(Сп. „Пролом”, год. I, бр. 8, София, 20 февруари, 1939 г.,
с. 2)
Човечеството- казва
Джовани Папини,- прилича на жената: за да го владееш трябва или да го лъжеш или
да го плашиш.” С тоя метод са си служили и си служат всички ония, които
днес обичат да говорят за „човечеството” и атрибутите му „човешко”, „човечно” и
т.н., и които искат да заангажират известен кръг хора, на които тия думи звучат
някак застрашително. Това са най-вече хората, които имат нужда да владеят
човечеството, само да го заплашват и залъгват с понятията на хуманността; това
са господата отляво и господата от средата, от така наречената демокрация и
комунизъм, които изобщо търгуват с артикулите на човечеството и със самото
човечество. Тоя род търговия, толкова на мода у нас в последно време, както
всяка лоша търговия, която създава изкуствени скъпоценности, взе за свои
най-доходни артикули: „човешко”, „напредничаво”, „култура”, „цивилизация”, „напредък”,
„напредничаво” и всички прекрасни и красиви думи за свои монополи.
Други идеолози и други идеологии нямат право да си служат с
тях, защото всички, които не принадлежат към тях, не са от техните, нямат право
да бъдат нито човечни, нито напредничави, нито културни. Те са варвари,
противочовечни, разрушават културата: те са убийци, бандити и т.н. всички
страшни думи и неща, които могат да направят по-отвратителни и по-страшни
враговете им. Ала, докато това е само метод на обикновена търговия, може да се
приема като една простима в известен случай необходимост, но когато този метод
има за цел да възпитава поколенията, да създава национално и обществено
възпитание, въпросът става вече съвсем сериозен.
Монополите, които са си присвоили тия търговци на човешката
съвест, имат за цел да направят човека, когото те всъщност не обичат, дори
презират в дъното на душата си, подвластен на своите интереси, да го владеят,
считайки го не за духовно същество, а за анатомическо понятие, един стандарт
човек и затова намират най-удобно да го плашат и да го лъжат. Плашат го, като
му внушават, че всичко което не е с техните идеи е страшилище, че всичко онова,
което не говори за хуманност е негов враг, мисли му злото, иска да го изяде,
като в някаква страхотна приказка пълна с човекояди и мракобесници. Това е
страхът, който му внушават. А лъжата, която му хвърлят се състои именно в тия
монополни артикули.
А има мнозина, които се боят да бъдат наречени нехуманни,
особено пък назадничави и затова приемат да вървят редом с ония, които
всъщност, както това е доказано от историята и от самата хуманност, са врагове
на човека, но които гръмко заявяват лицемерието си. Тия мнозина приемат да
станат артикул или в най-добрия случай наивни купувачи на изкуствени перли и на
стъклени диаманти. Това са особено интелигентите, които нямат куража да бъдат
самостоятелни в схващанията си, да мислят свободно, истински свободно и се боят
да не бъдат наречени некултурни. Това са всъщност ненапълно културни личности,
полуинтелигентни, които преценяват ценностите на човечеството не по тяхната
истинска стойност, а по числото на купувачите, по борсовата цена. Те често
чуват да им се казва: „Един културен човек не трябва да мисли така и така…”,
Един интелигент не бива да бъде на другия лагер, защото това не е напредничаво”,
„Един човек на двадесетия век трябва да бъде само „напредничав”, т.е. да мисли
както „ние мислим” и т.н. А това значи: „Един модерен господин трябва да носи
обувки само от тоя последен калъп, чорапи само от тази фабрика, защото иначе
няма да бъде модерен. Или: модерната дама употребява само тази пудра, защото тя
я прави по-красива и по-примамлива.
И модерният човек, който търси монополите в културата и на
духа, не си дава сметка, че се касае за въпрос на модни артикули, които имат
стойност само да обезличават и да направят общовалидни т.е. да премахнат всяка
валидност на самите понятия, на самата любов към човечеството и към човешкото.
С други думи човечеството, ако това не е едно абстрактно и
лицемерно понятие, иска да бъде лъгано, иска да бъде плашено от някого, защото
то не може да живее спокойно без тия неща. Човечеството предпочита да живее в
заблуда и в страх, но да дава храна на тия, които го заблуждават и плашат.
Защото няма нищо по-убийствено, нищо по-гибелно от създаване на монополите от
такъв род монополи, които фалшифицират понятията и продават съвестите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар