Асен Кантарджиев - "Пътят"

 

(Сп. „Пролом”, год. I, бр. 7, София, 20 февруари, 1939 г., с. 3)

От какво възникна могъщият древен Рим?

От едно малко село на река Тибър, загубено в смъртоносно маларични блата! Тъкмо това село се залавя в далечните VII и VI век преди Христа да обедини с борба цялата област Лациум и след като налага в нея борческата си воля, успява да подчини последователно и могъщи италийски племена, а освен това и силните етруски, които населявали днешна Тоскана. В IV в. пр. Хр. Рим воюва вече с епирския цар Пир за Южна Италия и обединява целия Италийски полуостров. През III в. пр. Хр. Започват войните със страшния по сила Картаген, но дори и когато Анибал разгромява римската войска и се разхожда победоносно из цяла Италия, в Рим не става и дума дори за примирение и подчинение. И Рим побеждава, пренася войната в Картаген, разрушава го и като отстранява с това най-големия си съперник, започва завоюването на Галия, Испанския полуостров, на Балканския полуостров, на Мала Азия и Египет и през I и II в. достига пълния си разцвет, ражда Марий, Сула, Цезар и Август и добива хегемония над целия свят!

Ето какво възникна от маларичното село, от областта, от провинцията и след това от целия полуостров. Там никой не е казвал: „ние сме малки”, „ние сме бедни” и пр., а и на най-големите пречки и противодействия се е гледало само като на неща, които трябва да се преодолеят.

От какво възникна съвременна Русия?

Скандинавски нормани, наречени варяги, слизат през IX в. в Киевската област, организират тамошните славяни и създават безогледно нападателната Киевска Русия. Покорителят Рюрик отваря пътя за славата на Олег и Игор. Борците на това неголямо княжество не признават пречки: с лодки еднодръвки те слизали по Днепър до неговите „прагове”. Там изваждали еднодръвките из водата, пренасяли ги на ръце зад праговете, спущали ги пак в Днепър, влизали в Черно море и нападали чак Цариград. А Цариград бил отбраняван от могъщата византийска флота. През X в. вече синът на Игор, Светослав, превзема окончателно Донско-Кубанската област, разсипва хазарите, а на север достига до Илменското езеро, докато най-сетне Киевска Русия достига през време на Владимир и Ярослав върха на своето могъщество. След това минават 3 века на разпокъсване, подир тях XIII, XIV и дори XV  век протичат под знака на татарско нашествие и владичество, но руските борци не добиват робско съзнание на „малки” и „бедни”. Притиснатите и гонени руски племена отиват на североизток към областта, в центъра на която се намира днешна Москва, която не била по-рано нищо, но която те тепърва създават. Там образуват нов национален масив и гонени от бедата, създават новия политически център на Русия- Московското велико княжество, ядката, от която чрез покорителство възниква сегашна Русия.

И това развитие, започнало от Киевския край, се дължи на водачи, които са клали всеки, който съветвал към страх от пречки!

От какво възникна Прусия, която създаде сегашна Германия?

Откъм XIII и XIV в. Бранденбургското херцогство, една от най-незначителните държавици на средновековна Германия, се бори и воюва на изток през XIV и XV в. и в края на XVII в. и началото на XVIII в. създава Прусия. По-късно, когато могъщата Наполеонова Франция си играеше с целия свят, същата тази Прусия броеше 6-7 милиона жители. И там се яви пасмина „интелегентска”, която втълпяваше, че Прусия е малка и бедна и че трябва да се подчинява, но борческият елемент взе връх, натири мекушавците и възроди победоносно отечеството си.

Ами България от какво възникна?

Ръководството на Аспарухова България не мигна дори пред колосалната Византия! Крум завари отстъпчива и отбранителна България, но веднага отстрани мекушавците и извади напред борците, поведе настъпление и завлядя не само Балканите, но и днешна Унгария и Румъния и опря до Днепър.

Той превзе за пръв път София и кой знае как би ни съдил, ако се върнеше днес между нас!

Самуил и неговите боляри не се почувствуваха малки, слаби и бедни, а тъй като врагът беше много по-голям и много по-богат, те залегнаха толкова по-здраво и покориха Гърция до Коринт, подчиниха цяла Сърбия, Албания, Черна гора, Далмация и изтръгнаха Източна България от Византия.

И Калоян и неговите първенци презираха мекушавостта и наместо да се преклонят пред силата, воюваха със силните маджари, с непобедимите латинци, които бяха вече разгромили дори Византия, с гърците, които бяха пребогати и въпреки всичко Калоян излезе навсякъде победител.

Ами нашите възрожденци и борци с черешови топчета преклониха ли се пред могъщата и граничеща с Австрия Отоманска империя?

Всъщност през цялата си история българите не са гледали никога и на най-големите пречки като на неща, пред които трябва да се спират. Българите са гледали на тях като на неща, които са създадени само, за да бъдат преодолявани.

Пътят към победата е само един- борбата! А фактът, че от десетилетия насам се мъчат да ни втълпят, че сме „малки”, „слаби” и „бедни”, се дължи на друго. Той се дължи главно на две неща: Първо, на чуждите влияния, скрити зад интернационали, панславизми, толстоизми, есперантизми, вегетарианства и други юдеизми. И второ, на една продължителна обществена контраселекция от страна на една користна бюрокрация и на една себеугодническа буржоазия, които извлякоха на повърхността на нашия живот „улегнали” и „благоразумни” хора, а борческият и покорителският елемент отиде временно на фронта срещу държавата и нацията.

Една положителна селекция в посока на истинското национално дарование ще разкрили българския дух. А това е духът, от който възникнаха Рим, Москва, Берлин и София, или с други думи духът, от който възниква всеки успех и всяка победа. Българщината тръпне от сили, които сме длъжни да вдъхновим, да съсредоточим и да насочим, докато още не е късно, и които не ще оставят непреодоляна никаква пречка из пътя към общобългарската победа!