(27 февруари 1943 г.)
От 1936 г. насам, значи 7 години насам, предупреждавахме и предупреждаваме постоянно, и то "черно на бяло":
че се подготвят съдбоносни военни и социални борби,
че няма нито минута за губене,
че трябва да се работи за духовното обединение и организиране на българите, а не да им се пречи,
че трябва да се организира материалният живот на България, а не да му се пречи,
че рушителските идеологии се изтикват само с по-светли идеологии, а не само с полиция,
че само чрез силно политическо движение може да се оправи и да се води държавата и народа,
че животът е борба и трябва да се възпитава и готви за борба,
че социалната неправда и духовното пораженство трябва да се отстранят с план, работа, борба, обич и мъжественост.
От 7 години предупреждавахме и успоредно давахме примери с дела, работа, борба и жертви.
А те?
Те през цялото време вършиха обратното,
те не вземаха предвид бурите, които се готвеха, а след това и започнаха,
те продължаваха да раздробяват народа,
те се бореха срещу идейното обединение на народа,
те усилваха дезорганизацията на държавата,
те задълбочаваха социалната неправда,
те се силеха и все още се силят да закрепят безидейността,
те възприеха пътя на фалшификациите чрез кухи форми, като безправен полицейски парламент, откраднати формули, неискрени закони, "Бранник", безброй речи с празни думи и откраднати формули, които нито разбират, нито чувствуват.
Те мъдруваха, хитруваха, шикалкавеха във всички посоки,
те се отвращаваха от здравите и дееспособните българи и те преследваха и преследват още с всички средства, а възлагат държавни задачи само на провинени и сервилни хора.
И т.н. и т.н.
Може ли някой да посочи поне едно уредено и справедливо нещо?
Държавната машина е хаотизирана.
Снабдяването е напълно компрометирано.
Из България бродят комунистически чети.
Комунизмът саботира и се готви за нов сблъсък.
Никой не вярва на властта.
Полицията изнемогва и е безсилна срещу световните идеологии, защото държавното ръководство й е възложило своите задачи.
Офицерският корпус изнемогва материално и е на път отново да стане гръмоотвод на чужди грешки и грехове.
Чиновничеството гладува и се корумпира непрестанно.
Работничеството мизерствува и става още по-противодържавно.
Селячеството ни е обезправено, а селското стопанство бива изсмуквано.
Търговията ни е жертва на бюрокрацията, корупцията и хаоса.
Индустрията ни е спъната от същите поразии и е оставена без охрана на саботьорите рушители.
Масите са подложени на влиянието на чуждите пропаганди и на слуховете и интригите.
Пацифизмът и страхът се ширят, а бурята на войната стигна вече до нашата граница.
Всички тъмни сили триумфират и се ширят днес из България.
Убит е ген. Луков. Кой беше Луков е друг и отделен въпрос, но важно е намерението на убийците!
Видяхте ли сега, господа плутократи?
Видяхте, но сте непоправими!
Видяхте ли сега докъде доведохте България?
Виждате, но не можете отчасти от слабост, отчасти от липса на морал и отчасти защото може би и целта ви е такава!
И това ви предсказахме. Ето, че животът ви свали маските и ви задигнаха ризите!
А оттук нататък?
Оттук нататък вие непременно ще изкусате чорбата, която сами си надробихте!
България е вече много увредена от вас и тя тъй ще посрещне най-съдбоносните моменти от историята си.
Но България не е оставена на произвола и без стратегически резерв. България има РНБ. Много добри нейни синове вземат урок и решение тъкмо от нещастията и идват при нас, за да ратуват.
Сега, когато вие продължавате да ръководите "от горе надолу", ние продължаваме да строим "от долу нагоре".
И тъй ще продължаваме (още не много продължително) нататък из утрешните дни на историята, докато всеки според делата си получи от нея заслуженото и докато осъществим социално справедлива и национално могъща България.
Съратници, другари! От няколко души ние стигнахме за 6 и половина години до тука. Оттук нататък е вече за нас всичко направимо. Не пропущайте нищо, което можете да допринесете за победата и изпълнявайте точно и сърцато всичко, което ни повелява ратническият стил и ред на работа. Този е най-късият път до победата на РНБ и на българщината.
(Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред". С., 2009 г., с. 736-738)
Няма коментари:
Публикуване на коментар