Окомир - "ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА"

(Сп. "Пролом", год. I, бр. 1, София, 20 ноември 1938 г., с. 14)

Външната политика е една институция за провеждане на известни държавни цели. Тези цели могат да бъдат различни, защото те се определят от обектини условия: география, демография и етнография. Напр. външната политика на Швейцария е обусловена от нейното местоположение: намираща се между големи нации и състояща се от техни части, тя ще бъде неутрална и ще поддържа културни и стопански връзки с външния свят. Външната политика на една гъсто населена страна ще бъде друга, а пък на държави, които имат да освобождават свои сънародници от чуждо иго-още по-различна. Освен това има държави, които водят империалистична външна политика: завладяване на чужди земи и поробване на инородни населения.

В дадения случай нас ни интересува: каква външна политика трябваше да водят държавите, на които в околностите на Париж бяха наложени чудовищните договори за мир (бел. –  след Първата световна война). Военният философ Клаузевиц казва: „Войната е продължение на политиката с други средства.” В нашия случай трябва да кажем обратното: външната политика на победените трябваше да бъде продължение на войната, само че с мирновременни средства.

Някои ще възразят: Зависи от географското положение, защото, ако си заобиколен от неприятели, рискуваш да изгубиш и това, което ти е останало. Това възражение е несъстоятелно. „Мирните” договори са една система, с която се създаде един ред на нещата толкова несправедлив, че и самите му автори (Франция, Англия и др.) се ужасиха от него. Така че тези велики сили нямаше да позволят на техните крайно облагодетелствувани малко съюзници-създания да усложняват още повече и тъй неудържимото положение.

Да не говорим за великия германски народ, който с геройски лишения гениално организира победата на победените. Нека Унгария ни послужи за пример: упорито, непрекъснато, навсякъде и всякога тя неуморно осветляваше външния свят за извършените над нея неправди и високо изявяваше своите права. Затова днес постепенно, цялостно тя осъществява своите национални идеали.

Във външната политика важи максимата: приповторени искания създават права.

Освен това, в морално отношение последствията от една разумна, смела външна политика се отразяват другояче: повдига се духът на народа и му се вдъхва вяра и повишено самочувствие за защитата на неговите права.

Не е вярно, че една военно слаба държава не може и тя да води смела политика. Не само в миналото изобилствуват примери (Венизелос и др.), но и сега имаме случая с Унгария. Смелост не значи агресивност, особено пък когато се бориш за похитените си права. Естествено, че пропагандата и агитацията се вършат с такт, умелост и гъвкавост.

А един народ, за да бъде уважаван и за да се нарича напредничав и културен, трябва най-напред да се бори за своите национални идеали. Националните идеали-това са духовните ценности на една нация.