19.03.2013 г.

Надя Х-ва - "ЧОВЕШКИЯТ ДУХ"







(Сп. „Пролом”, год. I, бр. 7, София, 20 февруари, 1939 г., с. 5-6)


Двадесет години изминаха от края на Световната война. Мирът бе възстановен. Оръжията и картечниците престанаха да ечат по бойните полета. Обаче, несправедливите мирни договори, с които завърши тази война, непрекъснато разтърсват Европа. Две десетилетия тежки и тревожни дни в историята на нашето ново време! След достойните и героични победи на бойното поле, България трябваше да заживее под режима на унизителните мирни договори, които бяха израз на мъст, на неудовлетвореност по отношение на ония, които въпреки всичко бяха повалени, но не бяха безповратно обезвредени.

България видя отдалечени националните си идеали, след като нейните синове покриха геройски с труповете си Добруджа, Македония, Тракия, Западните покрайнини. След достойни победи по бойните полета тя трябваше да претърпи несправедливите и низки решения на „изкусната” дипломация.

Злото и неправдата, обаче, не са вечни. Потомци на велико минало, пълно с бляскави победи над врага, ние ще победим, ще понесем наново лавровите венци на Шипка, тоя скъп и незабравим спомен, дето шепа българи смаяха света с безумната си храброст! Ние няма да бъдем спокойни, няма да спрем, докато не бъде осъществен идеалът на нашите хиляди безименни герои: Ни педя земя под чуждо иго; България напълно свободна и в нея един народ велик с духа си, с добродетелите си, велик с една чиста самобитна култура.

Кой ще създаде, обаче, това бъдеще достойно? Кой ще създаде утрешните самоотвержени войници и достойни граждани?

Днешната девойка, утре бъдеща майка, ето твореца на новото и светло бъдеще. Ако мъжът с оръжие и кръв ще брани утре честта на Родината, девойката ще даде като майка своя дял за величието на нацията. Затова младото момиче е длъжно да се подготви за високата си мисия. Длъжно е да се осъзнае, да се предпази от заблуждения, които само биха го отклонили от естествения и полезен път на неговото развитие.

Каква е действителността, обаче! Днес млади момичета, напъхали в главите си криворазбрани идеи, тръгват по един път, който би направил от тях само едно „нищо”. Думата ми е за онова грубо схващане на феминизма, което взема все по-широки размери между днешните девойки; феминизъм без истинско дълбоко вникване в идейното му съдържание, с повръхностното му схващане само като движение за изравняване на политическите права на жената и мъжа, тяхното уеднаквяване с всичките гибелни отражения на такова едно схващане върху живота.

Много момичета днес, обзети от желание за равноправие, се впущат в безогледно копиране на мъжките навици. Много девойки и жени (не говоря за тези, които са заставени от финансови затруднения) напущат семейството и предпочитат да работят вън от него, водими единствено само от мисълта, че домашната работа ги унижава, че за изравняването им с мъжа е нужно и те да бъдат вън на работата. Това, което извършват в семейството, като че ли не ги издига наравно с мъжа.

Трябва да се тури край на това заблуждение. Заемането на еднакви служби с мъжа в обществения живот, уеднаквяването на навиците и привичките ни не би направило от нас тождествени на него величини. Самата наша природа би ни попречила да бъдем равноценни с мъжа в една и съща област. Не би било тържество и за феминизма, ако създаде от жената една имитация на мъжа с всички негови права. Да бъдем равноценни величини, всеки, обаче, в неговата област, ето как трябва да бъде схваната у нас феминистичното движение. Да създадем човека в жената, ето за какво трябва да се борим. Да се облагородим духовно, да станем творци на по-добър, на по-радостен живот. Да създадем от себе си художници-строителки на живота. Само такава дейност би ни направила равноценен на мъжа субект, би доказала, че жената е независима, равна на мъжа величина, че тя от своя страна също може да бъде самоценен творец на живота. Дейността като майка и домакиня не би я унижила. Поставяйки тоя дълг на нужната висота, тя само би спомогнала за признаването на духовната равноценност на жената като човек.

Главната и първа задача на нашия феминизъм трябва да бъде борба за моралното достойнство на жената. Грешно е да се мисли, макар и повечето девойки да живеят днес с това заблуждение, че в основата си женското движение е единствено политическа борба. Това е едно тесногръдо разбиране на феминизма.

Преди всичко девойката трябва да се възпита и отрасне със съзнанието за високата си мисия като бъдеща осноателка на семейството, със съзнанието за важния дълг към обществото като майка и възпитателка на бъдещите граждани на държавата. Така еманципирана семейно и обществено, нейната политическа еманципация ще се яви като очевидна необходимост, а не както стана в Турция, където се приложи един революционен метод и дето се опитват да издигнат жената семейно и обществено чрез нейната политическа еманципация.

На нас, младите българки, първата и главна цел трябва да бъде да търсим и издигнем човека в жената, духовно да се приготвим за строителството на мъдро красив живот. Нека станем девойки, които търсят и искат красотата на духа. Нека не бъдем онези момичета, които търсят в брака само възможност да се осигурят материално, които търсят от него само лични облаги. За нас бракът трябва да бъде нещо свято, нещо велико.

Чрез брака нов живот влиза в света, ражда се човекът. Какво по-велико от това да създадеш човек! Домашното огнище е областта, в която у детето за първи път се насаждат семената на много добродетели и пресушават корените на много пороци. За да може, обаче, домът да влияе благотворно за възпитанието на бъдещото поколение, той трябва да представлява една завършена организация. Домашното огнище, това трябва да бъде свещено място, храм, в който трябва да се влиза със съзнанието за неговото високо предназначение.

Нека нашата цел не бъде да блестим в обществото като някакви нагиздени птици, без всякакво вътрешно съдържание. Нека да не живеем само с мисълта за по-големи и по-пикантни развлечения. Да не живеем повече и по-силно с външното. Да не се заблуждаваме, че скитайки наравно с мъжа по кафенета и ресторанти, димейки като комини и с чаша в ръка, ние сме постигнали нашата цел: спечелили сме уважението на мъжа, изравнили сме се с него. Жестоко заблуждение! Заблуждение, което, ако не бъде разпръснато, може да бъде гибелно за нас жените на България. Защото нашата родина се нуждае от трезви и здрави откъм принципи майки. Скъпото и свещено минало и тук ни дава своя свят пример. Нека бъдем достойни потомки на онези българки, които живяха с високото съзнание за дълг и саможертва пред семейство и родина. Нека ние дадем повече човечност, повече благородство в живота. Нека облагородим и издигнем семейството.

За да се обнови днешния безсмислен и гнил живот, са нужни хора със силен, здрав и светъл дух. Нека ние станем творци на новите хора, духовни другарки на нашите мъже, техни духовни спътници при строителството на живота в духа на висшата хармония. Прочее нека вървим към нашата велика и свята цел за величието на България! 




Няма коментари:

Публикуване на коментар