадна Русия. Пропаднаха по-зле и подобните пророци.
На българския народ нещастието му е, че тъкмо в решителните дни, пред които го изправя историята, той се явява най-разнебитен и неподготвен.
За доказателства няма защо да се връщаме назад към времето на Шишмановци. Достатъчно е да си припомним добре българската история от последните тридесет години. Любопитният ще открие много знаменателни факти.
И сега годините и дните, които преживяваме, са от решаващо и съдбоносно значение. Историята не е полица, която може да се отлага само срещу плащане на лихви. От друга страна, вечното средство си остава борбата-хуманизмът е добър като износен артикул за черните материци.
Големият въпрос, надвиснал над страната ни, не е измислянето на най-оригиналната форма за управление.
Големият въпрос бе и си остава:
Ще намери ли сили българският народ в тия решителни дни да води борба за достойно съществуване и ще бъдат ли организирани тези сили.
Ние сме не при мъдруващите, а при борците!
(в. "Пролом", год. I, № 6, февруари 1939 г., с. 1)
Няма коментари:
Публикуване на коментар