(преди 7 септември 1940 г.)
Поверително
I.
Международното положение на България и специално отношенията към съседните държави се характеризира сега със следните обстоятелства:
1. Ромъния лежи вече на операционната маса. На България е предложено да иска и тя е поискала вече онази част от Добруджа, която се очертава с границата от 1913г. Поисканото е обещано изцяло, сега остава да се уговорят формалностите на предаването и да се реокупира даденото.
2. Планът за новия ред в Европа не предвижда "Европейска Турция". Предстои обещаването на Турска Тракия на България. Ако Турция не се подчини доброволно на Германия, България ще трябва с бой да си вземе дадената й с обещания част.
3. Гърция е поставена в обсега на италианската ножица, която главно ще определи онова, което ще ни се предложи.
4. Югославия е сега по своя вина в най-тежко положение от всички балкански държави. Тя ще бъде разглобявана. България е изправена пред големи възможности в тази най-важна посока.
II.
Малодушните старобуржоазни грешници натрапиха след войните на обществото пораженската формула, че в миналото сме губели, защото сме били "максималисти". И така, за да оправдаят негодността си втълпиха и насадиха национален "минимализъм".
Сега посрещаме най-съдбоносен исторически момент с минималистично поведение, след продължително кланяне и хитруване във всички посоки сега искаме само по-мъничко. Прилага се старата дребнобуржоазна формула: "Klein aber mein" ("Мала, но моя"), с която не може да се ръководи дори една бакалница.
По такъв начин отиваме към най-лошото, което може да ни се случи, т.е. да ни дадат отвсякъде по малко, да се удовлетвори формално честолюбието на българина, да се отдалечим до най-безутешна степен от две трети от териториалните си и народностни идеали и да се утвърди в главите на наивното общество схващането, че досегашното страхливо, сервилно, неискрено и привидно поведение е истински резултатно поведение, и по такъв начин да се успим, да се разхлабим и да рухнем под първото изпитание в бъдещето.
III.
Тълпата в цял свят е наивна. Затова почти навсякъде успяват да я увлекат и настройват.
Утре тя у нас ще вика с радост за освобождението на Южна Добруджа и с право, защото освобождението дори само на едно село и на един квадратен километър е факт сам за себе си радостен. Но в момента на радостта си същото множество не ще знае какво не е сторено и не ще съзнава, че освобождението на Южна Добруджа съвпада с погребението на по-голямата и по-важна Северна Добруджа. Погребение, защото новата граница ще важи дълго време, защото ще имаме преселване на малцинства и защото времето не работи в полза на този, който е загубил. Минимализмът ще се прояви най-очевидно и най-вредно относно Македония. Това всеки ще види.
IV.
Всички, които се борят за напредъка на българщината, ще бъдат поставени в отделни моменти при неблагоприятни условия за апостолска работа. Ликуващото множество ще им се чуди защо са недоволни. А и самите апостоли ще се радват с половината от сърцето си, докато съзнанието им ще тъгува. Затова не са допустими никакви увлечения по моментните масови чувства на множеството. По течението се носи дори и мъртвата риба. А апостолът трябва да може да плува срещу течението на масите, когато това е спасително и положително.
Нужна е проницателност, нужна е далновидност, нужна е правилна преценка и нужна е стабилност на чувствата и съзнанието.
V.
Вълните на прекалена моментна радост ще преминат една след друга. "Всяко чудо за три дни". Ще се узнаят най-сетне окончателните граници. И тогава ще настъпи отрезвлението. Тогава изоставените в робство първи ще ни упрекнат, тогава ще се направи балансът и тогава бавно ще почне да се дирят отговорности. Ще излязат бели, сиви и червени книги и много факти ще станат известни. И тъй отново ще се изправим всред пътя на историята с нова, скъпо платена поука от миналото и с нови, нелесни задачи за бъдещето. Отрезвлението ще донесе мъчителни чувства и последствия.
VI.
Забулваният и до днес още социален въпрос ще изпъкне в близко бъдеще още по-остро. Защото войната ще бъде последвана от период на стопанска криза, на международно стопанско преустройство, от период на творческо стопанско строителство в едни страни и в подтик за социално преустройство на страни като нашата. Фокусничеството ще бъде демаскирано. То ще стане от само себе си неудържимо и непоносимо и духът на новото време ще го разклати, заедно с всичко консервативно от изчезващото минало. Третият интернационал и възроденият национализъм ще пренесат борбата си вече главно на социалната площ и техните пропаганди и техните постижения не ще оставят "Острова на блажените" незасегнат.
Безидейната и безосновната чиновническа държава, която не може да се справя с днешните нужди на нацията, ще бъде изправена утре пред много по-големи и по-трудни задачи от народностно, териториално, стопанско, социално и външнополитическо естество. Народните стремежи и духът на времето ще изобличават всеки ден себелюбците и негодните и тъй големите задачи, като изпъкнат още по-ярко, от само себе си ще принуждават народа да дири от мъка истински спасители-национални строители.
Ето как ножицата на външнополитическите изисквания и на вътрешнополитическите стремления ще почне да реже още по-неумолимо тези, които са се борили за себе си лично и са успявали временно да се доберат до постове и положение, от които са увреждали само на нацията, и те ще бъдат изметени и отбелязани съответно в историята. А пред апостолите ще останат открити главните задачи на нацията. Така е било и така ще бъде.
VII.
Апостолите трябва да сторят всичко възможно, за да намалят предстоящите грешки на минимализма.
В близко бъдеще те трябва да се пазят от увлечение по моментните възбуди на множеството.
Те трябва да съзнават и виждат пропуснатото и грешките, от които то произлиза.
Те трябва да отварят непрестанно очите на безкритичните и заблудените членове на обществото.
Те трябва да усилят пропагандата срещу пораженците, минималистите и социалните консерватори.
Те трябва да работят и строят от долу нагоре. Както водата, така и здравите българи трябва да надигат постепенно нивото си, докато народната вода стигне до носа на минималистите и социалните вредители и докато те потънат.
От четири години ние всичко предвидихме и предсказахме черно на бяло. Твърденията ни за демокрацията, парламентаризма, еврейщина и пр. те посрещнаха с хули и епитети, а днес от сервилност ги повтарят като папагали, без дори да разбират смисъла им. Твърденията ни за творческия гений на националсоциализма и фашизма те посрещнаха с отровни хули, а днес виждате как се нагаждат, за да използуват. Предсказанията ни за това, което отмина, те наричаха крайни, а сега видяхте, че случаят трябваше да ни спаси и дори частично дари. Те сториха всичко, за да попречат нам, а чрез това и на българщината. Но ние сме на линия. Ние напредвахме всестранно. Ние не мислим само за себе си лично и не гледаме само до края на носа ни. Ние сме апостоли-строители. Ние имаме строителски план и народни задачи. Ние идем. Утрешният ден е наш. Нашата цел е социално справедлива България, която да води Балканския полуостров.
Напред по стария, изпитан, верен път. С работа, вяра, упорство, със стабилност на чувствата и съзнанието и с поглед, обхващащ целостта на народните стремежи и политическата обстановка, ние ще валяме нашия валяк. Една истинска победа е нещо трудно и рядко. По-голямата част от пътя към нея е минат. Близкото бъдеще крие победни изненади за апостолите.
Да бъдем достойни за победата и тя непременно ще ни се усмихва.
Борба до победа!
РНБ
(Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред". С., 2009 г., с. 712-715)
Няма коментари:
Публикуване на коментар