(Сп. „Пролом”, год. I, бр. 9, София, 20 март 1939 г., с. 2-3)
(Рилски монастир)
Мнозина мислят днес, че големият прилив на селското население към града се дължи предимно на това, че селото със своя физически труд го кара да бяга от него. И страшна е, разбира се, картината на крайните квартали в по-големия град, гдето са съсредоточени тези селски пришелци. Излишно е да четем всякакви социални произведения на стари европейски автори или пък да слушаме за страшната безпътица на комунизма в СССР, гдето умират хиляди наивници от глад и немотия. Достатъчно е и най-големият благоразумец и поучител да надникне по-отблизо в живота и мизерията на крайния квартал.
Няма по-привързан и влюбен народ от българския към майката земя. Не ще срещнем нигде в света селянин да влага по-големи усилия и да оползотворява своя малък къс земя. Нашият селянин не знае почивка и умора, когато му предстои неотложна работа. Той превръща нощта в ден, а сладките часове за сън и отмора прекарва над ралото и мотиката. Здравият физически и духовен расов облик на българина не се смущава пред тежкия и непосилен труд. Той го обича, защото му е завещан от бащи и деди, от първите орди на „хан” Аспаруха, които преминаха Дунава, за да прогонят ленивците и оползотворят бъдещето си отечество. Основите на държавата ни се поставиха на любовта към труда, с него тя се закрепи, възраждаше се и сломяваше игото на враговете си, с него тя ще напредва и в бъдеще.
Крайно време е да се потърси причината, която прогони и разруши топлото гнездо на тези изоставени и нещастни българи. Но тя не трябва да се търси там, където погрешно мнозина я търсят. Нейното начало е в поразията и външното влияние, които раздрусаха и объркаха из основи живота на селянина.
И за повръхностния наблюдател е ясно, че най-големите виновници за това безспорно бяха марксизмът със своето рушително учение и миражите на неговия девиз за свобода, братство и равенство, а от друга страна- социалният демократизъм, чиито предни редици заема декласираната дружбащина на Стамболийски. По произход той бе от същата селска среда и без много труд, с обещания, залъгвания и демагогия повлече след себе си цялото селячество и последното, докато разбере истината, бе омаломощено и превърнато в оръжие, чиито изстрели унищожаваха собствените му интереси. Всъщност и религиозното му чувство бе пасивно, в резултат на което се подготви плодната почва на марксизма. И последният не се забави: и земята ни се заля от това лъжеучение, което доунищожи и разбърка последните заложби на скъпото ни село.
Това смутно време, нанасяйки първия удар на националното ни единство, надвеси Българщината над стръмната пропаст на нова национална катастрофа. Народът зверски водеше вътрешни политически борби. Възползувани от това, у нас проникнаха от всички страни и се настаниха здраво в сърцето на България инородци, които за свои небългарски цели не престанаха да подстрекават и раздухват страшните борби.
Нашият вечен двигател, трудът, премина под пълното влияние на тези неканени гости. Индустрия, търговия, внос, износ и други важни артерии от икономическия живот бяха завладени от небългари. Бюджетът на селянина бе и преди това дефицитен, въпреки свръхчовешките му усилия да срещне двата края. Сега златните му плодове се ограбваха и от новите подтисници, които разбъркаха съзнанието му и го обезвериха окончателно.
Крайно непопулярен е напливът на подрастващата селска и градска младеж, чиито погледи се спират върху държавната трапеза като единствен спасителен път. Последната стана единствената спасителна стряха и само тя може да отреди на гражданина сносен живот.
Търговията и земеделието все повече и повече се отдалечават и минават под чужди ръце. Първата стана лична практика,а второто премина под диктовката и влиянието на първата. Пътищата на всеки начинающ търговец са разрушени, пропастите пред него непреодолими и главоломни. Един е само резултатът: пълно унищожение и опропастяване на оня, който рискува да тръгне по този път.
