Асен Кантарджиев - "ИСТОРИЯТА СЕ ПРАВИ" (уводна статия)

 

(Сп. „Пролом”, год. I, бр. 4, София, 5 януари 1939 г., с. 1)

Повечето от онези хора, които съставят така наречената българска интелигенция имат особено отношение към историята. Съзнателно или несъзнателно те се отнасят към историята тъй, като че ли тя е предначертана или предварително нагласена от някоя неизвестна сила. А последствието на това отношение е, че тези хора само присъствуват в живота на Българщината. Те се отнасят към историята, както се отнася театралната публика към действието, което се развива на сцената. Те наблюдават бездейно развитието на историята ни дори, когато нацията отива по криви пътища. Тогава те критикуват и се ядосват, но не излизат от своята бездейност, а очакват желаното подобрение да дойде от само себе си, тъй някак си изневиделица. Но работата всъщност не се развива както в театъра. Защото последствието не е само доброто или лошото впечатление, което ще се добие накрая, а е робство или свобода за онези, чиято нация е навлязла в падение или във възход.

Причините на това робско състояние на „интелигентните” ни хора са много. Най-важната от тях, обаче, се крие в духа и насоката на нашата образователна и възпитателна система. От друга страна това състояние представя ново явление в живота на Българщината. От Възраждането, та до след края на войната (бел. – Първата световна война) българската интелигенция не беше такава. А българският народ не е бил никога такъв. Българският селяк има здрав усет и ако не винаги съзнателно, то поне инстинктивно е имал и има друго дейно отношение към националния живот. И ако”интелигенцията” ни не съзнава и не чувствува  като него, то е само защото чужди влияния я откъснаха от Българщината.

Историята не е нагласена предварително, както се гласи разписание на влакове. Развитието на историята не е предписано от неизвестна външна сила. Историята не се съзерцава и не се гледа само. Историята се прави. Историята се твори. Историята се кове.

Историята на нацията трябва да се твори и кове от нейните духовни водачи, от нейната здрава творческа интелигенция. Отклони ли се, обаче, тази интелигенция от своето предопределение, забрави ли стремежите на нацията си, измени ли на националните традиции, изпусне ли ръководния почин, тогава други сили поемат националното ръководство. Тогава ръководния почин се поема или от чужденеца, или пък от рушителни елементи из средата на нацията. Тогава историята на такава изпаднала нация се повежда от рушители по надолнище, към духовно и стопанско робство.

Ето, вече десетилетия минават, откак чужди влияния и една „общочовешка” възпитателна система доотклоняват така наречената наша интелигенция от нейното предопределение, а съзерцателите и бездейните наблюдатели на нашата история стават все повече и повече. Наместо да творят, да се борят и да водят, те се оставят като мъртвата или зашеметената риба да бъдат влачени от временни и случайни течения. И не само, че не съзнават вината си, но се сърдят или на нацията, или на държавата, или пък на този и онзи.

Историята не е нагласена предварително и не бива да се очаква като лотариен резултат