(Сп. „Пролом”, год. I, бр. 8, София, 5 март, 1939 г., с. 1)
Има един особен вид умни хора. Повечето от тях се смятат за
особено „културни” и издигнати”. Пък и мнозина измежду „интелигентните” ги
смятат за „културни” и „умни”.
Тези хора са наистина повече или по-малко умни. Те мислят
върху нещата. Те четат всички вестници, за да бъдат осведомени и върху
най-незначителните злободневки. Те следят с особено любопитство личния живот на
близки и далечни хора и знаят всички интрижки. Те са обиграни в хитростите на
личните отношения и на дружествените машинации. Те са особено осведомени върху
временните становища, похватите и тайните на „висшите” политически фактори и
лагери. И тъй като наблюдават и броят „петната по нощните ризи” на видните
хора, те смятат своите петна за прикрити или поне за извинени. Тяхната
осведоменост, небрежно важният им тон, както и гъвкавостта, с която избягват
лични стълкновения, правят впечатление на обикновения гражданин. Между тези
умни хора има и по-малко тактични, а някои са дори поривисти и темпераментни.
Но друга е най-характерната им черта.
Този многоброен вид „умни” хора проявява крайно характерната
черта да се занимава само с идейната, само с принципната страна на въпросите и
да не посяга никога към оделотворяването на идеите си.
Тези хора само „лансират” идеи. Те критикуват чуждите
планове и начини на действие. Те винаги предлагат
идеи, а понякога и планове, но в съвсем общи черти. За да мине и това без труд
и без отговорност.
Независимо от това, че идеите и плановете им са най-често
съмнителни, нецелесъобразни и повръхностни, характерното за тези хора е, че
нямат никакво желание и склонност да прилагат , да оделотворяват идеите си. Те
смятат работата „тичането”, както я наричат, и изобщо изпълнението за проста работа. Те смятат, че на тях умните е дадена
високата мисия да съветват, да поучават и да дават идеи. А другото, работата, изпълнението, делата изобщо, те смятат за
проста и обикновена работа, която прилича на по-малките, на по-простите и на
по-обикновените хора!
А тъй ли е всъщност?
– Тъкмо обратното! Защото почти всеки свестен човек знае какво трябва да се
направи, но крайно малко са тези, които могат да направят това, което трябва да
се направи! Тогава каква е обществената роля на тези умници, които само
приказват прилично, но дела не вършат? Според преценката на нашия селски народ,
тези хора играят ролята на кокошки, които по цели часове куткудякат над празния
полог, но яйце не снасят! Подобни кокошки само будят надежди и дигат напразен
шум и тревога. Такива са въпросните умници! Те дигат шум, залъгват, дават лош
пример и заблуждават наивните! Те са всъщност безплодни!
Драги, читателю! Ти познаваш такива хора. Разбери, че те са
безплодни! Запомни, че моженето е по-важно от знаенето, че работата и делата
само изравняват пътя към бъдещето и че планомерното и целестремително
изпълнение решава победата!
Няма коментари:
Публикуване на коментар