Асен Кантарджиев - "ФАКТОРЪТ ВРЕМЕ"

 

 (Сп. „Пролом”, год. I, бр. 3, София, 20 декември 1938 г., с 1)

Колкото и да е странно, все пак някои хора се осланят на времето. Те оставят времето да работи вместо тях и да промени обстановката, та тогава те да вземат решение. Такива политици вземат решенията си след като боят е вече свършил. Ако се сражаваха за себе си лично, бихме могли да ги оставим да търпят колкото щат поражения. Но тъй като нацията плаща грешките им, поведението им има вече съвсем друго значение.

Няма съмнение, че времето е фактор във всяка работа, в смисъл че всяка работа има свое времетраене. И от това гледище нетърпението е друг, противоположен недостатък. Става дума, обаче, за целесъобразно и резултатно отнасяне към фактора време.

Проспиването, пропиляването на време и наивното очакване помощ от самото време се дължат най-често на природна пасивност, на липса на борчески дух, на страхливост, на недоверие към собствените сили, на липса на обич към делото, на умора, на безволие и т.н. Но тези недостатъци се прикриват най-старателно от страна на тези, които пропиляват времето в ущърб на общото дело. Такива хора се оправдават най-различно с доводи за мъдрост, за тактичност, за планомерност, за дискретност и вземат най-разновидни народополезни пози. Дръпнете им маската и ще видите какво има под нея. Най-често самото време изхабява маската и тя пада. Тогава поколенията виждат истината, но разбира се след като е станало вече късно и след като общото дело е поразено.

Трябва да се помни, че времето е в едни случаи целебен, а в други случаи рушителен фактор, и то според естеството на процеса. При един оздравителен процес то е лечебен фактор, но при един разложителен процес то е рушителен фактор. Затова в разложителни процеси хирургията предвижда радикална операция, „докато е още време”.

В борби за съревнование, напр. между народи, времето трябва да се използува до крайност. Има епохи, в които победата може да се постигне само, ако се работи тъй, както се работи във време на пожар, т.е. непрекъснато, с всички сили и упорито.

А тъкмо в това отношение от двадесет години насам в България се върши точно обратното.

Стари летописци казват, че прабългарите действували с такава бързина, че стигали целта си дори преди мълвата и затова успявали.

Не щем ние други пътища и методи, а искаме наши, български, верни пътища и методи. Само чрез крайно пестеливо боравене с фактора време и с прабългарска организираност и целестремителност ще извоюваме общобългарската победа!