12.03.2013 г.

Асен Кантарджиев - "МАРКСИЗЪМ, ПАНСЛАВИЗЪМ, НАРОДЕН ФРОНТ И БЪЛГАРИЯ"






(Сп. "Пролом", С., год. I, № 1, 20 ноември 1938 г., с. 2-3)



Ето вече деветдесет години изтичат откак марксизмът възникна и влияе на човешката култура. Създаден от израелтянина Карл Маркс и понесен и разнесен от негови съплеменници, той разрасна като духовна епидемия над цивилизования свят.

Маркс положи в основите както на учението си, така и на своите „пророчествувания” редица предпоставки. Хората се раждали равни, но условията ги правели различни; животът нямал духовно начало и светът бил нещо като бездушна машина; човечеството не се състояло от раси и нации, а само от две класи, които воювали; съществуващият материален строеж трябва да се разруши, за да се изгради нов „пролетарски” строеж. С цяла система от стопански и политически надстройки, объркани в далайламска сложност, той изгради „обетован” замък, който се оказа впоследствие тюрма за милиони умове. И както казва Шпан: „неоснователен в предпоставките си, ослепителено логичен в по-нататъшното мислене, неверен в заключителното разсъждение, с орлов поглед за рушителското и сляп за истински строителското”, той увлече утописти, наивници и страдалци и завоюва посменно и временно властта във всички европейски страни. Англия, Германия, бивша Австрия (бел. - визира се Австро-Унгария), Франция, Унгария, Испания и др. бидоха управлявани от марксисти през последните 20 години. Резултатите са всекиму известни: Материална и духовна разруха, разврат, безпътица, евреизиране и накрай-поражение. В последно време той причини огромни загуби на пестелива трудова Франция, погуби Чехословашко и доведе руския колос до състоянието на пълно бездействие.

Произходът и същността на тази болестна проява трябва да станат ясни, особено на по-младите хора. Иначе борбата с нея не ще бъде достатъчно резултатна. И тъкмо в това отношение признанието на именития френски правник Gaston Jéze, направено в една статия от м. юлий т. год., е твърде поучително. Нека го цитираме, защото истината е вече ясна дори и за горещи защитници на така наречената демокрация:

„Както Франческо Нити пише, марксизмът е чистият израз на еврейския дух: Библията и Талмуда, изразени с хегелиански формули. Маркс е профет, овладян от месианска тенденция. Дори едно повръхностно познаване на Стария завет и особено на Талмуда ни дава да разберем по-лесно делото на Маркс, отколкото всякакви икономически проучвания. Талмудът, в който най-малко две хиляди равини са събрали в продължение на деветнадесет столетия всичките тънкости, събирайки до правилата на практическия живот всички ритуални китайщини, е също такава духовна тюрма на Израиля, каквато е още Капиталът на Маркс за неговите верующи, които го тълкуват по всички начини; той е интелектуална тюрма на марксическия социализъм. Младите марксисти деформират духа си, като искат да обяснят с Капитала на Маркс провалянето на сегашното общество и образуването на окончателното общество: „Изучаването на Капитала, дело талмудическо, чиято неясност го е обкръжила с мистерии, е разложително за ума на неопитните млади хора, които вярват, че откриват в тези мрачни и противоречиви страници всички мистерии на нашето общество. Те или се освобождават навреме или пък стигат до една истинска умствена деградация и не успяват вече да разсъждават другояче, , освен като онези млади ориенталци, които, за да станат равини, научават Талмуда науст на еврейски и загубват всякакъв усет за реалността.”. – „Еврейският произход и характер на марксизма обясняват защо борбите срещу марксизма са придружени от противоеврейски движения.”

В Средновековието, когато културният живот се развиваше на религиозна площ, еврейският дух създаде в цяла Европа, във Византия и в руски земи всеизвестната секта на „юдействуващите”, с която дори Кирил и Методий е трябвало да се борят лично из нашите земи. Но щом като от 19-и век изпъкнаха социалните и икономически въпроси, същият рационалистичен дух прехвърли усилията си от религиозната върху социално-икономическата площ и създаде новата форма на сектата на юдействуващите, т.е. марксизмът с разните му вариации, интернационали и съюзници.

Макар и в пълно идейно и политическо отстъпление, марксизмът е все още една от двете най-големи опасности за Българщината. От своята по-раншна стегната организационна фаза у нас той минава в екзематичната си фаза. От бивша масова организация той се превръща непрестанно на „манталитет” и на дух на национално отрицание, който като екзема се шири все повече и повече върху Българщината.

Пълният организационен и строителски неуспех на марксизма го потикна към общоделство и към възприемане тактиката на създаване на народни фронтове в отделните страни. Естествено беше да се възприеме след това и изграждането на „народния фронт” във всяка страна, според нейния политически и духовен строеж. Не е важно дали елементите на народния фронт в една страна са различни от елементите му в друга страна. Важното е, че целта е една и че резултатът ще бъде, ако не еднакъв, то поне равностоен.

Главната ос на народния фронт изобщо е марксизмът в лицето на комунизма и на социалдемократизма. Около нея обединяват усилията си в чужбина другите „демократични” елементи. В България, обаче, народният фронт има още един и то много мощен съюзник в лицето на славянофилството. Докато всеславянската идея се използува от така наречените славянски държави за реални политически цели, българинът се е отдавал на тази идея до самозабрава, като е стигал често пъти до родоотстъпничество. Имаме и съвсем нов пример. Докато Прага очакваше спасение от Москва, тя беше крайно панславистка. Но щом като Русия се оказа безсилна да й помогне при разглобяването на Чехословакия, Прага се обърна към Германия. Защото хората имат реалнополитически цели.

Болшевишкият печат често и открито пише за начина, по който трябва да се използува всеславянската идея. Тя се смята от третия интернационал като мост към интернационализма. Отмести ли се един националист от панславянската позиция, той бил наполовина вече подготвен да стори и следната стъпка, към интернационализма. От друга страна, онези българи, които в своята политическа еволюция отпадат от интернационализма, но не могат още да отидат до националната линия, отстъпват и се укрепяват на панславянската линия.

По такъв начин славянофилството представлява у нас, от една страна междинна позиция към интернационализма, а от друга страна-първа отстъпателна позиция от него. И от двете посоки се стичат у нас върху билото на славянската позиция все повече и повече хора без национално съзнание. А, като се вземе предвид политическата наивност и утопизма на българската лъжеинтелигенция, както и усилената пропаганда на „славянски” държави, става ясно, че този процес взема неусетно наистина опасни размери. Народният фронт в България има значи един чисто нашенски, много мощен съюзник-славянофилството. То се използува едновременно от комунизма, от социалдемократизма, от продадената градска дружбащина, ту в полза на третия интернационал, ту в полза на тази или онази „славянска” държава, но все в полза на народния фронт за рушене на българското национално съзнание.

Могат да се зададат много интересни въпроси. Защо романски народи, като френци, италианци и испанци, които и по език и по кръв, и по култура са по-еднакви от славяногласните народи, не са обхванати от подобен панроманизъм? Защо нашето еврейство така горещо подкрещя панславизма и интегрализма? Защо главно бивши и сегашни марксисти пълнят нашите славяносближенски дружества? Защо членовете на тези дружества са или стават републиканци? Коя друга славяногласна страна допуща у дома си подобно нещо? Отговорите на тези и на други подобни въпроси са много поучителни.

Освен това има и други странни факти: Ние принадлежим към славянската езикова общност, на която сме най-много дали, но само ние се чувствуваме нейни безусловни длъжници. Ние сме доосвободени от Русия и затова българинът питае благодарност; но само ние от всички славяногласни, които са освободени от нея, недоразличаваме руския народ от третия интернационал. Не ние имаме славяногласни малцинства, но само ние се самоизгаряме във „филство”.

Талмудическият марксизъм завари след възникването си другите народи укрепнали и то, както национално, така и държавно. А нас той застигна всред младенческата пуберитетна възраст и затова ни най-силно повлия. В сегашните си отстъпателни сражения той има у нас особена подкрепа от панславизма на съвременните наши „юдействуващи”. Затова „народният фронт” е у нас и по-дълбок и по-широк. Ето защо и отстраняването му и разтопяването му изискват по-други средства, приложени с прабългарска безусловност.





Няма коментари:

Публикуване на коментар