Без да си дават сметка мнозина странични наблюдатели неоснователно обезкачествяват българския търговец. Най-различни са хулите по адрес на националната търговия: неспособни, лениви, големи скъпчии, търсели лека работа и стотици присадени и досадни изрази, които се втълпяват на мнозина и се разколебава безхарактерният и слабодушен гражданин.
Дружбащината и марксизмът нанесоха страшният и съдбоносен удар на нашето село. Но, макар че мнозина от интелигенцията ни разбраха това, не си дадоха труд да търсят нови пътища за спасението на нацията ни. Демокрацията и след световната война остана господствуващата форма на управление, по която се повлякоха като слепци малки и големи народи. Предимно победените и зле поставени финансово се надпреварваха да покажат своята голяма демократичност.
Вратите на държавата ни се отвориха широко и България се превърна в интернационален приют, под чийто покрив намериха подслон всички професионални мошеници и авантюристи. На тези неканени гости не само, че се даде подслон, но народът ни, пак в името на човещината, бе длъжен да ги уважава и дава пълно съдействие. Отритнатият и изоставен български гражданин изкуствено трябваше да показва своята демократичност, с която да заслужава „доверие”. Страната ни, а най-вече столицата, се превърна и остана до днес гнездо на безчестия, грабежи и разврат, а от друга страна, повлечена, утайката на нацията тръгна по своя път и в скоро време успя далеч да надмине своите учители.
Афери, фалшификации и изнудвания бяха крайните плодове на демокрацията. Всичко това, чуждо на Българщината, деморализира нашия търговец, а тази демокрация доведе застой. Възползуван от последния, пораженецът инородец с един силен темп го изпревари. И ако някой иска да упрекне и обезкачестви българина търговец, може само да го упрекне в това, че не е станал мошеник и родоотстъпник. Неговият морал остана висок и непокътнат. Той пожертвува себе си и търговията пред честта си, за да дочака по-добро време и си повърне своето, отнетото му.
Кой водеше впрочем нашата търговия през времето на турското ни робство? Не бяха ли българите най-славните търговци на Отоманската империя? Не преминаваха ли те със своите кервани пределите на цяла България, Мала Азия и всички съседни страни? Не сложиха ли пак те първи основите на индустрията у нас? Да, сами те направиха всичко, защото съзнанието им не беше объркано с интернационализъм и заблуда. Ако е бил недостоен родът ни, трябваше всички тези да умрат от глад, когато цялата администрация и всички чиновнически служби се намираха в ръцете на османлиите. Не вярваме, че ние сме продължение на тяхната плът и кръв? И защо ли пък евреите са станали по-достойни от нас?
Народностният принцип, свеж и благонадежден, призовава здравия разум, непобедимия български дух към възход на националния труд, към национална индустрия и търговия. Качеството на един народ не се оценява по многобройността на държавните служби, които заема интелигенцията, а по възхода и напредъка на индустрията и търговията, по рационалното използуване на подземните и надземни богатства. Когато икономическият живот се освободи от спекулативната ръка на инородеца и се повери на твърдата и желязна българска ръка, няма да има претоварване на държавния апарат и службогонство. Целта на инородеца не може да бъде друга, освен спекулативна. Той няма дълг към държава и не пази морал спрямо нацията. Същият руши, а не създава.
Крайно време е вече да прогоним всички прелетни и пойни птички, които с години вече пеят на разни интернационални, марксически, републикански и общочовешки езици. Народът ни е проглушен и не иска вече да ги слуша. Новото време носи не опойни песни, а бойния тръбен зов на Крума, Симеона и всички храбри вождове на България. Пробуждат ни духовете на всички, които паднаха през бурните епохи на Възраждането. Зове ни скъпият идеал на непобедимите юнаци, които загинаха по бранните полета в последните войни. Всички те измряха за изграждането на социално справедлива и национално могъща България. А гдето земята се оросява с борческа кръв там всякога никне истинската свобода.
Няма коментари:
Публикуване на коментар