(Сп. „Пролом”, год. I, бр. 10, София, 5 април,
1939 г., с. 2-3)
Когато марксизмът като носител на новото се появи на света и
взе връх в умовете на привържениците си, той бе отрицание на всичко създадено
до него, защото обвини съществуващето за плод на една буржоазна идеология,
назадничавост и т.н. Това негово отрицателно отношение се разпростря върху
всички области на духовния и материалния живот – литература, изкуство,
философия, религия, стопански и политически живот. Старите ценности бяха
отречени, животът на миналото презрян, идеалите на нациите и на народите без
изключение бяха смятани за престъпни фабрикации на човекояди и мракобесници.
Съществуваше едно състояние полемическо в най-крайната си форма, безусловно и
нападателно против всичко онова дори, което беше смятано за демократично.
Съществуваше фронт срещу демокрацията, като създание на буржоазията. Когато,
обаче, се създаде движението на фашизма и той започна да успява и да стига до
своите висоти, когато човечеството изобщо разбра де е истината и се противопостави
рязко на подобно отношение към живота, започна да прави преоценка на ценностите
и да пази традицията, която беше осветена от самото човечество, работата се
промени.
До неотдавна марксизмът отричаше изобщо изкуството, като
продукт на буржоазния мързел: отричаха се творците като Шекспир, Данте, Пушкин,
творците в живописта, в религията, във философията. Сега и Шекспир, и Данте, и
Пушкин не само се признават, но дори се разучават, превеждат, издават и
преиздават…
Но всичко това не е нито някакво връщане назад, нито някакъв
компромис или еволюция. То е всъщност само един блъф, една спекула, нов вид
търговия с традицията на човечеството и неговите ценности, с неговата почит към
нему заслужилите. За да спечелят толкова близкото до сърцето им човечество,
марксистите започнаха да признават тия ценности, защото видяха, че с отричане
сметката им излезе крива. С него те отблъснаха народите от себе си. Ето от где
започва признаването на Шекспира, на Данте, на Пушкина…
У нас, дето обикновено се копира всичко, що става в Русия,
също признаха Пушкин за гениален най-велик поет, защото в Русия го признаха и
чествуваха. Дори започна да се говори за славянството, че Пушкин е най-големият
поет на славянството, нещо което преди беше престъпно да се помисли дори. Почна
да се признава Вазов, дори Славейков, Яворов, цялата българска литература и
изкуство, което преди беше смятано за буржоазно и противомарксическо. Започна
да се признава и българската история, българската нация, църквата, природата,
индустрията, търговията. И всичко това не от някакво желание да се намери
наистина ценното или от някакво убеждение, че Вазов или кой и да било друг, че
българската литература и изкуство са истински и ценни, че религията, нацията,
природата, войската са едно благо и една необходимост за човечеството, за
нациите, а от един чисто практически интерес да се обезоръжи противника, да се
обезсили влиянието му, да се отнеме от него мнозинството, да се направи една
търговска сделка на едро. Не само това, стигна се дори до парадокса да се
признае българската конституция! Дори при изборите, макар и неофициално,
марксистите прогласиха, че „за да стигне до Шипка, трябва да се мине през
Търново”. С други думи, за да се спечели не трябва да се избират средствата. А
целта оправдава средствата – това е старият лозунг на зле разбрания Макиавели.
Марксистите се промъкват вече във всички области на живота-
и в училището, и във войската, и в църквата, и в изкуството, и в литературата,
и във философията- навсякъде; почнаха да говорят за родна литература, да
издават български автори, да пишат за тях хвалебни студии, да разправят за
Вазова, за неговото величие и универсалност, за Славейкова, Каравелова,
Дебелянова, за българската история, за религията дори: отидоха да изучават
фреските с религиозно съдържание, които преди и не поглеждаха; започнаха да
отправят венцехваления към българския воин, спомниха си, че са българи и че са
се били по бойните полета, започнаха да проповядват дори нещо като патриотизъм.
Но в своята вездесъщност те не изпускат своята истинска цел:
Редом с Вазова се поставя и творбата на някой марксист, да мине и тя
незабелязано като чиста монета; заедно с Пушкин се поставя Енгелс или Маркс;
заедно с „Ад” се мъдри Чернишевски, Ал. Толстой или кой и да е от болшевишките
автори.
Амбулантните книжари са изпълнени само с такива прекрасни
литературни произведения. Погледнете амбулантните търговци на книги пред
училищата, по панаири, на коледните сергии, по пазарищата- навсякъде ще видите
тия шарени като на карнавално шествие купища от книги. Редом с класиците,
поставени за демагогия, е и цялата оная марксическа, полумарксическа или
порнографна литература, дошла по заповед на Русия или по подражание на
Питигрили (порнографен италиански автор, антифашист, избягал от фашисткия
режим), криминалните романи на Уолес или някого другиго, именно, за да се
дискредитира класическата литература и за да се каже на купувача, че освен
марсическата литература и изкуство, всичко друго е порнография и криминалогия.
Ето маршът на тази литература и пропаганда, чиято
вездесъщност се простира във всички сфери на българския живот- от книгата до
киното, от кафенето до литературния кръг. Те като зараза се лепят по духовната
снага на българския народ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар