Характерното, което определя човека от Възраждането ни, е неговата социална обвързаност. Рационализмът и индивидуализмът са чужди на човека от Възраждането ни. Трезвото гледане на нещата не е у него разционализъм, а предметност. Това трезво гледане на нещата се съчетава у него със силно чувство за социална правда, с мъжествена, борческа романтика и с дълбока национална мистика. Насоките пък на дейността му, на творчеството му се определят от обвързаността му към семейството, към общността, към нацията. Дори и хъшовете се стремят да оправдаят своята необвързаност към семейство и общество със своята обвързаност към нацията. Стиховете на Ботев и днес свидетелствуват ярко за това.
И тъкмо тоя човек от Възраждането облякоха в политическа форма, изразяваща в най-висока степен рационализма и индивидуализма на епохата. Трябва добре да се помни, че рационализмът и индивидуализмът у българина не са творчески. Те са противни на българския дух и затова са рушителни по природа. Те се проявиха рушително и по отношение политическата форма, която трябваше да се облегне на тях. Вулгарното партизанство с всичките му отрицателни прояви беше последицата. Несъответствието между българския дух и политическата форма на държавата наложи отпечатъка си върху политическата ни история. Затова през цялото полувековно съществуване на държавата ни политическата й форма беше в постоянна криза. Опитите за прекрояване на политическата форма са наистина многобройни, особено като се има предвид, че стават през всичко 40-50 години. В общи черти историята на тия опити напомня силно приказката на Шишманов за фрака. Доставиха ни от Париж, модният доставчик през онази епоха и в политиката, един съвсем модерен фрак. На човека от Възраждането той не прилегна. Можем ли си представи добре познатата и типично българска, юнашка, болярска фигура на Стефан Караджа във фрак? Подшиваха, подгъваха и прекрояваха фрака, с надежда да го направят да прилегне, но без успех, докато най-сетне Стамболийски поиска да скрои от него салтамарка. От това, което остана от салтамарката след Цанков, Блокът се опита да скрои кебапчийска жилетка. Приказката за фрака продължава. За повече от тютюнева кесия на Стефан Караджа той наистина не ще е годен.
Несъмнено, парламентарният режим в посочения смисъл на господство на партиите над парламента и на парламента над правителството има у нас и днес привърженици. Между тях са останките от партийните професионалисти, партизанската полуинтелигенция и кариеристичната интелигенция. Между тях е и тази част от нашата интелигенция, която се зарази от чувството за съвършенството и за вечната трайност о неизменност на епохата до войните. Но в своето здраво мнозинство българският народ ликвидира с тоя парламентарен режим. Ликвидира с него още преди 19 май. На тая дата просто се тегли заключението от съществуващото преди това отношение към политическа форма.
Политическата форма в смисъла, който й давам тук, не се покрива с конституцията като учредителен закон, като писано право. Писаните конституции в действителност никъде не определят политическата форма. Политическата форма остава винаги неписана, истинска конституция, стояща над писаната. Политическата форма зависи от степента, в която са осъществени политическите лозунги на епохата, и от духа, от начина, по който те са осъществени. Затова писаните конституции не се променят или се променят незначително, при пълната понякога промяна на политическата форма, и често надживяват за по-дълго или по-кратко време епохата, която ги е създала. Примерът на нова Италия е особено поучителен.
Кризата в политическата ни форма беше частна, наша до голямата война. След тая война кризата у нас стана част от настъпилата обща политическа криза, която имаше същата структура: несъответствие между политическата форма и националния дух, който, въпреки очакванията и първоначалната привидност, излезе засилен от войната. Началото на тая обща политическа криза бележи началото и на една нова епоха.
Има статични епохи, но има в историята, както и в геологията, други епохи, в които промените се извършват в огромни размери, устремно и бързо, като се променя лицето на света, епохи на динамизъм, на развихреност, на раждане нов свят. Коренните промени в епохите на динамизъм създават илюзионно чувство на нетрайност, на преходност. Това чувство се явява в случая защитно, като помага на човека да остане в необходимото за живота му всекидневие и да не бъде смазан извън него от развихрените могъщи сили. Епохата, в която живеем днес, е несъмнено епоха динамична, на коренните промени, на раждане нов свят. Оттук и самоизмамата, че тя е преходна , че ще мине без особени последици и светът отново ще се върне към стария, повече или по-малко неизменен и вечен ред от края на 19 век и началото на 20 век, самоизмама, която мнозина така често и така наивно манифестират.
Световната война с нейното масово организиране и масово изтребление премести стрелката и насочи историческото развитие на динамичната линия. Ние бяхме в световната война и сме още близко до нейното време, та ни липсва необходимата перспектива, за да схванем и оценим правилно размера й и въздействието й. Настъпването на динамичната епоха се обуслови и от масовата техника, която, под късогледото ръководство на рационализма и индивидуализма, доведе света до нечувана стопанска криза, но от друга страна повдигна нивото на живота на народните маси и затвърди тяхното участие в политическия и културен живот. Това участие на народните маси в политическия и културен живот е също една от причините за динамизиране на епохата. В народа, разбиран като моментния разрез на нацията, индивидуализирането съвсем не е отишло още нашироко и дълбоко. Народът, отвеки неподдаващ се на рационализация, остава и днес реално единство, носител на емоционални и волеви сили, носител на ирационалното; в него разумът и интелектът не са и не могат да бъдат господствуващи. Повикан на политическата сцена, народът тръгва по свои пътища, извиква на живот нови идеи. Идеите на творческия национализъм се дължат и на положението, което създаде и руската революция от 1917 година. Руската революция внесе в света елемент на постоянна политическа несигурност и принуди политическите партии да се превърнат в политически фронтове. С това старият ред отрече сам себе си. Създаването на новия ред искаше нови идеи. Тия идеи заместват колектива, съставен от мнозинство и малцинства на индивиди, с единството на нацията, която не е сбор от индивиди, а надлично битие, предпоставка и основа на личното битие на членовете на нацията, спояващо ги в единство на солидарност и взаимопомощ. В някои страни новите идеи дадоха нов тласък на масовата техника, повдигнаха още повече нивото на живота на народните маси и затвърдиха още повече участието им в политическия живот, като по тоя начин още повече засилиха сами себе си и своето въздействие. Това взаимно влияние и взаимно засилване на идея, техника и народни маси тласна историческото развитие по нови пътища, определи новия динамичен характер на епохата и увлече, по отражение, и останалите народи по пътя на огромни, устремни и бързи промени, които променят лицето на света.
Всяка епоха има свой стил, свои мащаби, свои мерки. Епохата до световната война имаше статичен стил, статични мащаби, статични мерки. Основните понятия бяха равновесието, съвършенството, неизменността, вечното. Тогава бързините бяха малки; съответно на това пространство беше голямо, а времето дълго. Разликата от темпо, до темпо беше тогава малка. Изоставането назад не беше опасно, защото застигането беше лесно. Икономията на сили и статичният стил препоръчваха ориентиране към средно темпо, към златната среда. Основното понятие на статиката-сили в равновесие-определяше и основите на политическата форма. Нацията се схващаше като сбор от индивиди-силови центрове, които се събираха според посоката си в партии. Задачата на политиката беше да довежда тия сили в равновесие. Силите трябва да са няколко, най-малко две; иначе не би имало какво да се уравновесява. Поради това и политическото агрегатно състояние на нацията трябваше да бъде по-разредено, с по-малко сцепление, за да се даде простор за действие на повече сили. То се знае, и тогава животът на нациите се е държал на надмощие на сили, а не на равновесието им. Но идеалът на епохата беше насочен към уравновесяването им. Партиите, парламентът бяха средството за уравновесяването на политическите сили. Новата епоха след световната война има динамичен стил, динамични мерки. Основните понятия днес: бързина, маса, сила, темпо, устремност, пробивност.Днес бързините са големи: съответно на това пространството е малко, времето късо. Темпото днес е бързо. Изоставането назад е опасно, защото догонването е невъзможно. Борбата не бива да спира. Победата и динамичният стил налагат усвояване на най-силното темпо. Днес напредъкът е относителен. Напредъкът в слабо темпо е днес самозалъгване, защото води към изоставане зад другите или към настигане от другите, а това днес значи упадък. Днес задачата на политиката не е да уравновесява силите, а да ги насочва еднопосочно. Днес се иска не самоунищожение на сили, а да ги насочва еднопосочно. . Днес се иска не самоунищожение на сили по пътя на уравновесяванието им, а пълното им използуване. Иска се и максимална ефективност, пробивност на силите. Пробивността предполага устремност и сцепление. Един килограм лед има по-голяма пробивност от един килограм вода. Новата епоха налага преминаване към ново политическо агрегатно състояние на пълно сцепление, успоредяване на силите, духовна устременост и постоянна готовност. Само, когато си представим масите, материални и духовни, с които новата епоха си служи в техника и политика, огромното ускорение, с което се насочват тия маси, и тяхното сцепление, ще разберем и оценим силите, които са днес в игра.
Новата епоха и нейният динамичен стил налагат нови изисквания на политическата форма. Днес само съответствието на политическата форма с народния дух не е достатъчно. Политическата форма трябва да съответствува и на стила на епохата. Затова повикът „назад към Възраждането”, колкото правилен и уместен сам по себе си да е, не е достатъчен. Не бива да се забравя, че темпото на Възраждането е едно, днешното темпо-друго.
Лозунгите свобода и демокрация важат и днес, но имат друго съдържание и се осъществяват в друг дух, в друг стил. Свободата днес значи свобода за изпълнение дълга и се разбира в духа на социалната обвързаност към семейство, общност и нация. Демокрация, народовластие днес значат господство на нацията над личността, водене и следване, еднолично изразяване на общността, поради изразяването й във всеки свой член.
Задачата на политическата форма днес не може да бъде задоволяване и уравновесяване на индивидуални интереси, били те на отделни индивиди, на групи или на мнозинства на индивиди. Задачата на политическата форма днес трябва да бъде организирането на политическите, стопански и духовни сили на нацията за осъществяване основните стремежи на нацията към социална правда и национална мощ. Осъществяването на тая задача предполага физическото и духовно повдигане на расата ни: предполага разчистването на духовния и политически плевел чрез прокарване ясна граница между честта и безчестието; предполага създаване условия за работа и съществуване на всеки българин в България, като се знае, че България е за българите; предполага, най-сетне, засилване на националната стопанска и културна дейност и творчество в стила и темпото на епохата. За да постигне задачата си, политическата форма трябва да създава пълно сцепление, успоредяване силите, духовна устременост и постоянна готовност. Но всичко това предполага планомерност и здрава власт. Властта създава едно цяло от частите; тя насочва и успоредява пръснатото; тя прави нацията готова за всяка жертва. Истинската власт тече от центъра към периферията.
Политическата форма днес не може да основава партии. Който казва партии, казва уравновесяване и самоунищожаване на сили. Тя не може да се основава и единствено на професионалните организации. Тия организации не са политически. За да се превърнат в политически орган, те трябва да бъдат политически организирани, което е недопустимо, или политически ръководени и насочвани, а това предполага съществуване въобще на политическо ръководство, на политическо организиране. Днес политическото организиране може да значи само политическо организиране на нацията. То е единствено възможно, а е същевременно и наложително. При днешното господство на нацията политическото отношение става вече безусловно всеобемно. Политическата форма добива несравнима важност. Тя се покрива с политическото организиране на нацията. Всяко забавяне, всеки недостатък в политическото организиране на нацията, в политическата форма води към изоставане, към упадък.
(Сп. "Пролом", София, год. I, № 1, 20 ноември 1938 г., с. 6-8)
Няма коментари:
Публикуване на коментар